Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| глава съдърЖат един съвет към Вдовици-
те. Жената е вързана за мъЖа си, дока- то той е Жив. Тя е вързана за мъЖа си чрез брачния закон, постановен от Бо- га. Ако M-bJk-ьт на Жената умре, тогава тя е свободна да се омтоки за друг мъЖ. Същата тази истина е казана и в Римля- ни 7:1-3, където се казва, че смъртта слага край на брачната Връзка. Апосто- лът тук обаче добавя и едно условие: Же- ната е свободна да се омъЖи за когото си ще, само че в Господа. Това най-напред означава, че човекът, за когото се омъЖи, трябва да бъде хрис- тиянин, но то не е Всичко. „В Господа" означава „по Волята на Господа". С дру- ги думи, тя моЖе да се омъЖи за христи- янин и Въпреки това да не бъде по воля- та на Господа. Тя трябва да търси во- дителстВото на Господа по този ВаЖен Въпрос и да се омъЖи за онзи Вярващ, кой- то Господ е определил за нея. 7:40 Но Павел искрено смята, че една Вдовица е по-щастлива, ако остане нео- мъЖена. Това не противоречи на текста в 1 Тим. 5:14, където Павел заявява, че младите Жени трябва да се омъЖват. Тук той изказва общото правило, дока- то 61 Тимотей - конкретното изклкзче- ние. След това апостолът добавя: „... а мисля, че и аз имам БоЖия Дух." Някои разбират погрешно тези думи, като каз- ват, че Павел не е бил уверен в себе си, ко- гато е пишел Всичко това! Ние отново се противопоставяме решително срещу всяко подобно тълкуване. Не моЖе да има никакво съмнение В боговдъхнове- ността на тази част от писанията на ПаВел. Тези думи на апостола Всъщност съдърЖат ирония. Някои от коринтяни- те Вече са изразили съмнения относно неговото апостолство и учение, претен- дирайки, че казват Всичко това чрез ума на Господа. ЗатоВа Павел Всъщност каз- ва: „Каквото и да говорят за мене други- те, мисля, че и аз имам БоЖия Дух. Те твърдят, че Го имат, но не могат да ка- Жат, че притеЖаВат монопол Върху Све- тия Дух." Ние знаем, че Павел наистина е имал Духа, когато е писал Всичко това, и че пътят на щастието за нас е да следваме неговите наставления. Б. Относно яденето на идолозкертвено (8:1-11:1) Текстът от 8:1 до 11:1 разглеЖда въпро- са за яденето на идолоЖертвено, един се- риозен проблем за хората, които току- що са се обърнали от езическите прак- тики към Христос. МоЖе би тези хрис- тияни са били канени на някакво общес- твено търЖество 8 храм, което се е чес- твало с поднасянето на месо, което пре- ди това е било принесено в Жертва на идоли. Или моЖе би, когато са отивали на пазара, за да си купят месо, те са от- кривали, че в месарницата се продава ме- со, което е било Жертвано на идоли. То- ва, разбира се, не засяга качеството на месото, но Въпросът дали християни- нът трябва да купува такова месо, или не, остава валиден и до днес. Или да си представим друга сцена. Вярващият е поканен на гости в един дом и на трапе- зата се сервира месо, което е било при- несено на някой идол. Ако той знае за то- ва, трябва ли да яде от него? И така, то- ва са въпросите, на които Павел решава да даде отговор в този пасаЖ. 8:1 Най-напред апостолът казва, че относно идолоЖертвеното както ко- ринтяните, така и самият той имат знание. Това не е въпрос, по който те са 433 1 Коринтяни 8  абсолкнпно невеЖи. Те Всички знаят нап-
ример, че простият факт на принасяне на парче месо на един идол не променя ме- сото В никакво отношение. Неговият Вкус и хранителни качества си остават същите. Но Павел дърЖи да подчертае, че „знанието възгордява, а л!обовта на- зидава". С това той иска да каЖе, че зна- нието само по себе си не е достатъчно надеЖден водач в подобни случаи. Ако знанието беше единственият принцип, който трябваше да следваме, то би ни отвело до гордостта. Всъщност относ- но всички подобни проблеми християни- нът трябва да прилага не само знание, но и лк>бов. Трябва да взима под внимание не само това, което е законно за него, но и онова, което е най-добро за другите. 