Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| глава, изразява голямата изненада на
апостола, че някой моЖе изобщо да си по- мисли да изправи брат си на съд пред доправедните, тоест пред неспасените съдии или магистрати. За него не е логич- но онези, които познават истинската правда, да отиват и да се съдят пред хо- ра, които нямат никаква правда. Предс- тавете си едни християни, които тър- сят справедливост там, където изобщо няма такава! 6:2 Второто ярко несъответствие се крие във факта, че онези, които един ден ще съдят света, са неспособни сега да разрешат някакви дребни проблеми, ко- ито възникват меЖду самите тях. Пи- санията ни учат, че когато Христос се върне в сила и слава, вярващите ще ца- руват на земята заедно с Него и ще трябва да разрешават различни Житейс- ки проблеми. И след като християните ще съдят света, нима не могат да съ- дят различни дребни неща, които въз- никват меЖду тях сега? 6:3 Павел напомня на коринтяните, че те ще съдят ангели. От Юда 6 cm. и 2 Петр. 2:4,9 знаем, че ангелите ще бъдат съдени. Също така знаем, че Христос ще бъде Съдията (Йоан 5:22). Единството ни с Него позволява и за нас да се каЖе, че ще съдим ангели в един бъдещ ден. Ако моЖем да бъдем счетени за достатъч- но способни да съдим ангели, то нима сме 420 1 Кориншяни 6  неспособни да разрешаваме Житейски
работи, които се появяват в този Жи- вот? 6:4 Ако имате да се съдите за Жи- тейски работи, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо? Неспасените съдии не трябва да получават места на почит и престшк в местната църква. Те, разбира се, тряб- ва да бъдат уваЖавани за работата, ко- ято вършат в света, но що се отнася до проблемите на църквата, те нямат пра- во на никаква съдебна власт. Затова Па- вел всъщност пита коринтяните: Когато мезкду вас се появят проблеми, които изискват безпристрастното мне- ние на трета страна, излизате ли извън църквата и заставате ли да ви съдят хо- ра, които нямат никакво духовно проник- новение? 6:5 Павел задава този въпрос на корин- тяните с цел да ги накара да се засра- мят. Нима е истина, че в едно събрание, което толкова се гордее със своята мъд- рост и с богатството си от духовни дарби, не моЖе да се намери нито един мъдър човек, който да разреши тези спорове меЖду братята си? 6:6 Явно е, че наистина не моЖе да се намери такъв мъдър човек, след като един брат християнин съди своя брат в Христос, изнасяйки семейни проблеми на показ пред света. Тази ситуация наисти- на е Жалка! 6:7 Изразът „даЖе преди всичко е го- лям недостатък у вас" показва, че това, което те правят, е напълно погрешно. Те не трябва и да си помислят да изли- зат на съд един срещу друг. Но моЖе би тук някой от коринтяните би възразил: „Павле, ти нищо не разбираш. Еди-койси брат ме измами по слуЖебни въпроси." Отговорът на Павел е: „Защо по-добре не оставате онеправдани? Защо по-доб- ре да не бъдете ограбени?" Ето това е правилната позиция, която християни- нът трябва да заеме. По-добре да прие- мем да бъдем онеправдани, отколкото да онеправдаем другиго. 6:8 Но коринтяните не мислят така. Вместо да предпочетат да бъдат онеп- равдани и излъгани, те дори онеправда- ват други, меЖду които и техни братя в Христос. 6:9 Нима са забравили, че хората, чий- то Живот говори за постоянна непра- ведност, няма да наследят БоЖието царство? Ако са забравили, тогава апос- толът ще им го припомни с един списък от грешници, които няма да имат ника- къв дял в БоЖието царство. Павел не ис- ка да каЖе, че християните, които пос- тоянно вършат тези грехове, са изгубе- ни, а че хората, които постоянно вър- шат тези грехове, не са християни.12 В този списък блудниците са разгра- ничени от прел!ободейците. Тук блудст- вото означава незаконна сексуална връз- ка, в която влиза неЖенен човек, докато прелк>бодейството е същата връзка, в която обаче влиза Женен човек. Идоло- поклошгаците отново присъстват в този списък, също както и в предишни- те два списъка в 5 глава. Малакийците са хора, които позволяват телата им да се използват за извратени сексуални це- ли, докато мъЖелоЖниците са онези, ко- ито практикуват хомосексуализъм вър- ху другите. 6:10 Към този списък са прибавени и крадците, сребролкйнште, пияниците, хулителите и грабителите. Крадците са хора, които вземат това, което не им принадлеЖи. ЗабелеЖете, че сребролкзби- ето обикновено се споменава сред най- уЖасните грехове. И макар че хората са склонни да го извиняват и да се отнасят лекомислено към този грях, Бог го осъЖ- да много сериозно. Среброл1обецът е чо- век, който има ненормално Желание да притеЖава, което често пъти го кара да използва незаконни методи за придоби- ване на богатства. Както вече казахме, пияниците са главно пристрастените към алкохола хора. Хулителите са онези, които използват обиден език срещу дру- гите. Грабителите са хора, които се 421 1 Коршмпяни 6  Възползват от чуЖдата бедност или
