Уейндайър
ОТСТЪПВАНЕТО: НАЙ - РЕШИТЕЛНИЯТ АКТ
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| ОТСТЪПВАНЕТО: НАЙ - РЕШИТЕЛНИЯТ АКТ
Завършвам тази книга - чудесния труд, който обичам, с последната идея, наречена от мен отстъпване. Това по никакъв начин не означава да дадете контрола върху собствения си живот на друг човек, организация или набор от идеи. Под отстъпване просто имам предвид доверяването на силите и принципите, които винаги работят в тази съвършена вселена, точно както отстъпвате всеки ден пред принципите, които ви превръщат в работеща, любеща единица, без да ги поставяте под съмнение, да се борите с тях, да изисквате или дори да се молите напълно да ги разберете, и точно както отстъпвате пред по-великите принципи, ръководещи вселената и всички живи същества, намиращи се в нея. Актът на опрощението е по-лесен, когато отстъпите. Когато знаете, че всички ние сме поели по собствените си пътеки, правейки точно това, което знаем да правим в момента при условията на живота ни, тогава можете да пуснете да си отиде всяка злонамереност към другите за това, че живеят собствената си съдба. Знаете също, че вие сте довели всеки човек с неговото поведение в живота ви по някакъв начин и по някаква причина. Когато отстъпите, чувствате, че разполагате с могъщ урок в резултат на присъствието на този човек в живота ви, дори ако той ви е донесъл хаос или болка. Опрощението идва с отстъпването пред съвършенството на всичко. То замества въпросите защо някои неща са толкова болезнени и трудни за схващане. Отстъпването отива отвъд опрощението и лесно може да се превърне в предмет не само на тази глава, но и на цяла книга, В него се съдържа идеята за доверието. С отстъпването вие се доверявате на съвършенството и красотата на всичко и в същото време схващате парадокса, че всичкото страдание, което продължава по цялата ни планета, е част от съвършенството, както и силното ви желание да го прекратите. Смъртта не е наказание, а преход. Единственото не-що, което умира, е формата, докато мисълта е вечна енергия. Вие сте тази мисъл и никога не можете да умрете. Отстъпете напълно и престанете да се борите с нещо и с всичко. Когато имате това доверие, ще се чудите защо отдавна не сте отстъпили заради покоя и мира, които ще чувствате. Един начин да се придвижите към отстъпването е да се заречете пред себе си да простите на всеки отделен човек, с когото сте имали някакъв конфликт. Изпратете на всеки подарък и бележка, че му желаете доброто, и когато сте изкушени да се подхлъзнете към старите мисли на горчивина и страдание, си напомнете, че взаимоотношението е зараснало с балсама на опрощението. Направете го, сякаш знаете, че ще умрете утре, а също и че не ще можете да направите прехода, ако са останали хора зад вас, които сте мразели. Представете си небесата, изискващи любов към всеки без никакви изключения, и ще сте способни да го накарате да се случи. В много отношения раят на земята изисква точно това - любов, която не е с условия, която е свободна от изисквания, която позволява на любимия правото да бъде всичко, което избере да бъде, без да загуби любовта ви. Това е типът отстъпване, за което говоря - един вид доверие, че всичко е в съвършен ред във вселената, включително и вие самите. Когато подходих към тази книга, отстъпих. Приех, че принципите, за които пиша, са истина и са вездесъщи във вселената. Вярвах напълно на това и продължавам да го правя и сега. В процеса на писане на книгата си позволих да се нося в целия проект - никакво напрежение, никакви притеснения, никакъв страх, че няма да успея да завърша начинанието си. Отстъпих пред идеята, че тази книга ще бъде написана и че няма нищо, с което да се боря или за което да страдам в произвеждането на тази работа. Седнах и просто очертах идеите, които имах в резултат на собствените си житейски преживявания, изследванията ми и това, което съм прочел, наученото от великите духовни майстори. Всичко, от което се нуждаех, изглежда, идваше в абсолютно подходящия момент. Докато работех върху определена глава, получавах магнетофонен запис по пощата от някой, който ме чул да говоря, казващ ми, че това ще изясни някои моменти. Винаги ги изясняваше. В други случаи някой ми изпращаше книга по пощата, казвайки ми, че просто трябва да я прочета. Тази книга беше точно това, от което се нуждаех в определен ден. Много, много пъти, когато трябваше да използвам определен цитат, посягах в огромната купчина книги и статии върху масивната си стъклена маса и ръцете ми измъкваха книгата. Докато седях пред пишещата машина, отварях онази определена книга на определена страница - и ето го - точно това, което ми трябваше, за да обогатя идеята, за която пишех. Никога преди това не съм имал такова преживяване на съвършенство без никакво усилие за такъв дълъг период от време. Отстъпих пред него в писането си и му позволих да тече и да се носи необезпокоявано през мен до вас. Никакви притеснения, никакъв стрес, никаква борба - просто знаене, че всичко работи съвършено. Не проповядвам отсъствието на планиране или полагане на грижи и внимание. В действителност ще откриете, че обръщате внимание и планирате много повече, отколкото преди. Това, което описвам, е процесът на знаене, че всичко ще работи, защото вътре в себе си сте в хармония. Имате единствено любов и покой, които да раздавате. В процеса на вършене на работата на живота си имайте това вътрешно познание, че всичко ще бъде така, както трябва да бъде. Ето това е отстъпването - вътрешно познание. Вътрешното задоволство, което ви обзема, когато се доверявате на силата на вселената да бъде в хармония с вас. Знанието, че изобилието е ваше право по рождение и че всичко тече към вас и чрез вас, когато вече не се противопоставяте на нищо. Това е като да имате ангел-хранител или любещ наблюдател като част от съзнанието си -компаньон, с когото постоянно имате любещи спокойни тихи разговори - съзнание зад вашата форма. Тази част е винаги съвършена. Няма борба или страдание в тази част от вас. Това е вашата трансцендентална дименсия на мисълта. Един чувствителен норвежки поет - Ролф Якобсен, е написал красива поема, озаглавена „Ангел-хранител", която заслужава да бъде четена бавно и с любов. „Аз съм птицата, която почуква на прозореца ви рано сутрин, и вашият компаньон, когото не можете да познавате, цветовете, които се разтварят за слепеца. Аз съм ослепителният снежен хребет над гората и медните гласове от катедралните кули. Мисълта, която внезапно ви осенява посред бял ден и ви изпълва с върховно щастие. Аз съм този, който сте обичали преди дълго, дълго време. Вървях до вас през деня и ви гледах съсредоточено и положих устни върху сърцето ви, но вие не знаете това. Аз съм третата ви ръка и втората ви сянка - бялата, за когото нямате милост и който никога не ще ви забрави." Всички ние имаме собствена връзка с тази невидима част от себе си. В живота има нещо много повече, отколкото изживяването на дните си като форма и след това изчезването в бездната на безкрайното нищо. Нашите мисли са магическа част от нас и могат да ни отнесат до места, които нямат- граници и ограничения. В този свят на мисълта без дименсии всичко е възможно. Този събуден живот не изисква нищо друго от вас, освен да се изпълните с жизнена енергия и в допълнение на видимата част от себе си да празнувате и невидимата. Пуснете в себе си тези идеи и просто вижте накъде ви водят. Докато го правите, Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|