Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Пазете Бшкието стадо, което е меЖду вас." Стадото е на Бога
- Нито за гнусна печалба, а с усърдие."
- Когато се яви Пастире- началникът, той ще получи „венеца на славата
- „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат."
- „Не- му да бъде господството до вечни веко- ве. Амин."
- „ис- тинската Бойкия благодат".
- 5:13 „Поздравява ви избраната с вас църква във Вавилон и син мой Марко."
- Марко. Да- ли това е собствен син
| глава" или „папа", или „архиерей" на цър-
квата! „Свидетел" - Петър е видял как Пастирът е умрял за овцете Си и спо- менът за тази л1обов му помага да се гри- жи за тях като верен заместник на Глав- ния Пастир. „Участник" - скоро слава- та ще зазори, Христос ще се появи и всички ние ще се появим заедно с Него в слава (Кол. 3:4). Дотогава трябва да следваме поръчението на Спасителя: „Паси агънцата Ми... Паси овцете Ми..." (Йоан 21:15-17). 5:2 Презвитерите или старейшините са зрели християни, получили качества от Светия Дух, за да бъдат духовни ръ- ководители на събранието. Според НЗ старейшините трябва да бъдат някол- ко - не няколко църкви да имат един ръ- ководител, а едно събрание да има два- ма или повече старейшини (фил. 1:1). Изискванията към старейшините са описани в 1 Тим. 3:1-7 и в Turn 1:6-9. В ран- ната църква, преди завършването на НЗ в писмен вид, старейшините са били наз- начавани от апостолите, и то след из- тичането на достатъчно дълъг период от време, който да покаже кои вярващи имат качества на старейшини. Днес християните трябва да признават и да се подчиняват на онези вярващи, които имат качествата да бъдат старейшини и да вършат работата, която се изиск- ва от тях. „Пазете Бшкието стадо, което е меЖду вас." Стадото е на Бога, но ста- рейшините носят отговорността да му служат като подовчари. „Не с принуЖ- дение, а драговолно."31 Надзираването на стадото не е служба, която се получа- ва чрез избиране или назначаване. Свети- ят Дух дава на отделни мъже това за- дължение и необходимите качества и те откликват на тази покана доброволно. За подобно нещо четем и в 1 Тим. 3:1: „Ако се ревне някому епископство, доб- ро дело желае." Освен небесното назна- чение трябва да има и човешко желание. „Нито за гнусна печалба, а с усърдие." За да стане старейшина, мотивът на един човек не трябва да бъде финансова- та печалба. Това не означава, че старей- шината не може да бъде издържан от местното събрание. Текстът в 1 Тим. 5:17,18 ни показва, че и в ранната църк- ва е имало старейшини, изцяло заети със служение в местната църква. Но ние трябва да знаем, че печалбарството е абсолкнпно несъвместимо с истинското християнско служение. 5:3 Третият момент в увещанието на Петър е следният: „... нито като че гос- подарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото." Старейшините трябва да бъ- дат пример за стадото, а не диктато- ри. Те трябва да вървят най-отпред, а не да го бутат отзад. Не трябва да се от- насят към стадото така, като че ли то им принадлежи. Това е една истина, коя- то улучва като куршум сърцето на ав- торшпаризма. Много от злоупотребите в християн- ството изобщо нямаше да съществу- ват, ако ние се подчинявахме на трите заповеди, които се съдържат във 2 и 3 стих. Подчиняването на първата щеше да отстрани всякаква неохота. Подчиня- ването на втората щеше да сложи край на печалбарството. А подчиняването на третата щеше да доведе до смъртта на всякакъв формализъм. 5:4 Работата на старейшината вклктВа огромно изразходване на физи- ческа и емоционална енергия. Той тряб- 215 1 Петър 5  Ва да изразява съчувствие, да укорява, да
