Уилиям макдоналд к о г нови
В. Заключителен призив в светлина- та на темата за възкресението
Изтегляне 13.85 Mb.
|
В. Заключителен призив в светлина- та на темата за възкресението (15:58) На фона на тази увереност във възкресе- нието и във факта, че вярата в Христос не е празно нещо, апостол Павел увеща- ва своите възлк>бени братя да бъдат твърди, непоколебими и винаги да пре- изобилстват в Господното дело, знаей- ки, че в Господа трудът им не е напра- зен. Истината на възкресението проме- ня всичко. Тя ни дава надеЖда и твър- дост и ни прави способни да издърЖаме пред лицето на всякакви мъчителни и трудни обстоятелства. V. Последният съвет на Павел (16 гл.) А. Относно събирането на дарения (16:1-4) 16:1 Първият стих на 16 гл. засяга съби- рането на едно дарение, което църквата в Коринт трябва да изпрати на нуЖдае- щите се светии в Ерусалим. Точната причина за тяхната бедност не ни е из- вестна. Предполага се, че тя моЖе да е резултат от глад (Деян. 11:28-30). Въз- моЖно е също така евреите, които са из- повядали вяра в Христос, да са били от- хвърлени и изоставени от своите невяр- ващи роднини, приятели и сънародници. Освен това те сигурно са загубили и ра- ботата си и са станали обект на различ- ни видове икономически натиск, който е имал за цел да ги накара да се откаЖат от вярата си в Христос. Павел вече е на- редил на църквите в Галатия какво да направят по този въпрос и сега дава нас- тавления на коринтяните, за да се отзо- ват по същия начин, по който са се от- зовали и галатийските светии. 16:2 И макар че наставленията във 2 cm. се отнасят до едно точно определе- но дарение, принципите, които те съдър- Жат, имат трайна стойност. Най-нап- ред, отделянето на средствата трябва 482 1 Коршмпяни 16  да става „в първия ден на седмицата".
Това е едно много силно указание, че ран- ните християни Вече не смятат събот- ния или седмия ден за ден, който задъл- жително трябва да се пази. Господ е въз- кресен в първия ден на седмицата, денят на Петдесетница също е първият ден на седмицата, учениците също са се събира- ли в първия ден на седмицата, за да раз- чупват хляба (Деян. 20:7). Тук те тряб- ва да отделят за светиите нещо според успеха на работите си пак в първия ден на седмицата. Вторият ваЖен принцип е, че настав- ленията за събирането се отнасят до всеки един от тях. Всички трябва да участват в тази Жертва на дарение - не- зависимо дали са богати или бедни, роби или свободни. Вшкдаме също, че това трябва да се прави систематично. В първия ден на седмицата те трябва да отделят ня- каква част и да я имат при себе си. То- ва не трябва да бъде някакво случайно или инцидентно събитие. Парите за да- рението трябва да се отделят от оста- налите пари и да се употребят за нещо конкретно, според както случаят го изисква. Освен това количеството на дарението трябва да бъде пропорцио- нално. Това се вшкда от израза „според успеха на работите си". ,,... за да не стават събирания, когато дойда." Апостол Павел не Желае това дарение да бъде нещо, което се организи- ра в последната минута. Той съзнава, че има много сериозна опасност хората да започнат да дават без необходимата подготовка на сърцето или на финансо- вите си дела. 16'3 3 и 4 стих ни дават една много цен- на възможност да оценим гршката, с ко- ято трябва да се отнасяме към средст- вата, събрани в едно християнско събра- ние. Първото, което ни прави впечатле- ние, е, че средствата не се поверяват са- мо на един човек, дори и това да е апос- тол Павел. На второ място, забелязва- ме, че хората, които трябва да отнесат парите, не се определят своеволно от апостол Павел, а се оставя на местното събрание да реши кои да бъдат те. Кога- то събранието избере пратениците, Па- вел ще ги изпрати в Ерусалим. 