нуЖда, за да трупат огромни печалби. 6:11 Павел не иска да каЖе, че тези гре- хове се извършват от вярващите корин- тяни, а им напомня, че те са били харак- терни за тях, преди да бъдат спасени - „такива бяха някои от вас". Но те са били измити, осветени и оправдани. Би- ли са измити от своя грях и нечистота чрез скъпоценната кръв на Христос и непрекъснато се мият от осквернение чрез БоЖието слово. Били са осветени чрез действието на БоЖия Дух, което ги е отделило от света за Бога. Били са оп- равдани в името на Господа Исуса Хрис- та и в Духа на нашия Бог, тоест били са признати за праведни пред Бога на осно- вание на делото на Господ Исус на кръс- та, което Той е извършил за тях. Какъв е аргументът на Павел в този случай? Годет го изразява много умело: „Такава огромна и неизмерима благодат не моЖе да бъде отмината лекомислено!" Г. Нравствена разпуснатост сред вярващите (6:12-20) 6:12 В стиховете до края на главата апостолът постановява някои принци- пи, които трябва да ни помогнат да ви- дим разликата меЖду това кое е право и кое - грешно. Първият принцип гласи, че едно нещо моЖе да е законно и въпреки това да не е полезно. Когато Павел каз- ва: „Всичко ми е позволено", той няма предвид всичко без изклктение. Така нап- ример на него не му е позволено да извър- ши който и да било от гореспоменати- те грехове. Тук Павел говори само за не- щата, които нямат значение в морално отношение. Въпросът дали един христи- янин трябва да яде свинско месо е бил из- ключително ваЖен проблем по времето на Павел, но той не е имал никакво зна- чение в морално отношение. За Бога е би- ло безразлично дали един човек яде, или не яде свинско месо. Но Павел казва, че някои неща могат да бъдат позволени и въпреки това да не бъдат полезни. Има неща, които на мен ми е позволено да правя, но които биха могли да съблазнят някого, когато ме види, че ги правя. В то- зи случай изобщо не би било полезно да правя това нещо. Според втория принцип всичко моЖе да ми е позволено, но някои неща могат да ме заробят. Павел заявява: „Не ща да съм обладан от нищо." Това е едно мно- го актуално послание днес, когато опас- ността от пристрастяване към алкохо- ла, ткнпкша и опиатите е толкова голя- ма. Всички те заедно с още много други карат християнина да се превърне в те- хен роб, което той в никакъв случай не бива да допуска. 6:13 Третият принцип гласи, че някои неща могат да бъдат напълно позволени за християнина, но да имат преходна стойност. Павел казва: „Храната е за стомаха и стомахът е за храната, но Бог ще унищогки и него, и нея." Това оз- начава, че човешкият стомах е устроен така, че да приема храна и да я усвоява. Подобно и храната е била направена от Бога по този чуден начин, който позво- лява тя да бъде усвоявана от стомаха на човека. И въпреки това ние не трябва да Живеем за храната, защото тя има само временна стойност. Храната не тряб- ва да заема неподобаващо място в Живо- та на вярващия. Човек не трябва да Жи- вее така, сякаш най-ваЖното нещо в то- зи Живот е задоволяването на неговите телесни апетити. И макар че тялото е сътворено така, че да моЖе да приема храна и да я усвоя- ва, има едно нещо, което със сигурност е вярно: „... тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото." Ко- гато е планирал човешкото тяло, Бог никога не е възнамерявал то да бъде из- ползвано за зли или нечисти цели. По-ско- ро Неговият план е бил то да бъде изпол- звано за БоЖията слава и в Неговото благословено слуЖение. В този стих има нещо изумително, ко- ето не трябва да пропуснем да забеле- Жим. Не само че тялото е за Господа, но „и Господ е за тялото". Това означава, 422 1 Коринтяни 6 че Господ се интересува и от нашите
тела, от тяхното добро състояние и от правилната им употреба. Бог Желае те- лата ни да Му бъдат предоставени като Жива, свята и благоугодна Жертва (Рим. 12:1). Както казва Ердман: „Без Госпо- да тялото никога няма да моЖе да дос- тигне истинското си полоЖение и нет- ленна съдба."13 6:14 В този стих се обяснява още по- подробно фактът, че Господ е за тяло- то. Бог не само е възкресил Господ Исус от мъртвите, но ще възкреси и нас със силата Си. Неговата заинтересованост от нашите тела не свършва в момента на смъртта. Той ще възкреси тялото на всеки вярващ, за да го направи като слав- ното тяло на Господ Исус. Във вечност- та ние няма да бъдем безплътни духове, но нашите дух и душа ще бъдат съедине- ни с прославеното ни тяло, за да се нас- лаЖдават завинаги на небесните слави. 6:15 За да подчертае още по-силно не- обходимостта от лична чистота 8 Жи- вота ни и за запазване на телата ни от омърсяване, апостолът ни напомня, че нашите тела са части на Христос. Все- ки вярващ е част на тялото на Христос. Имаме ли право тогава да отнемем от Христос частите Му и да ги направим части на блудница? Отговорът се съ- дърЖа 6 самия въпрос, както и 6 изпълне- ното с възмущение възклицание на Па- вел: „Да не бъде!" 6:16 По време на сексуалното сноше- ние двете тела стават едно. Така е би- ло наредено в зората на сътворението: „Защото »Ще бъдат", казва, „двамата една плът" (Бит. 2:24)." След като то- ва е така, тогава всяко сношение меЖду един вярващ и една блудница ще означа- ва превръщане на една част от Христос в част на блудница. Двамата ще станат едно тяло. 6:17 Също както при физическото сно- шение става свързване на две тела в ед- но, така и когато един човек повярва в Господ Исус Христос и се съедини с Не- го, той и Христос се свързват дотолко- ва, че могат да се нарекат „един дух". Това е най-съвършеното възмоЖно сли- ване на две личности в едно, най-интим- ното свързване. Следователно смисъ- лът на аргумента на Павел е, че онези, които по този начин са съединени с Гос- пода, никога не трябва да дрпускат как- вато и да било връзка, която ще бъде 6 конфликт с този духовен брак. А. Т. Пиърсън казва следното: „ Овцата моЖе да се отдели от овчаря
След това Павел добавя: „Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето си тяло." Повечето гре- хове не влияят пряко на тялото на чове- ка, но блудството е уникално в това от- ношение, защото засяга пряко тялото на човека: човекът Жъне последствията на този грях в собственото си тяло. Трудността за разбирането на този стих се крие в това, че в него се казва, че всеки грях, който човек извършва, е вън от неговото тяло. Но ние смятаме, че това е казано преносно. Макар и да е вяр- но, че чревоугодничеството и пиянство- 423 1 Коринптяни 6,7 mo нанасят Вреда на човешкото тяло,
повечето грехове не правят това. Но до- ри и чревоугодничеството, и пиянство- то не увреЖдат тялото така чувстви- телно и така всеобхватно, както блуд- ството. Сексуалните отношения извън брака неизбежно и необратимо водят до опустошение на съгрешилия. 6:19 И отново Павел напомня на ко- ринтянище, че те имат едно свято и възвишено призвание. Нима тези светии са забравили, че техните тела са храм на Светия Дух? Писанието ни казва една много сериозна истина, а именно, че Бо- Жият Дух обитава във всеки вярващ. Как изобщо моЖем да си помислим някога, че моЖем да вземем едно тяло, в което обитава Светият Дух, и да го използва- ме за нечестиви цели? Освен това вярно е не само че тялото ни е храм на Светия Дух, но и че ние не сме свои си. Ние няма- ме право да използваме телата си така, както на нас ни е угодно. Когато анали- зираме нещата докрай, ще видим, че на- шите тела не ни принадлеЖат, защото принадлеЖат на Господа. 6:20 Ние сме Господни не само като Негови създания, но и като изкупени от Него грешници. В този стих се набляга най-вече на втория факт. Той е започнал да ни притеЖаВа от момента на Голго- та. Ние сме били купени с цена. Там, на кръста, Господ Исус е слоЖил върху нас печата на тази цена. Той ни е сметнал за толкова ценни, че е поЖелал да плати за нас цената на Собствената Си скъпо- ценна кръв. Колко ли много ни е обичал Исус, за да реши да понесе нашите гре- хове в тялото Си на кръста! И след като това е така, аз повече не мога да мисля за тялото си като за свое собствено притеЖание. Ако го използ- вам според собствените си Желания, аз действам като крадец, който взема то- ва, което не му принадлеЖи. Аз трябва да използвам тялото си така, че да прос- лавям Бога, на Когото то принадлеЖи. Бейтс ни призовава към следното: „Ти, глава!Мисли за Този, Чието чело
Ние трябва да прославяме Бога и с ду- ховете си, тъй като и материалните, и нематериалните части на човека са Бо- *ии.16 Ш. Апостолските отговори на проблемите на църквата (7-14 гл.) А. Относно брака и безбрачието (7гл.)
7:1 До този момент Павел разглеЖда различните злоупотреби в коришпската църква, за които той е бил известен от някого. Сега той започва да отговаря на въпроси, които светиите в Коринт са му задали лично. Първият въпрос засяга проблема с брака и безбрачието. Апос- толът започва най-напред с общия прин- цип, според който е добре за човека да не се докосва до Жена. „Да се докосва" до Жена в този случай означава да има фи- зическа връзка с нея. Апостолът не иска да каЖе, че безбрачието е по-свято от брачното състояние, а казва само, че ако Желаеш да се отдадеш на слуЖба на Гос- пода безрезервно, по-добре е да не си Же- нен. 7:2 Едновременно с това Павел приз- нава, че безбрачието крие в себе си ог- ромни изкушения. Затова той смекчава решителността на първото си твърде- ние, като казва: „... за да се избягват блу- додеянията, нека всеки мъЖ има своя си Жена и всяка Жена има свой мъЖ." „Всеки мъЖ да има своя си Жена" озна- чава всеки мъЖ да е Женен само за една Жена. Втори стих потвърЖдава принци- па, че БоЖията наредба за Неговия народ продълЖава да бъде такава, каквато ви- наги е била, а именно, че един човек мо- Же да има само един брачен партньор. 424 1 Коришпяни 7 7:3 Когато човек е Женен, той трябва
да изпълнява към партньора си задълже- нията, които му налага брачният Жи- вот, в който и двамата партньори се на- мират във взаимна зависимост един от друг. Изразът „МъЖът нека има с *е- ната дължимото към нея сношение" оз- начава: „МъЖът нека да изпълнява към своята съпруга задълженията си на съп- руг." От своя страна Жената трябва да се дърЖи по подобен начин и към мъЖа. Обърнете внимание на деликатния тон, с който Павел разглеЖда този въпрос. В него няма и следа от нетактичност или вулгарност. Колко различно от начина, по който светът разглеЖда този въп- рос! 7:4 В брачната връзка съществува за- висимост на Жената от мъЖа и обрат- но. За да се поддърЖа БоЖият ред в то- зи свещен сък»з, както съпругът, така и съпругата трябва да признаят своята взаимна зависимост. 7:5 Кристенсън пише следното: „Казано на прост език, това означава,
