МЕЖДУНАРОДЕН ОДИТЕН СТАНДАРТ 500

(В сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или

СЪДЪРЖАНИЕ

Обхват на настоящия МОС 1-2

Дата на влизане в сила 3

Цел 4

Определения 5

Изисквания

Достатъчни и уместни одитни доказателства 6

Информация, която ще се използва като одитни доказателства 7-9

Избор на обекти за тестване с цел получаване на

Противоречивост или съмнения относно надеждността на

Достатъчни и уместни одитни доказателства А1-А25

Информация, която следва да се използва като
одитни доказателства А26-А51

Избор на обекти за тестване с цел получаване на

Непоследователност в или съмнения относно надеждността на

1. 
   Настоящият Международен одитен стандарт (МОС) обяснява какво представляват одитните доказателства при одита на финансовия отчет и разглежда отговорността на одитора за разработване и изпълнение на одитни процедури за получаване на достатъчни и уместни одитни доказателства, които да му дадат възможност да направи разумни заключения, върху които да базира одитното становище.
   
2. 
   Настоящият МОС е приложим за всички одитни доказателства, получени в процеса на одита. Други МОС разглеждат специфични аспекти на одита (например МОС 315⁹), одитните доказателства, които следва да бъдат получени във връзка с конкретен въпрос (например МОС 570¹⁰), специфичните процедури за получаване на одитни доказателства (например МОС 520¹¹) и оценката за това дали са получени достатъчни и уместни одитни доказателства (МОС 200¹² и МОС 330¹³).
   

3. 
   Настоящият МОС е в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г.
   

4. 
   Целта на одитора е да разработи и изпълни одитните процедури по начин, който да му даде възможност да получи достатъчни и уместни одитни доказателства, за да е в състояние да направи разумни заключения, въз основа на които да базира одитното становище.
   

5. 
   За целите на този МОС, следните термини имат значението, посочено по-долу:
   

(б) Уместност (на одитните доказателства) – мярка за качество на одитните доказателства; а именно, тяхната същественост и надеждност при осигуряването на подкрепа за заключенията, на които е базирано одитното становище.

(в) Одитно доказателство - информацията, използвана от одитора за достигането до изводите, върху които се основава одитното становище. Одитното доказателство включва информацията, съдържаща се в счетоводната документация, въз основа на която е изготвен финансовият отчет, както и друга информация.

(г) Експерт на ръководството – физическо лице или организация, притежаващи експертни умения в област, различна от счетоводството или одита, чиято работа в тази област се използва от предприятието в помощ на предприятието за изготвянето на финансовия отчет.

(д) Достатъчност (на одитните доказателства) – мярка за количеството на одитните доказателства. Количеството на необходимите одитни доказателства зависи от одитната оценка на риска от съществени отклонения, както и от качеството на подобни одитни доказателства.

Изисквания

Достатъчни и уместни одитни доказателства

6. 
   Одиторът определя и изпълнява одитни процедури, които са подходящи при съществуващите обстоятелства с цел получаване на достатъчни и уместни одитни доказателства.(виж параграф А1 А25)
   

7. 
   Когато определя и изпълнява одитните процедури, одиторът преценява съответствието и надеждността на информацията, която ще бъде използвана като одитно доказателство.(виж параграф А26 А33)
   
8. 
   Ако информацията, която ще бъде използвана като одитно доказателство, е изготвена чрез използването на експерт на ръководството, одиторът трябва да: (в необходимата степен и вземайки предвид значимостта на работата на експерта за своите цели) (виж параграф А34 А36)
   

(б) получи разбиране за работата на този експерт; и (виж параграф А44 А47)

(в) оцени уместността на работата на този експерт като одитно доказателство за съответното твърдение за вярност.(виж параграф А48)

9. 
   Когато използва информация, изготвена от предприятието, одиторът оценява дали тя е достатъчно надеждна за неговите цели, включително необходимото при съществуващите обстоятелства като:
   

(б) оценяване дали информацията е достатъчно точна и подробна за целите на одитора.(виж параграф А51)

