Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
2:14 Павел никога не е победен. Къде- то и да отиде в слуЖението си за Хрис- тос, той винаги побеЖдава. За това го- вори и следното благодарствено възкли- цание: Но благодаря на Бога, Който ви- наги ни води в победно шествие в Хрис- тос! А. Т. Робъртсън казва следното: „Без да каЯсе нито една дума като обяс- нение, Павел излиза от ямата на пълно- то отчаяние и се издига на върха на ра- достта. Той се рее високо като орел и гле- да с гордо презрение долината под себе си." 5 Тук Павел използва един образ от три- умфалните шествия на римските импе- ратори, с които те са отбелязвали сВо- ите славни победи. Обикновено, когато са се връщали у дома, те са Водели плен- ниците след себе си и са марширували по улиците на столицата. От двете стра- ни на колоната са вървели хора, които са носели тамян, така че неговото благоу- хание се е разнасяло навсякъде из възду- ха. Павел използва тази картина, за да опише Господа като Един Завоевател, Който марширува в победно шествие от Троада до Македония, водейки апостола със Себе Си. Навсякъде, където Господ отива чрез Своите слуЖители, има побе- да. Благоуханието на знанието за Хрис- тос се разнася чрез апостола на всяко място. Както казва ф. Б. Мейър: „Навсякъде, където те са отивали, хо- рата са опознавали Христос по-добре: красотата на характера на Учителя е ставала по-явна. Хората са започвали да чувстват неЖното благоухание, което се е разпръсквало във въздуха и което ги е привличало към Назарянина;" 6 И така, Павел не смята, че е преЖивял пораЖение в борбата си със Сатана, а че Господ е спечелил победа, която е разде- лил с Павел. 2:15 В победните шествия, които слу- Жат за основа на Павловото сравнение, благоуханието на тамяна е означавало две неща: от една страна, славна победа за римляните, а от друга - уЖасна гибел за пленените. Подобно и проповядване- то на благовестието има две следствия, както отбелязва и апостолът. То озна- чава едно за „тия, които се спасяват", и точно обратното „за ония, които по- гиват". За едните, тия, които го прие- мат, то е обещание за славно бъдеще; а за другите - предзнаменование за гибел. Но Бог се прославя и в двата случая, за- щото за Него то е благоухание на благо- датта в първия случай и на справедли- востта във втория, ф. Б. Мейър описва това много добре: „Итака, когато се каЖе, че ние моЖем да бъдем за Бога Христово благоухание, това означава, че трябва да Живеем та- ка, че да припомняме на Бога какъв е бил Исус в морално отношение. Тоест, наб- лЬдавайки ни ден след ден, Бог трябва да 502 2 Коринтяни %, 3  Вшкда в нас Исус и да си припомня (по чо-
вешки казано) Неговия благословен Жи- вот, който е бил даден като принос и Жертва на Бога, за да бъде благоухание пред Него." 7 2:16 За спасените християните са „Животворно ухание", но за погиващите - „смъртоносно ухание, което докарва смърт". Ние сме това, което Филипс на- рича „освежителното ухание на самия Живот", носещи Живот на тези, които вярват, и „смъртен мирис на погибел" на онези, които отказват да повярват. То- зи двустранен резултат е илкостриран по много красив начин чрез едно събитие от СЗ. Когато БоЖият ковчег е бил хва- нат от филистимците, той е носел смърт и разрушение, докато е бил сред тях (1 Царе 5). Но когато е бил занесен в къщата на Овид-едом, той е донесъл благословение и благополучие както на него, така и на целия му дом (2 Царе 6:11). РазсъЖдавайки върху огромната отговорност на проповядването на ед- но послание с такива сериозни последс- твия, Павел не моЖе да не запита: „И за това дело кой е способен?" 