МоЖе би когато най-напред са били спасени, тези коринтяни са си мислели, че интимните отношения в семейния Живот не са съвместими с християнска- та святост. Павел иска да ги изведе от това заблуЖдение, като им казва съвсем определено, че християнските семейст- ва не трябва да се лишават един друг от съпруЖеско сношение, тоест че не тряб- ва да си отказват правата на единия пар- тньор над тялото на другия. Има само две условия, които позволяват въздър- Жането от сексуални сношения. Първо- то е, че въздърЖането от сексуални сно- шения трябва да бъде съгласувано чрез взаимното съгласие и на двете страни, така че съпругът и съпругата да могат да се предават на пост и молитва. И второто е, че въздържанието трябва да бъде само временно. Съпругът и съпруга- та трябва да бъдат пак заедно, за да не би Сатана да ги изкуши чрез тяхната не- възможност да се въздъракат. 7:6 6 стих е дал повод за голям брой предполоЖения и противоречия. Павел казва: „Но това казвам като позволе- ние, а не като заповед." Някои смятат, че това означава, че апостолът не счи- та думите, които току-що е казал, за бо- говдъхновени думи. Но това тълкуване е насъстоятелно, тъй като самият Павел твърди в 1 Коринтяни 14:37, че това, ко- ето пише на коринтяните, „е заповед от Бога". Ние no-скоро смятаме, че апосто- лът казва, че при някои обстоятелства е добре за семейната двойка да се въздър- Жа от сексуални сношения, но че това въздърЖание не е заповед, а позволение. Християните не трябва да се въздър- Жат от сексуални взаимоотношения, за да могат да се предават безрезервно на молитва. Други хора смятат, че 6 cm. за- сяга въпроса за брака като цяло, тоест че християните могат да се Женят, но че това не е заповед за тях. 7:7 От този стих започват съветите на Павел към неЖенените. Апостолът вече е изяснил, че предпочита безбрачно- то състояние, тъй като то е по-добро за християнина, но признава, че човек трябва да Живее според силата, която Бог му дава. Когато казва: „Обаче бих Желал всичките човеци да бъдат, ка- къвто съм аз**, от контекста става яс- но, че „какъвто съм аз" означава „неЖе- нен". Има много противоречия по въпро- са дали Павел винаги е бил неЖенен, или е бил вдовец по времето, когато е писал тези редове. Но за настоящите ни цели не е необходимо да разрешаваме този спор дори и да бяхме в състояние да го направим. Думите на Павел: „Но всеки 425 1 Коринтяни 7  има своя особен gap от Бога, един та-
ка, а друг инак", означават, че Бог дава благодат на някои хора да останат не- женени, докато други определено призо- вава да се Женят. Тук всеки отделен слу- чай трябва да се разглеЖда сам за себе си и не е възмоЖно да бъде дадено някакво общовалидно правило, което да бъде ед- накво прилоЖимо за всички. 7:8 И така, Павел съветва неженени- те и вдовците да си останат такива, какъвто е и той. 7:9 Но ако не могат да се въздържат като неЖенени, тогава нека се Женят. Защото по-добре е да се Женят, откол- кото да се разпалват от страст. Това разпалване от страст крие опасността от падане в грях. 7:10 Следващите два стиха са адреси- рани към Женените двойки, в които и двамата партньори са вярващи. „А на Женените заръчвам, и то не аз, но Гос- . под." Тези, думи означават, че това, на което Павел ни учи тук, е било вече ка- зано от Господ Исус, когато е бил на зе- мята. Христос вече е дал една ясна запо- вед по този въпрос. Така например Той вече е забранил развода освен в случаите на изневяра (Мат. 5:32; 19:9). Общата за- повед, която ни дава Павел, е, че Жена- та не трябва да оставя мъЖа си. 7:11 Той обаче признава, че има крайни случаи, при които моЖе да бъде необхо- димо съпругата да напусне мъЖа си. В такива случаи тя е длъЖна да остане не- омъЖена или да се помири с мъЖа си. Раздялата не прекъсва брачната връзка, а дава възмоЖност за Господа да изцели появилите се различия и да върне двете страни към общение с Него и една с дру- га. Заповедта към мъЖа е да не напуска Жена си. За него не са дадени никакви из- ключения. 7:12 ПасаЖът от 12 до 24 стих разг- леЖда въпроса за брака, в който само един от партньорите е вярващ. Павел започва своите белеЖки с едно въведе- ние: „А на другите казвам аз, не Гос- под." И отново бихме искали дебело да подчертаем, че тези думи не означават, че казаното от Павел представлява не- говата гледна точка, а не гледната точ- ка на Господа. Той просто обяснява, че това, което ще каЖе, не е било казано преди това от Господ Исус, когато Той е бил тук, на земята. В Евангелията ня- ма нито едно наставление, което в ня- каква степен да засяга този въпрос. Гос- под Исус просто не е разгледал въпроса за брака, в който само единият от пар- тньорите е вярващ. Но сега Христос е дал наставления на Своя апостол по то- зи въпрос, така че това, което Павел казва тук, е боговдъхновено слово. „А на другите" означава на онези, чии- то партньори не са вярващи. Този пасаЖ не насърчава склкзчването на брак меЖ- ду християни и неспасени. Най-вероятно тук се имат предвид случаите, в които единият от партньорите бива спасен след сключването на брака. „Ако някой брат има невярваща Же- на и тя е съгласна да Живее с него, да не я напуща." За да моЖем да оценим пра- вилно този пасаЖ от Писанията, ще бъ- де добре да си припомним БоЖията запо- вед към Неговия народ в СЗ. Когато ев- реите са се оЖенили за Жени от езически- те народи и са имали деца от тях, те са получили заповед да изгонят от домове- те си както Жените, така и децата. То- ва се виЖда съвсем ясно в Езра 10:2 и Не- емия 13:23-25. Вероятно християните в Коринт са започнали да си задават въпроса: „Как- во трябва да прави една спасена Жена със своя съпруг и деца или какво трябва да прави един спасен мъЖ със своята невяр- ваща Жена? Трябва ли да я изгони от къ- щата си?" Отговорът явно е отрицате- лен. Старозаветната заповед вече не е валидна за БоЖиите хора, които Живеят под благодатта. Ако един християнин има невярваща съпруга и тя Желае да Живее с него, той не трябва да я напус- ка. Това не означава, че няма нищо лошо в това един вярващ мъЖ да се оЖени за невярваща Жена, а означава само, че ако 426 1 Кориншяни 7 този човек се е обърнал, след като Вече
