I. Уникално място В Канона
За разлика от Първото послание към ко-
ринтянцте, върху което са правени мно-
го изследвания и много е проповядвано,
Второто послание към коринтяните е
доста по-пренебрегнато от проповедни-
ците. Това, разбира се, не означава, че то
не е едно много ваЖно Послание. Без съм-
нение, за това полоЖение е допринесъл и
неговият труден за разбиране и пълен с
ирония стил. Големият брой думи в кур-
сив в ПБКДЖ и НВПБКДЖ показва кол-
ко много неща трябва да бъдат добаве-
ни, за да моЖе това емоционално Писмо
да се чете на един приемлив английски
език.
Посланието наистина е трудно. Най-
малкото, което моЖе да се каЖе за зна-
чението на много стихове, е, че са неяс-
ни. За това има няколко обяснения: (1)
Павел често използва сатира, но поняко-
га е трудно да се определи кога точно
той прави това. (2) За да моЖем да раз-
берем пълното значение на някои паса-
Жи, трябва да имаме допълнителна ин-
формация относно пътешествията на
Павел, пътешествията на неговите
спътници и писмата, които той е напи-
сал. (3) Посланието е изклк>чително лич-
но и често пъти думите, които се изпол-
зват, са думи, които идват направо от
сърцето на апостола. Нерядко това са и
едни от най-трудните за разбиране паса-
Жи.
Но трудностите не трябва да ни обез-
кураЖават. За щастие, те не засягат ос-
новните истини на Посланието, а под-
робностите.
Накрая трябва да каЖем, че Второто
послание към коринтяните е едно мно-
го обичано и много цитирано Послание.
След като го изучим по-добре, ще разбе-
рем защо това е така.
II. Авторство
фактът, че авторът на Второто пос-
лание към коринтяните е Павел, не се
отрича от никой, въпреки че някои хора
се опитват да предлагат теории за
„вмъкване" на допълнителни пасаЖи тук
и там. Но целостта на Писмото (с ти-
пичните за Павел отклонения!) е съвсем
явна.
Външните доказателства за Второто
послание към коринтяните са силни, но
малко по-късни в сравнение с Първото
послание. За наша изненада Климент от
Рим не го цитира, но Поликарп, Иреней,
Климент от Александрия, Тертулиан и
Киприан го цитират. Маркион го поста-
вя на трето място от десетте Павло-
вите Послания, които той приема. Пос-
ланието е вклк)чено и в Мураторианския
канон. След 175 г. сл. Хр. доказателства-
та за него стават изключително изобил-
ни.
Вътрешните доказателства за автор-
ството на Павел са съкрушителни. С из-
ключение на Посланието към филемон
Второто послание към коринтяните е
най-личното и най-недоктриналното от
всички Павлови Писма. Кратките лични
белеЖки, особеностите на апостола,
очевидната свързаност с Първото пос-
лание към коринтяните, Посланията
към галатяните и римляните и Деяния-
491
2 Коринтяни
та подкрепят традиционното мнение,
че това Писмо е написано от Павел. Яв-
но е, че тук става дума за същия автор
и за същото събрание, за които се гово-
ри и в Първото послание към коринтяни-
те.
Ш. Датиране
Второто послание към коринтяните е
написано вероятно в Македония (някои
подписи от по-ранните преводи говорят,
че това е станало във филипи) не по-къс-
но от една година след Първото посла-
ние към коринтяните. Обикновено се
приема, че това е станало през 57 г. сл.
Хр., но много изследователи не са съглас-
ни с това мнение и считат, че Послани-
ето е било написано през 55 или 56 г., или
дори през 53 година, както предполага
Харнак.
IV. Историческа обстановка и тема
Една от причините, за да обичаме тол-
кова много Второто послание към ко-
ринтяните, е неговият личен характер.
В него ние се доближаваме толкова близ-
ко до сърцето на Павел, колкото в нито
едно от другите му Писма. То ни дава
възможност да усетим частица от ог-
ромния ентусиазъм на апостола по от-
ношение на Господното дело; да уловим
чувството на достойнство, с което
той се е отнасял към най-великото приз-
вание на своя Живот; да четем с мълча-
ливо удивление списъка от страдания,
които той е изтърпял заради Христово-
то дело; да почувстваме вълната от
възмущение, с което той е отговарял на
безогледните си критици. Накратко, в
това Писмо Павел като че ли ни позво-
лява да видим всички тайни на неговата
душа.