мъмри, да поучава, да дисциплинира и да предупреждава стадото. Понякога това изглеЖда една много неблагодарна зада- ча. Но за верния старейшина се пази спе- циална награда. Когато се яви Пастире- началникът, той ще получи „венеца на славата, който не повяхба". За да бъдем честни, трябва да каЖем, че не знаем много за венците, които ни се обещават в Писанията: венеца на радостта (1 Сол. 2:19); венеца на правдата (2 Тим. 4:8); ве- неца на Живота (Як. 1:12; Откр. 2:10) и венеца на славата. Ние не знаем дали то- ва ще бъдат истински венци, които ще хвърлим в краката на Спасителя; неща, които само показват размера на отго- ворността, която ще получим по време на господството на Христос (Лука 19:17-19); или качества на християнския характер, които ще носим през вечност- та. Но знаем, че те ще ни донесат изо- билно обезщетение за всички сълзи, изпи- тания и страдания, които ще изтърпим, докато сме тук, на земята. 5:5 Онези, които са по-млади - било на години, било във вярата - трябва да се покоряват на по-старите. Защо? Защо- то те имат по-голям опит в БоЖието дело. Те познават Бога много по-дълбо- ко и от опит. Те са тези, на които Бог е поверил отговорността да се гриЖат за Неговите овце. Всички вярващи трябва да се облекат със смирение. Смирението е голяма доб- родетел. Мофат казва така: „СлоЖете си престилката на смирението." Това е един много точен образ, тъй като прес- тилката е характерен белег на слуга. Един мисионер в Индия каза веднъЖ: „Ако трябваше да изберем две изрече- ния, които са особено необходими за ду- ховния растеЖ на християнина, аз бих из- брал следните: „Не зная", и: „Извинявай". И двете са белег на най-дълбоко смире- ние." Представете си едно събрание, в което всички негови членове притеЖа- ват такова смирение: всички оценяват себе си по-ниско от другите и всички се надпреварват да вършат черната рабо- та. Това не трябва да бъде една въобра- Жаема църква: всяка църква трябва да бъде такава. Дори и да няма друга причина, за да бъ- дем смирени, тази трябва да бъде доста- тъчна: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат." (Тук Петър цитира гръцката версия на тек- ста на Пр. 3:34.) Помислете си само - ве- ликият Бог, Който се противопоставя на нашата гордост, защото е решен да я сломи... е и великият Бог, Който е безси- лен да се съпротивлява на съкрушеното и смирено сърце! 5:6 Ние трябва да бъдем смирени не са- мо по отношение на другите, но и по от- ношение на Бога също. По времето на Петър светиите са преЖивявали огнени изпитания. Макар и да не са били изпра- тени от Бога, тези изпитания са били позволени от Него. Най-правилното по- ведение в такива случаи е да ги приемем смирено от БоЖията ръка. Той ще запа- зи Своите хора и ще ги възвиси своевре- менно. 5:7 Вярващите могат да предадат всичките си гриЖи на Господа и да бъ- дат уверени, че Той ще се погршки за тях. Тук още веднъЖ Петър цитира гръцката версия на СЗ (Пс. 55:22). ДЖ. Сидлоу Бакстър посочва, че тук се говори за два вида гриЖа: „Изразът „и Всяка ваша гршка възло- Жете на Господа" съдърЖа идеята за из- пълнена с тревога гршка; докато думите „защото Той се гршки за вас" сьдърЖат идеята за лЬбяща гршка: т. е. срещу на- шата изпълнена с тревога гршка стои никога не отпадащата лЬбяща гршка на нашия Спасител." 32 Да се тревоЖим е безсмислено. Защо да носим товар, който Бог Желае и моЖе да носи вместо нас? Безпокойството е нещо напразно; то не е разрешило досе- га нито един проблем. То е грях. ВеднъЖ един проповедник каза: „Безпокойство- то е грях, защото отрича БоЖията мъд- рост. То все едно казва, че Бог не знае 216 1 Петър 5  какво Върши. То отрича и БоЖията лк>
боб, защото бсе едно казва, че Бог изоб- що не Го е гршка за нас. Отрича и БоЖи- ята сила, защото все едно казва, че Бог не моЖе да ни освободи от причината за нашето безпокойство." Помислете вър- ху това! 5:8 Това, че не трябва да се безпокоим, не означава, че не трябва да бъдем трез- вени и будни, защото срещу себе си има- ме един силен противник - дявола. Да бъдеш трезвен означава да мислиш сери- озно, да гледаш на Живота реалистично и да бъдеш умен по отношение на стра- тегията на Сатана. Пентекост изразя- ва това много добре: „Само човек, който не взема предвид истинския характер и природата на све- та и който не обръща необходимото вни- мание на целите и атаките на нашия противник -дявола, мозке да си позволи да }кивее лекомислено или несериозно. Но този, който вшкда Живота така, както го вшкда Исус, трябва да промени изцяло своето отношение и мироглед към света и да стане абсолЬтно трезвен." 33 Ние трябва да бъдем непрекъснато бдителни и готови да посрещнем всяко нападение на нечестивия. Тук нашият противник е описан като рикаещ лъв, който обикаля, търсейки да погълне ня- кого. Дяволът има много роли. Поняко- га той идва като змия, търсейки да под- мами хората, за да изпаднат в морална поквара. Понякога се преправя на ангел на светлината, който се опитва да изма- ми хората в духовното царство. Тук той е описан в ролята си на ревящ лъв, решен да измъчва БоЖиите хора с преследване. 5:9 Ние не трябва да се поддаваме на неговата ярост, а да му се противопос- тавяме с молитва и с БоЖието слово. Ние нямаме сила да му се съпротивлява- ме сами по себе си, но моЖем да му се съп- ротивляваме, като стоим твърдо във вярата и В зависимостта си от Госпо- да. Един от начините на Сатана да ни обезсърчава е като ни внушава мисълта, че нашите страдания са единствени. Ко- гато се намираме в беда или гонение, ние много лесно моЖем да се обезкураЖим и да решим напълно погрешно, че сме един- ствените, които страдат така. Апос- тол Петър ни напомня, че същите страдания се понасят и от нашите бра- тя по целия свят. 5:10 Истинската победа при преслед- ването се получава, когато видим как Бог използва Всичко това за осъществя- ване на Своите чудесни намерения. Неза- висимо от изпитанията ние никога не трябва да забравяме, че Бог е „Бог на всяка благодат". Това чудесно наимено- вание на нашия Бог ни напомня, че Него- вите отношения с нас не се основават на това, което заслуЖаВаме, а на мислите Му на л1обоВ към нас. Независимо колко теЖки могат да бъдат тези изпитания, ние Винаги трябва да Му благодарим, че не сме 6 ада, където заслуЖаваме да бъ- дем. Второто голямо утешение за нас е това, че Той ни е призовал в Своята веч- на слава. Това ще ни помогне да се изви- сим над страданията на този свят и да надникнем във времето, когато ще бъ- дем заедно със Спасителя и ще бъдем за- винаги като Него. Само си помислете! Той ни е Взел от полагаемото ни се мяс- то на боклука и ни е призовал в Своята вечна слава! Нашето трето утешение е това, че страданията ни са само за малко. На фо- на на вечната слава несгодите на земния ни Живот са изклк»чшпелно краткотрай- ни. Последното насърчение, което Петър отправя към нас, е, че Бог използва тези страдания, за да ни възпитава и да раз- вива християнския ни характер. Той ни обучава така, че да моЖем да царуваме. Тук са изброени четири аспекта на този процес на обучение: Бог ни усъвършенства. Изпитанията развиват вярващия. Те създават В него- вия характер такива черти, които го правят духовно зрял. 217 1 Петър 5  Той ни утвърАдаВа. Чрез страдания-
та християнинът става по-стабилен, способен да поддърЖа добро свидетелс- тво и да устоява на натиск. Тук се упот- ребява същата дума, която използва и Господ Исус, когато казва на Петър: „...утвърди братята си" (Лука 22:32). Той ни укрепява. Преследванията се използват от Сатана, за да отслабят и изтощят вярващите, но обикновено имат противоположения ефект. Те ги ук- репяват още повече и вярващите ста- ват още по-издръЖливи.. И ни прави непоколебими. Този израз в оригиналния език е свързан с думата „ос- нова". Бог иска всеки вярващ да бъде здраво основан в Неговия Син и в Слово- то Му. Лейси пише следното: „НеизбеЖните страдания в Живота на
НевъзмоЖно е да каЖем със сигурност кой или какво означава „избраната с вас... във Вавилон"*. Ето няколко от по-съ- ществените предположения: (1) Братс- твото (2:17; 5:9). (На гръцки език тази дума е от Женски род.) (2) Съпругата на Петър. (3) Някоя известна Жена от об- ластта. Също така не е възмоЖно да се знае и какво се има предвид под Вавилон. Той моЖе да бъде: (1) известният град на Ефрат, където е имало много евреи; (2) военната база, позната под същото име, на река Нил (което е малко вероятно); и (3) Рим. В Откровението Вавилон обик- новено се свързва с Рим (17:1-9; 18:10,21). Третият въпрос изниква във връзка със споменаването на името Марко. Да- ли това е собствен син на Петър по плът или Йоан Марко, авторът на едно от Евангелията? По-вероятно е да ста- ва въпрос за второто. Ако приемем то- ва предполоЖение за вярно, остава въп- росът дали Марко е син на Петър, защо- то последният го е завел при Христос, или „син" означава просто близка духов- на връзка меЖду един по-стар и един по- млад християнин. Думата „син"35, коя- то Петър използва тук, не е същата ду- ма, която използва Павел, за да опише ду- ховната си връзка с Тимотей и Turn, но много добре съответства на древното предание, според което енергичното Евангелие от Марко се основава на раз- казите на очевидеца Петър. 5:14 Презвитерът завършва Писмото си с една заръка и с едно благопоЖелание. Заръката е следната: „Поздравете се един друг с лк)безна целувка." ЗадълЖе- нието да се обичаме един друг с братска лкЯюв е една постоянна заповед за църк- вата, макар че начините на нейното из- разяване могат да варират в зависимост от годините и културата. * Думата „църква" липсва 8 оригиналния текст: бел. на преВ. 218 1 Петър 5 Благопозкеланието е следното: „Мир Мир, съвършен мир, на всички вас, които сте в Христа Ису- когато смъртта ни дебне отвред са." ТоВа е едно позкелание, което има за и непрекъснато грака? цел да успокои тласканите от бурята Исус извади Жилото на смъртта светии, които страдат заради името на и сега ни пази, за да Му слуЖим, Исус Христос. Исур казва „мир" на Сво- и чака. ето измъчвано и блъскано стадо, стра- Едуард Бикърстет дащо сред едно размирно общество. 219
1 Петър - Крайни белезкки Крайни белеЖки
връх) gonianon (на ъгъл), и оттук крайъгълен камък или най-горен ка- мък на строезк.
220 1 Петър - Крайни белеЖки  то думите „почива на вас" и „прос-
лавя" завършват с една и съща нас- . тавка на гръцки език (-etai), моЖе да се предположи, че преписвачите са пропуснали втората дума по недо- глеЖдане. Това явление се нарича из- пускане поради еднаквост на настав- ките.
та на мнозинството и традицион- ния ръкописи) не личи в оригиналния гръцки текст, където двете думи („гриЖа" и „гриЖа се") не са свързани помеЖду си. Тя се появява най-напред в първия отпечатан превод на НЗ на английски език (от 1526 г.), който е резултат от работата на изтъкна- тия преводач и мъченик от времето на инквизицията Уилям Тиндейл (1484-1536). Неговият превод гласи (както и преводът на български език: бел. на прев.): „ВъзлоЖете вся- ка ваша гриЖа на Него, защото Той се гршки за вас."
221 1 Петър - Библиография Библиография
(Върху Първо и Второ послание на Петър) Barbieri, Louis, A. First and Second Peter, Chicago: Moody Press, 1975. Bigg, Charles,
Grant, F. W., „I and II Peter," The Numerical Bible, vol. 7, New York: Loizeaux Bros., 1903. Ironside, H. A.,
New York: Loizeaux Brothers, 1947. Jowett, J. H.,
London Hodder & Stoughton, n. d. Lenski, R. C. H.,
Columbus: Wartburg Press, 1945. Lincoln, William,
Kilmarnock: John Ritchie Publ., n. d. Meyer, F. B.,
Fort Washington, PA: Christian Literature Crusade, 1983. Stibbs, Alan M., The First Epistle General of Peter, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1959. Thomas, W. H. Griffith, The apostle Peter His Life and Writings, Grand Rapids: Kregel Publications, 1984. Westwood, Tom,
Glendale, California: The Bible Treasury Hour, Inc., 1953. Wolston, W. T. P., Simon Peter: His Life and Letters, London: James Nisbet & Co., 1913. 222 Второто послание на Петър „[Второто] послание [на Петър] вдъхва Христос и чака Неговото завръщане." Хомригхаузен
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|