Уейндайър
НЯКОИ ИДЕИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРАКТИКА НА СИНХРОНА
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| НЯКОИ ИДЕИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРАКТИКА НА СИНХРОНА
* Кажете си, че не е необходимо да се отказвате да бъдете протагонистът в собствената си жизнена драма. Не е необходимо да се отказвате от убеждението в способността си да правите избори и да притежавате свободна воля. Всичко, което трябва да направите, е да приемете парадокса, че през цялото време живеем едновременно във форма и не-форма и че правилата на всяка дименсия са съвсем противоположни, макар да действат едновременно за нас. След като знаете, че имате свободна водя в съвършена система, можете да прекратите стресиращото мислене, заемащо толкова голяма част от живота ни. Когато започнете да се стресирате за едно или друго нещо, нежно си напомнете, че всичко е съвършено, че не сте могли да промените и една йота от него и че във всяко нещо се съдържа чудесен урок за вас. Тази нагласа на увереност, че всичко се случва така, както трябва да се случи, че няма случайности, че сме точно това, което трябва да сме, че правим точно това, което трябва да правим, снема огромна част от напрежението и елиминира потребността ни от преценки. Просто се опитайте да застанете зад ума си и си представете колко поразяващо нещо е да си част от този жив модел на съвършенството. Вижте всичко като изумителен гоблен, разиграващ се пред и чрез всеки от нас, и престанете да се опитвате да преценявате всичко. Това няма да ви приспи в тихо самодоволство, а по-скоро ще ви витализира с енергията на някой, което е едновременно участник в огромната драма като второстепенен герой в съня на Бог и същевременно създава всичко, което реши в този сън. Вашето благоговение ще ви позволи да се носите в него, а не да преценявате и поставяте под съмнение всяка негова част. * Поемете отговорност за своята роля в по-голямата драма на всички времена. Не разглеждайте видимата случайност като случила се на погрешно място и в погрешно време. Вижте я като нещо, от което можете да учите, и нещо, което вие сте създали. Когато знаете, че вие създавате собствената си реалност в съвършено синхронизирана вселена, и отказвате да обвинявате другите или нещата за преживяванията си и когато знаете, че онова, което изваждате в света, е това, което се влива във вас в съвършен енергиен поток, тогава ще видите промяната в „късмета" си. Няма непрестанно да се срещате с едни и същи негативни случки, когато сте готови да абсорбирате уроците, съдържащи се в тях. А след като сте готови да се учите от своето „нещастие", не е необходимо да го повтаряте. Когато получите този попътен билет и вътре в себе си знаете, че това е послание за вас да забавите темпото и да карате по-внимателно, ще сте научили урока. Ако просто се измъчвате безкрайно за всичко, може би трябва да участвате в нещо по-драстично, т.е. ще продължите да карате невнимателно, докато създадете онзи последен инцидент или загубите шофьорското си право, или стане нещо друго. Знаейки вътре в себе си, че няма случайности, че дори най-най-дребните частици работят целенасочено, както и вие, наистина можете да преобърнете живота си. Опитайте! Пробвайте за няколко момента. Ако искате да видите нещо различно (може и да не е промяна в „късмета"), опитайте да вярвате в нещо ново и мога да ви уверя, че ще започнете да проявявате в живота си онова, в което вярвате. Знам, че това е вярно за мен, и съм абсолютно сигурен, че можете да го направите истина и за вас самите. * Престанете да се притеснявате! За какво трябва да се притеснявате в тази съвършено синхронизирана вселена? Няма никакъв смисъл да се притесняваш за онези неща, за които си убеден, че нямаш никакъв контрол. А няма и никакъв смисъл да се притесняваш за нещата, върху които имаш контрол, защото, ако имаш контрол върху тях, няма причина да се тревожиш. Поуката от историята: няма нищо, за което човек да се притеснява. Всичко вече е уредено за вас. Просто носете се с него, а не се борете срещу него. * Успокойте ума си, за да изпитате съвършения ритъм на вселената. Когато отидете вътре и си позволите свободата да бъдете в мир без никакви преценки, просто да медитирате и да преживявате целостта на всичко, много скоро започвате да се свързвате с тази енергия, за която говоря в цялата книга. Този душевен мир (ако се практикува достатъчно) ще ви убеди в съвършенството на всичко. Създал съм това, което други биха нарекли чудеса, в моменти на тиха медитация. Отивал съм в невероятната светлина, която е част от моята медитация, и съм чувствал как ставам чиста мисъл, но все още съзнаваща, че има тяло. Когато се връщам към тази форма, се чувствам така, сякаш съм презареден с невероятна енергия. Знам как изглежда дименсията отвъд формата, защото мога да я преживявам, когато пожелая и ви призовавам да оставите настрана своята съпротива към тази идея и просто да опитате. Ако сте търпеливи със себе си и сте готови да бъдете упорити, уверявам ви, че ще получите положителни резултати. Не е случайно, че всички най-просветлени духовни водачи, които някога са ходели сред нас, практикуват някаква форма на всекидневна екскурзия в транс-форма-цията или медитацията. Вие със сигурност също можете да видите, че сте достатъчно божествени, за да участвате в тази изумителна практика, стига да сте готови да престанете да се идентифицирате изключително с формата за по няколко минути на ден. * Прегледайте трите етапа на просветлението и се запитайте къде точно се намирате. Ако сте на първия етап и все още трябва да чакате да мине време, преди да можете да видите урока от своите травми, тогава работете върху това да бъдете „тук" с проблема и да се опитвате да извлечете нещо положително от него, докато се случва. Това означава да се откажете за няколко момента от гнева и фрустрацията си от ситуацията и да се изместите към различно отношение: „Е, добре, създадох тази каша по някакъв начин за себе си, макар че не разбирам съвсем добре как. Какво мога да науча сега от нея?" Това упражнение ви отклонява от онова, което липсва или което е накриво, и ви вкарва обратно в пътя към целта. Ако сте на втория етап и търсите урока в момента, в който той се разгръща, тогава проверете дали можете да разиграете всичко в представите си, да видите последствията в мисълта си и след това да ги разиграете във формата, където се осъществява страданието. Просто спрете травмата с мощната си психика и след това следвайте инстинктите си за това, как да я пуснете да си върви, тъй като вече сте видели какви ще бъдат резултатите, ако продължите, и вътре в себе си знаете, че не е необходимо повече да ходите там. * Ако сте на третия етап и сте способни да заобиколите тези травми или поне да ги минимализирате, като ги изпреварвате в ума си, тогава с всички средства помогнете на онези около вас да правят същото. Споделете своя дар с другите и им помогнете да видят красотата на някой, който е трансформиран. * Работете да се отървете от идеята, че невидимите връзки не са действителни. Показах ви много такива връзки, които използвате всеки ден от живота си. След като знаете, че мислите могат да се свързват с формата и с други мисли и че всичко във вселената без изключение е вибрираща енергия, тогава ще можете да схванете как всичко е синхронизирано и съвършено. С това вътрешно прозрение можете да започнете да работите за създаването на синхронизирани събития и случки за вас самите. Можете да използвате огромната мощ на психиката си, за да се фокусирате върху изцеляването си, върху заздравяване на взаимоотношенията си с другите и върху привнасянето на баланс и хармония вътре в себе си. Всичко това се постига, като се фокусирате върху онова, което искате да създадете, и убеждението, че можете да създавате съвместно с подкрепящия вашата форма интелект всичко онова, което решите, без никакви ограничения. Първо обаче трябва да знаете, че способността ви да бъдете мисъл е средството за осъществяване на този трансформационен процес в живота ви. Само и единствено чрез мисълта постигате чудесата, които досега може да са ви убягвали. * Практикувайте да се доверявате на своята интуиция или „онова чувство" вътре във вас. Този интуитивен процес е по-висшето ви съзнание в действие и ако го игнорирате, регресирате до реагиране по навик или според това, което ви е било казвано през целия ви живот. Ако го чувствате отвътре и знаете, че това е пътят, по който трябва да вървите, анализирайте го до пълната му дълбочина и след това направете най-логичния избор. Интуитивното вътрешно чувство е мисъл. Тя е божествена. Тя е вие и вие сте тя. Доверете й се - това е работата на базисната ви човешка /божествена система за ранно предупреждаване. Ако се страхувате от нея или ако искате да чуете първо някой друг, тогава фактически й пречите да функционира и се учите сами да я игнорирате. Не след дълго поради неупотреба и недоверие тази система за ранно предупреждаване на мисълта или интуицията ще престане да се намесва и вие ще реагирате на живота според желанията и изискванията на другите. Докато играете тенис-мач, не се спирате да премисляте и анализирате всяка реакция. Позволявате формата ви да реагира едновременно с вашите мисли. Колкото повече позволявате това, толкова по-ефективно работи то за вас. Реагирайте автоматично с интуицията си, доверявайки се на синхрона в тази съвършена вселена да тече през вас. * Помнете, че „анализ" е насилнически интелектуален акт - акт, който начупва мисълта и скълцва вселената. Когато трябва да начупите нещо и да изследвате отблизо всяка съставна част, вие буквално използвате ума си, за да чупите цялото. Това е акт на насилие, защото ви пречи да видите цялото и ви държи фокусирани върху процеса на начупване. Правите си огромна мета-физическа „мечешка услуга", като накълцвате себе си, своите взаимоотношения, самите си жизнени дейности, опитвайки се да откриете скрито значение във всяка отделна частица поведение. * Помнете, че „синтезът" е противоположното на „анализ". Можете да се изместите от анализиране към синтезиране и същевременно от интелектуалното насилие към интелектуалната хармония. Да синтезираш означава да обединяваш, да виждаш как всичко съответства в едно цяло. Можете да видите собственото си поведение и това на всеки друг в термините на това, как се свързва с цялата ви вселена. Можете да търсите начини как да се приведете в по-центрирано цяло и вследствие на това да се приведете в хармония с всички онези, които изграждат Човешкото Същество. Почти втора природа в западната ни култура е да анализираме, да мислим само за себе си и да забравяме другите и дори да се начупваме на. все повече и повече части - на нашата личност, емоции, мисли, форма, атлетизъм, културно наследство и т.н. За да надскочим това интелектуално насилие, което ни пречи да видим съвършеното синхронизирано цяло, можем да се изместим към процеса на синтезиране, да виждаме себе си като свързани с всичко, а също и като свръзка. Можем да спрем да мислим как всичко влияе само на нас и вместо това да променим перспективата си към служба на другите. Търся как всички сме свързани фактически във всичко, което чета, виждам, правя. Отказвам да разглеждам себе си като нечий враг независимо какво може да говори сегашната „реколта" политици. Мисля глобално във всичките си интелектуални начинания… Знам, че свят, който харчи 25 милиона долара всяка минута за оръжия и позволява всяка минута да умират от глад по 40 деца, е свят, който влага прекалено много интелектуална енергия в скълцването на планетата и във фокусирането върху нашите различия. Знам, че мога да устоя на изкушението си да вярвам, че всеки навсякъде по планетата е отделен и разделен от мен. Всеки път, когато видя други човешки същества - с различен цвят на кожата или с различни убеждения, независимо откъде са дошли, знам, че имам нещо общо с тях: всекидневното си преживяване на човешкото ми качество. Те знаят какво означава да бъдеш човек, да бъдеш гладен, да обичаш децата, да храносмилаш изяденото, да имаш стомашни болки, да мислиш. Ние всички имаме тези общи неща. Колкото повече мислим по синтезиращ, а не по изключително анализиращ начин, толкова по-вероятно е да обединим всичко и да спрем да поставяме смъртоносното ударение върху онова, което ни отделя. Всеки ден, когато гледате света и виждате милиони, милиони цветя да разцъфват, помнете, че Бог прави всичко това, без да използва никакво насилие. Всичко се прави със синтезирано съвършенство. Говорейки за цветята, напоследък ми разказаха една история за букет, който се оказал много по-специален, отколкото подаряващите го предполагали. Двойка от Ню Джързи имала голяма оранжерия до дома си, където отглеждали много цветя, включително латинки, които рядко се отглеждат в оранжерии. Една снежна януарска вечер съпрузите отишли на репетиция на аматьорския оркестър в близкия град, в който някога живеели. Решили да вземат голям букет от латинки, за да го раздадат на репетицията, защото смятали, че слънчевите цветове - оранжево, жълто, червено, ще затоплят студената нощ. Когато стигнали в града, съпругът отбил в една пресечка покрай реката. Снегът валял, местността била пуста и дребна възрастна жена вървяла напълно сама. Те я познали - майката на бившия им съсед, и спрели да я попитат дали не могат да я закарат. Тя изглеждала притеснена, но най-накрая им казала къде отива и те я закарали. Когато си тръгвали, п дали букета с латинките. След три дена получили бележчица от нея, в която им благодаряла за това, че я закарали, и за цветята и им обяснявала какво означавал за нея техният жест. Тя била практикуваща медицинска сестра през целия си живот, но онзи ден разбрала, че е прекалено стара и немощна, за да продължи да работи. Не искала да бъде бреме за семейството си и затова решила да свърши със себе си, като се хвърли в реката - освен ако Бог не й даде знак, че не иска тя да постъпи така. Онзи букет буквално й спасил живота. Колко много „случайности" са включени в тази случка? Ако тази двойка не беше решила да вземе цветята за репетицията, ако мъжът не се беше отбил в пресечката, ако не бяха стигнали до реката точно в момента, когато възрастната жена се приближавала, ако тя не беше възприела техния подарък като знак, жената можеше да загуби последните няколко години от живота си и семейството й щеше да е лишено от щастието си да се грижи за нея. Нека завърша тази глава с една последна история. Тя ми се случи през февруари 1959 г., когато бях на 19 години. Една особено студена вечер махах на стоп да се прибера вкъщи от Patuxent River Naval Air Station36 в Лексингтън Парк, Мериленд. Най-големият ми брат също трябваше да се прибере и щях да го видя за първи път от две години. Бях стигнал до усамотено място за почивка някъде по средата на Пенсилвания Търнпайк37. Температурата се колебаеше около нулата, а вятърът така жулеше, че можех да излизам от навеса, за да помахам на минаващите коли, само за по десетина минути. Беше около 3 часът сутринта и вървях до следващия навес за автостопаджии, когато минах покрай друг моряк, връщащ се да се постопли в бензиностанцията. Беше твърде тъмно, за да видя нещо друго освен очертанията на униформата му, но тъй като и двамата бяхме в униформа, разменихме по няколко думи. „Ей, ти! Внимавай, приятелче - каза ми премръзналият моряк. - Толкова е студено, че можеш да седиш отвън само няколко минути." „Благодаря - рекох, - много ти благодаря, наистина." Това беше всичко. Излязох, за да видя дали няма да мога да спра някого да ме вземе, а морякът се върна към уюта на бараката. След 15-минутно стоене на студа без никакъв „късмет" трябваше да се върна вътре. Когато влязох в топлата стая, видях моряка, с когото току-що бях говорил в тъмнината. Беше най-големият ми брат - Джим Дайър, който също се прибираше на стоп от Норфолк, Вирджиния, за да бъде със семейството си и да ме види. Колко много променливи трябваше да бъдат абсолютно съгласувани, за да ни съберат по средата на никъде, говорещи един на друг в тъмнината, изоставени в снежната буря? Не претендирам да знам отговора, но знам, че в съвършено синхронизираната вселена няма случайности. Ще го видите само когато му повярвате. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|