10. 
    Когато определя тестове на контроли и тестове на детайли, одиторът определя средствата за избор на обектите за тестване, които са ефективни за постигане на целта на одитната процедура. (виж параграф А52 А56)
    

11. 
    Ако:
    

(б) одиторът има съмнения относно надеждността на информацията, която ще бъде използвана като одитно доказателство,

той определя какви модификации или допълнение към одитните процедури са необходими за разрешаване на въпроса и преценява какъв е ефектът от този въпрос, ако има такъв, върху другите аспекти на одита.(виж параграф А57)

Приложение и други пояснения

Достатъчни и уместни одитни доказателства (виж параграф 6)

А1. В подкрепа на одитното становище и доклад са необходими одитни доказателства. Те са кумулативни по своя характер и се получават основно от одитните процедури, изпълнени в процеса на одита. Те, обаче, могат да включват информация, получена от други източници, като например предишни одити (при условие, че одиторът е определил дали от предишния одит са възникнали промени, които биха могли да се отразят на тяхната уместност за текущия одит)¹⁴ или процедурите на фирмата за контрол на качеството за приемането на клиенти и продължаването на работата с тях. В допълнение към другите източници в и извън предприятието, важен източник на одитни доказателства са счетоводните му регистри. Също така информация, която може да се използва като одитно доказателство, може да е изготвена от експерт на ръководството. Одитните доказателства обхващат както информация, която е в подкрепа и потвърждение на твърденията за вярност на ръководството, така и каквато и да било информация, която противоречи на тези твърдения за вярност. В допълнение в някои случаи отсъствието на информация (например отказ на ръководството да предостави исканото потвърждение) се използва от одитора и следователно, също представлява одитно доказателство.

А2. Голяма част от работата на одитора при формиране на одитно становище представлява получаване и оценка на одитни доказателства. Одитните процедури за тяхното събиране могат да включват проверка, наблюдение, потвърждение, преизчисление, повторно изпълнение и аналитични процедури, често в определена комбинация в допълнение към проучващо запитване. Въпреки че проучващото запитване може да осигури важни одитни доказателства и може дори да предостави доказателства за отклонение, само то обикновено не осигурява достатъчни одитни доказателства за отсъствието на съществени отклонения на ниво твърдение за вярност, нито за ефективността на контролите.

А3. Както е обяснено в МОС 200¹⁵, разумна степен на увереност се получава, когато одиторът е получил достатъчни и уместни одитни доказателства, за да намали одитния риск (т.е. рискът, че той може да изрази неподходящо становище, когато във финансовия отчет се съдържат съществени отклонения) до приемливо ниско ниво.

А4. Достатъчността и уместността на одитните доказателства не са свързани. Достатъчността e мярка за количеството им. Количеството на необходимите одитни доказателства се влияе от оценката на одитора на рисковете от отклонения (колкото по-високи са оценените рискове, толкова по-вероятно е да бъдат необходими повече одитни доказателства), както и от качеството им (колкото по-високо е качеството, толкова по-малко може да са необходими). Получаването на повече одитни доказателства, обаче, не може да компенсира ниското им качество.

А5. Уместността е мярка за качеството на одитните доказателства, а именно тяхното съответствие и надеждност в подкрепа на заключенията, на които се базира одитното становище. Надеждността на доказателствата се влияе от техния източник и характер и зависи от индивидуалните обстоятелства, при които са получени.

А6. МОС 330 изисква от одитора да достигне до заключение дали са получени достатъчни и уместни одитни доказателства¹⁶. Дали са получени достатъчни и уместни одитни доказателства, за да се сведе одитният риск до приемливо ниско ниво, и следователно да се даде възможност на одитора да направи разумни заключения, на които да базира одитното становище, е предмет на професионална преценка. МОС 200 съдържа информация за такива въпроси като например характер на одитните процедури, своевременност на финансовото отчитане и баланс между ползите и разходите, които са важни фактори, когато одиторът упражнява професионална преценка относно това дали са получени достатъчни и уместни одитни доказателства.

