Уейндайър
ДА ПРОСТИТЕ НА СЕБЕ СИ: И ЗАЩО НЕ?
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| ДА ПРОСТИТЕ НА СЕБЕ СИ: И ЗАЩО НЕ?
Когато живеете по принципите, описани в тази книга, ще откриете, че сте по-нежни към себе си. Това е актът на себепрощаването, който показва, че водите събуден живот. Имам красива възглавница в кабинета си, на която пише: „На мен ми е позволено". Тя е направена от снаха ми преди много години и непрекъснато ми напомня, че ми е позволено да живея живота си така, както аз реша, да правя грешки, да се уча от тези грешки и т.н. Много хора живеят живота си, вярвайки, че не им е позволено. Преценъчно настроените възрастни са успели да ги убедят, че съществуват неотменими правила, които постановяват какво можете да кажете и какво - не, които ви нареждат никога да не закъснявате, да не пиете и да не пушите, да мразите враговете, които са ви предписани, никога да не мастурбирате, да пренебрегвате всички религии освен тази, в която сте родени, да отхвърляте онези, които изглеждат различни от вас, никога да не се развеждате и т.н. На някакъв етап от живота си сте приели тези правила за себе си и сте ги превърнали в кодекс на поведение за целия си живот. В същото време сте разбрали, че е невъзможно да живеете съобразно всички тях през цялото време. Вследствие на това сте се изпълнили с вина, че не сте живели съобразно този преценъчен кодекс, който ви е бил наложен. Това виновно чувство е нещо, което пречи на собственото ви събуждане, и единственият начин да го избегнете е да си простите за всичко, което сте направили. Още веднъж на повърхността излиза абсурдността на потребността да простите. В действителност няма за какво да си прощавате и въпреки всичко, ако не го направите, ще продължите да тънете в собствената си вина. Колкото повече научавате уроците на по-висшето съзнание и живеете собствения си живот от тази перспектива, толкова по-малко склонни ще сте дори само да мислите за нуждата да си прощавате. Погледнете всяко и всички убеждения, които разнасяте със себе си, в термините на това, колко добре ви служат за воденето на живот на хармония и цел. Ако се държите по начин, който нарушава тези предполагаемо необратими правила, в действителност не вършите нищо лошо! Просто сте свършили нещо. И то вече е свършено. Ако обаче сте нападнати от угрижения и вина, тогава преценяването на действието си като погрешно изглежда подходящо за предотвратяването на появата му отново. Така ли е? Вероятно не. Затова учете се от него, като решите дали е нещо, което искате да повторите на базата на собствените си ценности, и след това го заобиколете. Изискват се усилия, за да определите дали все още действате на базата на контролните механизми, наложени от други. Усилието обаче си струва, ако не поемате отговорност за собствените си решения. Чисто и просто - на вас ви е позволено. Няма нужда да ви се прощава от някой друг - само вие самите трябва да си простите и дори това е напълно ненужно, след като приемете себе си напълно. Ще разберете, когато сте овладели изкуството на себепрощаването. Когато вече не сте преценъчно настроени към другите, вече ще сте простили на себе си и ще сте поели собствения си път към просветлението. Освобождаването от преценката на другия е в действителност освобождаване от преценката за себе си. Потребността ви да поставяте другите в категории дефинира вас, а не тях. Когато престанете да правите това, вие сте си простили за какъвто и да е аспект от себе си, който виждате в тях. Колкото по-удобно се чувствате с поведението на другите дори ако самите вие не бихте действали по този начин, толкова по-удобно се чувствате със себе си. Колкото повече продължавате да реагирате с интелектуално агресивни реакции на поведението на другите, толкова повече знаете, че трябва да работите върху себепрощаването. Кажете си: „На мен ми е позволено" Не защото аз ви казвам, че ви е позволено, защото родителите ви вече не отговарят за вас или защото някаква авторитетна фигура ви е дала разрешение, а просто защото вие сте си вие и се обичате. Никаква вина, никакъв гняв, никакво самобичуване за нещата, които разглеждате като грешки. Простото разбиране, че не се проваляте в живота, а единствено произвеждате резултати и имате правото да се учите и да растете от всички резултати, които произвеждате. Думата „провал" сама по себе си е преценка и ако си сложите етикета „провалил се" в какъвто и да е контекст, вие се преценявате, а не се приемате. Себеприемането ще се превърне в любов към вас самите и когато сте изпълнени с любов към себе си, и ще излъчвате само това. Следователно готовността да си прощавате е необходима стъпка, за да бъдете в хармония с всички универсални принципи. Тя ви дава разрешение да бъдете такива, каквито си изберете. Дава ви правото на самоопределение. Всичко, което сте направили, е свършено независимо от мнението ви за него. То просто е. Опитайте се просто да бъдете. Миналото е свършено и всичко, което сте направили, ви е довело до точката, в която сте сега. Всичко без никакво изключение е трябвало да се случи точно така, както се е случило, за да сте сега тук, четящи тези думи точно на това място, на което се намирате в момента. Трябвало е да направите всичко това и всичко, което трябва да направите, за да научите истински урока по опрощаване, е да допуснете в себе си тази мисъл и да си простите. Приемете урока и бъдете в хармония със себе си и с всеки, когото срещате. Колкото по-спокойни сте с тази идея, толкова по-готови сте да сте нежни със себе си, дори и ако грешите, толкова повече ще откривате, че опрощението е начинът ви на живот. А това означава, че толкова повече ще откривате приемане, което е отсъствието на потребност да прощавате като начин на живот. Ще забележите, че много други хора нарушават ценностите и убежденията, в които вярвате. Отказвайте да ги преценявате. Предложете помощ, когато ви помолят, и знайте, че там, където се намирате по собствения си път, можете да изберете да сте напълно неповлияни от тяхното поведение. Колкото повече знаете, че мислите и действате в хармония с онова, което може да е вселената, толкова по-малко ще сте склонни да преценявате другите. И ще сте спрели да преценявате и себе си, а това е чудесната страна на процеса. Вие се отнасяте към себе си по начина, по който наистина искате да се отнасят към вас - като божественото същество, което сте. Имате интелигентността, която подкрепя цялата форма, и тя протича през вас през цялото време. Вие сте достатъчно важни, за да знаете това, и достатъчно божествени, за да го раздавате на другите. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|