Работим в недружелюбна среда

Работим в недружелюбна среда

От вестник "Земя" потърсихме д-р Гелев във връзка с излъчените от "Нова телевизия" материали, според които лечебни заведения си плащат, за да може екипи на "Спешна помощ" да им пращат определен тип болни.

- С материалите, които излъчиха телевизиите, по-точно "Нова телевизия", беше внушено, че в "Спешна помощ" тече търговия с пациенти и срещу заплащане болните се карат в конкретни лечебни заведения. Не стана ясно кои точно са тези болници, нито кои са лекарите и от страна "Спешна помощ", и от страна на самите болници. Това остана анонимно.

Министърът на здравеопазването разпореди да изготвим статистика на всички хоспитализирани болни от началото на годината, която ние не успяхме да направим в пълнота, тъй като имаме 18 170 хоспитализирани пациенти от началото на 2016 г., а броят на изпълнените повиквания е 71 000.

Направихме детайлна справка колко от хоспитализираните болни са отведени в частни болници. Броят им е 1362-ма. Направихме и още една справка за това къде са хоспитализирани пациентите, които са кардиологично болни. Тя показа, че половината от тези 1362-ма души са закарани в най-близките болници. 676 пациенти са отведени в по-отдалечени болници. Анализът показа, че от тях 185 са при изрично настояване на пациента или близките му. При останалите случаи причините за хоспитализация в по-отдалечени лечебни заведения са чисто обективни -липса на легла в най-близката болница, ремонт на отделението, възпрепятстване поради ремонтните дейности в столицата.

Не са никак малко и случаите, при които тези пациенти са хоспитализирани при изрична уговорка между Диагностично-консултативен блок, медицински център или личен лекар и конкретна болница. Подобни примери има и от лечебни заведения, които нямат инвазивна кардиология, случва се инцидент в болницата и съответно по уговорка болният се води в частно лечебно заведение. Инсинуация е, че болните се карат някъде срещу заплащане. Поне от излъчените предавания не се видя доказателствен материал за това.

Напротив, видя се друго нещо договор между общопрактикуващ лекар и болница, но не станаха ясни нито имената на лекаря, нито името на болницата. Казаха, че това не е незаконно, но е неморално.

- Съгласно заповедта на министъра на здравеопазването от 2012 г. всеки болен трябва да бъде закаран до най-близкото лечебно заведение, способно да окаже такава помощ.

Впоследствие това залегна и в медицинския стандарт "Спешна медицина" и сега това е императив.

След дебатите в медиите вече пациентите се карат изрично в най-близкото лечебно заведение, без значение какво е желанието на пациента или на неговите близки. Това малко ще изостри обстановката при хоспитализациите особено когато даден човек много настоява да бъде закаран на конкретно място. Дават за пример "Сити Клиник" и това, че там не се карат или се Карат пациенти. Тази болница разполага с сериозна кардиология и инвазивна кардиология. В "Сити Клиник" работи и националният консултант по кардиология - д-р Иво Петров. Когато някой го познава, когато е чел или чул достатъчно за него, и да кажем, пациентът живее в "Люлин", напълно нормално е болният да поиска да бъде закаран там. Но разстоянието "Люлин"- "Сити Клиник" е огромно, над 20 км. Стандартът, който цитирах, не позволява това. На практика от "Люлин" най-близкото лечебно заведение е Националната кардиологично болница. В случая тези 185-ма които са пожелали конкретна болница, ще останат неудовлетворени, защото няма да бъдат хоспитализирани в исканото от тях място.

- Наказали сме 14 наши служители със забележка, с изключение на последния, който е с предупреждение за уволнение, и това е случаят с хоспитализацията на болна жена от квартал "Хаджи Димитър" в болница "Витоша", която се намира на бул. "Симеоновско шосе", или на повече от 9 км разстояние.

- Разбира се. На всеки от тях е поискано и писмено обяснение. Винаги наказанията стават въз основа на писмено обяснение от страна на служителя, който е нарушил нормата. Лошото е, че няма нито едно смислено обяснение за тези 13 случая, които предхождат хоспитализацията на жената от "Хаджи Димитър". А пък за нея обяснението, че е избран най-равният път, е изключително неубедително. И във връзка с друга проява на колегата, която няма общо с хоспитализациите, му беше наложено наказание предупреждение за уволнение.

Твърденията им в повечето случаи са, че хоспитализацията е извършена по желание на близкия, но това го няма документирано с подпис в нашия фиш. След като екипът не е взел подписа му, за да удостовери, че това е неговото желание, няма как. Най-фрапиращият случай е от Банкя. Пациент да бъде хоспитализиран в "Сити Клиник" - това са над 45 км.

Най-вероятно болният е искал да бъде така или неговите близки, но това не е документирано.

- През годините количеството жалби е едно и също.

От началото на 2016 г. жалбите са или 24, или 25. Всяка от тях е разгледана и са събрани писмени обяснения от конкретния екип. Когато е установена вина, санкция има задължително.