8:2,3 Вайн перифразира 2 стих по след- ния начин: „Ако някой мисли, че познава всичко, той дори не е започнал да позна- ва начина, по който то се познава." Без лк>бов не моЖе да има истинско знание. От друга страна, „ако някой лк>би Бога, той е познат от Него", тоест Бог го е одобрил. От една страна, Бог познава всички, но от друга, Той познава по един специален начин тези, които са вярващи. Тук думата „познат" се използва в сми- съл на „предпочетен" или „одобрен". Ако един вярващ трябва да вземе решение по въпрос като яденето на идолоЖертвено и решението му се определя от л1обовта към Бога и човеците, а не само от прос- тото знание, този вярващ спечелва Бо- Жието одобрение. 8:4 Що се отнася до яденето на идоло- Жертвено, вярващите трябва да знаят, че идолът не е истински бог, имащ власт, знание и лк>бов. Павел не отрича съществуването на самите идоли, тъй като много добре знае, че такива пред- мети, издялани от дърво или камък, има. Малко по-нататък той казва, че зад те- зи идоли стоят демонични сили. Но тук апостолът подчертава, че боговете, ко- ито тези идоли „представляват", не съ- ществуват. „Няма друг Бог освен един" - Този, Който е Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос. 8:5 Павел признава, че в езическата ми- тология има много така наречени бого- ве като Юпитер, Юнона, Меркурий... Хората смятат, че някои от тези бого- ве Живеят в небето, а други - като Це- рера и Нептун например - тук, на земя- та. В този смисъл има много богове и много господари, тоест много митоло- гични същества, на които хората се пок- ланят и подчиняват. 8:6 Вярващите знаят, че има само един истински Бог, Отец, „от Когото е всичко, и ние за Него". Това означава, че Бог, нашият Отец, е Източникът или Творецът на всичко и че ние сме създа- дени за Него. С други думи, Той е целта на нашето съществуване. Ние също та- ка знаем, че има само един Господ - „Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него". Изразът „чрез Когото е всичко" описва Господ Исус като БоЖия Посредник, докато изразът „и ние чрез Него" посочва, че ние сме били създадени и изкупени именно чрез Него. Когато Павел заявява, че има един Бог - Отец, и един Господ - Исус Христос, той не иска да каЖе, че Исус Христос не е Бог, а само посочва съответните роли, които тези две Лица на БоЖеството из- пълняват при сътворението и при изкуп- лението. 8:7 Не всички християни обаче, и осо- бено новоповярвалите, разбират свобо- дата, която имат в Христос Исус. Ка- то хора, които са Живели сред идоли и са свикнали с тях, те смятат че извърш- ват идолопоклонство, като ядат месо, което е било Жертвано на идоли. Те мис- лят, че идолът е нещо действително, и затова съвестта им, бидейки слаба, се осквернява. Тук „слаба" не означава физически сла- ба или дори духовно слаба, а описва съ- вестта на онези хора, които проявяват прекален педантизъм по въпроси без ре- шаващо значение в морално отношение. Така например от гледна точка на Бога 434 1 Коринтяни 8  В яденето на свинско месо няма нищо ло-
шо. Яденето на свинско месо е било лошо за евреите в старозаветното време, но християнинът има съвършената свобо- да да яде такова месо, ако иска. И все пак един обърнал се към християнството ев- реин може все още да изпитва угризения по този въпрос. Той може да смята, че яденето на свинска пържола за вечеря, например, е грях. Библията нарича този еврейски християнин слаб брат. Това оз- начава, че той не живее в пълно наслаж- дение от своята християнска свобода. Всъщност дотогава, докогато този брат смята, че е грешно да се яде свинс- ко месо, той съгрешава, ако яде. Това е значението и на израза „и съвестта им като слаба, се осквернява". Ако моята съвест осъжда едно действие и аз въпре- ки това го извърша, тогава съгрешавам. „Всичко, което не става от убеждение, е грях" (Рим. 14:23). 8:8 Това, което ядем, няма значение пред Бога. Въздържането от някои хра- ни не ни прави угодни на Бога, нито пък яденето на тези храни ни прави по-добри християни. 8:9 Но макар и да не печелим нищо, ка- то ядем тези храни, ние можем много да загубим, ако, правейки това, станем спънка на някой слаб брат. Ето тук ве- че трябва да приложим принципа на лк> бовта. Християнинът е свободен да яде месо, което преди това е било жертва- но на идол, но за него ще бъде погрешно да прави това, ако по този начин съблаз- нява някой слаб брат или сестра. 8:10 Опасността идва от това, че сла- бият брат би могъл да се насърчи да из- върши нещо, което се осъжда от негова- та съвест, когато види, че някой друг върши това, за което той изпитва съм- нения. В този стих апостолът осъжда яденето в идолски храм заради ефекта, който това може да предизвика върху другите хора. Когато говори за седене на трапеза в „идолско капище", апосто- лът има предвид някакво социално съби- тие или честване от рода на сватбата например. Никога няма да е правилно да се седи на трапеза в такъв храм, ако то- ва означава участие в поклонението на самия идол. Малко по-нататък Павел ре- шително осъжда тази практика (10:15- 26). Изразът „ако някой види, че ти, който имаш знание..." означава „ако ня- кой види теб, който имаш пълната хрис- тиянска свобода и който знаеш, че идо- ложертвеното месо не е нечисто, че..." и т. н. Важното в този принцип е, че ние трябва да вземем под внимание не само влиянието на това действие върху нас самите, но и неговото въздействие вър- ху другите. 8:11 Човек може толкова да парадира със своето знание за това кое е позволе- но за един християнин и кое не е, че да стане причина някой брат в Христос да се съблазни. Думата „погива" не означа- ва, че той загубва c6oemq вечно спасение. Тук не става въпрос за загуба на състоя- нието, а за загуба на благосъстоянието. Свидетелството на този наш слаб брат ще бъде похабено и животът му - небла- гоприятно засегнат, що се отнася до не- говата полезност за Бога. Колко голяма е вредата от едно такова спъване на един слаб брат в Христос, се вижда от думите „за когото е умрял Христос". Аргументът на Павел е, че ако Господ Исус Христос е обичал този човек тол- кова много, че е пожелал да умре за него, ние в никакъв случай не трябва да попре- чим на неговия духовен растеж, като направим нещо, което ще го препъне. Ня- колко парчета месо не си заслужават това! 8:12 Но това не е само въпрос на съгре- шаване против един брат в Христос или на нараняване на слабата му съвест. То- ва е въпрос на съгрешаване против Са- мия Христос. Всяко нещо, което напра- вим на един от Неговите най-малки бра- тя, все едно правим на Него. Това, което наранява една част от Тялото, нараня- ва и Главата. Вайн посочва, че при разг- леждането на този проблем апостолът води своите читатели през отделните 435 1 Коришпяни 8,9  emahu maka, че Всеки един от тях да бъ-
де Видян В светлината на изкупителна- та смърт на Христос. Барнс казва: „То- ва е един призив, който Води своето на- чало от дълбоката и неЖна лЬбоВ, от страданията и предсмъртните стонове на БоЖия Син."27 Съзнавайки Всичко то- ва, ние трябва да разгледаме много вни- мателно всички наши действия в свет- лината на тяхното въздействие върху другите и да се въздържаме да правим нещо, което би могло да послуЖи като спънка на някой брат. 8:13 Тъй като съблазняването на ня- кой брат е грях против Христос, Павел заявява, че той няма никога повече да яде месо, ако това ще съблазни брат му. БоЖието дело в Живота на един наш брат е много по-ваЖно от печената свинска пърЖола! И макар че яденето на идолоЖертвено не представлява проб- лем за повечето християни днес, принци- пите, които БоЖият Дух ни дава В този пасаЖ, са с непреходна стойност. В хрис- тиянския Живот днес има много неща, които, макар и да не са забранени от Бо- Жието слово, биха могли да станат при- чина за ненуЖна съблазън на някои по-сла- би християни. И въпреки че имаме всич- ки права да участваме в тях, ние имаме едно по-велико право - да пренебрегнем тези права заради духовното благосъс- тояние на онези, които обичаме в Хрис- та - нашите вярващи братя и сестри. На пръв поглед с началото на 9 глава като че ли започва нова тема, но всъщ- ност Въпросът с идолоЖертВеното про- дълЖава да се разглеЖда и в следващите две глави. Тук Павел отваря само една скоба, за да ни даде своя собствен пример за самоотричане В полза на добруването на другите. Павел изразява Желанието си да пренебрегне правото си на финансова поддръЖка като апостол в съответст- вие с излоЖения в 8:13 принцип. Следова- телно тази глава е тясно свързана с 8 глава. 9:1 Както вече знаем, в Коришп е има- ло хора, които са поставяли под съмне- ние авторитета на Павел. Те са казвали, че тъй като не е бил един от дванаде- 'сетте ученици на Христос, той не е и ис- тински апостол. Павел се противопос- тавя на тези обвинения, като казва, че той е човек, свободен от човешка власт, истински апостол на Господ Исус Хрис- тос. Той основава това свое твърдение на два факта. Първият е, че той е видял възкръсналия Исус Христос, нашия Гос- под. Това е станало по пътя за Дамаск. Вторият факт са самите коришпяни, които са доказателство за неговото апостолство: „Не сте ли вие моето де- ло в Господа?" Ако коринтяншпе се съм- няват в неговото апостолство, нека из- следват себе си. Нима те не са спасени? Спасени са, разбира се. И кой ги е насочил към Христос? Апостол Павел! Следова- телно самите те са доказателство, че Павел е истински апостол на Господ Исус Христос. 9:2 Други моЖе и да не го признават за апостол, но коринтяншпе трябва да го признават. Те са печата на неговото апостолство в Господа. 9:3 3 стих Вероятно се отнася до каза- ното до този момент (а не до това, ко- ето следва, според пунктуацията на текста в НИПБКДЖ). Павел заявява, че това, което току-що е казал, е неговата защита пред тия, които го изпитват или които поставят под съмнение него- вата власт като апостол. 9:4 В пасаЖа от 4 до 14 cm. апостолът обсъЖда правото си на финансова под- дръЖка като апостол. Като човек, пра- тен от Господ*Исус, ПаВел има право на парично възнаграЖдение от вярващите. Но той не винаги е настоявал на това право. Често пъти той е работел със собствените си ръце, като е правел па- латки, за да моЖе свободно да проповяд- ва благовестието на хората. Без съмне- ние неговите критици са се възползвали от този негов отказ от финансова под- крепа, като са предполоЖили, че причи- ната за това е, че той е знаел, че не е ис- тински апостол. Павел въВеЖда темата 436 1 Коринтяни 9 с един въпрос: „Нямаме ли право да ядем
и пием?"; тоест „Нямаме ли право да ядем и пием, без да сме работили за то- ва? Нямаме ли право да бъдем издържа- ни от църквата?" ( 9:5 Нямаме ли и ние право да водим Жена от сестрите като другите апос- толи и братята на Господ, и Кифа? Мо- Же би някои от Павловите критици са твърдели, че Павел не се е Женел, защо- то е знаел, че той и неговата съпруга ня- мат право на финансова подкрепа от църквите. Петър и другите апостоли са били Женени, както и братята на Госпо- да. Тук апостол Павел заявява, че той има точно толкова право да бъде Женен и да се радва на подкрепа от страна на християните както по отношение на се- бе си, така и по отношение на своята евентуална съпруга, колкото и другите апостоли. Изразът „да водим Жена от сестрите" не се отнася само до правото на Женитба, а до правото на подкрепа както на съпруга, така и на съпругата. „Братята на Господа" са най-вероятно истинските природени братя на Госпо- да, или Неговите братовчеди. Този текст сам по себе си не дава окончате- лен отговор на този въпрос, въпреки че и други пасаЖи в Писанията показват, че Мария наистина е имала и други деца след Исус - нейния Първороден Син (Лу- ка 2:7; вЖ. също Мат. 1:25; 12:46; 13:55; Марко 6:3; Йоан 2:12; Гал. 1:19). 