16:4 Ако се реши, че си заслуЖава и апостолът да отиде в Ерусалим, тогава братята ще го придруЖат дотам. Забе- леЖете, че не се казва „аз ще отида с тях", а „те ще отидат с мене". МоЖе би това е намек за Павловия авторитет като апостол. Някои тълкуватели пред- полагат, че факторът, който трябва да покаЖе дали Павел трябва да отиде или не, е размерът на дарението, но ние смя- таме, че апостолът едва ли е бил воден от това съобраЖение. Б. Относно Неговите собствени пла- нове (16:5-9) 16:5 В пасаЖа от 5 до 9 cm. Павел обсъЖ- да своите лични планове. След Ефес, от- където пише това Писмо, той възнаме- рява да мине през Македония. После се надява да се придвиЖи на ког към Коринт. 16:6-8 МоЖе би Павел ще прекара зи- мата със светиите в Коринт, които след това ще го изпратят, за където трябва да отиде. Засега той няма да ги види на път за Македония, но с нетърпе- ние очаква да остане при тях известно време по-късно, ако позволи Господ. Пре- ди да замине за Македония, Павел очак- ва да постои в Ефес до Петдесетница. От този стих научаваме, че Посланието е написано в Ефес. 16:9 Павел знае, че по това време в Ефес му се предоставя златна възмоЖ- ност да слуЖи на Христос. В същото време той съзнава, че има и много про- тивници. Какво непреходно описание на християнското слуЖение ни предлага този стих: от една страна - нивите, по- белели и готови за Жетва; от друга - буд- ният враг, който търси да осуети, раз- едини и развали делото по всякакъв Въз- моЖен начин! 483 1 Коринтяни 16  В. Заключителни увещания и
поздрави (16:10-24) 16:10 Тук апостолът добавя няколко ду- ми за Тимотей. Ако този Верен слуЖи- тел на Господа дойде 6 Коринт, те трябва да го приемат така, че той да бъде без страх. Това моЖе би означава, че по природа Тимотей е скромен и свит човек и че те не трябва да правят нищо, с което да задълбочат тази негова склонност. Но то също така моЖе да оз- начава, че той трябва да моЖе да дойде меЖду тях, без да се страхува, че няма да бъде приет като слуЖител на Госпо- да. Вероятно това е и правилното значе- ние, което личи от думите на Павел: „Защото и той работи Господното де- ло, както и аз." 16:11 Поради верното слуЖение на Ти- мотей на Господа никой не трябва да го презира. Вместо това те трябва да по- лоЖат активни усилия, за да го изпра- тят с мир да се върне навреме при Па- вел. Апостолът с нетърпение очаква да се види с Тимотей и с братята. 16:12 Що се отнася до брат Аполос, Павел много го е молил да отиде в Ко- ринт с братята. Аполос не е мислел, че това е БоЖията воля сега, но е казал, че ще отиде в Коринт, „когато намери слу- чай". 12 cm. е много ценен за нас, тъй ка- то ни показва духа на л1обов, който гос- подства в отношенията меЖду Господ- ните слуЖители. Някой го беше нарекъл красива картина на „чистосърдечна лк> бов и уваЖение". Той също така показва свободата, която позволява всеки слу- Жител на Господа да бъде воден от Не- го, без друг източник да упраЖнява дик- тат върху неговите действия. Дори и са- мият апостол Павел няма право да каз- ва на Аполос какво трябва да направи. В тази връзка Айрънсайд прави следния ко- ментар: „Никак не бих искал да скъсам тази глава от моята Библия. Тя ми по- мага да разбера БоЖия път във воденето на Неговите слуЖители в работата им за Него."58 16:13,14 Сега Павел се обръща с някол- ко кратки увещания към светиите. Те трябва да бдят непрекъснато, да стоят твърдо във вярата, да бъдат мъжест- вени и силни. МоЖе би Павел отново си мисли за опасността от лъЖеучители- те. Светиите трябва да бъдат нащрек през цялото време и да не отстъпват на противника и метър от Жизнената те- ритория. И накрая, те трябва да се ук- репват в Господа. Всичко, което пра- вят, да става с лк)бов. Това означава Жи- вот на посвещение на Бога и на другите. Означава себеотдаване. 