области си направиха инфосистема

Тестове за кръв пропускат хепатит и СПИН

Тестовете, с които в България се проверява кръвта, дадена от дарителите, не улавят инфекциите в прозоречния период - времето, в което още не са се изразили, но вирусът или бактерията вече са налице. Това призна пред "Монитор" директорът на Националния център по транфузионна хематология д-р Николай Андреев. Така може да бъдат пропуснати смъртоносни инфекции като хепатит и СПИН. Причината е, че маркерите, които се ползват в родните болници, или са от по-старо поколение, защото те са по-евтини, или пък методологията е такава, че не хваща прозоречния период при инфекцията, обясниха хематолози.

При различните инфекции прозоречният период е различен, но например при хепатит С е между 30 и 40 дни. Така, ако човек се е заразил с болестта, но не знае за това и отиде и дари кръв именно в този период, тестовете, правени у нас, няма да могат да засекат заразата и тя може да попадне при пациент, на който бъде влята кръвта

Първи за проблема алармираха от Пациентската организация "Заедно с теб", чийто председател Пенка Георгиева посочи, че проблем има с редица смъртоносни заболявания. Тя даде и конкретни смъртни случаи след кръвопреливане. Така например, по думите й, четиридесет годишна жена е починала, след като няколко години по-рано по време на раждане й е прелята инфектирана кръв. Друг,

63-годишен мъж е с тежка цироза и е в листата на чакащите за транспантация на черния дроб. Той също бил инфектиран след кръвопреливане в болница по време на операция преди време.

Това са само част от случаите, за които се обаждат на горещия телефон на организацията препатили и близки на вече починали. Проблемът е точно в "прозоречния период", който сегашната технология, с която се работи у нас, не го улавя, подчерта Георгиева.

В Европа и страните с добре развито здравеопазване вече се работи с несравнимо по-нов метод, който улавя евентуалната зараза в кръвта дори в него, каза още тя. При него принципът на взаимодействие на веществата при извършване на изследването е аналогичен с реакцията антигенантитяло. Този имуноензимен тест позволява бързо получаване на резултатите без да се налага допълнително използване на радиоактивни материали.

В Европа той се ползва при желаещи да дарят кръв, които имат връзки, криещи риск от ХИВ-вирус, сифилис, както и при хора, за които има съмнения, че е възможно да са носители на различни паразитози, като например ехинококоза на черния дроб или токсоплазмоза.

Д-р Николай Андреев пък отбелязва още един проблем - петте центъра в страната работят с различен тип машини за изследване на дарения материал. Апаратите трябва да се подменят с такива от един и същи вид, настоява той. По думите му, макар и работещи по различни технологии, те показват с категоричност дали човек е инфектиран с някакво заболяване или не, но след като е отминал "прозоречния период". Ако обаче те са от един и същи тип, държавата ще обявява обществени поръчки и ще ползва големи отстъпки за тестове, като така може да се спестят средства и за въвеждане на нови методи за изследване на кръвта.

Действително, кръвните ни центрове се нуждаят от по-модерна апаратура, коментира проблема д-р Даниела Дариткова - председател на здравната комисия в Народното събрание. Тя обаче допълни, че хематологичните центрове трябва да си направят финансови разчети и да подадат заявки в Министерството на здравеопазването, за да може да се обсъди при изграждането на проектарамката за бюджет 2017 г.

В момента в страната действат 5 големи центрове, като практиката е следната - когато на пациент му предстои операция, при която е възможно кръвопреливане, роднините му трябва да осигурят дарители. Въпросните дарители отиват в съответния хематологичен център, откъдето им издават бележки, че да дали кръв. С тези бележки роднините отиват в болницата, където ги представят, за да се направи операцията. Кръвта може и изобщо да не потрябва, а заради липсата на единна система, както и факта, че бележките се носят на ръка, процъфтява търговията на черно (виж вдясно).

Данните на Националния център по хематология показват, че кръводарителите към момента в България са около 170 000. Според пациентските организации обаче реалните са далеч по-малко. Поне 130 000 от дарителите заработвали на черно - т.е. роднини на хора, които трябва да бъдат оперирани, отиват при тях и им плащат, за да дарят кръв.