ВСИЧКО, КОЕТО СЕ Е СЛУЧИЛО,
Е ТРЯБВАЛО ДА СЕ СЛУЧИ; ВСИЧКО, КОЕТО
ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ
СПРЯНО
Помислете отново за онези примери, които дадох за Шърли Лоренцини и мъжа в книжарницата в Монтърей. Всяка отделна случка в живота ми преди това беше необходима, за да стане така, че шофирах по федералната магистрала в онзи момент или да вляза в книжарницата тогава, когато влязох. Ако нещо беше различно, аз щях да съм различен и нещо друго трябваше да се случи. Вие обаче знаете, че нищо друго не би могло да се случи освен онова, което се случи. Така че независимо дали вярвам, че съм можел да го променя или не, фактът е, че то стана точно така, както стана и нищо не може да го промени.
Убеждението, че имаме избор в процеса на ставане на нещата, е достатъчна причина да го направи за мен истина. Сега виждам много ясно и двата контекста и единият не изключва другия. Колкото и парадоксално да звучи, „Всички ние сме обречени да правим избори". Точно както онези податомни частици могат буквално да са на две места в едно и също време, симултанно свързани на различни места, така и аз мога да съм на две различни места едновременно. Такава е просто реалността. Знам, че винаги правя избори и че всеки избор ме води към следващия и че докато не преча на потока на енергията, който е вселената, отивам в подходящата посока. Знам, че когато казвам „Да" на живота, вярвам на интуицията си (която не мога да определя) и продължавам да се движа по посока на хармонията и любовта към себе си и другите, всичко е балансирано и съвършено. Знам също, че имам властта да се намесвам в хармонията, като действам по противоречиви и агресивни начини. Моята способност да мисля ме подрежда във вселената до голяма степен така, както са подредени податомните частици, макар че онова, което наблюдаваме със сетивата си, ни казва, че всичко е случайно. Знам, че един поглед по-отблизо, един по-задълбочен поглед разкрива, че нищо не е случайно, включително аз и всичките ми избори.
Можете да използвате това причиняващо неспокойствие съзнание, за да се възползвате от всеки ден от живота си. След като знаете, че всичко, което срещате, всичко, което мислите и чувствате, всичко, което правите, е част от синхрона във вселената и че в абсолютно един и същ момент вие също го насочвате, ще сте отстранили прангите от живота си. Ще започнете да виждате, че всичките ви жизнени стъпки са синхронизирани. Можете да застанете зад себе си умствено и да видите пред себе си своята форма. Можете да сте откъснати от всякаква потребност да пречите по агресивен начин на някой и ще откликвате повече на всичко, което ви заобикаля и което вие заобикаляте. Можете да спрете безкрайния анализ на всичко и вместо това да се носите спокойно, знаейки, че божественият интелект, подкрепящ вашата форма, работи съвършено и винаги ще работи така. Как би могло да е обратното? Как може да се вярва, че нещо толкова огромно, толкова балансирано, толкова съвършено няма да продължи да е такова за вас до безкрайност?
Вярвайте в това. Знайте, че всичко съответства в съвършена хармония. Знайте, че и вие сте част от това съвършенство и че всеки ваш акт, мисъл, интуиция и място са също част от това съвършенство. След като приемете синхрона във вселената, привидно невъзможните съвпадения се приемат с утвърдително кимване и вътрешно разбиране, а не със скептична вълна от неверие по отношение на серията от случки.
Преди да можете да започнете да карате този принцип да работи през цялото време, трябва да се откажете от някои стари идеи. Ето някои от причините, поради които може да ви е трудно да започнете да прилагате принципа на синхрона в живота си. Изследвайте ги внимателно, за да проверите готовността си да позволите тези „чудеса" в живота си.
Сподели с приятели: |