е бил Женен, не трябва да напуска Жена си. 7:13 По същия начин и Жената-христи- янка, която има невярващ мъЖ, който е съгласен да Живее с нея, не трябва да го напуска. МоЖе би чрез своето смире- но и благочестиво поведение пред него тя ще го спечели за Господа. 7:14 Всъщност присъствието на вяр- ващия човек в един нехристиянски дом упраЖнява освещаващо въздействие вър- ху членовете на дома. Както вече споме- нахме, „освещавам"означава „отделям". Тук апостолът не иска да каЖе, че невяр- ващият мъЖ се спасява от своята съп- руга, нито пък че се освещава чрез нея. По-скоро той иска да каЖе, че мъЖът се отделя, като се поставя в едно полоЖе- ние на външна привилегированост. Той има щастието да има вярваща съпруга, която се моли за него. Нейният Живот и свидетелство упраЖняват благотвор- но влияние в полза на Бога в този дом. От човешка гледна точка за този човек вероятността да се спаси е много по-го- ляма, когато той има благочестива съп- руга християнка, отколкото когато съп- ругата му не е християнка. Както казва Вайн: „Върху него се упраЖнява едно ду- ховно влияние, което съдърЖа възмоЖ- ността за действително обръщение."18 Същото се отнася и за случаите, когато една невярваща Жена е омъЖена за вяр- ващ мъ*. Тогава ще бъде осветена не- вярващата Жена. След това апостолът добавя: инак ча- дата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети. Вече споменахме, че според старозаветната заповед съпругът е трябвало да изхвърли от дома си както Жената езичница, така и децата, които тя му е родила. Сега Павел обяснява, че във времето на диспенсацията на благо- датта децата, родени в семейство, в ко- ето само единият от партньорите е вярващ, а другият не е, са свети. Дума- та „свети" има същия корен като глаго- ла „освещавам" в този стих. Това изоб- що не означава, че децата сами по себе си са свети, 6 смисъл че непре"менно Живе^ ят чист и свят Живот. По-скоро то оз- начава, че те се отделят, като се поста- вят в едно привилегировано полоЖение. Те имат най-малкото един родител, кой- то обича Господа и който им казва еван- гелието. Затова има голяма възмоЖ- ност те да се спасят. Те са облагодетел- ствани да Живеят в един дом, в който БоЖият Дух обитава в един от родите- лите. В този смисъл те са осветени. 14 стих също така ни уверява, че не е греш- но да имаме деца, когато единият от ро- дителите е християнин, а другият не е. Бог признава този брак и децата не са не- законни. 7:15 Какво трябва да бъде отношени- ето на християнина, ако неговият неспа- сен партньор реши да го напусне? Отго- ворът е, че неспасеният партньор моЖе да го напусне. Много е трудно да се даде окончателен отговор на въпроса какво означава изразът „в такива случаи бра- тът или сестрата не са поробени". Ня- кои вярват, че тук се говори за случаите, когато невярващ напусне вярващ и има всички основания да се вярва, че това на- пускане е окончателно. Тогава вярващи- ят е свободен да получи развод. Онези, които поддърЖат това мнение, смя- тат, че 15 стих е една скоба и че 16 стих е свързан с 14 стих, както следва:
3.15 cm. е една скоба, която позволява на вярващия да се разведе (и евентуално да склк)чи повторен брак), ако той или тя е напусната от невярващия си пар- тньор. Обърнете внимание, че надеЖдата за евентуално спасение се свързва с остава- 427 1 Коришпяни 7  нето на Вярващия партньор В семейст-
вото, а не с напускането на семейство- то от страна на невярващия партньор. Други изследователи на Библията оба- че смятат, че 15 cm. разглежда единст- вено въпроса за раздялата, а не Въпроса за развода и повторната женитба. За тях стихът означава, че ако невярващи- ят парпшьор реши да напусне семейст- вото, той трябва да може да направи това без проблеми. Съпругата не е длъж- на да запази брака, полагайки за това по- вече усилия, отколкото вече е положила. „Бог... ни е призвал към мир" и ние не трябва да използваме емоционални изли- яния или к>ридически процедури,'за да попречим на невярващия да ни напусне. Кое от двете тълкувания е вярно? За нас е трудно да дадем окончателен от- говор. Господ като че ли ни учи в Матей 19:9, че разводът е разрешен в случаите, в които единият от партньорите е из- неверил на другия (като е извършил пре- лЬбодейст&о). Ние вярваме, че в този случай невинният парпшьор е свободен да се ожени повторно. Що се отнася до текста в Коринтяни 7:15, не можем да кажем със сигурност, че разводът и пов- торната женитба са разрешени и в слу- чаите, в които един невярващ е напуснал своя вярващ партньор. Но обикновено всеки, който е напуснал партньора си по този начин, почти неизбежно много ско- ро установява нова връзка, която при всички случаи поставя край на първона- чалния сък)з. Във връзка с този въпрос Дж. М. Дейвиз казва така: „Невярващият, който е напуснал своя вярващ партньор, много скоро ще се оЖе- ни за друг човек, което автоматично пре- късва брачната връзка. Да изискваме от напусната страна да Живее, без да склЬч- ва нов брак, означава да слаким върху нея {него) един хомот, който в повечето слу- чаи тя няма да бъде в състояние да но- си. "19 7:16 Начинът, по който човек разбира 17 стих, зависи go известна степен от начина, по който той разбира 15 стих. Ако човек вярва, че 15 стих не насърча- ва развода, той може да го използва ка- то доказателство за това. Неговият аргумент би бил, че вярващият трябва да се съгласи да се раздели с невярващия си партньор, но че не трябва да се раз- вежда с него, тъй като това би сложило край на възможността за възстановява- не на семейния сък>з и вероятността за спасението на невярващия. Ако обаче чо- век вярва, че разводът е позволен в слу- чаите, когато вярващият парпшьор е бил напуснат от невярващия, тогава то- зи стих може да се свърже с 14 стих, а 15 стих да се смята за отваряне на скоба. 7:17 Понякога сред новоповярВалите съществува усещането, че те трябва да скъсат напълно с всеки етап от предиш- ния си живот, вклкзчшпелно и с институ- ции от рода на семейството, които не са сами по себе си грешни. Изживявайки новооткритата радост от спасението, ние понякога изпадаме В заблудата, че трябва насила да премахнем всичко, ко- ето някога сме познавали. За постигане- то на своите цели християнството не използва методите на насилствената револкщия. Точно обратното, неговите промени се извършват с мирни средства. В пасажа от 17 до 24 стих апостолът постановява общото правило, че да ста- неш християнин не означава да използ- ваш насилствени революционни методи за прекъсването на Вече съществуващи- те връзки. Без съмнение в случая апосто- лът има предвид най-вече семейните връзки, но този принцип може да се при- ложи също така и към расовите и соци- алните връзки. Всеки вярващ трябва да се обхожда съ- ответно на призванието си от Господа. Ако Господ е призовал някого на семеен живот, тогава той трябва да го следва, като живее така в страх от Господа. Ако Бог е дал на някого благодат да жи- вее в безбрачие, тогава този човек тряб- ва да последва това призвание. Ако оба- че, когато повярва, мъжът вече е женен и съпругата му не е спасена, тогава не 428 1 Коришпяни 7  трябва да прекъсва тази връзка, а да я
продълЖи, правейки всичко възмоЖно за спасението на своята съпруга. Това, ко- ето Павел казва на коринтяните, не се отнася само за тях: той дава тези свои наставления по всичките църкви. Вайн пише следното по този въпрос: „Когато Павел казва: „...така заръч- вам по всичките църкви", той не издава постановления като представител на един определен център, е просто инфор- мира църквата вКоринт, че наставлени- ята, който той дава сега на тях, са нас- тавления, които дава във всяка църк- ва."20 7:18 В 18 и 19 стих Павел разглежда въпроса за националната принадлеж- ност. Ако човек е бил 1одеин по време на своето обръщение и е носел на тялото си белега на обрязването, той не тряб- ва да се отвращава от това и да се стре- ми да заличи всички физически следи от предишния си начин на Живот. По същия начин, ако човек е бил езичник преди но- вороЖдението си, той не трябва да се стреми да скрие езическото си потекло, като приеме белезите на logeume. Този стих би могъл да бъде изтълкуван и по следния начин: ако един 1одеин се е обърнал, той не трябва да се страхува да Живее с еврейската си съпруга, или ако един езичник се е обърнал, той не тряб- ва да се стреми да избяга от своя произ- ход. Тези външни различия нямат никак- во значение. 7:19 Що се отнася до същността на християнството, „обрязването е нищо и необрязването е нищо". Това, което има значение, е „пазенето на БоЖишпе заповеди". С други думи, Бог се интере- сува не от външното, а от вътрешното. Връзките на Живота на един човек не трябва да бъдат насилствено прекъсна- ти заради това, че той е станал христи- янин. „Точно обратното - казва Кели, - чрез християнската вяра вярващият се издига в едно полоЖение, което го поста- вя над всички обстоятелства."21 7:20 Общото правило е, че всеки тряб- ва да остава в това звание, в което е бил призован. Това, разбира се, се отнася до званията, които не са грешни сами по се- бе си. Ако един човек се е занимавал с ня- какво зло занятие преди своето обръще- ние, той трябва да го остави! Но тук апостолът има предвид онези занятия, които сами по себе си не са свързани с греха. Тази мисъл се подкрепя и от след- ващите стихове, в които се разглеЖда проблемът за слугите. 7:21 Какво трябва да прави един слуга, след като бъде спасен? Трябва ли да се бунтува срещу своя господар и да иска да бъде освободен? Дали християнството означава, че ние непременно трябва да търсим своите „права"? Отговорът на Павел на тези въпроси е следният: „В по- лоЖение на роб au си бил призован? Да те не е гршка." С други думи: „Бил ли си роб, когато си повярвал? Не се тревоЖи излишно по този въпрос. МоЖеш да бъ- деш роб и въпреки това да се наслаЖда- ваш на най-големите благословения на християнството." „Но ако моЖеш и свободен да станеш, по-добре използвай случая." Върху този текст има две тълкувания. Някои смя- тат, че тук Павел казва: „Ако моЖеш да станеш свободен, използвай всички въз- моЖни средства, за да постигнеш това." Други мислят, че дори и един роб да мо- Жеше да стане свободен, християнство- то не му налага да се възползва от тази възмоЖност на всяка цена, защото той би могъл да се използва това робство ка- то свидетелство за Господ Исус. Пове- чето хора предпочитат първото тълку- ване (което моЖе би е правилно), но те не трябва да пренебрегват факта, че второто повече съответства на приме- ра, който ни е оставил Сам Господ Исус Христос. 7:22 Този, който е бил призован в Гос- пода като роб, е свободен човек на Гос- пода. „Свободен човек на Господа" не оз- начава човек, който е бил роден свобо- ден, а no-скоро човек, който е станал 429 1 Коришпяни 7  свободен, moecm роб, който е получил
своята сВобода. С други думи, ако един човек е бил роб, когато е повярвал, той не трябва да се тревоЖи заради това, тъй като е „свободен човек на Господа". Той е бил освободен от своите грехове и от робството на Сатана. От друга страна, ако един човек е бил свободен по време на своето обръщение, той тряб- ва да разбере, че отсега нататък е роб на Спасителя, с вързани ръце и крака. 7:23 Всеки християнин е бил купен с це- на. Затова той принадлеЖи на Този, Кой- то го е купил - Господ Исус Христос. Ние трябва да бъдем роби на Христос и да не ставаме роби на човеци. 7:24 И така, независимо от социално- то полоЖение, в което се намира един човек, той моЖе да остане с Бога В то- ва полоЖение. Думите „сБога" са клк>чо- вите думи, които разкриват цялата ис- тина. Ако един човек е с Бога, тогава до- ри и робството моЖе да стане истинс- ка сВобода. „Положението „с Бога" обла- городява и освещава всяко друго полоЖе- ние в Живота." 7:25 В пасаЖа от 25 до 38 стих апосто- лът се обръща към неЖенените - както мъЖе, така и Жени. Думата „девици" * моЖе да се използва и за двата пола. 25 стих е още един стих, който се използва от някои в подкрепа на идеята, че съдър- Жанието на тази глава не е непременно боговдъхновено. Те дори стигат до край- ности, като казват, че тъй като е бил ерген, Павел е бил шовинистично наст- роен към Жените и е позволил на лични- те си предразсъдъци да бъдат отразени В това, което казва тук! Всяко подобно твърдение е удар по боговдъхновеност- та на Писанията. Когато Павел казва, че няма заповед от Господа относно де- виците, той просто иска да каЖе, че по време на Своето земно слуЖение Господ не е оставил никакви ясни наставления по този въпрос. Затова Павел дава свое- * В оригиналния текст. - Бел. на преВ. 430 то лично мнение като един, който е по- лучил милост от Господа да бъде досто- ен за доверие, и това негово мнение е бо- говдъхновено. 7:26 Като цяло за човека е добре да не се Жени „поради настоящата неволя". „Настоящата неволя" означава страда- нията в земния Живот изобщо. ВъзмоЖ- но е също така по времето, когато Па- вел е писал това Писмо, да е имало някак- ва особена неволя. Но като цяло неволя- та е продълЖила да съществува и няма да престане да съществува, докато не дойде Господ Исус. 7:27 Съветът на Павел към Женените е, че не трябва да търсят разделяне. Но ако един човек се отвърЖе от Жена си, не трябва да търси Жена. Изразът „от- вързан от Жена" тук не означава само „овдовял" или разведен". Той просто оз- начава „освободен от брачната Връзка" и моЖе да ВклЬчва и хората, които нико- га не са били Женени. 7:28 Нищо от това, което казва Па- вел, не трябва да се тълкува като указа- ние, че бракът е грях. Нали той бе уста- ноВен от Бога В Едемската градина, пре- ди грехът да Влезе 6 този свят! Самият Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам" (Бит. 2:18). „Женитбата нека бъ- де на почит у всички, и леглото - неоск- Вернено" (ЕВр. 13:4). Павел дори разглеЖ- да забраняването на Женитбата като белег на отстъплението В последните дни (1 Тим. 4:1-3). И така, апостолът заявява: „Но ако се и оЯсениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъЖи, не съгрешава." Новоповярва- лите християни никога не трябва да мис- лят, че в семейните отношения има не- що лошо. Но Павел все пак добавя, че Же- ните, които се омъЖат, ще имат Жи- тейски скърби, като например болките по време на раЖдане и други такива. Ду- мите на Павел „а пък аз ви Жаля" могат да означават: „А пък аз ви Жаля и бих Же- лал да си спестите физическите страда- ния, които съпровоЖдат брака, и особе- но проблемите на семейния ЖиВот." 1 Коришпяни 7  7:29 Апостолът иска да ни обърне Вни-
мание на факта, че времето е кратко и че ние трябва да подчиним дори и тези напълно законни Взаимоотношения В Жи- Вота на слуЖението за Господа. Идване- то на Христос е наблшкило и Въпреки че съпрузите и съпругите трябва да изпъл- няват взаимните си задълЖения с Вяр- ност, те трябва да се стремят да пос- тавят Христос на първо място в своя Живот. Айрънсайд ни предлага следния коментар по този Въпрос: „Всеки трябва да Живее с оглед на фак- та, че времето наистина е краткотрай- но, че Господното завръщане е наблиЖи- ло и че никакви съобраЖения за лично удобство не трябва да пречат на подчи- нението ни на БоЖията воля. "22 А Вайн казва така: „ Този стих не означава, разбира се, че
7:31 Живеейки на тази земя, за нас е не- избеЖно да влизаме в съприкосновение с някои земни неща. Животът на всеки вярващ налага една законна употреба на нещата от света. Но апостолът ни пре- дупреЖдава, че макар и да моЖем да ги употребяваме, ние не бива да злоупотре- бяваме с тях. Така например християни- нът не трябва да Живее заради храната, облеклото и удоволствията. Той моЖе да използва храната и облеклото като необходими неща в Живота си, но не трябва да ги превръща в боговете на своя Живот. Бракът, собствеността, търговията, политиката, науката, му- зиката и изкуството са неща, които имат своето място в света, но те мо- гат да отвлекат християнина от духов- ния му Живот, ако той им позволи това. Изразът „сегашното състояние на този свят преминава'* е взет от теат- ралната терминология и е свързан със смяната на декорите на сцената. Той ни казва, че всичко, което очите ни виЖдат днес, е преходно. Краткотрайността на нещата от света е описана много добре и от Шекспир в известните му думи: „Целият свят е сцена и всички мъЖе и Жени са просто актьори. Те влизат и из- лизат и 6 Живота си всеки човек играе много роли." 7:32 Павел Желае коринтяните да бъ- дат без гршки. Под гриЖи той има пред- вид гриЖите, които ще ги отклонят от Господното слуЖение. След това апос- толът обяснява, че този, който не е Же- нен, се гршки за Господните неща - как да угазкда на Господа. Това не означава, че всички вярващи, които не са Женени, се отдават безрезервно на Господа, а че безбрачното състояние дава по-големи възмоЖности за такова отдаване в сравнение с брачното състояние. 7:33 И отново този стих не означава, че Жененият човек не моЖе да се гриЖи добре за Господните работи, а че брач- ната връзка изисква от Женения мъЖ да угздкда на своята Ясена. Той има едно до- пълнително задълЖение, за което тряб- ва да мисли. Както посочва Вайн: „Като цяло, ако един мъЖ е Женен, той има ог- раничен обхват на слуЖение. Ако не е Же- нен, той моЖе да отиде до края на земя- та, за да проповядва благовестието."24 7:34 „Неомъзкената се гршки за това, което е Господно, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъзкената се гршки за това, което е световно, как да угазкда на мика си." Този стих също има нуЖда от кратко обяснение. Неомъжената Жена, тоест девицата, моЖе да отдаде по-голяма част от своето време за Гос- 431 1 Коринтяни 7 noguume неща. Изразът „за да бъде свя-
та и в тяло, и в дух" не означава, че без- брачното състояние е по-свято от брач- ното, а означава само, че тя моЖе пове- че да бъде отделена за делото на Госпо- да и в тяло, и в дух. Тя не е сама по себе си по-чиста, а времето й е по-свободно. И отново, омъжената Жена се гршки за вещата от света. Това не означава, че тя е по-светска от неомъжената Же- на, а че част от нейното време по необ- ходимост е посветено на земните неща, като например гршката за дома. Това са напълно законни и правилни неща и Павел изобщо не ги критикува, нито омалова- жава, а просто казва, че неомъжената Жена има по-големи възможности и по- вече време за слуЖение в сравнение с омъ- Жената. 7:35 Пишейки всичко това, Павел няма за цел да впрегне хората в ярема на една строга система от правила, а просто ги наставлява за тяхна собствена полза, така че, когато си помислят за своя Жи- вот и за слуЖението си на Господа, да могат да преценят Неговото водителс- тво в светлината на всички тези нас- тавления. Апостолът смята, че безбра- чието е добро, тъй като то позволява на човека да слуЖи на Господа без отвлича- не на ума. Но човекът е свободен да из- бере меЖду брака и безбрачието. Апос- толът не иска да слага оглавник на нико- го и да заробва никого. 7:36 ПасаЖът от 36 до 38 cm. е моЖе би един от най-погрешно разбираните пасаЖи в тази глава, както и в цялото Послание. Обикновено той се обяснява така: по времето на Павел мъЖът е уп- раЖнявал строг контрол в своето се- мейство. Той е решавал дали дъщерите му да се омъЖват, или не. Те не са имали право да се омъЖват без неговото съгла- сие. Затова този пасаЖ означава, че ако един мъЖ откаЖе да даде съгласието си на дъщерите си да се омъЖат, това е добро, но ако не им откаЖе, не съгреша- ва. Такова едно тълкуване ни се струва почти безсмислено, що се отнася до нас- тавляването на БоЖиите хора днес. То- ва тълкуване не съответства на кон- текста на останалата част от главата и води до голямо объркване. - В РИСПБ думата „девица" е преведе- на като „сгодена". Значението на този пасаЖ тогава моЖе да се изтълкува по следния начин: ако един мъЖ се оЖени за своята сгодена или годеница, той не съг- решава, но ако не се оЖени, е по-добре. Тази идея обаче създава много труднос- ти при тълкуването. В своя коментар върху 1 Коринтяни Уилям Кели предлага едно съвсем различ- но мнение, което заслуЖава внимание. Той смята, че думата „девица" (parthenos) моЖе да се преведе и като „девственост".25 Тогава в пасаЖа няма да става въпрос за дъщерята девица на един човек, а за неговата лична девстве- ност. Според това тълкуване смисълът на пасаЖа е, че ако един човек остане не- оЖенен, той прави добре, но ако реши да се оЖени, не сьгрешава. Същото тълкуване е Възприето и от ДЖон Нелсън Дарби в неговия нов превод на Библията: „Но ако някой мисли, че постъпва не- редно със своята девственост, ако е пре- минал цветущата си възраст и ако та- ка трябва да стане, нека прави каквото иска; не съгрешава: нека се Женят. Но то- зи, който стои твърд в сърцето си и не бива принуден, но има власт над своята собствена воля, и е решил това в сърцето си -да пази своята девственост, прави добре. Така че този, който се Лени, прави добре; а който не се Лени, прави по-доб- ре." И така, когато разгледаме внимател- но 36 стих, идваме до заклк>чението, че той означава, че ако един мъЖ е стигнал зряла възраст и не чувства, че има дар- бата да се въздърЖа, той не съгрешава, ако се оЖени. Той знае, че необходимост- та го кара да се оЖени и затова трябва 432 1 Коришпяни 7, 8 да направи това, което иска, а именно
- да се оЖени. 7:37 Но ако мъЖът е решил да слуЖи на Господа, без да се отвлича, и има доста- тъчно сила да се Владее, така че не е при- нуден да се оЖени, ако е решил да остане неЖенен с цел да^прослави Бога В слуЖе- ние, тогава прави добре. 7:38 Изводът е, че този, който се Же- ни,26 прави добре, а който не се Жени, за да моЖе повече да се отдаде на слуЖени- ето за Господа, прави по-добре. 7:39 Последните два стиха от тази Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|