Източници на одитни доказателства

А7. Някои одитни доказателства се получават чрез изпълнението на одитни процедури за тестване на счетоводната документация, например чрез анализ и преглед, повторно изпълнение на процедурите, следвани в процеса на финансово отчитане, и равнение на свързаните групи и приложения на една и съща информация. Чрез изпълнението на такива одитни процедури одиторът може да определи, че счетоводната документация е последователна и отговаря на финансовите отчети.

А8. Обикновено по-голяма степен на увереност се получава от последователни одитни доказателства, получени от различни източници, или имащи различен характер, отколкото от одитни доказателства, разглеждани индивидуално. Например потвърждаваща информация, получена от източник, независим от предприятието, може да повиши увереността, която одиторът получава от одитни доказателства, изготвени в предприятието, като например доказателства, съществуващи в счетоводната документация, протоколи от заседания или изявления на ръководството.

А9. Информацията от източници, независими от предприятието, която одиторът може да използва като одитни доказателства, може да включва потвърждения от трети страни, доклади на анализатори и сравними данни за конкурентите (сравнителни данни).

А10. Както се изисква от и е обяснено допълнително в МОС 315 и МОС 330 одитните доказателства за достигане до разумни заключения, въз основа на които да се базира одитното мнение, се получават чрез изпълнението на:

(i) тестове на контролите, когато се изискват от МОС или когато одиторът е избрал да направи това; и

(ii) процедури по същество, включително тестове на детайлите и аналитични процедури по същество.

А11. Одитните процедури, описани в параграфи А14 А25 по-долу, могат да се използват като процедури за оценка на риска, процедури за тестове на контролите или за тестове по същество, в зависимост от контекста, в който те се прилагат от одитора. Както е обяснено в МОС 330 одитните доказателства, получени от предишни одити, при определени обстоятелства могат да осигурят уместни одитни доказателства, когато одиторът изпълнява одитни процедури за установяване на продължаващото им съответствие¹⁷.

А12. Характерът и времето на изпълнение на одитните процедури, които ще бъдат използвани, може да се повлияе от факта, че някои от счетоводните данни и друга информация могат да са на разположение единствено в електронен вид или единствено в определени моменти или периоди от време. Например първични документи, като например поръчки за покупка и фактури, могат да съществуват единствено в електронен вид, когато предприятието използва електронна търговия, или могат да бъдат изхвърляни след сканиране, когато предприятието използва системи за обработка на изображения за улесняване на съхранението и справката.

А13. Определена електронна информация може да не се извлече след определен период от време, например ако файловете са променени и ако не съществуват дублиращи файлове за защита. Съответно, в резултат от политиката за съхраняване на данни на предприятието, одиторът може да счете за необходимо да поиска запазването на определена информация за преглед от негова страна и за изпълнение на одитните процедури в момент, когато информацията е на разположение.

А14. Проверката се състои в преглеждане на данни или документи, независимо дали последните са вътрешни или външни, на хартиен носител, в електронна форма или на друг носител, или физическа проверка на даден актив. Проверката на данните или документите предоставя одитни доказателства с различна степен на надеждност, в зависимост от техния характер и източник, а в случая на вътрешни данни и документи - за ефективността на контролите върху тяхното създаване. Пример за проверка, използвана като тест на контролите, е проверката на документите за доказателства за оторизация.

А15. Някои документи представляват преки одитни доказателства за съществуването на актив, например документ, представляващ по същество финансов инструмент като акция или облигация. Не е задължително проверката на такива документи да осигури одитни доказателства относно собствеността или стойността им. В допълнение, проверката на сключен договор може да осигури одитни доказателства, уместни за приложението от страна на предприятието на счетоводната политика, като например признаването на приходите.

А16. Проверката на материалните активи може да предостави надеждни одитни доказателства относно тяхното съществуване, но не е задължително да предостави такива относно правата и задълженията на предприятието или оценката на активите. Проверката на отделните материални запаси може да съпътства наблюдението на преброяването на материалните запаси.

А17. Наблюдението включва наблюдение на процес или процедура, която се изпълнява от други лица, например наблюдение от страна на одитора на преброяването на материалните запаси от персонала на предприятието, или на изпълнението на контролни дейности. Наблюдението осигурява одитни доказателства относно изпълнението на даден процес или процедура, но се ограничава до момента от време, в който се осъществява, както и от факта, че наблюдаваното действие може да се отрази на начина на изпълнение на процеса или процедурата. Вижте МОС 501 за допълнителни насоки относно наблюдението на инвентаризацията на материалните запаси¹⁸.