16:15 Сега следва едно увещание, което засяга Стефаниновото семейство. Тези скъпи християни са „първият плод на Ахая", което ще рече най-ранните обръ- щенци в Ахая. Очевидно от момента на своето обръщение те „са посветили се- бе си да слуЖат на светиите". Предали са себе си на слуЖение на БоЖия народ. За Стефаниновия дом се говори вече вед- нъЖ 81:16. Там Павел казва, че ги е кръс- тил. Много хора приемат, че в Стефани- новото семейство е имало и деца, опит- вайки се по този начин да оправдаят кръ- щението на бебета. Но от този стих става ясно, че там не е имало деца, тъй като в него се казва съвсем ясно, че те „са посветили себе си да слушкат на све- тиите". 16:16 Апостолът увещава християни- те да се подчиняват на такива „и на всеки, който помага в делото и се тру- ди". От цялостното учение на НЗ науча- ваме, че онези, които се отделят за слу- Жението на Христос, трябва да бъдат обичани и уваЖавани от всички БоЖии хора. Ако повечето от нас правеха така, щеше да има много по-малко разцепления и завист. 16:17 Идването на Стефания, фор- тунат и Ахаик е донесло много радост в сърцето на Павел. Те са запълнили лип- сата на коринтяните. Това моЖе би оз- начава, че те са показали към апостола онова внимание, което коринтяните не са му показали, или, което е по-вероят- 484 1 Коришпяни 16 но, направили са това, което коринтяни-
те не са могли да направят поради отда- лечеността си от Павел. 16:18 Те са донесли на Павел новини от Коринт и след като са се върнали - но- вини от апостола на домашното си съб- рание. Павел отново ги препоръчва на местното събрание с лкзбящо уваЖение. 16:19 „Църквите, които са в Азия", са събранията в провинция Азия (днешна Мала Азия), чиято столица е Ефес. Оче- видно Акила и Прискила ЖиВеят по то- ва време в Ефес. Имало е време, когато те са Живеели в Коринт и затова свети- ите там ги познават. По занятие Аки- ла е майстор на палатки и е работил за- едно с Павел в този занаят. Изразът „с домашната си църква" ни дава предста- ва за простотата на църковния Живот от онова време. Християните са се съ- бирали по своите домове за поклонение, молитва и общение. След това са излиза- ли навън, за да проповядват благовести- ето на работните си места, на пазара, в местния затвор и навсякъде, където им се е удавала такава възмоЖност. 16:20 Всичките братя от събранието се присъединяват към лкзбезните позд- рави на своите вярващи другари в Ко- ринт. Апостолът подтиква своите чи- татели да се поздравят един друг със свята целувка. По онова време целувка- та е била общоприет начин на поздравя- ване дори и сред мъЖете. Святата це- лувка означава целувка, в която няма ни- що неискрено или нечисто. В нашето об- себено от мисълта за секс общество, в което наблк>даваме такива големи из- вращения, използването на целувката като поздравление би могло да стане причина за сериозни изкушения и да дове- де до големи морални провали. Поради тази причина в английскиговорещите страни целувката е заместена до голя- ма степен от ръкостискането. Като правило ние не трябва да позволяваме на културните съобраЖения да ни възпират от строгото придърЖане към казаното в Библията, но в случай като този, при който буквалното изпълнение на нас- тавлението би могло да доведе до грях или до допускане на злото, поради кул- турни съобраЖения моЖем да каЖем, че имаме основание да заменим целувката с ръкостискане. 