Уилиям макдоналд к о г нови
I. Уникално място В Канона
Изтегляне 13.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- IV. Историческа обстановка и тема
- I. Описание на слуЖението (1-7 гл.) А. ПоздраВ (1:1,2) 1:1 Павел
- „БоЖията църква, която е в Коринт, и до всички- те светии, които са по цяла Ахая". Из- разът „БоЖията църква"
- „до всичките светии, които са по цяла Ахая". Ахая
- 1:2 „Благодат..." и „мир"
- „благо- дат и мир"
- „Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа". Бог, на- шият Отец
- Господ Исус Христос до Бог Отец
- „Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос".
- Исус
- „Отец на ми- лостите* и Бог на всяка утеха": от Не- го идват всички милости
- „Христо- вите страдания"
I. Уникално място В Канона За разлика от Първото послание към ко- ринтянцте, върху което са правени мно- го изследвания и много е проповядвано, Второто послание към коринтяните е доста по-пренебрегнато от проповедни- ците. Това, разбира се, не означава, че то не е едно много ваЖно Послание. Без съм- нение, за това полоЖение е допринесъл и неговият труден за разбиране и пълен с ирония стил. Големият брой думи в кур- сив в ПБКДЖ и НВПБКДЖ показва кол- ко много неща трябва да бъдат добаве- ни, за да моЖе това емоционално Писмо да се чете на един приемлив английски език. Посланието наистина е трудно. Най- малкото, което моЖе да се каЖе за зна- чението на много стихове, е, че са неяс- ни. За това има няколко обяснения: (1) Павел често използва сатира, но поняко- га е трудно да се определи кога точно той прави това. (2) За да моЖем да раз- берем пълното значение на някои паса- Жи, трябва да имаме допълнителна ин- формация относно пътешествията на Павел, пътешествията на неговите спътници и писмата, които той е напи- сал. (3) Посланието е изклк>чително лич- но и често пъти думите, които се изпол- зват, са думи, които идват направо от сърцето на апостола. Нерядко това са и едни от най-трудните за разбиране паса- Жи. Но трудностите не трябва да ни обез- кураЖават. За щастие, те не засягат ос- новните истини на Посланието, а под- робностите. Накрая трябва да каЖем, че Второто послание към коринтяните е едно мно- го обичано и много цитирано Послание. След като го изучим по-добре, ще разбе- рем защо това е така. II. Авторство фактът, че авторът на Второто пос- лание към коринтяните е Павел, не се отрича от никой, въпреки че някои хора се опитват да предлагат теории за „вмъкване" на допълнителни пасаЖи тук и там. Но целостта на Писмото (с ти- пичните за Павел отклонения!) е съвсем явна. Външните доказателства за Второто послание към коринтяните са силни, но малко по-късни в сравнение с Първото послание. За наша изненада Климент от Рим не го цитира, но Поликарп, Иреней, Климент от Александрия, Тертулиан и Киприан го цитират. Маркион го поста- вя на трето място от десетте Павло- вите Послания, които той приема. Пос- ланието е вклк)чено и в Мураторианския канон. След 175 г. сл. Хр. доказателства- та за него стават изключително изобил- ни. Вътрешните доказателства за автор- ството на Павел са съкрушителни. С из- ключение на Посланието към филемон Второто послание към коринтяните е най-личното и най-недоктриналното от всички Павлови Писма. Кратките лични белеЖки, особеностите на апостола, очевидната свързаност с Първото пос- лание към коринтяните, Посланията към галатяните и римляните и Деяния- 491 2 Коринтяни  та подкрепят традиционното мнение,
че това Писмо е написано от Павел. Яв- но е, че тук става дума за същия автор и за същото събрание, за които се гово- ри и в Първото послание към коринтяни- те. Ш. Датиране Второто послание към коринтяните е написано вероятно в Македония (някои подписи от по-ранните преводи говорят, че това е станало във филипи) не по-къс- но от една година след Първото посла- ние към коринтяните. Обикновено се приема, че това е станало през 57 г. сл. Хр., но много изследователи не са съглас- ни с това мнение и считат, че Послани- ето е било написано през 55 или 56 г., или дори през 53 година, както предполага Харнак. IV. Историческа обстановка и тема Една от причините, за да обичаме тол- кова много Второто послание към ко- ринтяните, е неговият личен характер. В него ние се доближаваме толкова близ- ко до сърцето на Павел, колкото в нито едно от другите му Писма. То ни дава възможност да усетим частица от ог- ромния ентусиазъм на апостола по от- ношение на Господното дело; да уловим чувството на достойнство, с което той се е отнасял към най-великото приз- вание на своя Живот; да четем с мълча- ливо удивление списъка от страдания, които той е изтърпял заради Христово- то дело; да почувстваме вълната от възмущение, с което той е отговарял на безогледните си критици. Накратко, в това Писмо Павел като че ли ни позво- лява да видим всички тайни на неговата душа. Първото посещение на Павел в Ко- ринт е описано в Деяния 18 глава. Това е станало по време на Второто му миси- онерско пътешествие, скоро след като е произнесъл паметната си реч на хълма на Марс в Атина. В Коринт Павел е работел като майс- тор на палатки заедно с Акила и Приски- ла и е проповядвал благовестието в си- нагогата. Сила и Тимотей са дошли от Атина, за да се присъединят към негова- та евангелизаторска работа, която е продълЖила осемнадесет месеца (Деян. 18:11). Когато повечето к>деи са отхвърлили неговите проповеди, Павел се е обърнал при езичниците. Докато са се спасявали души - и евреи, и езичници, еврейските водачи са изправили апостола пред про- консула Галион, но последният се е отка- зал да разгледа делото пред съда, тъй ка- то е нямал необходимите за това право- мощия. След процеса апостолът е останал за известно време в Коринт. После е зами- нал за Кенхрея и Ефес, след което е пред- приел дългото си пътешествие обратно до Кесария и Антиохия. По време на третото си мисионерско пътешествие апостолът се е върнал в Ефес и е останал да Живее в него в про- дълЖение на две години. По това време е бил посетен и от една група вярващи от Коринт, които са търсели неговия съвет по много въпроси. В отговор на тези именно въпроси е било написано и Първото послание към коринтяните. По-късно апостолът е поискал да раз- бере каква е била реакцията на коринтя- ните на това негово Писмо и особено на онази част, която засяга наказването на съгрешилия християнин. Затова е решил да напусне Ефес и да се отправи към Тро- ада, където се е надявал да види Turn. Ho тъй като срещата не се е състояла, апостолът е заминал за Македония, къ- дето най-сетне се е срещнал с Turn, кой- то му е донесъл новини - както добри, така и лоши. Добрите новини са били, че светиите са наказали съгрешилия све- тия и това е довело до неговото духов- но възстановяване. Те обаче все още не са били изпратили пари на нуЖдаещите се светии в Ерусалим, както са възнаме- рявали да направят това по-рано, което 492 2 Коринтяни  не е било добро. И най-накрая Тит е ка-
зал на Павел, че лъЖеучителите са про- дължавали да работят активно в Ко- ринт, подривайки делото на апостола и поставяйки под съмнение неговия авто- ритет като слуЖител на Христос. ТоВа Вече наистина е била една лоша новина! И така, това са обстоятелствата, които са налоЖили написването на Вто- рото Послание към коринтяните в Ма- кедония. Схема на изложението I. Описание на слуЖението (1-7 гл.) A. Поздрав (1:1,2) Б. СлуЖението на утеха в страдания-
B. Обяснение за промяната в планове- те на Павел (1:12-2:17) Г. Пълномощията на Павел за слуЖени- ето (3:1-5) Д. Сравнение меЖду Стария и Новия за- , вет (3:6-18) Е. ЗадълЖение за проповядване на ясно благовестие (4:1-6) Ж. Земен съд с небесно предназначение (5:1-10) 3. Живот в светлината на Христово- то съдилище (5:1-10) И. Чистата съвест на Павел по отно- шение на слуЖението (5:11-6:2) Й. Поведението на Павел в слуЖението (6:3-10) К. Призивът на Павел за откритост и обич (6:11-13) JI. Призивът на Павел за библейско от- деляне (6:14-7:1) М. Радостта на Павел от добрите вес- ти от Коринт (7:2-16) II. Увещанието на Павел за довършване на дарението за светиите в Ерусалим ( 8 и 9 гл.) А. ПолоЖителни примери за щедро да- ване (8:1-9) Б. Съветът на Павел за довършване на дарението (8:10,11) В Първото си послание Павел се дър- Жи главно като учител, а във Второто - като пастир. Ако слушате внимателно, ще чуете как бие сърцето на един човек, който истински обича БоЖиите хора и който целият се отдава в слуЖба на тях- ното благополучие. И така, нека се впуснем в това велико приклк>чение и изследваме тези „мисли, които дишат, и думи, които изгарят". Нека направим това с молитва за прос- ветление от Светия БоЖий Дух. В. Три полоЖителни принципа за щедро даване (8:12-15) Г. Трима добри братя, които да под- готвят дарението (8:16-24) Д. Призив към коринтяните да оправ- даят Павловата хвалба с тях (9:1-5) Е. Добрите награди за щедрото даване (9:6-15) III. Защитата на Павел на неговото апостолство (10-13 гл.) A. Отговорът на Павел на хората, ко- ито го обвиняват (10:1-12) Б. Принципът на Павел: завладяване на нови територии за Христос (10:13- 16) B. Най-Висшата цел на Павел: препо- ръчването на Господа (10:17,18) Г. Павел утвърЖдава своето апостол- ство (11:1-15) Д. Страданията на Павел заради Хрис- тос са доказателство- за неговото апостолство (11:16-33) Е. Откровенията на Павел подкрепят неговото апостолство (12:1-10) Ж. Знаменията на Павел подкрепят не- говото апостолство (12:11-13) 3. Предстоящото пътуване на Павел до Коринт (12:14-13:1) И. Павловото апостолство се подкре- пя от самите коринтяни (13:2-6) Й. Желанието на Павел да направи доб- ро на коринтяните (13:7-10) К. Благодатното сбогуване на Павел, в което участват и трите Лица на БоЖеството (13:11-14) 493 2 Коринтяни 1 Коментар
I. Описание на слуЖението (1-7 гл.) А. ПоздраВ (1:1,2) 1:1 Павел започва тоВа Писмо, предста- вяйки себе си като апостол на Исус Христос с БоЖията воля. Подчертава- нето на този факт още 8 самото нача- ло е особено ваЖно, тъй като В Коринт има хора, които се съмняват дали Павел наистина е човек, изпратен от Господа. Отговорът на апостола е, че той не е из- брал това слуЖение по своя воля, нито пък е бил назначен на него от човеци, а е бил изпратен от Христос Исус чрез Бо- Жията воля. Неговото призоваване ка- то апостол е станало по пътя за Да- маск. Това е едно незабравимо преЖивя- ване в неговия Живот и съзнанието за това небесно призвание е подкрепяло апостола през всички горчиви часове на досегашния му Живот. Ако не е била та- зи увереност в небесното му призвание, той сигурно много пъти е щял да се от- каЖе и да се върне у дома, особено в мо- менти, в които е бил притиснат свръх- силите си в слуЖението за Христос. Споменаването на името на Тимотей в този стих не означава, че и той е учас- твал заедно с Павел в написването на Писмото. То само показва, че и той е бил заедно с Павел по време на написването на Посланието. С изклк>чение на този факт информацията за двиЖенията на Тимотей през този период не е много пълна. Писмото е адресирано до „БоЖията църква, която е в Коринт, и до всички- те светии, които са по цяла Ахая". Из- разът „БоЖията църква" означава, че става дума за едно събрание от вярващи, които принадлеЖат на Бога. Това не е нито езическо общество, нито някаква нерелигиозна група от хора, а събрание от новородени християни, отделени от света, за да принадлеЖат на Господа. Без съмнение, когато пише тези думи, Павел си спомня времето, когато за пър- ви път е отишъл В Коринт и е проповяд- вал благовестието там. Тогава мъЖе и Жени, дълбоко затънали в идолопоклон- ство и чувствени удоволствия, са се до- верили на Исус Христос като на Господ и са били спасени по Неговата чудна бла- годат. Независимо от всички труднос- ти, които по-късно са сполетели събра- нието в Коринт, сърцето на апостола без съмнение ликува, когато си помисли за великата промяна, станала в Живота на тези скъпи за него хора. Писмото е ад- ресирано не само до коринтянпте, но и „до всичките светии, които са по цяла Ахая". Ахая е кзЖната част на Гърция, докато Македония, за която също ста- ва въпрос в Писмото, е северната й част. 1:2 „Благодат..." и „мир" са главните думи в прекрасния поздрав, който ние свързваме с възлк>бения ни апостол Па- вел. Когато апостолът Желае да изрази своите най-добри поЖелания на БоЖии- те хора, той не им поЖелава материал- ни богатства от рода на златото и среброто, защото много добре знае, че те скоро ще се развалят. Той им поЖе- лава духовни благословения като „благо- дат и мир", които вклкочват всяко доб- ро нещо, което моЖе да дойде върху един нещастен грешник, който Живее от та- зи страна на небето. Дени казва така: „Благодатта е първата и последната дума на евангелието, а мирът, или съвър- шеното духовно здраве, е свършеното дело на Христос в душата."х Тези благос- ловения произтичат от „Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа". Бог, на- шият Отец, е източникът, а Господ Исус Христос - каналът. Павел не се ко- лебае да постави Господ Исус Христос до Бог Отец, защото, като член на Три- единството, Христос е равен на Отец. Б. СлуЖението на утеха в страданията (1:3-11) 1:3 В пасаЖа от 3 до 11 cm. апостолът благодари за утехата, която е получил 494 2 Коринтяни 1  Във време на утеснение и скръб. Несъм-
нено утехата са добрите новини, които Turn му е донесъл в Македония. По-ната- тък апостолът казва, че независимо да- ли се намира в скръб или в утешение, всичко се обръща накрая за доброто на вярващите, на които той слуЖи. Благо- дарението е отправено към „Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос". Това е пълното наименование на Бога в НЗ. Той вече не се нарича Бог Авраамов, Бог Иса- аков u Бог Яковов, а се нарича „Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос". Това име съдърЖа и голямата истина, че Господ Исус е както Бог, така и Човек. Бог е Бог на нашия Господ Исус Христос: това наименование описва Неговото отношение към Исус, Човешкия Син. Но Бог е също така и Баща на нашия Господ Исус Христос: това наименование опис- ва Неговата връзка с Христос, БоЖия Син. Бог е наречен също и „Отец на ми- лостите* и Бог на всяка утеха": от Не- го идват всички милости и утешения. 1:4 Във всички свои скърби Павел чувс- тва БоЖието утешително присъствие. Тук той дава една от многото причини, поради които Бог го утешава: за да мо- Же и апостолът на свой ред да утешава другите със същата утеха, с която той се утешава от Бога. За нас думата „уте- ха" означава успокоение по време на скръб. Но по начина, по който е използ- вана в НЗ, тя има по-широко значение. Тя вклк>чва и насърчението, и увещанието, които получаваме от някого, който е до нас във време на нуЖда. Този стих съдър- Жа един практически урок за всички нас. Ние трябва да помним кога сме били утешавани, за да моЖем да предаваме тази утеха и на други. Ние не трябва да избягваме болничните стаи или домове- те, където има смърт, а да бъдем вина- ги готови да откликнем на потребност- та на онези, които се нуЖдаят от наше- то насърчение. Ние не сме утешавани, за * Неправилно преведено като „Отец на ми- лостивите" в бълг. текст на Библията от 1924 г. - Бел. на прев. да бъдем улеснени, а за да бъдем утеиш- тели. 1:5 Причината, поради която Павел моЖе да утешава другите, е, че утеше- нията на Христос са равни на страдани- ята, които търпим за Него. Под „Хрис- товите страдания" тук не трябва да се разбират изкупителните страдания на Спасителя. Тези страдания са уникални по своята същност и нито един човек не моЖе да участва в тях. Но християните могат да страдат и наистина страдат заради връзката си с Господ Исус. Те по- насят укори, отхвърляне, враЖдебно от- ношение, омраза, отричане, измяна и т.н. Всичко това моЖе да се нарече „Христо- вите страдания", защото Той го е поне- съл, когато е бил на земята, и защото все още го понася, докато частите на Неговото Тяло страдат на земята. Във всичка наша скръб скърби и Той (Ис. 63:9). Но основната идея на Павел тук е, че ние ще бъдем богато възнаградени за всички наши страдания, а именно - че ще бъдем обезщетени за тях чрез утехата на Христос, която утеха ще бъде" пове- че от достатъчна! 1:6 Апостолът моЖе да види доброто, което произлиза както от неговите при- теснения, така и от неговите утеше- ния. И притесненията, и утешенията са осветени от кръста. Ако той е наскър- бен, това ще бъде за утеха и спасение на светиите - не за спасение на техните ду- ши, а за сила, която ще им помогне да преминат успешно през изпитанията. Те ще бъдат окураЖени и насърчени от из- дръЖливостта на Павел и ще разберат, че ако Бог е могъл да даде на него благо- дат за страдание, сигурно ще даде и на тях. Когато Семкгьл Рьдърфорд попад- нал в „мазето на нещастието", както често пъти преди това, той се огледал и започнал да търси къде са „най-добрите Господни вина". МоЖе би той се е научил на това от примера на Павел, който ся- каш винаги успява да съзре дъгата през завесата от сълзи. 495 2 Кориншяни 1  Утешението, което Павел получава,
ще изпълва и коринтяните с утеха и ще ги вдъхновява да издържат търпеливо, докато минават през същите страда- ния, през които е минал и Павел. Само онези, които са минали през сериозни из- питания, знаят какво точно трябва да кажат на другите, които са призовани да изстрадат същото. Само една майка, която вече е загубила единственото си дете, може най-добре да утеши друга майка, чието сърце току-що е било сък- рушено от същата загуба. Или - какъв- то е и най-добрият пример - само един Баща, Който е загубил единствения Си Син, може най-добре да утеши онези, ко- ито са загубили лк>бимите си хора. 1:7 Сега апостолът изразява своята увереност, че така както коринтяните знаят какво означава да страдат зара- ди Христос, така те ще изпитат и уте- шителната помощ от Негова страна. За християнина страданията никога не ид- ват сами. След тях винаги идва и утеха- та на Христос. Можем да сме сигурни в това, както е бил сигурен и апостол Па- вел. В „Живата Библия" текстът на паса- жа от 3 до 7 cm. е перифразиран така: „Какъв чудесен Бог имаме! Той е Отец на нашия Господ Исус Христос, Източни- кът на всяка милост и Този, Който тол- кова чудесно ни утешава и укрепява в на- шите трудности и изпитания. И защо Той прави всичко това? Защото, когато другите саутеснени и имат нуЖда от на- шето състрадание и насърчение, ние ще моЖем да им предадем същата помощ и утеха, която Бог ни е дал на нас. ...Бог ни утешава в нашите скърби, за да моЖем и ние да помагаме на вас: да ви покаЖем от личен опит как Бог неЖно ще ви утеши, когато преминавате през същите страдания. Той ще ви даде сила- та да издърЖите." 1:8 След като говори най-общо за страданията и утехата, сега апостолът описва по-конкретните и жестоки изпи- тания, които е трябвало да изживее са- мият той. Той не желае братята в Ко- ринт да не знаят за скръбта, която го е сполетяла в Азия. (Азия тук не озна- чава континента Азия, а провинция в за- падната част на територията, на коя- то днес се намира Мала Азия.) За каква точно скръб говори тук апостолът? Може би той има предвид опасния бунт, който е преживял в Ефес (Деян. 19:23- 41)? Някои изследователи смятат, че апостолът говори за някаква смърто- носна болест, други - за обезсърчителни- те вести от Коринт. За щастие стой- ността на този пасаж и наслаждението от него не зависят от точното познава- не на подробностите. Скръбта обаче е била толкова силна, че Пабел е бил притеснен свръхсилшпе си - дотолкова, че дори се е отчаял за жи- вота си. Филип перифразира този стих така: „По онова време ние бяхме напълно сма- зани; товарът беше по-голям, отколко- то можехме да носим; казахме си всъщ- ност, че това е краят." 1:9 Перспективата пред апостола е била толкова мрачна, че той се е чувст- вал като човек, който е бил осъден на смърт. Ако някой го е запитал: „Живот или смърт?", той сигурно е щял да отго- вори: „Смърт." Бог е позволил неговият служител да бъде доведен до такова из- ключително тежко положение, за да не уповава на себе си, а на Бога, Който въз- кресява мъртвите. Изразът „Бога, Който възкресява мъртвите", тук се използва като синоним на всесилния Бог. Този, Който може да възкресява мърт- вите, е единствената надежда на чове- ка, който е осъден да умре, за какъвто се е смятал апостолът. 1:10 Според традицията на ПБКДж (и повечето ръкописи) Павел говори за из- бавление в три времена: минало („изба- ви"), настояще („избавя") и бъдеще Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|