А18. Външното потвърждение представлява одитно доказателство, получено от одитора като пряк отговор в писмена форма до одитора, изпратен от трета страна (потвърждаващата страна), на хартиен или електронен или друг носител. Процедурите за външни потвърждения често са уместни, когато се отнасят до твърдения за вярност, свързани с определени салда по сметки и техните елементи. Външните потвърждения, обаче, не трябва да се ограничават единствено до салда по сметки. Например одиторът може да поиска потвърждение на условията на договори или сделки на предприятието с трети страни; искането на потвърждение може да бъде разработено с цел запитване дали са правени модификации в договора и ако това е така, какви са промените. Процедурите за външни потвърждения се използват и за получаване на одитни доказателства за отсъствието на определени условия, например отсъствието на "допълнително споразумение", което може да се отрази на признаването на приходите. За допълнителни насоки¹⁹ вижте МОС 505.

А19. Повторното изчисление включва проверката на математическата точност на документите или регистрите. То може да се изпълнява ръчно или електронно.

А20. Повторното изпълнение включва независимо изпълнение от страна на одитора на процедурите или контролите, които първоначално са били изпълнени като част от вътрешния контрол на предприятието.

А21. Аналитичните процедури се състоят в оценката на финансовата информация, извършвана чрез проучване на съществените връзки между финансови и нефинансови данни. Аналитичните процедури обхващат и проучването на установени колебания и връзки, които не са последователни спрямо останалата съответстваща информация или се отклоняват съществено от прогнозираните суми. Вижте МОС 520 за допълнителни насоки.

А22. Проучващото запитване представлява търсене на информация от осведомени лица, както финансова, така и нефинансова, в или извън предприятието. Проучващото запитване се използва широко през целия одит в допълнение към други одитни процедури. Проучващите запитвания могат да варират от формални писмени запитвания до неформални устни запитвания. Оценката на отговорите на проучващите запитвания е неразделна част от процеса на самото отправяне на проучващи запитвания.

А23. Отговорите на запитванията могат да предоставят на одитора информация, с която той не е разполагал преди това или поддържащи одитни доказателства. Като алтернатива отговорите биха могли да предоставят информация, която се различава съществено от останалата информация, която одиторът е получил, например информация относно възможността ръководството да заобиколи контролите. В някои случаи отговорите на проучващите запитвания предоставят база за одитора да модифицира или да изпълни допълнителни одитни процедури.

А24. Въпреки че потвърждаването на доказателствата, получени чрез проучващо запитване, често е от особена важност, в случай на проучващи запитвания за намерение на ръководството информацията, която е налична в потвърждение на намерението на ръководството, може да е ограничена. В тези случаи разбирането на поведението на ръководството при изпълнение на обявените от него намерения, обявените причини на ръководството за избор на определен курс на действие и способността му да следва определен курс на действие могат да предоставят уместна информация за потвърждение на доказателствата, получени чрез проучващото запитване.

А25. Във връзка с някои въпроси одиторът може да счете за необходимо да получи писмени изявления от ръководството и, където е уместно, от лицата, натоварени с общо управление, за потвърждение на отговорите на някои устни запитвания. Вижте МОС 580 за допълнителни насоки²⁰.

Информация, която следва да се използва като одитни доказателства

Съответствие и надеждност (виж параграф 7)

А26. Както е отбелязано в параграф А1, въпреки че одитните доказателства се получават основно чрез одитните процедури, изпълнявани в процеса на одита, те могат да включват и информация, получена от други източници, като например предходни одити, при определени обстоятелства, и процедури на фирмата за контрол на качеството за приемане на клиенти и продължаване на сделки с тях. Качеството на всички одитни доказателства се влияе от съответствието и надеждността на информацията, върху която те се базират.

