Уейндайър
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| ПРОШКАТА
Една от най-мъчително запомнящите се обложки на национално списание се появи преди няколко години. Беше снимка на папа Йоан Павел II, стоящ в затвора с мъжа, който се опита да го убие. Този портрет на прошката остави дълбоко впечатление в мен. Хората, които смятаме за свети, духовни или ролеви модели на почтеността, винаги са способни да прощават без квалификации или съмнения. Те не замъгляват съзнанието си с мисли за гнева, омразата или отмъщението към онези, които са се опитали да им навредят или наранят. Те ни дават модел на опрощението, който можем да използваме във всекидневния си живот. Може би картината на Христос, прощаващ на всички онези, които са замесени в процеса на неговите мъчения и убийството му, е най-мощното послание на този духовен водач. „Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат." Това е ядрото на християнството и въпреки това много малко от нас са способни да живеят в съответствие с тези думи. Важно е всеки един от нас да помисли за значението на тези думи „Те не знаят какво вършат". Хората, които причиняват вреда на другите, наистина не знаят какво вършат. Те винаги разиграват собствения си гняв, омраза, обвинения или отмъщение. Онова, което насочват към другите, не казва нищо за тези други. То обаче говори много силно за тях самите. Това трябва да научите за опрощението. Онези, които са се държали към вас по някакъв начин, който вие намирате за неприятен или обиден, наистина не знаят какво са ви причинили. „Защо?" - с основание може да попитате. Защото те са неспособни да видят, че ние всички сме свързани. Те живеят в своята отделност - виждат себе си като отделени от всеки друг. Те са като раковата клетка в тялото, която няма отношение с цялото. Тъй като са съставени от дисхармония, те реагират на сродните си човешки същества по същия начин, по който раковата клетка излапва съседната клетка и в крайна сметка убива тялото и себе си. Не бихте обвинили раковата клетка, че е ракова, нали? Очевидно ще очаквате от нея да се държи точно така, както се държи, при положение че това е нейната природа. Това е вярно и за онези, които се държат по начин, който вие не харесвате. Те не могат да знаят какво причиняват на другите, защото не се чувстват свързани с тях. Те излъчват своята дисхармония към вас, защото само това имат. Да ги мразите за тяхното поведение е сходно на това да мразите мъха, защото расте по дървото и разрушава външния му вид. Мъхът знае единствено как да е мъх и независимо от мнението ви, че не бива да се държи по такъв мъхообразен начин, той ще продължи да прави онова, което си знае. Хората, които нараняват другите, също действат на базата на онова, което знаят, и единственият начин да им помогнете да престанат да се държат така е да им помогнете да преобърнат своята дисхармония в себеприемане и любов към себе си, така че в крайна сметка това да е нещото, което ще излъчват. Това по никакъв начин не означава, че такива хора не трябва да се държат напълно отговорни за своите действия. Но аз говоря сега на вас, а не на насилниците. Състраданието към другите е невъзможно, когато сте изпълнени с вярата, че сте отделни и разграничени от другите човешки същества. Когато знаете - истински знаете вътре в себе си, че сте свързани с всички останали хора - дори онези, които се държат по зъл начин, тогава сте в съюз с цялото същество, наречено Човешко Същество. С това ново съзнание идва способността да прощавате и затова духовните майстори говорят за способността да се прощава като за ръководен принцип в живота. Те знаят, че онези, които изпращат омраза, действат само на базата на това, къде са и как са мислили до този момент. Просветленият човек е достатъчно сигурен в собствената си божественост и не преценява себе си по отрицателен начин заради действията на другите. Прошката е наистина най-високото човешко постижение, защото показва истинското просветление в действие. Тя илюстрира, че човек е в хармония със самата същност на вселената, т.е. с енергията на любовта. Тя е способността да се раздава тази любов и при най-трудните обстоятелства. Нашите ролеви модели ни напомнят, че хората, които избират пътя на нанасянето на вреди на другите, не знаят какво вършат. А най-сигурното, което знам за човешките същества, е, че не можем да излъчваме и да даваме онова, което нямаме, а даваме само това, което имаме. Ако излъчваме омраза или вреда по някакъв начин, то е, защото това имаме. Невъзможно е някой, който има само любов в себе си, да излъчва омраза. Ето защо способността ни да прощаваме ще дойде автоматично, когато наистина се събудим. Марк Твен го е казал толкова хубаво, когато е написал: „Опрощението е благоуханието, което виолетката разпръсква върху задушилите я плевели." Наистина величествен образ - образ, който трябва непрестанно да помните, когато работите върху универсалния принцип на опрощението. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|