2:17 Връзката меЖду 16 и 17 cm. става още по-ясна, когато се добавят думите „ние сме" [способни]. Кой е способен на това? Ние сме [способни], защото не... изопачаваме БоЖието слово. (Но това все пак трябва да се разглеЖда във връз- ка с 3:5, където Павел казва, че неговата способност е от Бога.) Мнозината8 са учителите на к>деизма, които се опит- ват да отчуЖдят коринтяните от апос- тола. Какви са тези хора? За тях Павел казва, че те са мъЖе, които продават на безценица, спекулират или търгуват с БоЖието слово. Те правят това с ко- ристни цели, защото се опитват да пре- върнат слуЖението в доходна професия. Думата, преведена тук като „изопача- ват", се използва и за означаване на дейс- твието на хората, които подправят ви- ното, като му добавят нещо. И така, тези лъЖеучители се опитват да подп- равят БоЖието слово, като добавят към него своите собствени учения. Така например те се опитват да смесят зако- на с благодатта. Павел не е човек, който подправя или търгува с БоЖието слово. Той описва своето слуЖение с четири забелеЖител- ни характеристики. Първата е „искре- ността". Това означава „прозрачност". Неговото слуЖение е честно. В него ня- ма никаква хитрина или увъртане. Всич- ко е излоЖено на показ. Робъртсън дава следното хумористично обяснение на този израз: „Ягодите на Павел са еднак- во добри както на повърхността, така и на дъното на кошницата."9 Втората е, че неговото слуЖение е „като от Бога". С други думи, всичко онова, което той говори, е от Бога. Бог е източникът на неговото послание и на силата, за да го разгласява. Освен това неговото слуЖение е слуЖение, което той извършва „пред Бога". Това означа- ва, че апостолът слуЖи на Господа със съзнанието, че Бог винаги го гледа. Той има истинско чувство за отговорност пред Бога и съзнава, че нищо не моЖе да се скрие от Неговите очи. И последната характеристика на неговото слуЖение е, че когато говори, апостолът говори ис- крено... в Христа. Това означава, че той говори в името на Христос, с властта на Христос и като говорител на Хрис- тос. Г. Пълномощията на Павел за слуЖението (3:1-5) 3:1 Когато във втората половина на 2:17 апостолът използва четири отделни из- раза, за да опише своето слуЖение, той съзнава, че на някои, и особено на негови- те критици, това моЖе да прозвучи ка- то хвалба. Затова той започва тази гла- ва с въпрос: „Пак ли започваме да се пре- поръчваме?" Думата „пак" не означава, че преди малко той се е препоръчвал. Тя no-скоро означава, че апостолът е бил обвинен в това и че сега очаква повторе- ние на това обвинение. 503 2 Коришпяни 2  „Или имаме нуЖда, kakmo някои, от
препоръчителни писма до вас или от вас?" Изразът „както някои" се отнася до лъЖеучителите, за които се говори във 2:17. Те са дошли в Коринт с препо- ръчителни писма моЖе би от Ерусалим. И вероятно, когато са си заминавали от Коринт, те са носели препоръчителни писма и от събранието в Коринт. Хрис- тияните от ранната църква са използ- вали препоръчителни писма при пътува- не от едно място на друго. Апостолът няма за цел да прекъсне тази практика, а само казва по един много умел начин, че единственото нещо, което е било препо- ръчително в тези лъЖеучители, са били тези писма! Те не са били в състояние да предлоЖат никакви други пълномощия. 3:2 Юдейските учители, които са дош- ли в Коринт, са се усъмнили в апостолс- ката власт на Павел. Те са отрекли, че той е истински Христов слуЖител. Мо- Же би те са насаЖдали тези съмнения в умовете на християните, за да ги нака- рат да поискат и от апостол Павел ня- какво препоръчително писмо при следва- щото му посещение. Но нима той се нуЖ- дае от такова писмо? Нима той не е до- шъл в Коринт, когато те са били езичес- ки идолопоклонници? Нима не ги е довел до Христос? Нима Господ не е подпеча- тал неговото слуЖение, като му е пода- рил скъпоценни души в Коринт? Ето то- ва е отговорът: самите коринтяни са Павловото писмо, написано в неговото сърце, но узнавано и прочитано от всички човеци. В неговия случай не е не- обходимо писмо, написано с писалка и мастило, защото те са плодовете на не- говото слуЖение, запазени в неговата обич. И не само това, но те са узнавани и прочитани от всички човеци, защото за тяхното обръщение се знае в цялата област. Хората са усетили промяната в коринтяните, защото те са се обърнали от идолите към Бога и вече Живеят Жи- вот, отделен от света. Те са свидетел- ството за небесното слуЖение на Павел. 3:3 На пръв поглед 3 cm. като че ли про- тиворечи на 2 стих. В него Павел казва, че коринтяните са негово писмо, а тук - че са Христово писмо. Там той казва, че писмото е написано в неговото сърце; а тук, във втората половина на 3 cm. - че Христос е написал това писмо на сърца- та на самите коринтяни. Има ли някак- во обяснение за тези противоречия? Обяснение има, и то е, че във 2 cm. Па- вел заявява, че коринтяните са неговото препоръчително писмо, докато в 3 cm. дава обяснението за това. МоЖе би ще видим тази връзка по-ясно, ако съединим двата стиха, както следва: „Вие сте на- шето писмо... защото става явно, че сте Христово писмо." С други думи, ко- ринтяните са Павловото препоръчи- телно писмо, защото на всички става яс- но, че Господ е извършил милостиво де- ло в техния Живот. Всички разбират, че те са християни. И тъй като Павел е чо- вешкият инструмент, който ги е довел до Господа, те са неговите пълномощия. Това е и смисълът на израза „произлязло чрез нашето слуЖение'*. Господ Исус е Този, Който е извършил това дело в тех- ния Живот, но Той го е извършил чрез слу- Жението на Павел. И докато препоръчителните писма, които използват враговете на Павел, са написани с мастило, Павловото писмо е написано „с Духа на Живия Бог" и следо- вателно е боЖествено. Мастилото, раз- бира се, подлеЖи на изпаряване, изтрива- не и изчезване, но писмото, което Ду- хът... на Бога пише на човешкото сър- це, остава завинаги. След това Павел казва, че Писмото на Христос е написа- но не на плочи от камък, а на плочи, ко- ито са от плът. Хората, които посеща- ват Коринт, не могат да видят писмо- то на Христос, написано на някой голям паметник в центъра на града, тъй като то е написано в сърцата и Живота на ко- ринтските християни. Когато Павел противопоставя плочи- те от камък на плочите от плът, едва ли има съмнение, че той мисли за разли- 504 2 Коршнпяш 3  kama меЖду закона u благовестието. За-
конът, разбира се, е бил написан на ка- менни плочи на Синайската планина, но при благовестието Бог осигурява подчи- нение чрез посланието на благодатта и л1обовта, което е написано в човешките сърца. Павел възнамерява да разгледа този въпрос по-късно в по-големи под- робности, затова тук само го спомена- ва. 3:4 Когато вшкдаме убедеността, с която Павел говори за своето апостол- ство и слуЖението, което Господ му е поверил, ние се изкушаваме да го запита- ме: „Как моЖеш да говориш толкова убе- дено за такова нещо, Павле?" Отгово- рът на този въпрос е даден в 4 стих. За- щитата на неговото апостолство само изглеЖда като лична хвалба, но изобщо не е такава. Тук той казва, че неговата увереност е увереност спрямо Бога, то- ест увереност, която моЖе да устои на БоЖия изпитателен поглед. Павел няма никаква увереност нито в себе си, нито в собствените си способности, но нами- ра доказателство за истинността на своето слуЖение чрез Христос и в дело- то, което Христос е извършил в Живота на коринтяните. Огромната промяна в Живота на коринтяните е препоръката на апостола. 3:5 Тук отново Павел отхвърля каква- то и да било своя лична способност, ко- ято би могла да му даде правото да се счита за апостол на Исус Христос. Си- лата за неговото слуЖение не идва от него, а от горе. Апостолът не търси по- чит за себе си. Той разбира, че ако Бог не го беше направил способен за слузкение, сам по себе си той нищо нямаше да мо- Же да направи. Д. Сравнение меЖду Стария и Новия Завет (3:6-18) 3:6 След обсъЖдането на въпроса за него- вите собствени пълномощия и способ- ност за слуЖение, Павел сега се впуска в едно продълЖително описание на само- то слуЖение. В следващите стихове апостолът прави сравнение меЖду ста- рия завет (закона) и новия завет (еван- гелието). Той има основателна причина да направи това точно сега. Онези, кои- то го критикуват толкова яростно в Коринт, са учители на kxjeuckama рели- гия. Това са хора, които се опитват да смесят закона с благодатта. Те учат християните, че за да могат да бъдат напълно приети от Бога, трябва да съб- лкздават някои неща от Мойсеевия за- кон. Следователно апостолът си поста- вя за цел да покаЖе превъзходството на новия завет в сравнение със стария. Той започва своето описание, като казва, че Бог го е направил способен като слуЖи- тел на новия завет. Заветът е едно обе- щание, съглашение или договор. Стари- ят завет е 1оридическата система, даде- на от Бога на Мойсей. При него условие- то за благословение е било послушание- то. Това е един завет на дела, едно съг- лашение меЖду Бога и човека, според ко- ето, ако човекът изпълни своята част, Бог също ще изпълни Своята. Но тъй ка- то е зависел от човека, този договор не е могъл да произведе правда. Новият за- вет е евангелието. При него Бог се за- дълЖава да благослови човека безуслов- но по Своята благодат чрез изкупление- то, което е в Христос Исус. Новият за- вет зависи от Бога, а не от човека. За- това той е в състояние да осъществи това, което Старият Завет никога не беше в състояние да направи. Павел прави няколко впечатляващи сравнения меЖду закона и евангелието. Той започва с първото, като в 6 стих казва: не на буквата, но на Духа, защо- то буквата убива, а Духът, или духът (според белеЖката под линия в НВПБ- КДЖ) оЖивотворява. Едно най-общо тълкуване на този стих е, че ако човек вземе външното, буквалното звучене на Писанията и се опита да се подчини на буквата, а не на цялостния дух на паса- Жа, то вместо да му помогне, това ще му навреди. Пример за това са фарисеи- те. Те педантично спазват даването на 505 2 Коришпяни 3 десятъка до най-малки подробности, без
да показват никаква милост и лк)бов към хората (Мат. 23:23). И макар че то- ва тълкуване моЖе да бъде едно валидно приложение на този пасаЖ, то не е ис- тинското тълкуване. В 6 cm. nog „буква- та " трябва да се разбира Мойсеевият за- кон, а под „духа" - евангелието на БоЖи- ята благодат. Когато Павел казва, че буквата убива, той говори за слуЖение- то на закона. Законът осъЖда всеки, кой- то не успее да изпълни неговите свети изисквания. „Чрез закона става само поз- наването на греха" (Рим. 3:20). „Проклет всеки, който не постоянства да изпълня- ва всичко, писано в книгата на закона" (Гал. 3:10). Според БоЖиите намерения законът никога не е трябвало да бъде средството за даване на Живот. Негово- то предназначение е да дава познание за грях и да изобличава в грях. Новият за- вет тук е наречен „дух". Той представ- лява духовното изпълнение на образите и сенките от Стария Завет. Това, кое- то законът изисква, но никога не моЖе да произведе, сега се изпълнява от еван- гелието. ДЖ. М. Дейвис прави следното обобщение: „Това слуЖение на „буквата", която убива, се ил1острира чрез смъртта на трите хиляди души, убити на Синайска- та планина при даването на Стария За- вет; а слуЖението на Духа, Който оЖи- вотворява, се илЬстрира чрез спасение- то на трите хиляди души в Деня на Пет- десетница."10 3:7 Текстът на 7 и 8 cm. продълЖава да развива сравнението меЖду двата заве- та. Тук апостолът сравнява славата, ко- ято съпътства даването на закона, със славата, свързана с евангелието. В 3 и 4 гл. думите „слава" и „славен" се срещат седемнадесет пъти. Старият Завет се нарича „слуЖението на онова, което до- карва смърт, написано с букви, издяла- ни на камък". Това моЖе да се отнася са- мо до десетте заповеди. Те докарват смърт на всеки, който не ги спазва (Изх. 19:13). Павел не казва, че няма слава, свързана с даването на закона. Това въо- бще не е така. Даването на десетте за- поведи на Мойсей от Бога на Синайска- та планина е придруЖено с велики изяви на боЖествено присъствие и сила (Изх. 19). От самото общение на Мойсей с Бо- га лицето му е блестяло като отраЖе- ние на БоЖието величие. Поради тази причина израилевите синове не са могли да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му. Той е бил прекалено силен за тях, за да могат да гледат лицето на Мойсей непрекъснато. След това обаче Павел добавя многозначителните думи „който преминаваше". Това означава, че светлото блестене на лицето на Мойсей не е било постоянно, а само една времен- на, преминаваща слава. Духовното зна- чение на това явление е, че славата на стария завет е временна. Законът има една определена функция. Той е бил даден, за да изяви греха. Той е показал светите изисквания на Бога и в този смисъл е бил славен. Но той е бил даден до времето на Христос, Който е изпълнението на зако- на за всички, които вярват (Рим. 10:4). Законът е сянката; Христос е същност- та. Той е образът на по-добрите неща, които идват след това и които намират своето изпълнение в Спасителя на све- та. 3:8 И така, ако законът наистина има такава слава, колко по-голяма слава ще има слуЖението на Духа? Изразът „слу- Жението на Духа" се отнася до еванге- лието. БоЖият Дух работи чрез пропо- вядването на евангелието и от Своя страна се дава на онези, които получа- ват благата вест за спасението. Спома- гателният глагол „ще" в „ще бъде слу- Жението на Духа" не изразява бъдеще време, а неизбеЖно следствие. Ако еди- ният факт или условие съществува, дру- гият ще последва със сигурност. 3:9 Тук старият завет е наречен „слу- Жението на онова, което докарва осъж- дане". Това е резултатът. Законът до- карва осъЖдане на всички, тъй като ни- то един човек не моЖе да го спази съвър- 506 2 Коришпяни 3 шено. И Все nak c него е свързана извест-
на слава. Той има истинска цел и истин- ска полза за онова време. Но „слуЖение- то на онова, което докарва правда, го надминава". ХодЖ казва така: „СлуЖе- нието на правдата е такова слуЖение, чрез което хората се оправдават и сле- дователно - освобождават от осъЖде- нието, докарано върху тях от закона."11 Славите на евангелието не са слави, ко- ито се харесват на очите, а дълбоки и трайни превъзходства, които се харес- ват на духа. Славите на Голгота далеч надвишават славите на Синайската пла- нина. 3:10 Макар и законът да е бил просла- вен в известен смисъл, когато го срав- ним с новия завет, ще видим, че той изобщо не е бил прославен. Този стих из- разява едно голямо противопоставяне, показвайки ни, че когато поставим два- та завета един до друг, единият напъл- но засенчва другия - тоест че новият за- вет надминава стария. А. Т. Робъртсън казва така: „По-голямата слава засенч- ва по-малката. Най-малкото В едно от- ношение изглеЖда, че старият завет ня- ма никаква слава, и това е поради свръх- изобилстващата слава на новия."12 А ко- ментарът на Дени е следният: „Когато Слънцето свети с най-голямата Си сила, в небето няма друга слава."13 3:11 „Защото, ако това, което преми- наваше, бе със слава, то много по-слав- но (буквално: „по-славно в славата") е трайното." Обърнете внимание на два- та предлога: „ със " и „ в". Идеята тук е, че даването на закона е било съпровоЖда- но от слава, докато при Новия Завет славата е негово присъщо качество. Сла- вата само е съпътствала даването на закона, докато евангелието на БоЖията благодат е славно само по себе си. Този стих също така противопоставя преходния, временен характер на закона на постоянния характер на евангелието. „Това, което преминаваше", моЖе да се отнася само до десетте БоЖии заповеди - „слуЖението на онова, което докарва смърт, написано с букви издялани на ка- мък" (7 cm.). Следователно този стих опровергава твърденията на адвентис- тшпе от седмия ден, които казват, че церемониалният закон е отменен, но за- конът на десетте БоЖии заповеди не е. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|