16:21 За Павел е обичайно да диктува Писмата си на някой от своите съра- ботници, като накрая винаги взима перо- то в ръка, за да добави няколко думи със собствения си почерк и да напише харак- терното за него поздравление. Така е и в този случай. 16:22 „Проклет" е превод на гръцката дума „anathema". Онези, които не оби- чат Господ Исус, са осъдени завинаги, но тяхната съдба ще стане явна едва при идването на Господ Исус Христос. Хрис- тиянинът е човек, който обича Спаси- теля. Той обича Господ Исус повече от всекиго или от всичко на света. Този, който обича БоЖия Син, извършва прес- тъпление против Самия Бог. Райл прави следния коментар: „Св. Павел не оставя никаква възмозк- ност за бягство за човека, който не оби- ча Христос - никакъв изход или извине- ние. Човек Mojke да не е с всичкия си и въп- реки това да бъде спасен. МоЖе да се oka- ike не особено голям храбрец и да се подда- де на страха като Петър. Make да падне в сериозен грях като Давид и пак да се из- прави на крака. Но ако не обича Христос, той не е в пътя шикивота, а върви по ши- рокия друм, който води към погибел." 59 „Господ наш иде" е превод на арамейс- кия израз„maranatha", който се е използ- вал от ранните християни. Ако се напи- ше разделно kamo,,maran atha", той озна- чава „Нашият Господ е дошъл". Ако се напише „marana tha ", означава „Наш Гос- поди, ела!". 16:23 Благодатта е лЬбимата тема на Павел, с която той обича да започва и да завършва своите Писма. Тя е един от истинските показатели за неговото авторство. 16:24 От началото до края на това Послание ние слушахме ударите на сър- 485 1 Коринтяни 16 ц Слушахме ги, докато той се стремеше яни, е срам от тоВа, че те са позволили да назидае, утеши, уВещае и порицае сбо- на различни лъзкеучители да Влязат 8 ите деца Във Вярата. Няма никакво съм- тяхното събрание, че са се усъмнили 8 нение, че всичко това е продиктувано от апостолството на ПаВел и че са се от- голямата му лк>бов към тях. Вероятно далечили от първоначалната си лкобов чувството, което тези заключителни към него. 486 1 Коринтяни - Крайни белеЖки  Крайни белеЖки
487 1 Коринтяни - Крайни белеЖки мин, който моЖе да се преведе и ка-
то „дисквалифицирай".
488 1 Коришпяни - Библиография Библиография
Barnes, Albert, Notes on the New Testament. (Vol. V, 1 Corinthians), London: Blackie and Son, n. d. Bates, Edward Herbert, piritual Thoughts from the Scriptures of Truth, London: Pickering and Inglis, n. d. Davies, J. M.,
Bombay: Gospel Literature Service, 1975. Erdman, Charles R.,
Philadelphia: Westminster Press, 1928. Godet, F. L.,
Grant, F. W., „1 Corinthians", The Numerical Bible. Vol. 6, Acts to 2 Corinthians, New York: Loizeaux Bros., 1901. Hodge, Charles, An Exposition on The First Epistle to the
New York: George H. Doran Company, 1857. Ironside, H. A., Addresses on the The First Epistle to the Corinthians, New York: Loizeaux Brothers., 1955. Johnson, S. Lewis, „First Corinthians," in The Wycliffe Bible Commentary, Chicago: Moody Press, 1962. Kelly, William,
London: G. Morrish, 1878. Luck, G. Coleman,
Chicago: Moody Press, 1958. Morgan, G. Campbell,
New York: Fleming H. Revell Company, 1946. Morris, Leon, The First Epistle of Paul to the Corinthian^, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1966. Robertson, Archibald and Alfred Plummer, A Critical and Exegetical Commentary on
Edingburg: T & T Clark, 1911. Vine, W. E.,
London: Oliphants Ltd., 1951. 489 Второто послание на апостол ПаВел към коринтяните „За мен прозрачността на Павловото откровение (във 2 Коринтяни) няма равна на себе си в цялата свещена литература." Седлър
ВъВедение Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|