Първото посещение на Павел в Ко-
ринт е описано в Деяния 18 глава. Това е
станало по време на Второто му миси-
онерско пътешествие, скоро след като е
произнесъл паметната си реч на хълма
на Марс в Атина.
В Коринт Павел е работел като майс-
тор на палатки заедно с Акила и Приски-
ла и е проповядвал благовестието в си-
нагогата. Сила и Тимотей са дошли от
Атина, за да се присъединят към негова-
та евангелизаторска работа, която е
продълЖила осемнадесет месеца (Деян.
18:11).
Когато повечето к>деи са отхвърлили
неговите проповеди, Павел се е обърнал
при езичниците. Докато са се спасявали
души - и евреи, и езичници, еврейските
водачи са изправили апостола пред про-
консула Галион, но последният се е отка-
зал да разгледа делото пред съда, тъй ка-
то е нямал необходимите за това право-
мощия.
След процеса апостолът е останал за
известно време в Коринт. После е зами-
нал за Кенхрея и Ефес, след което е пред-
приел дългото си пътешествие обратно
до Кесария и Антиохия.
По време на третото си мисионерско
пътешествие апостолът се е върнал в
Ефес и е останал да Живее в него в про-
дълЖение на две години. По това време
е бил посетен и от една група вярващи
от Коринт, които са търсели неговия
съвет по много въпроси. В отговор на
тези именно въпроси е било написано и
Първото послание към коринтяните.
По-късно апостолът е поискал да раз-
бере каква е била реакцията на коринтя-
ните на това негово Писмо и особено на
онази част, която засяга наказването на
съгрешилия християнин. Затова е решил
да напусне Ефес и да се отправи към Тро-
ада, където се е надявал да види Turn. Ho
тъй като срещата не се е състояла,
апостолът е заминал за Македония, къ-
дето най-сетне се е срещнал с Turn, кой-
то му е донесъл новини - както добри,
така и лоши. Добрите новини са били, че
светиите са наказали съгрешилия све-
тия и това е довело до неговото духов-
но възстановяване. Те обаче все още не
са били изпратили пари на нуЖдаещите
се светии в Ерусалим, както са възнаме-
рявали да направят това по-рано, което
492
2 Коринтяни
не е било добро. И най-накрая Тит е ка-
зал на Павел, че лъЖеучителите са про-
дължавали да работят активно в Ко-
ринт, подривайки делото на апостола и
поставяйки под съмнение неговия авто-
ритет като слуЖител на Христос. ТоВа
Вече наистина е била една лоша новина!
И така, това са обстоятелствата,
които са налоЖили написването на Вто-
рото Послание към коринтяните в Ма-
кедония.
Схема на изложението
I. Описание на слуЖението (1-7 гл.)
A. Поздрав (1:1,2)
Б. СлуЖението на утеха в страдания-
та (1:3-11)
B. Обяснение за промяната в планове-
те на Павел (1:12-2:17)
Г. Пълномощията на Павел за слуЖени-
ето (3:1-5)
Д. Сравнение меЖду Стария и Новия за-
, вет (3:6-18)
Е. ЗадълЖение за проповядване на ясно
благовестие (4:1-6)
Ж. Земен съд с небесно предназначение
(5:1-10)
3. Живот в светлината на Христово-
то съдилище (5:1-10)
И. Чистата съвест на Павел по отно-
шение на слуЖението (5:11-6:2)
Й. Поведението на Павел в слуЖението
(6:3-10)
К. Призивът на Павел за откритост и
обич (6:11-13)
JI. Призивът на Павел за библейско от-
деляне (6:14-7:1)
М. Радостта на Павел от добрите вес-
ти от Коринт (7:2-16)
II. Увещанието на Павел за
довършване на дарението за
светиите в Ерусалим ( 8 и 9 гл.)
А. ПолоЖителни примери за щедро да-
ване (8:1-9)
Б. Съветът на Павел за довършване на
дарението (8:10,11)
В Първото си послание Павел се дър-
Жи главно като учител, а във Второто -
като пастир. Ако слушате внимателно,
ще чуете как бие сърцето на един човек,
който истински обича БоЖиите хора и
който целият се отдава в слуЖба на тях-
ното благополучие.
И така, нека се впуснем в това велико
приклк>чение и изследваме тези „мисли,
които дишат, и думи, които изгарят".
Нека направим това с молитва за прос-
ветление от Светия БоЖий Дух.