- В страната зачестиха и нападенията над екипи на "Спешна помощ". Има ли случаи на упражнено насилие над медици в София?

- Нямаме подобни инциденти в София от началото на годината. Като че ли в столицата това все по-малко се случва. По друг начин обаче стоят нещата в провинцията. Случва се обикновено в малките часове на денонощието, нерядко придружителите са в нетрезво състояние или са агресивни.

Тук имаме подписано споразумение със СДВР, със съответен протокол, одобрен от министрите на вътрешните работи и на здравеопазването, където при подозрения от наша страна, приемайки адреса, че може да възникне такъв инцидент, винаги се обаждаме на СДВР, които всеки път ни изпращат патрул. Така че възможността за подобни инциденти е минимализирана.

Въпреки всичко ние работим в много недружелюбна среда. Когато някой е в здравословна нужда, за него минутите представляват часове. Желанието е, ако може, да се телепортираме на секундата, но това е невъзможно. 20 екипа се грижат за град с 2 млн. жители, много е трудно при голям брой повиквания екипите да откликнат на петата или на десетата минута. По тази причина нормативът, който е залегнал в Стандарта, е осмата минута, но тук става дума за най-спешните случаи, там където, човешкият живот наистина зависи от това колко бързо ще пристигнем. Стараем се да постигнем това нормативно време, не всеки път успяваме, но почти нямаме случай да сме отишли на спешен адрес за повече от 15 минути. За да постигнем време от 8 минути, ни трябват поне още толкова екипи, които да са разположени в различни точки на София, така че да се отзовем по най-бързия начин.

- Нуждаем се от нови коли. Разполагаме с около 130 линейки, най-новите са на 7 години. Колите обаче ще бъдат подменени и не само тези в столицата, а линейките в цялата страна. Средствата за закупуване на 400 линейки ще бъдат осигурени по Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г.".

Подмяната наистина е навременна, а средствата за тези напълно оборудвани с апаратура коли не са никак малко.

Освен това ще има обновяване на всички филиали на "Спешна помощ" в страната, включително и на централата в София.

- Според мен до края на годината. Смятам, че изпълнението на търговете ще започне към септември и до края на октомври всичко ще е проведено.

Като имате предвид, че за Центъра се предвиждат чисто нови сгради за филиалите.

Не те да бъдат разположени в самата болница, а в двора й, в отделна сграда, което е по всички европейски правила за шокови зали, манипулационни и лекарски кабинети за преглед. Мисля, че това ще ни доближи много до западните стандарти.

- Числото е динамично и варира, но средно постъпват около 300 до 500 обаждания за 24 ч. Има динамика между дневните и нощните повиквания, но повечето са през деня.

- Неоснователни се оказват много малко, но ако трябва да ги разделим на спешни и неотложни, то процентът на спешните съответства на процента на хоспитализираните болни плюс още, да кажем, 10%, останалите са неотложни и при тях може да има някакво отлагане. Например когато пациентът е с главоболие или с температура. Или пък бъбречна колика, в случая болният сам се диагностицира, защото знае, че това е поредната му колика. Тук няма застрашаване на човешкия живот, има страдание, така че може да има някакъв период на изчакване, докато инфарктът не може да чака, тежката катастрофа също.

- Проблемите не свършват. Когато един бъде решен, възниква друг на негово място.

Основен проблем в началото беше състоянието на автопарка. Броят на линейките беше крайно недостатъчен, а онези, които имахме в наличност, бяха в изключително лошо състояние. По същия начин стояха нещата и със сградния фонд. В годините това се преодоля. Попълнихме автопарка с линейки, оборудвани с апаратурата, която се изисква.

Към онова време имаше практика от "Бърза помощ" да се издават съобщения за смърт. Тогава ставаха нередности. За всеки издаден смъртен акт, когато се уведомява траурна агенция, явно издаващият е получавал някакви пари. И това преодоляхме.

Оттогава някакъв сериозен, обективен проблем не е имало.

Имаше няколкократно увеличаване на заплатите, разбира се, не както е през последните две години, но софийският център не изоставаше драстично в това отношение от другите лечебни заведения.

Понастоящем още повече се затвори ножицата във възнагражденията. За две години и половина заплатите на лекарите в този център са се повишили с 80%, нараснали са почти два пъти.

- По-високите заплати не мотивират ли повече млади хора да станат част от "Спешна помощ"?

- Идват и млади медици. Миналата година имаше някакъв бум. Тогава назначихме 6 или 7 души, току-що завършили. От тях двама или трима напуснаха и отидоха да работят в Англия.

Интересното е, че скоро получих няколко обаждания от близките на медици, упражняващи професията си на Острова, които ме попитаха дали има свободни места. Отговорих им, че има.

Този брекзит може би ще има положителен ефект за нас, ако българските лекари, отишли да работят там, се завърнат в България.