9:6 ИзглеЖда, че u Варнава, също като Павел, е работил, докато е проповядвал евангелието, за да си осигури прехрана- та. Павел пита дали те двамата нямат право да не работят и да получават подкрепа от БоЖиите хора. 9:7 Най-напред апостолът обосновава своето право на финансова поддръЖка, като се обляга на примера на другите апостоли. Сега той посочва като аргу- мент един пример от човешката прак- тика. Нито един войник не отива на вой- на на свои разноски и никой не сади лозе, без да има право да яде от плода му. И нито един овчар не пасе стадото, без да пие от млякото на стадото. Христия- нското слуЖение е като военна слуЖба, селскостопанска работа или гледане на Животни. То вклк>чва борба срещу врага, гриЖа за БоЖиите плодоносни дървета и работа като подовчар на Неговите ов- це. Ако правото на издръЖка се признава при тези земни занятия, колко повече трябва да се признава то в слуЖението за Господа! 9:8 След това Павел се обръща към СЗ, за да потърси още доказателства по то- зи въпрос. Нима той обосновава своето твърдение само с нещата от всекиднев- ния Живот? Нима Писанията не казват същото? 9:9 Във Второзаконие 25:4 се казва съв- сем ясно, че не трябва да обвързваме ус- тата на вола, когато вършее. Това ще рече, че когато едно Животно се използ- ва за работа по време на Жътвата, то трябва да моЖе да яде от оЖънатото. „За воловете ли тук се гршки Бог?" Бог се гриЖи и за воловете, но Той не е поЖе- лал това да бъде написано в СЗ само за- ради немите Животни. В него се крие един духовен принцип, който трябва да се прилага в нашия Живот и слуЖение. 9:10 „...или го казва несъмнено заради нас?" Отговорът е: „Да." Бог казва то- ва заради нас. Всичко това е било напи- сано заради нашето добруване. Когато човек оре, той трябва да оре с надеЖда- та, че ще получи за това някакво възнаг- раЖдение. Също така, когато човек вър- шее, той трябва да вършее с очакване- то, че ще има дял в оЖънатото. Христи- янското слуЖение прилича на вършеене- то и Бог е наредил така, че християни- те, които вършат този вид работа, да не правят това на свои разноски. 9:11 Тук Павел говори за себе си като за човек, който е посял някои духовни не- ща в коринтските християни. С други ду- ми, той е дошъл в Коринт, проповядвай- ки евангелието и поучавайки вярващите в Коринт на някои скъпоценни духовни истини. И след като това е така, нима е много голямо нещо, ако те на свой ред 437 1 Коринтяни 9 му послуЖат с финансовата си подкрепа
или с други „телесни" неща? Смисълът на аргумента на Павел е, че „заплатата на проповедника е много по-ниска от то- ва, което той дава на хората, на които проповядва. Материалните облаги са ни- щоЖни в сравнение с духовните благосло- вения." 9:12 Павел знае, че има други хора, ко- ито църквата в Коринт поддърЖа - хо- ра, които проповядват или поучават там. И така, коринтяните признават това сВое задължение по отношение на други хора, но не и по отношение на апос- тол Павел. Затова апостолът им зада- ва следния въпрос: „Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече?" Ако те признават правото на други хора на финансова издръЖка, за- що тогава не признават същото право и на него - техния баща във вярата? Без съмнение, някои от хората, поддърЖани от коринтската църква, са проводници на kxjeuckama религия. Павел добавя, че, макар и да е имал това право, той не го е използвал, а е търпял всичко, за да не би да стане причина за някаква спънка пред Христовото благовестие. Вместо да дърЖи на правото си да бъде издърЖан от тях, той е предпочел да търпи лише- ния и трудности, за да моЖе благовести- ето да се разпространява безпрепятст- вено. 9:13 След това Павел дава пример с из- държането на хората, които са слуЖили в еврейския храм. Всички хора, които са изпълнявали официални задачи във връз- ка със слуЖението в храма, са били издър- Жани от доходите на храма. В този сми- съл те са се хранели „от светилището". Освен това самите свещеници, които са слуЖели при олтара, са получавали дял от приносите, поставяни на олтара. С други думи, както левитите, които са изпълнявали обикновени задачи, свързани с храма, така и свещениците, които са извършвали свещенослуЖения, са били ед- накво поддърЖани за своето слуЖение. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|