В. Три полоЖителни принципа за щедро
даване (8:12-15)
Г. Трима добри братя, които да под-
готвят дарението (8:16-24)
Д. Призив към коринтяните да оправ-
даят Павловата хвалба с тях (9:1-5)
Е. Добрите награди за щедрото даване
(9:6-15)
III. Защитата на Павел на неговото
апостолство (10-13 гл.)
A. Отговорът на Павел на хората, ко-
ито го обвиняват (10:1-12)
Б. Принципът на Павел: завладяване на
нови територии за Христос (10:13-
16)
B. Най-Висшата цел на Павел: препо-
ръчването на Господа (10:17,18)
Г. Павел утвърЖдава своето апостол-
ство (11:1-15)
Д. Страданията на Павел заради Хрис-
тос са доказателство- за неговото
апостолство (11:16-33)
Е. Откровенията на Павел подкрепят
неговото апостолство (12:1-10)
Ж. Знаменията на Павел подкрепят не-
говото апостолство (12:11-13)
3. Предстоящото пътуване на Павел
до Коринт (12:14-13:1)
И. Павловото апостолство се подкре-
пя от самите коринтяни (13:2-6)
Й. Желанието на Павел да направи доб-
ро на коринтяните (13:7-10)
К. Благодатното сбогуване на Павел, в
което участват и трите Лица на
БоЖеството (13:11-14)
493
2 Коринтяни 1
Коментар
I. Описание на слуЖението (1-7 гл.)
А. ПоздраВ (1:1,2)
1:1 Павел започва тоВа Писмо, предста-
вяйки себе си като апостол на Исус
Христос с БоЖията воля. Подчертава-
нето на този факт още 8 самото нача-
ло е особено ваЖно, тъй като В Коринт
има хора, които се съмняват дали Павел
наистина е човек, изпратен от Господа.
Отговорът на апостола е, че той не е из-
брал това слуЖение по своя воля, нито
пък е бил назначен на него от човеци, а е
бил изпратен от Христос Исус чрез Бо-
Жията воля. Неговото призоваване ка-
то апостол е станало по пътя за Да-
маск. Това е едно незабравимо преЖивя-
ване в неговия Живот и съзнанието за
това небесно призвание е подкрепяло
апостола през всички горчиви часове на
досегашния му Живот. Ако не е била та-
зи увереност в небесното му призвание,
той сигурно много пъти е щял да се от-
каЖе и да се върне у дома, особено в мо-
менти, в които е бил притиснат свръх-
силите си в слуЖението за Христос.
Споменаването на името на Тимотей
в този стих не означава, че и той е учас-
твал заедно с Павел в написването на
Писмото. То само показва, че и той е бил
заедно с Павел по време на написването
на Посланието. С изклк>чение на този
факт информацията за двиЖенията на
Тимотей през този период не е много
пълна.
Писмото е адресирано до „БоЖията
църква, която е в Коринт, и до всички-
те светии, които са по цяла Ахая". Из-
разът „БоЖията църква" означава, че
става дума за едно събрание от вярващи,
които принадлеЖат на Бога. Това не е
нито езическо общество, нито някаква
нерелигиозна група от хора, а събрание
от новородени християни, отделени от
света, за да принадлеЖат на Господа.
Без съмнение, когато пише тези думи,
Павел си спомня времето, когато за пър-
ви път е отишъл В Коринт и е проповяд-
вал благовестието там. Тогава мъЖе и
Жени, дълбоко затънали в идолопоклон-
ство и чувствени удоволствия, са се до-
верили на Исус Христос като на Господ
и са били спасени по Неговата чудна бла-
годат. Независимо от всички труднос-
ти, които по-късно са сполетели събра-
нието в Коринт, сърцето на апостола
без съмнение ликува, когато си помисли
за великата промяна, станала в Живота
на тези скъпи за него хора. Писмото е ад-
ресирано не само до коринтянпте, но и
„до всичките светии, които са по цяла
Ахая". Ахая е кзЖната част на Гърция,
докато Македония, за която също ста-
ва въпрос в Писмото, е северната й
част.
1:2 „Благодат..." и „мир" са главните
думи в прекрасния поздрав, който ние
свързваме с възлк>бения ни апостол Па-
вел. Когато апостолът Желае да изрази
своите най-добри поЖелания на БоЖии-
те хора, той не им поЖелава материал-
ни богатства от рода на златото и
среброто, защото много добре знае, че
те скоро ще се развалят. Той им поЖе-
лава духовни благословения като „благо-
дат и мир", които вклкочват всяко доб-
ро нещо, което моЖе да дойде върху един
нещастен грешник, който Живее от та-
зи страна на небето. Дени казва така:
„Благодатта е първата и последната
дума на евангелието, а мирът, или съвър-
шеното духовно здраве, е свършеното
дело на Христос в душата."х Тези благос-
ловения произтичат от „Бога, нашия
Отец, и Господа Исуса Христа". Бог, на-
шият Отец, е източникът, а Господ
Исус Христос - каналът. Павел не се ко-
лебае да постави Господ Исус Христос
до Бог Отец, защото, като член на Три-
единството, Христос е равен на Отец.
Б. СлуЖението на утеха
в страданията (1:3-11)
1:3 В пасаЖа от 3 до 11 cm. апостолът
благодари за утехата, която е получил
494
2 Коринтяни 1
Във време на утеснение и скръб. Несъм-
нено утехата са добрите новини, които
Turn му е донесъл в Македония. По-ната-
тък апостолът казва, че независимо да-
ли се намира в скръб или в утешение,
всичко се обръща накрая за доброто на
вярващите, на които той слуЖи. Благо-
дарението е отправено към „Бог и Отец
на нашия Господ Исус Христос". Това е
пълното наименование на Бога в НЗ. Той
вече не се нарича Бог Авраамов, Бог Иса-
аков u Бог Яковов, а се нарича „Бог и
Отец на нашия Господ Исус Христос".
Това име съдърЖа и голямата истина, че
Господ Исус е както Бог, така и Човек.
Бог е Бог на нашия Господ Исус Христос:
това наименование описва Неговото
отношение към Исус, Човешкия Син. Но
Бог е също така и Баща на нашия Господ
Исус Христос: това наименование опис-
ва Неговата връзка с Христос, БоЖия
Син. Бог е наречен също и „Отец на ми-
лостите* и Бог на всяка утеха": от Не-
го идват всички милости и утешения.
1:4 Във всички свои скърби Павел чувс-
тва БоЖието утешително присъствие.
Тук той дава една от многото причини,
поради които Бог го утешава: за да мо-
Же и апостолът на свой ред да утешава
другите със същата утеха, с която той
се утешава от Бога. За нас думата „уте-
ха" означава успокоение по време на
скръб. Но по начина, по който е използ-
вана в НЗ, тя има по-широко значение. Тя
вклк>чва и насърчението, и увещанието,
които получаваме от някого, който е до
нас във време на нуЖда. Този стих съдър-
Жа един практически урок за всички нас.
Ние трябва да помним кога сме били
утешавани, за да моЖем да предаваме
тази утеха и на други. Ние не трябва да
избягваме болничните стаи или домове-
те, където има смърт, а да бъдем вина-
ги готови да откликнем на потребност-
та на онези, които се нуЖдаят от наше-
то насърчение. Ние не сме утешавани, за
* Неправилно преведено като „Отец на ми-
лостивите" в бълг. текст на Библията от
1924 г. - Бел. на прев.
да бъдем улеснени, а за да бъдем утеиш-
тели.
1:5 Причината, поради която Павел
моЖе да утешава другите, е, че утеше-
нията на Христос са равни на страдани-
ята, които търпим за Него. Под „Хрис-
товите страдания" тук не трябва да се
разбират изкупителните страдания на
Спасителя. Тези страдания са уникални
по своята същност и нито един човек не
моЖе да участва в тях. Но християните
могат да страдат и наистина страдат
заради връзката си с Господ Исус. Те по-
насят укори, отхвърляне, враЖдебно от-
ношение, омраза, отричане, измяна и т.н.
Всичко това моЖе да се нарече „Христо-
вите страдания", защото Той го е поне-
съл, когато е бил на земята, и защото
все още го понася, докато частите на
Неговото Тяло страдат на земята. Във
всичка наша скръб скърби и Той (Ис.
63:9). Но основната идея на Павел тук е,
че ние ще бъдем богато възнаградени за
всички наши страдания, а именно - че ще
бъдем обезщетени за тях чрез утехата
на Христос, която утеха ще бъде" пове-
че от достатъчна!
1:6 Апостолът моЖе да види доброто,
което произлиза както от неговите при-
теснения, така и от неговите утеше-
ния. И притесненията, и утешенията са
осветени от кръста. Ако той е наскър-
бен, това ще бъде за утеха и спасение на
светиите - не за спасение на техните ду-
ши, а за сила, която ще им помогне да
преминат успешно през изпитанията. Те
ще бъдат окураЖени и насърчени от из-
дръЖливостта на Павел и ще разберат,
че ако Бог е могъл да даде на него благо-
дат за страдание, сигурно ще даде и на
тях. Когато Семкгьл Рьдърфорд попад-
нал в „мазето на нещастието", както
често пъти преди това, той се огледал и
започнал да търси къде са „най-добрите
Господни вина". МоЖе би той се е научил
на това от примера на Павел, който ся-
каш винаги успява да съзре дъгата през
завесата от сълзи.
495
2 Кориншяни 1
Утешението, което Павел получава,
ще изпълва и коринтяните с утеха и ще
ги вдъхновява да издържат търпеливо,
докато минават през същите страда-
ния, през които е минал и Павел. Само
онези, които са минали през сериозни из-
питания, знаят какво точно трябва да
кажат на другите, които са призовани да
изстрадат същото. Само една майка,
която вече е загубила единственото си
дете, може най-добре да утеши друга
майка, чието сърце току-що е било сък-
рушено от същата загуба. Или - какъв-
то е и най-добрият пример - само един
Баща, Който е загубил единствения Си
Син, може най-добре да утеши онези, ко-
ито са загубили лк>бимите си хора.
1:7 Сега апостолът изразява своята
увереност, че така както коринтяните
знаят какво означава да страдат зара-
ди Христос, така те ще изпитат и уте-
шителната помощ от Негова страна. За
християнина страданията никога не ид-
ват сами. След тях винаги идва и утеха-
та на Христос. Можем да сме сигурни в
това, както е бил сигурен и апостол Па-
вел.
В „Живата Библия" текстът на паса-
жа от 3 до 7 cm. е перифразиран така:
„Какъв чудесен Бог имаме! Той е Отец
на нашия Господ Исус Христос, Източни-
кът на всяка милост и Този, Който тол-
кова чудесно ни утешава и укрепява в на-
шите трудности и изпитания. И защо
Той прави всичко това? Защото, когато
другите саутеснени и имат нуЖда от на-
шето състрадание и насърчение, ние ще
моЖем да им предадем същата помощ и
утеха, която Бог ни е дал на нас.
...Бог ни утешава в нашите скърби, за
да моЖем и ние да помагаме на вас: да ви
покаЖем от личен опит как Бог неЖно
ще ви утеши, когато преминавате през
същите страдания. Той ще ви даде сила-
та да издърЖите."
1:8 След като говори най-общо за
страданията и утехата, сега апостолът
описва по-конкретните и жестоки изпи-
тания, които е трябвало да изживее са-
мият той. Той не желае братята в Ко-
ринт да не знаят за скръбта, която го
е сполетяла в Азия. (Азия тук не озна-
чава континента Азия, а провинция в за-
падната част на територията, на коя-
то днес се намира Мала Азия.) За каква
точно скръб говори тук апостолът?
Може би той има предвид опасния бунт,
който е преживял в Ефес (Деян. 19:23-
41)? Някои изследователи смятат, че
апостолът говори за някаква смърто-
носна болест, други - за обезсърчителни-
те вести от Коринт. За щастие стой-
ността на този пасаж и наслаждението
от него не зависят от точното познава-
не на подробностите.
Скръбта обаче е била толкова силна,
че Пабел е бил притеснен свръхсилшпе си
- дотолкова, че дори се е отчаял за жи-
вота си.
Филип перифразира този стих така:
„По онова време ние бяхме напълно сма-
зани; товарът беше по-голям, отколко-
то можехме да носим; казахме си всъщ-
ност, че това е краят."
1:9 Перспективата пред апостола е
била толкова мрачна, че той се е чувст-
вал като човек, който е бил осъден на
смърт. Ако някой го е запитал: „Живот
или смърт?", той сигурно е щял да отго-
вори: „Смърт." Бог е позволил неговият
служител да бъде доведен до такова из-
ключително тежко положение, за да не
уповава на себе си, а на Бога, Който въз-
кресява мъртвите. Изразът „Бога,
Който възкресява мъртвите", тук се
използва като синоним на всесилния Бог.
Този, Който може да възкресява мърт-
вите, е единствената надежда на чове-
ка, който е осъден да умре, за какъвто се
е смятал апостолът.
1:10 Според традицията на ПБКДж (и
повечето ръкописи) Павел говори за из-
бавление в три времена: минало („изба-
ви"), настояще („избавя") и бъдеще
Сподели с приятели: |