Уейндайър


ОТСТЪПВАНЕТО: НАЙ - РЕШИТЕЛНИЯТ АКТ



страница83/85
Дата16.05.2022
Размер1.2 Mb.
#114241
1   ...   77   78   79   80   81   82   83   84   85
wayne
Свързани:
Гопи-Кришна
ОТСТЪПВАНЕТО: НАЙ - РЕШИТЕЛНИЯТ АКТ

Завършвам тази книга - чудесния труд, който оби­чам, с последната идея, наречена от мен отстъпване. Това по никакъв начин не означава да да­дете контрола върху собствения си живот на друг човек, организация или на­бор от идеи. Под отстъпване просто имам предвид дове­ряването на силите и принципите, които винаги работят в тази съвършена вселена, точно както от­стъпвате все­ки ден пред принципите, които ви превръщат в работе­ща, лю­беща единица, без да ги поставяте под съмнение, да се борите с тях, да изис­квате или дори да се молите напълно да ги разберете, и точно както отстъп­вате пред по-великите принципи, ръководещи вселената и всички живи съ­щества, намиращи се в нея.


Актът на опрощението е по-лесен, когато отстъпите. Когато знаете, че всички ние сме поели по собствените си пътеки, правейки точно това, което знаем да правим в момента при условията на живота ни, тогава можете да пуснете да си отиде всяка злонамереност към други­те за това, че живеят соб­ствената си съдба. Знаете съ­що, че вие сте довели всеки човек с неговото по­ведение в живота ви по някакъв начин и по някаква причина. Когато отстъ­пите, чувствате, че разполагате с могъщ урок в резултат на присъствието на този човек в живота ви, дори ако той ви е донесъл хаос или болка. Опроще­нието идва с отстъпването пред съвършенството на всич­ко. То замества въп­росите защо някои неща са толкова болезнени и трудни за схващане.
Отстъпването отива отвъд опрощението и лесно мо­же да се превърне в предмет не само на тази глава, но и на цяла книга, В него се съдържа идеята за доверието. С отстъпването вие се доверявате на съвършенството и красо­тата на всичко и в същото време схващате пара­докса, че всичкото страдание, което продължава по ця­лата ни планета, е част от съвършенството, както и сил­ното ви желание да го прекратите.
Смъртта не е наказание, а преход. Единственото не-що, което умира, е формата, докато мисълта е вечна енергия. Вие сте тази мисъл и никога не можете да ум­рете. Отстъпете напълно и престанете да се борите с нещо и с всичко. Когато имате това доверие, ще се чу­дите защо отдавна не сте отстъ­пили заради покоя и ми­ра, които ще чувствате.
Един начин да се придвижите към отстъпването е да се заречете пред себе си да простите на всеки отделен човек, с когото сте имали някакъв кон­фликт. Изпрате­те на всеки подарък и бележка, че му желаете доброто, и ко­гато сте изкушени да се подхлъзнете към старите мисли на горчивина и стра­дание, си напомнете, че взаи­моотношението е зараснало с балсама на опро­щението. Направете го, сякаш знаете, че ще умрете утре, а също и че не ще можете да направите прехода, ако са останали хора зад вас, които сте мра­зели. Представете си небеса­та, изискващи любов към всеки без никакви изк­люче­ния, и ще сте способни да го накарате да се случи. В много отношения раят на земята изисква точно това - любов, която не е с условия, която е сво­бодна от изиск­вания, която позволява на любимия правото да бъде всичко, което избере да бъде, без да загуби любовта ви. Това е типът отстъпване, за което говоря - един вид доверие, че всичко е в съвършен ред във вселената, вклю­чително и вие самите.
Когато подходих към тази книга, отстъпих. Приех, че принципите, за които пиша, са истина и са вездесъщи във вселената. Вярвах напълно на това и продължавам да го правя и сега. В процеса на писане на книгата си позво­лих да се нося в целия проект - никакво напреже­ние, никакви притеснения, никакъв страх, че няма да ус­пея да завърша начинанието си. Отстъпих пред идеята, че тази книга ще бъде написана и че няма нищо, с което да се боря или за което да страдам в произвеждането на тази работа. Седнах и просто очертах идеите, които имах в резултат на собствените си житейски преживя­вания, изследванията ми и това, което съм прочел, наученото от великите ду­ховни майстори.
Всичко, от което се нуждаех, изглежда, идваше в аб­солютно подходя­щия момент. Докато работех върху оп­ределена глава, получавах магнетофо­нен запис по пощата от някой, който ме чул да говоря, казващ ми, че това ще изясни някои моменти. Винаги ги изясняваше. В други случаи някой ми изп­ращаше книга по пощата, казвайки ми, че просто трябва да я прочета. Тази книга беше точно това, от което се нуждаех в определен ден. Много, много пъти, когато трябваше да използвам оп­ределен цитат, посягах в огромната купчина книги и ста­тии върху масивната си стъклена маса и ръцете ми из­мъкваха книгата. Докато седях пред пишещата маши­на, отварях онази опре­делена книга на определена стра­ница - и ето го - точно това, което ми тряб­ваше, за да обогатя идеята, за която пишех. Никога преди това не съм имал такова преживяване на съвършенство без ни­какво усилие за такъв дъ­лъг период от време. Отстъпих пред него в писането си и му позволих да тече и да се носи необезпокоявано през мен до вас. Никакви притес­нения, никакъв стрес, никаква борба - просто знаене, че всичко работи съвършено.
Не проповядвам отсъствието на планиране или по­лагане на грижи и внимание. В действителност ще отк­риете, че обръщате внимание и планирате много пове­че, отколкото преди. Това, което описвам, е процесът на знаене, че всичко ще работи, защото вътре в себе си сте в хармония. Имате единствено любов и покой, кои­то да раздавате. В процеса на вършене на работата на жи­вота си имайте това вътрешно познание, че всичко ще бъде така, както трябва да бъде.
Ето това е отстъпването - вътрешно познание. Вът­решното задоволс­тво, което ви обзема, когато се дове­рявате на силата на вселената да бъде в хармония с вас.
Знанието, че изобилието е ваше право по рождение и че всичко тече към вас и чрез вас, когато вече не се проти­вопоставяте на нищо. Това е като да имате ангел-хранител или любещ наблюдател като част от съзнанието си -компаньон, с когото постоянно имате любещи спо­койни тихи разговори - съзнание зад вашата форма. Тази част е винаги съвършена. Няма борба или страда­ние в тази част от вас. Това е вашата трансцендентална дименсия на мисълта.
Един чувствителен норвежки поет - Ролф Якобсен, е написал красива поема, озаглавена „Ангел-хранител", която заслужава да бъде четена бавно и с любов.

Аз съм птицата, която почуква на прозореца ви рано сутрин,


и вашият компаньон, когото не можете да познавате, цветовете, които се разтварят за слепеца.
Аз съм ослепителният снежен хребет над гората и медните гласове от катедралните кули. Мисълта, която внезапно ви осенява посред бял ден и ви изпълва с върховно щастие.
Аз съм този, който сте обичали преди дълго, дълго време.
Вървях до вас през деня и ви гледах съсредоточено и положих устни върху сърцето ви, но вие не знаете това.
Аз съм третата ви ръка и втората ви сянка - бялата,
за когото нямате милост и който никога не ще ви забрави."

Всички ние имаме собствена връзка с тази невидима част от себе си. В живота има нещо много повече, от­колкото изживяването на дните си като форма и след това изчезването в бездната на безкрайното нищо. На­шите мисли са магическа част от нас и могат да ни от­несат до места, които нямат- граници и ограничения. В този свят на мисълта без дименсии всичко е въз­можно.


Този събуден живот не изисква нищо друго от вас, освен да се изпъл­ните с жизнена енергия и в допълне­ние на видимата част от себе си да праз­нувате и невиди­мата. Пуснете в себе си тези идеи и просто вижте накъ­де ви водят. Докато го правите,




Сподели с приятели:
1   ...   77   78   79   80   81   82   83   84   85




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница