Уилиям макдоналд к о г нови



страница2/77
Дата01.01.2018
Размер13.85 Mb.
#39005
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   77

Боткието царство. Това, което Го е ин-
тересувало най-вече, не е било полоЖени-
ето на царствата на този свят, а поло-
Жението на царството или сферата, къ-
дето Бог е признат за Цар.

Царството не е едно и също нещо с
църквата. Господ Исус е предлоЖил Се-
бе Си за Цар на израелския народ, но е бил
отхвърлен (Мат. 23:37). Следователно
буквалното въздигане на Неговото цар-
ство на земята е било отлоЖено до вре-
мето, когато Израел ще се покае и ще Го
приеме като Месия (Деян. 3:19-21).

Понастоящем Царят отсъства от зе-


мята, но това не означава, че Той няма
едно невидимо царство тук (Кол. 1:13).

В него влизат тези, които се признават


за Негови верни поданици (Мат. 25:1-12).
В по-широк смисъл то вклкочва всички,
които твърдят, че са християни, и то-
ва е неговият външен аспект (Мат. 13:1-
52). Но в един по-тесен смисъл (на вът-
решната реалност) то вклк)чва само
тези, които са новородени (Йоан 3:3-5).
Настоящото състояние на царството
е описано в притчите на Матей 13.

Църквата е нещо съвсем ново. Тя не е


пророкувана в СЗ (Еф. 3:5). В нея влизат
всички вярващи, които са Живели и ще
Живеят в периода от Петдесетница до
Грабването. Като Невяста на Христос
църквата ще царува с Него през хилядо-
летието и ще сподели славата Му зави-
наги. Христос ще се върне като Цар в
края на Голямата скръб, когато ще уни-
щоЖи враговете Си и ще установи Сво-
ето царство на правдата върху цялата
земя (Пс. 72:8).

И макар че Неговото царуване от Еру-


салим ще продълЖи само хиляда години
(Откр. 20:4), Неговото царство е вечно
в смисъл, че всички БоЖии врагове ще бъ-
дат окончателно унищоЖени и че Той ще
царува в небето вечно без никаква съпро-
тива или пречки (2 Петр. 1:11).

1:4 Тук Лука разказва за една среща на


Господ с Неговите ученици, когато те са
били събрани в една стая в Ерусалим.
Възкръсналият Изкупшпел им е наредил
да не напускат Ерусалим. Но защо Еру-
салим? - питат се те. За тях Ерусалим
е един град на омразата, насилието и
преследването!

И въпреки всичко изпълнението на


обещанието на Отец ще стане в Еруса-
лим. Даването на Светия Дух ще бъде
извършено в същия този град, който е
разпънал Спасителя. Присъствието на
Духа там ще свидетелства за отхвърля-
нето на БоЖия Син от човека. Духът на
истината ще обвини света за грях, за
правда и за съдба; и това ще стане най-
напред в Ерусалим. Учениците ще полу-
чат Светия Дух в града, в който самите
те изоставиха Господ и побягнаха, за да

12

Деяния 1

спасят коЖите си. Господ ще ги направи
да бъдат силни и безстрашни точно
там, където те се показаха слаби и
страхливи.

Това не е първият път, когато учени-


ците чуват за обещанието на Отца от
устата на Спасителя. По време на Сво-
ето земно слуЖение и специално в бесе-
дата в горната стая Той им говори за
Утешителя, Който ще дойде (8Ж. Лука
24:49; Йоан 14:16-26; 15:26; 16:7-13).

1:5 Сега, при Неговата последна среща


с тях, Той им повтаря това обещание.
Някои, ако ли не всички от тях, са били
кръстени от Йоан „с вода". Но Йоано-
вото кръщение е само външно, на тяло-
то. „Не след много дни"2 те ще бъдат
кръстени „със Светия Дух" и това кръ-
щение ще бъде вътрешно, на духа. Пър-
вото кръщение ги обединява външно с
разкайващия се остатък от народа на
Израел; второто ще ги обедини в църк-
вата, тялото на Христос, и ще им даде
сила за слуЖение.

Исус им обещава, че те ще бъдат


„кръстени със Светия Дух не след мно-
го дни", но никъде не им говори за кръще-
нието с огън (Мат. 3:11, 12; Лука 3:16,
17). Последното е кръщение със съд само
за невярващите, което предстои да ста-
не в бъдещето.

Б. Поръчението, което възнасящият
се Господ дава на учениците Си
(1:6-11)


1:6 Вероятно събитието, за което се го-
вори тук, се е случило на Елеонския хълм,
срещу Витания. Това е мястото, от ко-
ето Господ Исус се е върнал обратно в
небето (Лука 24:50,51).

Учениците си мислят за идването на


Духа. Те си спомнят, че пророк Йоил е го-
ворил за изливането на Духа във връзка
със славното господство на Месията
(Йоил 2:28). Затова те правят заклкоче-
нието, че след като им казва, че Духът
ще им бъде даден „не след много дни", то
Господ ще установи Своето царство

много скоро. Техният въпрос показва, че


те все още очакват, че Христос ще ус-
танови Своето видимо земно царство
„сега".

1:7 Господ не ги поправя заради това,


че очакват Неговото видимо господст-
во на земята толкова скоро. Такава ед-
на надеЖда е била и все още е напълно оп-
равдана. Той просто им казва, че те не
могат да знаят кога ще дойде царство-
то Му. Времето за това е полоЖено във
властта на Неговия Отец, но Той не е
решил да им го открие. Това е нещо, ко-
ето само Той моЖе да знае.

Изразът „години или времена" се из-


ползва в Библията за описанието на раз-
лични събития, предварително открити
от Бога, които все още предстоят да
станат във връзка с народа на Израел.
Тъй като самите те са израелци, учени-
ците ще разберат, че този израз тук се
отнася до съдбоносните дни преди и по
време на установяването на хилядолет-
ното царство на Христос на земята.

1:8 След като е потиснал тяхното лю-


бопитство за точното време на устано-
вяването на царството, Господ Исус се-
га насочва вниманието на учениците Си
към нещо по-непосредствено - естест-
вото и обхвата на тяхното слуЖение.
Що се отнася до естеството на тяхно-
то слуЖение, те ще бъдат свидетели; а
що се отнася до обхвата му, те ще сви-
детелстват „в Ерусалим... в цяла Юдея
и Самария, и до края на земята".

Но преди това учениците трябва да


приемат сила - силата на Светия Дух.
Тази сила е това, без което не моЖе ни-
то един християнски свидетел. Един чо-
век моЖе да бъде изключително талан-
тлив, високообразован и много опитен,
но без духовна сила той няма да предс-
тавлява нищо като свидетел. Друг чо-
век моЖе да няма никакво образование,
да не е особено привлекателен на външен
вид и да няма изискани обноски, но да бъ-
де надарен със силата на Светия Дух, и
тогава светът ще се обръща след него,
за да гледа как гори в слуЖението си на

13

Деяния 1





  1. Исус се възнесе от
    Елеонския хълм (12
    cm.).

  2. Той се Възнесе лич-
    но.

  3. Възнесе се Видимо.

  4. Беше приет от об-
    лак (9 cm.).

  5. Възнесе се славно.
Бога. За да могат да свидетелстват и да
проповядват, страхливите ученици
имат нуЖда от сила, от свята смелост.
Те ще получат тази сила, когато Свети-
ят Дух дойде върху тях.

Учениците ще започнат своето свиде-


телстване в Ерусалим - един предвари-
телно обмислен ход на БоЖията милост.
Градът, който разпъна нашия Господ,
ще бъде първият, който ще чуе призива
за покаяние и вяра в Него.

След това те ще свидетелстват в


Юдея - кмкната част на Палестина, с
преобладаващо еврейско население, чий-
то главен град е Ерусалим.

След Юдея те ще отидат в Самария,


областта в центъра на Палестина, къ-
дето Живеят самаряните - един мразен,
нечистокръвен народ, с който евреите
не искат да имат нищо общо.

И накрая - „до края на земята": сред


езическите народи, които дотогава са
били „извън стана" в смисъл на религио-
зните привилегии на евреите. В този все
по-разширяващ се кръг на свидетелство
се виЖдат общите посоки на развитие-
то на историческите събития в Деяни-
ята.

  1. Свидетелството в Ерусалим (1-7 гла-
    ва).

  2. Свидетелството в Юдея и Самария
    (8:1-9:31).

  3. Свидетелството до края на земята
    (9:32-28:31).

1:9 Веднага след като Спасителят
упълномощава Своите ученици, Той се
възнася в небето. Това е всичко, което
ни казва Писанието - „Той се възнесе и
облак Го прие от погледа им." Такова из-
ключително събитие, а толкова песте-
ливо и просто описано! Скромността, с
която писателите на Библията описват
събитията, говори за боговдъхновеност-
та на Словото: за хората не е обичайно
да разказват толкова сдърЖано за таки-
ва необикновени неща.

1:10 И отново, без никаква видима из-
ненада, Лука разказва за появата на „два-
ма човека... в бели дрехи". Това са явно

някакви ангелски същества, които са


имали способността да се появяват на
земята във вид на хора. МоЖе би това са
същите ангели, които са се появили при
гроба след възкресението (Лука 24:4).

1:11 Най-напред ангелите се обръщат
към учениците, като ги наричат „гали-
леяни". Доколкото ни е известно, всич-
ки ученици, с изключение на Юда Искари-
отски, произхоЖдат от областта запад-
но от Галилейско море.

След това ангелите ги събуЖдат от


тяхната унесеност, като ги питат за-
що стоят и гледат към небето. Дали
тъЖат, или се прекланят, или се чудят?
Без съмнение и трите, като най-силна е
тъгата. Затова ангелите ги утешават,
като им казват, че възкръсналият Хрис-
тос ще дойде отново.

Тук ние имаме едно много ясно обеща-


ние за Второто пришествие на Хрис-
тос, когато Той ще дойде отново, за да
установи царството Си. Тук не става
въпрос за Грабването, а за идването на
Христос, за да царува.

  1. Исус ще се върне
    на Елеонския хълм
    (Зах. 14:4).

  2. Той ще се върне
    лично (Мал. 3:1).

  3. Ще се Върне Види-
    мо (Мат. 24:30).

  4. Ще слезе на небес-
    ните облаци
    (Мат. 24:30).

  5. Ще се Върне „със
    сила и голяма сла-
    ва" (Мат. 24:30).

В. Учениците чакат в Ерусалим
в молитва (1:12-26)


1:12 В Лука 24:52 четем, че учениците се
връщат в Ерусалим „с голяма радост".
„Светлината на БоЖията лЬбов запали
сърцата на тези мъЖе и накара лицата
им да засияят независимо от морето от
беди, което ги заобикаляше."

14

Деяния 1

Пътят, който изминават учениците
6 този ден, е кратък - no-малко от по-
ловин километър „от хълма, наречен
Елеонски", надолу по долината на Кед-
рон, до Ерусалим - „разстояние един съ-
ботен ден път" - най-дългото разстоя-
ние, което евреите имат право да изми-
нават в събота.

1:13 След като влизат в града, учени-
ците се качват в горната стая, къде-
то са отседнали.

БоЖият Дух тук изброява имената на


учениците за четвърти и последен път
(Мат. 10:2-4; Марко 3:16-19; Лука 6:14-
16). В този списък обаче е изпуснато ед-
но име - името на Юда Искариотски.
Предателят е отишъл там, където зас-
лужава.

1:14 Когато учениците се събират,
това става „единодушно". Тази дума, ко-
ято се среща единадесет пъти в Деяни-
ята, е един от клкочовете, които отва-
рят вратата на благословението. Там,
където братята Живеят в единодушие,
Бог заръчва благословение - „Живот до
века" (Пс. 133).

Вторият клкзч се съдърЖа в думите


„бяха в постоянна молитва". И сега,
както и тогава, Бог работи, когато хо-
рата се молят. Обикновено ние сме го-
тови да правим всичко друго, но не и да
се молим. Трябва да знаем обаче, че само
когато чакаме пред Бога в отчаяна, из-
пълнена с вяра, гореща, търпелива и
единна молитва, само тогава Животво-
рящата и действена сила на БоЖия Дух
се излива върху нас.

Няма да е пресилено, ако каЖем, че


единството и молитвата са били подго-
товката за Петдесетница.

Заедно с учениците са събрани и някои


неназовани по име Жени (вероятно тези,
които са следвали Исус), а така също и
Мария, майката на Исус, и... братята
Му. Тук има няколко интересни момен-
та.

1. Името на Мария е споменато за пос-


леден път на това място в НЗ - без
съмнение „един мълчалив протест сре-

щу поклонението на Мария". Ученици-


те не се молят на нея, а със нея. Тя ча-
ка заедно с тях да получи дара на Све-
тия Дух.

  1. Мария е наречена „майката на Исус",
    а не „БоЖията майка". Исус е името на
    нашия Господ по време на Неговото
    човешко превъплъщение. И понеЖе ка-
    то човек Той е бил роден от Мария,
    няма нищо нередно тя да бъде нарече-
    на „майката на Исус". Но никъде в
    Библията Мария не е наречена „БоЖи-
    ята майка". И макар че Исус наисти-
    на е Бог, доктринално е неправилно и
    абсурдно да се говори за Бога като за
    Един, Който има човешка майка Като
    Бог Той съществува от вечността.

  2. Споменаването на братята на Исус
    веднага след Мария ни кара да мислим,
    че това са истински синове на Мария
    и природени братя на Исус по майчина
    линия. Освен тези има още няколко
    стиха, които опровергават тезата,
    поддърЖана от някои хора, че Мария
    е останала завинаги девица и никога не
    е раЖдала деца след раЖдането на Исус
    (например Мат. 12:46; Марко 6:3; Йоан
    7:3,5; 1 Кор. 9:5; Гал. 1:19; а така също
    иПс.69:8).

1:15 Един ден, след като се събира ед-
но мноЖество от около сто и двадесет
ученици, Петър
става и им напомня за
местата в СтарозаВетните Писания,
които говорят за предателя на Месия-
та.

1:16, 17 В началото Петър казва, че
има едно пророчество, написано от Да-
вид за Юда, което е трябвало да се из-
пълни. Но преди да цитира Писанието,
той им напомня, че макар и Юда да е бил
един от дванадесетте и да е споделял
тяхното апостолско слуЖение, той е
послуЖил като „водител на тия, които
хванаха Исус". ЗабелеЖете сдърЖания
тон, с който Петър описва това подло
деяние. Юда е станал предател по свой
собствен съзнателен избор и по този на-
чин е изпълнил пророчествата, които

15

Деяния 1

казват, че Господ ще бъде продаден на
Враговете Си.

1:18,19 Тези два стиха са били смятани
за допълнително добавени от Лука, без
да са част от посланието на Петър. Те
завършват историческите факти за
Юда, като ни дават информация за него-
вата смърт, и по този начин откриват
пътя за избирането на този, който
трябва да заеме неговото място.

МеЖду разказа за смъртта на Юда,


който е даден тук, и този, даден в Ма-
тей 27:3-10, няма никакво противоречие.
Матей ни казва, че след като получава
тридесетте сребърника, Юда излиза на-
вън и се обесва. Тогава главните свеще-
ници взимат парите и купуват нивата за
погребване.

Тук, в Деяния, Лука казва, че Юда е


придобил нива от заплатата на своята
неправда и е паднал стремглав, като се
е пукнал през средата... и всичките му
черва са изтекли.

Когато свърЖем тези два разказа, из-


лиза, че тези, които са купили нивата,
всъщност са били главните свещеници.
Но също така моЖе да се каЖе, че и Юда
е купил нивата, в смисъл, че парите са
били негови и че главните свещеници са
действали като негови пълномощници.
Той се е обесил на едно дърво в гробище-
то, но вероятно въЖето се е скъсало и
тялото му се е забило в земята, като се
е пукнало през средата.

Когато хората в Ерусалим разбират


за случилото се, те наричат грънчарева-
та нива Акелдама, което на арамейски
означава „Кръвна нива".

1:20 След обяснителните белеЖки на
Лука отново се връщаме към послание-
то на Петър, който най-напред обясня-
ва, че в Пс. 69:25 Давид говори именно за
предателя на Исус: „Жилището му да
запустее и да няма кой да Живее в не-
го."3 След това Петър стига до проро-
чеството, което сега трябва да се из-
пълни: „Друг нека вземе чина му" (Пс.
109:8). Апостол Петър смята, че тези
думи означават, че след измяната на

Юда трябва да се избере някой друг, кой-


то да изпълни неговото слуЖение. Же-
ланието му да се подчини на БоЖието
Слово е добро.

1:21, 22 Този, който ще бъде избран,
трябва да отговаря на две изисквания:

  1. Трябва да е придружавал учениците
    през трите години на общественото
    слуЖение на Христос - от момента на
    Неговото кръщение от Йоан до деня на
    Неговото възнесение, и също така:

  2. Трябва да моЖе да носи отговор-
    ността да бъде свидетел на възкресени-
    ето на Господа.

1:23-26 За кандидати да заемат мяс-
тото в това слуЖение са представени
имената на двама души, които отгова-
рят на поставените изисквания: Йо-
сиф... чието презиме е Юст, и Матия.
Но кого от двамата да изберат? Апос-
толите поставят проблема пред Госпо-
да, като Му се молят да им открие Своя
избор. После хвърлят Жребие, което се
пада върху Матия. Така Матия става
подходящият заместник на Юда, който
е отишъл „на своето място", тоест във
вечния огън.

Тук неизбеЖно се повдигат два въпро-


са:

  1. Правилен ли е начинът, който използ-
    ват учениците, за да определят Ма-
    тия за заместник на Юда? Нямаше ли
    да бъде по-добре, ако бяха изчакали Бог
    да им покаЖе, че човекът, когото Той
    е определил да заеме свободното слу-
    Жение, е апостол Павел?

  2. Дали учениците търсят правилно Бо-
    Жията воля, като хвърлят Жребие?
    Във връзка с първия въпрос трябва да

каЖем, че в Писанията не се казва нищо,
което да показва, че учениците са дейс-
твали погрешно. Те са се молили дълго
време, стремели са се да се подчинят на
Писанията и са били единодушни, когато
са избирали заместника на Юда. Освен
това слуЖението на Павел се е различа-
вало от това на дванадесетте, а и никъ-
де не се казва, че той е бил избран като
заместник на Юда. Дванадесетте апос-

16

Деяния 1

толи получават поръчение от Исус на
земята да проповядват на Израел, дока-
то Павел е бил призован на слуЖение от
Христос в слава, за да проповядва на
езичниците.

Що се отнася до хвърлянето на Жре-


бие, този метод за откриване на БоЖи-
ята воля е бил използван и в СЗ: „Жреби-
ето се хвърля в скута, но решението
чрез него е от Господа" (Пр. 16:33).

Очевидно избирането на Матия чрез


Жребие е било одобрено от Господа, за-
щото след този момент учениците се
наричат „дванадесетте" (вЖ. 6:2).

Молитвата в Деянията на
апостолите

Деянията на апостолите е една книга на


успешните молитви. Още в 1 гл. ние има-
ме два примера за молитви на ученици-
те. Тяхната молитва в горната стая
след възнесението получава отговор на
Петдесетница. Молитвата им за води-
телство при избирането на заместник
на Юда получава отговор чрез Жребие-
то, което се пада на Матия. •

Онези, които се обръщат на Петде-


сетница, продълЖават да постоянст-
ват в молитва (2:42). Следващите сти-
хове (43-47) описват идеалните условия,
които преобладават в това молитвено
общение.

След освобождението на Петър и Йо-


ан вярващите се молят за дързост
(4:29), в резултат на което мястото се
разтърсва и всички се изпълват със Све-
тия Дух и говорят БоЖието Слово с дър-
зост (4:31).

Дванадесетте апостоли решават да


изберат седем мъЖе, които да се занима-
ват с финансовите дела на вярващите,
така че самите те да могат да се посве-
тят по-пълно на молитвата и слуЖени-
ето на Словото (6:3,4). След това апос-
толите се помолват и полагат ръце на
седмината мъЖе (6:6). Следващите сти-

хове свидетелстват за вълнуващи побе-


ди на евангелието (6:7,8).

Стефан се моли, преди да бъде убит


(7:60). Девета глава ни дава отговора на
неговата молитва: обръщението на
един човек от зрителите - Савел от
Tape.

Петър и Йоан се молят за вярващите


самаряни, в резултат на което те полу-
чават Светия Дух (8:15-17).

След обръщението си Савел от Tape се


моли в дома на Юда и Бог отговаря на не-
говата молитва, като му изпраща Ана-
ния (9:11-17).

Петър се моли в Йопия и Тавита е въз-


кресена за Живот (9:40), в резултат на
което много хора повярват (9:42).

Стотникът-езичник Корнилий се мо-


ли (10:2) и молитвите му възлизат пред
Бога за спомен (10:4). Тогава му се явява
във видение един ангел, който му казва да
изпрати да повикат един човек на име
Симон Петър (10:5). На другия ден се мо-
ли Петър (10:9) и неговата молитва по-
лучава отговор чрез едно небесно виде-
ние, което го подготвя да отвори врати-
те на царството за Корнилий и другите
езичници (10:10-48).

Докато Петър стои в затвора, хрис-


тияните се молят усърдно за него (12:5)
и Бог им отговаря, като по един чуден
начин го освобоЖдава от затвора - за из-
ненада на всички, които се молят (12:6-
17).

Пророците и учителите 6 Антиохия


постят и се молят (13:3), вследствие на
което Павел и Варнава са изпратени на
първото си мисионерско пътешествие.
За този отговор се казва, че „това е от-
говорът с най-широк обхват на дейст-
вие, тъй като достига до края на земя-
та и дори до нас чрез слуЖението на ми-
сионерите Павел и Варнава".

На обратния път през Листра, Икония


и Антиохия Павел и Варнава се молят за
повярвалите (14:23), един от които е Ти-
мотей. МоЖе би 8 отговор точно на та-
зи молитва Тимотей се присъединява

17

Деяния 1,2

към Павел и Сила по Време на тяхното
Второ мисионерско пътешествие!

В затвора във филипи среднощната


молитва на Павел и Сила получава отго-
вор чрез едно земетресение и чрез обръ-
щението на началника на тъмницата и
семейството му (16:25-34).

Павел се моли в Милет заедно със ста-


рейшините от Ефес (20:36) и това до-
веЖда до една Вълнуваща изява на лк>бов-
та им към него и на мъката им, че няма
да го Видят отново В този ЖиВот.

Християните В Тир се молят заедно с


Павел на брега (21:5) и тези молитви без
съмнение го следват до Рим и до място-
то на неговата екзекуция.

Преди корабокрушението Павел се мо-


ли пред всички, като благодари на Бога за
храната. Тази молитва внася успокоение
сред отчаяните моряци и пътници
(27:35, 36).

На остров Малта ПаВел се моли за


болния баща на управителя на острова,
в резултат на което болният оздравява
като по чудо (28:8).

Ясно е, че молитвата е атмосферата,.


в която Живее ранната църква. Когато
християните се молят, Бог работи!



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница