Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| главата си", тоест Христос. Това озна-
чава, че такъв човек не признава Хрис- тос за своя глава. Следователно, това е един акт на неуважение. 11:5 „А всяка Жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си", тоест мъжа. С това свое действие тя Всъщност казва, че не признава даде- ното от Бога първенство на мъжа и не желае да му се подчини.37 Ако това беше единственият стих в Библията по този въпрос, тогава бихме могли да приемем, че жените имат пра- во да се молят или да пророкуват в съб- ранието, стига да сложат на главата си кърпа или някакво друго покривало. Но Павел ни учи на други места, че жените трябва да мълчат в събранието (1 Кор. 14:34) и че нямат право да поучават или да владеят над мъжете (1 Тим. 2:12). Всъщност В текста от 2 до 17 cm. изобщо не става дума за събранията на църквата, така че наставленията за покриването на главите не се отнасят само до тях, а до Всеки момент, В който жената се моли или пророкува. В събра- нието жената се моли мълчаливо, тъй като текстът в 1 Тим. 2:8 ограничава обществената молитва само до мъже- те (букв. „мъжките"). Жената може да се моли на глас или наум по всяко друго време. Може да пророкува, когато поуча- ва други жени (Turn 2:3-5) или децата В неделното училище. 11:6 Ако една Жена не си покрива гла- вата, тогава по-добре да си остршке ко- сата. Но ако за Жената е срамно да бъ- де с остригана или обръсната глава, не- ка да се покрива. Непокритата глава на жената е също толкова срамно нещо, колкото и остриганата глава. Апосто- лът не ни заповядва да си стрижем гла- вите, а само ни казва това, което ни се налага от самият морал! 11:7 В пасажа от 7 до 10 cm. Павел ни поучава на подчинението на жената на мъжа, като се връща назад към зората на творението. Това трябва да ни нака- ра да забравим всяка мисъл, че неговото учение за покриването на главите на же- ните има нещо общо с културата на по- ведение но неговото Време и че няма ни- що общо с нашето време. ПърВенстВо- то на мъжа и подчинението на жената са част от Божия ред още от самото на- чало. Първата истина е, че мъжът е образ и слава на Бога, докато Жената е слава на мъЖа. Това означава, че мъжът е поста- вен на земята като Божий представи- тел, за да я владее. Непокритата глава на мъжа е едно мълчаливо свидетелство за това. Жената никога не е получавала това първенство. Тя е „слава на мъЖа", в смисъл че „подчертава неговия авто- ритет", както казва У. Е. Вайн.38 Мъжът наистина не трябва да покри- ва главата си в молитва, защото това би означавало да сложи покривало върху Божията слава, което ще бъде обида на Божественото Величие. 11:8 След това Павел ни напомня, че мъЖът не е бил създаден от Жената, а Жената - от мъЖа. Първо е бил създа- ден мъжът, а след това - жената, като е била Взета от неговото ребро. Това първо място на мъжа в реда на сътворе- нието подкрепя аргументацията на апостола в полза на първенството на мъжа. 450 1 Коришпяни 11  11:9 Апостолът продължава да доказ-
ва своя аргумент настойчиво и последо- вателно, като този път разглеЖда въп- роса в светлината на целта на творени- ето. Защото мъЖът не е бил създаден за Жената, а Жената - за мъЖа. Господ ясно заявява в Битие 2:18: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подхо- дящ помощник." 11:10 Заради своето полоЖение на под- чиненост на мъЖа Жената е длъЖна да носи на главата си белег на власт. Беле- гът на власт е покривалото на главата, която не обозначава нейната власт, а подчинението й на властта на нейния съпруг. Защо тук Павел добавя думите „зара- ди ангелите"? Ние предполагаме, че той казва това, защото ангелите са наблю- датели както на това, което става днес на земята, така и на онова, което е ста- нало по време на сътворението. По вре- ме на първото творение те са видели как Жената е узурпирала първенствуващото място, като е взела решението, което Адам е трябвало да вземе. В резултат на това грехът с всичките му неизрази- ми последствия от нещастия и горчиви- на е влязъл в човека. Бог не Желае това, което се е случило с първото творение, да се повтори и с второто творение. Той иска, когато ангелите погледнат до- лу, да видят, че Жените се подчиняват на мъЖете. Нека спрем за малко тук, за да каЖем, че покривалото за главата е само един външен белег. Той има стойност само тогава, когато е външен белег на една вътрешна благодат. Иначе казано, една Жена моЖе да носи кърпа на главата и въпреки това да не се чувства подчине- на на своя съпруг. В такъв случай носе- нето на покривало на главата няма изоб- що никаква стойност. Най-ваЖното е Жената да бъде уверена в сърцето си, че наистина е подчинена на своя съпруг, и тогава и покривалото на главата придо- бива смисъл. 11:11 Павел не иска да каЖе, че мъЖът изобщо не зависи от Жената, което личи от следното изречение: „Обаче нито Жената е без мтока, нито мъЖът без Жената, в Господа." С други думи, мъ- Жът и Жената зависят един от друг. Те се нуЖдаят един от друг и идеята за под- чинението изобщо не се противопоста- вя на идеята за взаимната зависимост. 11:12 „Жената е от мъЖа" като тво- рение, тоест тя е била сътворена от реброто на Адам. Но освен това, както Павел посочва, „и мъЖът е чрез Жена- та". Тук апостолът има предвид проце- са на раЖдане. Жената раЖда и момиче- тата, и момчетата. По този начин Бог е създал едно съвършено равновесие, за да покаЖе, че нито единият от двата пола не моЖе да съществува без другия. „А всичко е от Бога." Бог е наредил всичко това по един боЖествен начин, така че да няма справедлива причина за оплакване. И не само че тези отношения са създадени от Бога, но и тяхната цел е да прославят Бога. Всичко това тряб- ва да кара мъЖа да е смирен, а Жената - доволна от полоЖението си. 11:13 Сега апостолът предизвиква ко- ринтяните да отсъдят сами дали е при- лично за Жената да се моли на Бога с не- покрита глава. Той ги кара да се допи- тат до инстинктивните си чувства. То- ва, което Павел иска да ни внуши, е, че нито е прилично, нито подобаващо за ед- на Жена да влезе в БоЖието присъствие с непокрита глава. 11:14 Как точно самото естество ни учи, че е позорно за мъЖа да оставя ко- сата си да расте, не е ясно. Някои пред- полагат, че косата на мъЖа обикновено не моЖе да порасте толкова, колкото косата на Жената. Освен това дългата коса на мъЖа го прави да изглеЖда по- Женствен. В повечето общества мъЖе- те носят по-къси коси от Жените. 11:15 15 cm. е бил разбиран погрешно от много хора. Някои смятат, че след като косата на Жената й е дадена за покривало, тя няма нуЖда да си слага друго покривало. Но такова едно твър- 451 1 Коринтяни 11  дение е изопачаване на този текст от
Писанията. Ако човек не разбере, че тук става Въпрос за две покривала, той на- пълно ще се обърка в този пасаЖ. Това моЖе да се види, като се върнем отново на 6 стих. Там ние четем: „Защото, коя- то жена се не покрива, нека остриже и косата си." Според току-що споменато- то тълкуване този текст би означавал, че „която жена не си слага коса, нека ос- триже и косата си", което е абсолкзтно безсмислено. Ако тя няма коса, не би могла да я остриже! Всъщност това, което иска да ни ка- же 15 cm., е, че между духовното и естес- твеното съществува аналогия. Бог е дал на жената едно естествено покривало на слава, каквото той не е дал на мъжа. В него се крие и духовно значение. То ни учи, че когато жената се моли на Бога, тя трябва да носи покривало на главата. Това, което важи за естествената сфе- ра, важи и за духовната. 11:16 Апостолът завършва тази част от главата с думите: „Но ако някой мисли да се препира за това, ние няма- ме такъв обичай, нито Божиите църк- ви." Дали, както някои предполагат, Па- вел иска да каже тук, че това, което е го- ворил досега, не е толкова важно, че да се спори за него? Може би той иска да каже, че в църквите няма такъв обичай - Же- ните да си покриват главите с кърпи? Или - че тези поучения за Жените не са задълЖителни като Господни заповеди, а Жените могат сами да избират какво да правят? Наистина изглеЖда странно, че такъв род тълкувания могат изобщо да бъдат предлоЖени, но те много често биват предлагани и днес. Според тях из- лиза, че Павел смята тези свои настав- ления за не особено ваЖни, което означа- ва, че той изхабява напразно половин гла- ва от Светото Писание, за да ги напише! Има най-малко две възмоЖни обясне- ния на този стих, които подхоЖдат на останалата част от Писанията. Първо- то би могло да се формулира така: апос- толът казва, че очаква, че някои хора ще искат да се препират за тези неща, но „ние - добавя той - нямаме такъв оби- чай", тоест нямаме обичай да спорим по тези въпроси. Ние не спорим относно такива въпроси, а ги приемаме като по- учение от Господа. Според второто обяснение, което се подкрепя от Уилям Кели, Павел казва, че БоЖиите църкви нямат обичай Жените да се молят или да пророкуват с непокрити глави. Г. Относно Господната вечеря (11:17-34) 11:17 Тук апостолът порицава коринтя- ните за разцепленията, които възник- ват меЖду тях, когато се събират заед- но (17-19 cm.). Обърнете внимание на повторението на израза „когато се съ- бирате... заедно" и на сродните на него изрази (11:17, 18, 20, 33, 34; 14:23, 26). В 11:2 Павел използва случая, за да ги пох- вали за това, че са пазили преданията, както им ги е предал, но тук те са нап- равили нещо, заради което той не моЖе да ги похвали и за което той не моЖе да не ги порицае. Когато коринтяните се събират някъде заедно, те не правят това за по-добро, а за по-лошо. Това би могло да послуЖи и на нас като напомня- не на тъЖния факт, че е възмоЖно да из- лезем от едно събрание на църквата на- ранени, а не изградени духовно. 11:18 Първото нещо, което кара апос- тола да укорява коринтяните, е същес- твуването на разделения или разцепле- ния меЖду тях. Това не означава, че от църквата са се отцепили хора, които са образували отделни събрания, а че вът- ре в църквата са се обособили отделни кръгове или фракции. Фракцията е обо- собена група от хора вътре в църквата, докато сектата е обособена група от хора вън от църквата. Павел е повярвал отчасти на слуховете за тези разделе- ния, защото и знае, че коринтяните са плътски християни и защото и по-рано в това Послание вече е имал причина да ги порицае за техните разцепления. ф. Б. Хоул пише следното: 452 1 Коринтяни 11  „Павел е готов поне отчасти да повяр-
ва на слуховете за разделенията в ко- ринтската църква, тъй като добре знае, че плътското им състояние е добра поч- ва за избуяването на такива едностран- чиви фракции в тяхното общество. Тук Павел развива своята аргументация, ка- то на базата на тяхното състояние пра- ви изводи за техните действия. Позна- вайки ги като плътски християни и хора, които действат по човешки, апостолът знае, че те със сигурност ще станат Жер- тви на неизбежната склонност на чо- вешкия ум да си създава едностранчиви мнения и общества, базиращи се на тези мнения, които завършват в образуване- то на фракции и разцепления. Той също така знае, че Бог моЖе да надмогне то- ва тяхно безумие и да го използва, за да изяви одобрените от Него, които ходят не по плът, а по Дух, и следователно да на- мери изход от това състояние на разцеп- ление. " 39 11:19 Павел предвиЖда, че разцеплени- ята, които вече са се появили в Коринт, ще се задълбочат и ще станат още по- сериозни. И макар че като цяло това ще бъде вредно за църквата, от него ще из- лезе поне едно добро нещо, а именно - че истински духовните и одобрените от Бога меЖду тях ще могат ясно да се ви- дят. Думите на Павел „защото е нуЖно да има и разцепление40 меЖду вас," не означават морална41 необходимост. Бог няма за цел да насърчи разцепленията в църквата. По-скоро Павел иска да каЖе, че появата на разцепления в коринтска- та църква е неизбеЖна поради плътско- то състояние на коринтяните. Разцеп- ленията са доказателство, че някои не са успели да разпознаят Господния ум. 11:20 Втората причина Павел да уко- рява християните от коринтската цър- ква са нередностите във връзка с Гос- подната вечеря. Когато коринтяните се събират заедно, явно за да ядат Господ- ната вечеря, тяхното поведение е тол- кова недостойно, че според Павел не е възмоЖно те да възпоменат Господа та- ка, както Той им е заръчал. Те моЖе и да извършат всички външни ритуали, но тяхното цялостно поведение изклк>чва каквото и да било истинско възпомина- ние на Господа. 11:21 В първите дни на църквата хрис- тияните са празнували заедно с Господ- ната вечеря така наречения празник „агапе" или празника на лк>бовта. Праз- никът на лкзбовта е представлявал не- що като ядене на обща трапеза в дух на лк)бов и общение. В края на този празник християните често са възпоменавали Господа с хляб и вино. Не след дълго оба- че в църквата са настъпили извращения. Този стих например показва, че празни- кът на лк>бовта е загубил истинския си смисъл. Не само че християните не са се изчаквали един друг, но и богатите са засрамвали бедните си братя, като са ядели изобилно, докато другите не са имали какво да ядат. Някои са оставали гладни, докато други са се напивали! И тъй като Господната вечеря често пъ- ти се е празнувала след празника на лк>- бовта, тези хора са били пияни и по вре- ме на Господната вечеря. 11:22 Апостолът възмутено порицава това позорно поведение. Ако те Желаят да се дърЖат по такъв недостоен начин, нека поне имат убаЖението да не го пра- вят по време на събрания на църквата! Тази невъздържаност и засрамване на по-бедните братя-християни нямат ни- що общо с християнската вяра. Павел не моЖе да похвали коринтяните и това оз- начава, че той съвсем явно ги заклеймя- ва. 11:23 За да им покаЖе каква е разлика- та меЖду тяхното поведение и истинс- кото значение на Господната вечеря, Павел се връща обратно към момента на нейното първоначално постановява- не. Той посочва, че това не е една обик- новена вечеря или празнуване, а търЖес- твена наредба от Господа. Павел е полу- чил знанието за нея направо от Господа. Той казва това, за да подчертае, че вся- ко нарушение в това отношение означа- 453 1 Коринтяни 11  ва неподчинение. Следователно Павел е
получил чрез откровение това, което по- учава. И така, най-напред апостолът споме- нава как Господ Исус през нощта, в коя- то е бил предаден, е взел хляб. Буквално- то значение на този текст е „докато би- ваше предаван", тоест докато нечест- ният план за Неговото предаване е бил в ход навън, Господ Исус е събрал Свои- те ученици в горната стая и е взел хля- ба. Фактът, че това се е случило през нощта, не означава, че Господната вече- ря трябва да се празнува само вечерно време. По онова време залязването на слънцето е белеЖело началото на деня за евреите, докато началото на деня за нас е при изгрев слънце. Освен това, както често пъти е било отбелязвано, има раз- лика меЖду примера на апостолите и на- режданията на апостолите. Ние не сме длъЖни да следваме това, което апосто- лите са правели, но сме длъЖни да се под- чиняваме на всичко, което те са поучава- ли. 11:24 Господ Исус най-напред е взел хляба и е благодарил за него. Тъй като хлябът е символ на Неговото тяло, Той е благодарил на Бога, че Му е дал човеш- ко тяло, в което да моЖе да дойде на зе- мята и да умре за греховете на света. Когато Спасителят казва: „Това е Моето тяло", Той дали наистина иска да каЖе, че този хляб действително е ста- нал Неговото тяло в някакъв реален смисъл? Римокатолическата догма за транссубстанциациата гласи, че хлябът и виното се променят буквално в тяло- то и кръвта на Христос. Шотеранската доктрина за консубстанциациата гласи, че истинското тяло и кръв на Христос са „във", „със" или „под" хляба и виното на масата. За да отговорим на тези мнения, дос- татъчно е да си спомним, че когато Гос- под Исус е постановявал това възпоми- нание, Неговото тяло все още не е било дадено, нито кръвта Му - пролята. Ду- мите на Господ Исус: „Това е Моето тя- ло", означават: „Това е Моето символич- но тяло"; или: „Това е образ на Моето тяло, което е разчупено за вас." Когато ядем хляба, ние си спомняме Господ Исус в Неговата примирителна смърт за нас. Заповедта: „Това правете за Мое възпо- минание", крие неизразима неЖност. 11:25 По същия начин Господ Исус е взел и чашата след пасхалната вечеря и е казал: „Тая чаша е новият завет в Мо- ята кръв. Това правете всеки път, ко- гато пиете за Мое възпоминание." Гос- подната вечеря е била постановена непо- средствено след Пасхата. Затова тук се казва, че Господ Исус е взел чашата след вечерята. Във връзка с чашата Той е ка- зал, че това е новият завет в Неговата кръв. Това е заветът, който Бог е склк> чил с израелския народ и който е описан в Еремия 31:31-34. Това е едно безуслов- но обещание, според което Бог се задъл- Жава да бъде милостив към тяхната неправда и да не си спомни никога повече техните грехове и беззакония. Условия- та на новия завет са дадени и в Евр. 8:10- 12. Този завет е в сила и досега, но неве- рието на Израел му пречи да се възполз- ва от него. Всички, които уповават на Господа, получават облагите, които Той им е обещал. Когато народът на Израел се обърне към Господа, той ще моЖе да се наслаЖдава на благословенията на но- вия завет. Това ще стане по време на хи- лядолетното царство на Христос на зе- мята. Новият завет е узаконен чрез кръвта на Христос. Ето защо Той гово- ри за чашата като за новия завет в Не- говата кръв. Основата на новия завет е поставена чрез кръста. 11:26 Колко често трябва да празнува- ме Господната вечеря? 26 стих говори точно за това. „Защото всеки път, ко- гато ядете... и пиете..." - тук няма да- дено никакво правило, никакъв определен ден, в който трябва да се празнува Гос- подната вечеря. От текста в Деяния 20:7 става ясно, че учениците са имали обичай да се срещат в първия ден на сед- 454 1 Коринтяни 11 мицата, за да си спомнят Господа. Това,
че тази заповед не е предназначена само за първите дни на църквата, се потВър- Ждава и от израза „докле дойде Той". Го- дет посочва много сполучливо, че Гос- подната вечеря е „връзката меЖду Него- Вите две идвания: тя е Възпоминание на първото и залог за Второто".42 Нека отбелеЖим, че в цялото това наставление за Господната вечеря не се казва и дума за някакъв слуЖител или свещеник, който да я ръководи. Това е ед- но възпоминателно слуЖение, което е дадено на всички БоЖии хора. Христия- ните се събират заедно просто като Вярващи свещеници, за да могат по то- зи начин да възвестят смъртта на Гос- пода, докато Той дойде. 11:27 След като е разгледал произхода и целта на Господната вечеря, апосто- лът сега се обръща към последствията, до които води неправилното участие в нея. Всеки, „който яде хляба или пие Гос- подната чаша недостойно, ще бъде ви- новен за грях против тялото и кръвта на Господа". Никой от нас не е достоен сам по себе си да участва в тази търЖес- твена вечеря и в този смисъл никой от нас не е достоен да получи която и да е милост и благост на Господа. Но тук не се говори за това. Апостолът не говори за личната негодност на човека. Очис- тени от кръвта на Христос, ние моЖем да пристъпим към Бога в цялото дос- тойнство на Неговия възлк>бен Син. Тук Павел говори за недостойното поведе- ние на коринтяните по време на Господ- ната вечеря. Те са виновни заради без- гриЖното си и непочтително поведение. Това поведение ги праВи да бъдат винов- ни за грях против тялото и кръвта на Господа. 11:28 Когато идваме на Господната Вечеря, трябва предварително да изпи- таме себе си: да изповядаме греховете си и да ги изоставим; да възстановим нане- сените щети; да се извиним на онези, ко- ито сме засегнали. Като цяло трябва да се уверим, че нашето душевно състояние е добро. 11:29 Всеки, който яде и пие по този недостоен начин, яде и пие осъЖдение на себе си, като не разпознава Господното тяло. Ние трябва да разберем, че тяло- то на Господа е било дадено за отнема- не на нашите грехове. Ако продълЖим да Живеем в грях, като едновременно с то- ва участваме В Господната вечеря, ние Живеем като лъЖци. ф. Г. Петерсън каз- ва така: „Ако ядем Господната вечеря с грях в себе си, ние не различаваме Господ- ното тяло, което е било разчупено, за да отнеме греха от нас." 11:30 Липсата на самопреценка в някои вярващи от коринтската църква е дове- ла до упраЖняване на БоЖието наказа- телно право над тях. Много от тях са слаби и болнави, а доста са и починали. С други думи, някои са се разболели от фи- зически болести, а други са били взети у дома на небето. Тъй като те не са осъ- дили греха в собствения си Живот, Гос- под е трябвало да упраЖни правото си на съд над тях. 11:31 Но ако ние съдим сами себе си, Господ няма да има нуЖда да ни съди. 11:32 Бог се отнася към нас като към Свои Собствени деца. Той ни обича пре- калено много, за да ни позволи да продъл- Жим да Живеем В грях. ЗатоВа ние много скоро започваме да чувстваме как гега- та на овчаря ни дърпа обратно към Се- бе Си. Както някой беше казал: „ВъзмоЖ- но е светиите да бъдат годни да отидат в небето (в Христос) и да бъдат негод- ни да останат на земята като Негови свидетели." 11:33 Когато вярващите се събират заедно за празника на лк>бовта, или праз- ника „агапе", те трябва да се чакат един друг, а не да празнуват сами и да не мислят за другите светии. „Чакайте се един друг" е пълната противополоЖ- ност на „Всеки бърза да вземе сВоята ве- черя преди другиго". 11:34 „Ако някой е гладен, нека яде у дома си." С други думи, празникът на лк>- 455 1 Коринтяни 11,12 боВта, свързан с Господната Вечеря, не
трябва да се смесва с някое просто яде- не. Всяко непочитане на неговия свещен характер означава събиране за осъжда- не. А останалите работи ще ги наредя, когато дойда. Без съмнение в писмото на коринтяните до Павел е имало и дру- ги, по-второстепенни неща, за които апостолът ги уверява, че ще се занимае с тях лично, когато ги посети. Д. Относно дарбите на Духа и тяхната употреба в църквата (12-14 гл.) Текстът в 12, 13 и 14 гл. разглеЖда въп- роса за дарбите на Духа. Коринтското събрание е злоупотребявало много с ду- ховните дарби и особено с дарбата на го- ворене на езици. Целта на Павел е да от- страни тези злоупотреби. В Коринт е имало вярващи, които са били получили дарбата да говорят езици, което означава, че те са имали способ- ността да говорят чуЖди езици, без ни- кога да са ги изучавали.43 Но вместо да използват тази дарба за възвеличаване на Господа и за назидаване на другите вярващи, те са я използвали, за да се хва- лят с нея. Ставали са на събранията и са говорели на езици, които никой друг не е разбирал, надявайки се да впечатлят дру- гите с езиковите си умения. Възвелича- вали са дарбите на знаменията над всич- ки останали дарби и са смятали, че хора- та, които говорят на езици, са по-духов- ни от онези, които не говорят. Това е до- вело у едните до поява на гордост, а у другите - до чувства на завист, мало- ценност и нищоЖност. Така че за апос- тола е било наложително да поправи те- зи грешни отношения и да установи кон- трол върху упраЖняването на дарбите и особено върху езиците и пророкуването. 12:1 Той Желае светиите в Коринт да разбират всичко за духовните изяви или дарби. Буквалното подреЖдане на думи- те тук е: „При това, по отношение на „духовните", братя, не Желая да сте не- веЖи." Повечето версии на Библията до- бавят думата „дарби", за да завършат изречението, но текстът тук предпола- га, че Павел вероятно мисли не само за проявите на Светия Дух, но също и за проявите на злите духове. 12:2 Преди своето обръщение корин- тяните са били идолопоклонници, поро- бени на злите духове. Те са Живеели в страх от духовете и са били водени от тези дяволски влияния. Били са свидете- ли на свръхестествени проявления от духовния свят и са чували вдъхновени от духове слова. Под влияние на духовете те понякога са изгубвали контрол над се- бе си и са говорели и правели неща, които са надвишавали техните съзнателни способности. 12:3 Сега, след като са били спасени, вярващите трябва да умеят да преценя- ват всички тези духовни проявления, то- ест да правят разлика меЖду гласа на злите духове и истинския глас на Светия Дух. Основната проверка 6 това отно- шение е свидетелството, което се дава за Господ Исус. Ако един човек каЖе: „Да бъде проклет Исус"; моЖем да бъдем си- гурни, че той е бил вдъхновен от демон, защото само злите духове могат да ху- лят и проклинат името на Исус. БоЖи- ят Дух никога няма да накара някой чо- век да говори за Спасителя по такъв на- чин. Неговото слуЖение е да възвисява Господ Исус. Той така води хората, че те казват: „Исус е Господ", и то не са- мо с устата си, но и чрез пълната и иск- рена изповед на техните сърца и Живот. ЗабелеЖете, че в 3 cm., както и в паса- Жа от 4 до 6 cm., са споменати и трите Лица на БоЖеството. 12:4 След това Павел показва, че макар и да има разнообразие от дарби на Све- тия Дух в църквата, има едно основно, тричленно единство, в което влизат и трите Лица на БоЖеството. Най-напред апостолът казва: „Дарби- те са различни, но Духът е същият." Коринтяните са се дърЖали така, като че ли има само една дарба - говоренето 456 1 Коринтяни 12  на езици. ПаВел им казВа: „Не, Вашето
единство не се основава на притеЖание- то на една обща дарба, а на притежани- ето на Светия Дух, Който е Източни- кът на всички дарби." 12:5 След това апостолът посочва, че слуЖбите или слуЖенията в църквата са различни. Не Всички В църквата имаме една и съща работа. Но общото меЖду нас е това, че каквото и да правим, ние го правим за същия Господ и за да послу- Жим на другите (а не на себе си). 12:6 Освен това, макар и да са различ- ни действията, свързани с духовните дарби, Богът, Който дава сила на всеки вярващ, е един и същ. Ако една дарба из- глеЖда по-успешна или по-зрелищна, или по-мощна от друга, тоВа не е заради ня- каква заслуга на човека, който я прите- Жава, а по заслуга на Бога, Който дава си- лата за нея. 12:7 Духът проявява Себе Си в ЖиВо- та на всеки вярващ, като му дава някак- ва дарба. Няма вярващ, който да не из- пълнява някаква функция. Освен тоВа дарбите се дават за полза на цялото тя- ло. Те не се дават, за да моЖе някой да се хвали с тях или за лично удовлетворение, а в помощ на другите. Това е най-ваЖно- то нещо в цялото излоЖение. Така Павел съвсем естествено стига до изброяване на някои от дарбите на Духа. 12:8 Говоренето с мъдрост е свръхес- тествената сила за говорене с боЖест- вено проникновение тогава, когато трябва да се решават трудни проблеми, да се защитава вярата, да се разрешават конфликти, да се дават практически съ- Вети или за защита пред враЖдебно нас- троени власти. Стефан е показал тако- Ва слово на мъдрост, че неговите про- тивници не са могли да противостоят на мъдростта и Духа, с Който той е го- ворел (Деян. 6:10). Говоренето със знание е силата на предаване на информация, изявена на чо- века по боЖествен начин. Това се ВиЖда при използването на такиВа изрази от ПаВел като: „Ето, една тайна Ви каз- вам" (1 Кор. 15:51); и: „Защото това ви казвам чрез Господното слово" (1 Сол. 4:15). В този първичен смисъл на преда- ване на нова истина говоренето със зна- ние Вече е престанало, тъй като христи- янската вяра вече е предадена веднъЖ за- винаги на светиите (Юда 3). Християн- ското учение е едно завършено учение. В един Вторичен смисъл обаче ние Все още моЖем да имаме словото на знание. Все още има едно тайнствено предаване на боЖестВено знание на онези, които Жи- веят В близко общение с Господа (ВЖ. Псалм 25:14). Споделянето на тоВа зна- ние с другите е словото на знание. 12:9 Дарбата на вярата е небесната способност за премахване на планини от трудности при изпълнение на БоЖията воля (13:2) и вършене на големи подвизи за Бога В отговор на някоя БоЖия запо- вед или обещание, които се намират в Неговото слово или са предадени на вяр- ващия лично. ДЖордЖ Мкхлер е класичес- ки пример на човек, който е имал дарба- та на вярата. Без изобщо да е говорил за своите нуЖди пред никого освен пред Бо- га, той се е гриЖил за 10 000 сираци в про- дълЖение на повече от шейсет години. Изцелителните дарби са свързани със свръхестествената сила за изцеление на болести. 12:10 Извършването на велики дела или чудеса моЖе да вклкочва изгонването на демони, променянето на материята от един вид В друг, съЖиВяването от мъртвите и упражняването на Власт над стихиите. Филип е извършвал чуде- са в Самария, като по този начин е спе- челил по-широка публика от слушатели за евангелието (Деян. 8:6,7). Дарбата на пророкуването в първич- ния й вид е означавала получаване на пре- ки откровения от Бога от един човек, който ги е предавал на другите. Поняко- га пророците са предсказвали бъдещи съ- бития (Деян. 11:27, 28; 21:11), но по-чес- то те просто са изразявали БоЖиите мисли. Също като апостолите те са 457 1 Кориншяни 12   имали за цел основаването на църквата
(Еф. 2:20). Те самите не са били основа- та, но са поставили основата с поучени- ята си за Господ Исус. След като веднъЖ тази основа е била поставена, необходи- мостта от пророци е престанала. Ин- формацията за тяхното слуЖение е за- пазена на страниците на НЗ. И тъй ка- то Библията е завършена, ние отхвърля- ме всеки така наречен „пророк", който претендира за допълнително знание от Бога.44 В един по-слаб, вторичен смисъл ние използваме думата „пророк" за характе- ризиране на всеки проповедник, който го- Вори БоЖието слово авторитетно, про- ницателно и резултатно. Пророчество- то моЖе да Вклкзчва и произнасянето на хвала на Бога (Лука 1:67,68), а така също и насърчаването и укрепването на Него- вите хора (Деян. 15:32). Разпознаването на духове е способ- ността за различаване дали един пророк или друг човек говори със силата на Све- тия Дух, или със силата на Сатана. При- теЖателят на тази дарба има специал- ната способност да познае дали напри- мер един човек е измамник и опортк> нист. Петър е успял да изобличи Симон като човек, обзет от горчива Жлъчка и вързан в нечестие (Деян. 8:20-23). Както вече споменахме, говоренето на разни езици е способността да гово- риш на чуЖд език, без никога да си го изу- чавал. Езиците са били дадени като зна- мение най-вече за Израел. Тълкуването на езици е свръхестест- вената способност да разбираш език, който никога преди това не си учил, и да предаваш значението му на местния език. МоЖе би е ваЖно да се отбелеЖи, че този списък започва най-напред с дарби- те, които засягат главно интелекта, и завършва с дарбите, които засягат глав- но емоциите. В своя начин на мислене ко- ринтяните са обърнали този ред, като са възвисили дарбата на езиците над всички останали дарби. Те са мислели, че колкото повече човек има от Светия Дух, толкова по-отнесен трябва да бъде от някаква сила. Те са обърквали сила с духовност. 12:11 Всички дарби, за които се говори в пасаЖа от 8 до 10 стих, се дават и уп- равляват от един и същ Дух. Тук отно- во виЖдаме, че Той не дава една и съща дарба на всички, а разпределя на всеки по отделно, както Му е угодно. Това е още един ваЖен момент - че Духът разпреде- ля дарбите като Суверен. Ако ние разбе- рем истинското значение на тези думи, това ще премахне у нас всяка гордост, тъй като ние нямаме нищо, което да не сме получили, и освен това ще премахне всяко недоволство, тъй като решение- то каква дарба да ни бъде дадена е взе- то от Безкрайната Мъдрост и Лк>бов, а Неговият избор е съвършен. Погрешно е всички да Желаят да имат една и съща дарба. Ако всички свиреха на един и същ инструмент, никога нямаше да има сим- фоничен оркестър. И ако едно тяло се състоеше само от език, то щеше да бъ- де чудовище. 12:12 Човешкото тяло е един пример за единство и многообразие: то е едно, но има много части. И въпреки че всич- ки Вярващи са различни и изпълняват раз- лични функции, те всички се съчетават така, че да образуват една действаща единица - тялото. „Така е и Христос." Тук „Христос" оз- начава не само прославения Господ Исус Христос в небето, но както Главата на тялото 6 небето, така и Неговите час- ти тук, на земята. Всички вярващи са части на Тялото на Христос. Също как- то човешкото тяло е средството, чрез което личността на човека се изявява на другите, така и Тялото на Христос е средството на земята, чрез което Той е избрал да се изяви на света. Това, че Гос- под е позволил наименованието „Хрис- тос" да вклкзчи и всички нас, които сме части на Неговото тяло, е свидетелст- во за Неговата чудна милост. 458 1 Коришпяни 12   12:13 Тук ПаВел продълЖава да обясня-
ва как ние сме станали части на Тялото на Христос: „... защото ние всички... се кръстихме в45 един Дух да съставлява- ме едно тяло." ТоВа моЖе да означава, че Духът е елементът, в който ние сме би- ли кръстени, също както Водата е среда- та, В която ние се потапяме, когато се кръщаваме с кръщението на Вярата. Или то моЖе също да означава, че Духът е Този, Който извършва кръщението, то- ест че всички ние сме били кръстени „от един Дух". ТоВа значение е по-Вероятно и по-разбираемо. Кръщението на Светия Дух е стана- ло в деня на Петдесетница, когато е би- ла родена църквата. Ние започваме да участваме в благословенията на това кръщение, когато се новородим. Тогава ние ставаме части на Тялото на Хрис- тос. Тук трябва да отбелеЖим няколко ваЖни момента. Първо, кръщението на Светия Дух е това боЖествено дейст- вие, което поставя вярващите в Тялото на Христос. То не е същото като водно- то кръщение. Това става ясно от Матей 3:11; Йоан 1:33; Деяния 1:5. То не е едно дело на благодат, което идва след спасе- нието и чрез което Вярващите стават по-духовни. Всички коринтяни са били кръстени в Духа, но въпреки това Павел ги порицава, че са „плътски", а не духов- ни (3:1). Не е Вярно, че говоренето на ези- ци е неизменен знак на кръщението от Духа. Всички коришпяни са били кръсте- ни, но не всички са говорели на езици (12:30). Има Върхови преЖивявания от Светия Дух, при които вярващият се предава на управлението на Духа и полу- чава сила отгоре, но този вид преЖивя- вания не са същите като кръщението от Духа и не трябва да се смесват с него. По-нататък в стиха се казва, че всич- ки вярващи са били напоени с един Дух. Това означава, че те са станали участ- ници в БоЖия Дух, в смисъл че са го при- ели като една Личност, Която обитава В тях, и са получили облагите от Него- вото слуЖение в своя ЖиВот. 12:14 Без многообразието от части не моЖе да има човешко тяло. Трябва да има много части - Всяка една различна от другите и действаща в подчинение на Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|