А27. Съответствието разглежда логическата връзка с или въздействие върху целта на одитната процедура и, където е уместно, разглежданото твърдение за вярност. Съответствието на информацията, която следва да се използва като одитно доказателство, може да се повлияе от посоката на тестването. Например ако целта на дадена одитна процедура е да се извърши тест дали има надценяване или оценка на задълженията, тестването на отразените задължения може да е съответстваща одитна процедура. От друга страна, когато се извършват тестове дали има подценяване или оценката на задълженията, тестването на записаните задължения няма да бъде съответстващо, но може да бъде съответстващо тестването на такава информация, като например последващи преводи, неплатени фактури, отчети на доставчици и несъвпадащи получени отчети.

А28. Даден набор от одитни процедури може да предостави одитни доказателства, които са съответстващи за определени твърдения за вярност, но не и за други. Например проверката на документите, свързани със събирането на вземанията след края на периода, може да предостави одитни доказателства относно съществуването и оценката, но не непременно за отграничаването им. Аналогично, получаването на одитни доказателства за конкретно твърдение за вярност, например за съществуването на материални запаси, не може да замести получаването на одитни доказателства относно друго твърдение за вярност, например оценката на тези материални запаси. От друга страна, одитни доказателства от различни източници или с различен характер често може да са съответстващи за едно и също твърдение за вярност.

А29. Тестовете на контролите се разработват с цел оценка на ефективността на контролите за предотвратяването или разкриването и коригирането на съществени отклонения на ниво твърдение за вярност. Разработването на тестове на контролите за получаване на съответни одитни доказателства включва идентифицирането на условия (характеристики или качества), които показват резултатите от работата на дадена контрола и условията на отклонение, които показват отклоненията от адекватните резултати от работата. След това наличието или липсата на тези условия може да се тества от одитора.

А30. Процедурите по същество се разработват за разкриване на съществени отклонения на ниво твърдение за вярност. Те включват тестове на детайлите и аналитични процедури по същество. Разработването на процедурите по същество включва идентифицирането на условията, съществени за целите на теста, които представляват отклонение в съответното твърдение за вярност.

Надеждност

А31. Надеждността на информацията, която следва да се използва като одитни доказателства и следователно на самите одитни доказателства, се влияе от своя източник и от своя характер, и зависи от конкретните обстоятелства, при които те са били получени, включително контролите върху тяхното изготвяне и поддържане, където това е уместно. Следователно, обобщенията относно надеждността на различните видове одитни доказателства са и предмет на важни изключения. Дори когато информацията, която следва да се използва като одитни доказателства, се получава от източници, външни за предприятието, могат да съществуват обстоятелства, които биха могли да окажат влияние върху нейната надеждност. Например информацията, получена от независим външен източник, може да не е надеждна, ако източникът не разполага с познания или експертът на ръководството може да не е обективен. Съзнавайки че съществуват такива изключения, следните обобщения за надеждността на одитните доказателства могат да бъдат полезни:

• 
  Одитните доказателства са по-надеждни, когато са получени от независими източници извън предприятието.
  
• 
  Одитните доказателства, които се генерират вътрешно, са по-надеждни, когато съответните контроли, въведени от предприятието, включително тези върху тяхното изготвяне и поддържане, са ефективни.
  
• 
  Одитните доказателства, получени директно от одитора (например наблюдение над приложението на контрола), са по-надеждни от одитните доказателства, получени косвено или по подразбиране (например проучващо запитване относно приложението на контрола).
  
• 
  Одитните доказателства са по-надеждни, когато съществуват във формата на документи, независимо дали на хартиен носител, в електронна форма или на друг носител (например изготвен в хода на срещата писмен документ е по-надежден от последващото устно представяне на обсъждания въпрос).
  
• 
  Одитните доказателства, предоставени от оригинални документи, са по-надеждни от одитните доказателства, предоставени от фотокопия или факсове, или документи, които са качени на филм, са в цифрова форма или по друг начин са прехвърлени в електронна форма, надеждността на която може да зависи от контролите върху тяхното изготвяне и съхранение.
  

А33. МОС 240 разглежда обстоятелствата, при които одиторът има основание да смята, че даден документ може да не е автентичен или че може да е модифициран без тази модификация да е била оповестена пред него²².

А34. Изготвянето на финансовия отчет на предприятието може да изисква експертни познания в област, различна от счетоводството или одита, като например актюерски изчисления, оценки или инженерни данни. Предприятието може да разполага с или да наеме експерти в тези области, за да получи необходимите експертни познания за изготвянето на финансовия отчет. Невъзможността да се направи това, когато тези експертни познания са необходими, увеличава рисковете от съществени отклонения.

А35. Когато информацията, която следва да се използва като одитни доказателства, е изготвена при използване работата на експерт на ръководството, е приложимо изискването на параграф 8 от настоящия МОС. Например, физическо лице или организация може да притежава експертните познания за приложението на модели за приблизителна оценка на справедливата стойност на ценни книжа, за които не съществува активен пазар. Ако физическото лице или организацията прилага тези експертни познания за приблизителна оценка, която предприятието използва при изготвянето на финансовия си отчет, физическото лице или организацията представляват експерт на ръководството и е приложим параграф 8. От друга страна, ако това физическо лице или организация просто предоставя данни за цени относно частни сделки, които в противен случай не биха били на разположение на предприятието, и които предприятието използва в собствените си методи за приблизителна оценка, тази информация е предмет на изискванията на параграф 7 от настоящия МОС, ако се използва като одитни доказателства, но не представлява използване на експерт на ръководството от страна на предприятието.

А36. Характерът, времето на изпълнение и обхвата на одитните процедури във връзка с изискването на параграф 8 от настоящия МОС, могат да се повлияят от такива въпроси, като например:

• 
  характера и сложността на въпроса, по който работи експертът на ръководството;
  
• 
  рисковете от съществени отклонения във връзка с въпроса;
  
• 
  наличието на алтернативни източници на одитни доказателства;
  
• 
  характера, обхвата и целите на работата на експерта на ръководството;
  
• 
  дали експертът на ръководството е щатен служител на предприятието или е страна, ангажирана от него за предоставяне на съответните услуги;
  
• 
  степента, в която ръководството може да упражнява контрол или да влияе върху работата на експерта на ръководството;
  
• 
  дали експертът на ръководството е длъжен да прилага на технически стандарти за изпълнение или други професионални или отраслови изисквания;
  
• 
  естеството и обхвата на каквито и да било контроли в рамките на предприятието върху работата на експерта на ръководството;
  
• 
  познанията и опита на одитора в областта на компетентността на експерта на ръководството;
  
• 
  предишния опит на одитора с работата на този експерт.
  

А37. Компетентността е свързана с характера и нивото на експертни познания на експерта на ръководството. Способността е свързана с възможността на експерта на ръководството да упражнява тази компетентност при съществуващите обстоятелства. Факторите, които влияят върху способността, могат да включват, например, географско положение и наличие на време и ресурси. Обективността е свързана с възможните ефекти, които предубедеността, конфликтите на интереси или влиянието върху други лица могат да имат върху професионалната или бизнес преценка на експерта на ръководството. Компетентността, способността и обективността на експерта на ръководството и каквито и да било контроли в рамките на предприятието върху неговата работа са важни фактори във връзка с надеждността на всяка информация, изготвена от него.

А38. Информацията относно компетентността, способностите и обективността на експерта на ръководството може да се получи от разнообразни източници, като например:

• 
  личен опит с предишна работа на този експерт;
  
• 
  дискусии с този експерт;
  
• 
  дискусии с други лица, които са запознати с работата на този експерт;
  
• 
  познания за квалификацията на експерта, членството му в професионален орган или индустриална асоциация, лиценз за практика или друга форма на външно признание;
  
• 
  публикувани доклади или книги, написани от този експерт;
  
• 
  експерт на одитора, ако има такъв, който го подпомага при получаването на достатъчни и уместни одитни доказателства относно информация, изготвена от експерта на ръководството.
  

А40. Други въпроси, които могат да бъдат приложими, включват:

• 
  Съответствие на компетентността на експерта на ръководството по въпроса, за който работата на този експерт ще бъде използвана, включително каквито и да било области на специализация в областта му. Например, даден актюер може да специализира в имуществено застраховане и застраховане срещу злополуки, но да притежава ограничени експертни познания относно пенсионни изчисления.
  
• 
  Компетентността на експерта на ръководството по отношение на съответните счетоводни изисквания, например, познания за допускания и методите, включително моделите, където това е приложимо, които са последователни с приложимата рамка за финансово отчитане.
  
• 
  Дали с напредването на одита неочаквани събития, промени в условията или одитни доказателства, получени в резултат на одитните процедури, показва, че може да е необходимо да се преразгледа първоначалната оценка на компетентността, способностите и обективността на експерта на ръководството.
  

А42. Въпреки че предпазните механизми не могат да елиминират всички заплахи за обективността на експерта на ръководството, заплахи като например сплашване, могат да бъдат не толкова значими за даден експерт, ангажиран от предприятието, колкото за експерт, който е щатен за него, а ефективността на предпазните механизми, като например политиките и процедурите за контрол на качеството може да бъде по-голяма. Тъй като винаги съществува заплахата за обективността, породена от това, че дадено лице е служител на предприятието, експерт, нает от предприятието, обикновено не може да се смята за по-обективен отколкото другите служители на предприятието.

А43. При оценката на обективността на експерта, ангажиран от предприятието, може да е уместно с ръководството и с този експерт да се обсъдят всякакви интереси и взаимоотношения, които биха могли да породят заплахи за обективността му, както и всякакви приложими предпазни механизми, включително всякакви професионални изисквания, които са приложими към експерта. Следва и да се оцени дали предпазните механизми са адекватни. Интересите и взаимоотношенията, пораждащи заплахи, могат да включват:

• 
  финансови интереси;
  
• 
  делови и лични взаимоотношения;
  
• 
  предоставяне на други услуги.
  

А44. Разбирането на работата на експерта на ръководството включва разбиране на съответната област на експертни познания. Разбиране на съответната област на експертни познания може да се получи във връзка с определянето от страна на одитора на това дали той разполага с експертните познания, необходими за оценка на работата на експерта на ръководството, или дали за тази цел е необходим експерт на одитора²³.

А45. Аспектите от областта на експерта на ръководството, които са съществени за разбирането на одитора, могат да включват:

• 
  дали в компетентностите на експерта има области на специализация, които са съществени за одита;
  
• 
  дали са приложими каквито и да било професионални или други стандарти и регулаторни или законови изисквания;
  
• 
  какви предположения и методи са използвани от експерта на ръководството и дали те са общоприети в сферата на експерта и дали са подходящи за целите на финансовото отчитане;
  
• 
  характера на вътрешните и външните данни или информация, които експертът на одитора използва.
  

• 
  характер, обхват и цели на работата на този експерт;
  
• 
  съответни роли и отговорности на ръководството и на този експерт; и
  
• 
  характер, време на изпълнение и обхват на комуникацията между ръководството и експерта, включително формата на доклада, който следва да бъде предоставен от този експерт.
  

А48. Съображенията при оценяването на целесъобразността на работата на експерта на ръководството, като одитни доказателства за съответно твърдение за вярност, могат да включват:

• 
  съответствие и разумност на констатациите или заключенията на този експерт, тяхната последователност с други одитни доказателства и дали те са подходящо отразени във финансовия отчет;
  
• 
  ако работата на експерта включва използването на съществени предположения и методи, съответствието и разумността на тези предположения и методи; и
  
• 
  ако работата на експерта включва съществено ползване на първични данни, съответствието, компетентността и точността на първичните данни.
  

А49. За да получи одиторът надеждни одитни доказателства, информацията, изготвена от предприятието, която се използва за изпълнението на одитните процедури, трябва да е достатъчно пълна и точна. Например ефективността на одита на приходите чрез прилагането на стандартни цени към регистрите за обемите на продажбите, се влияе от точността на ценовата информация и пълнотата и точността на данните за обемите на продажбите. Аналогично, ако одиторът възнамерява да тества дадена популация (например плащания) за определена характеристика (например оторизация), резултатите от теста ще бъдат по-малко надеждни, ако популацията, от която са избрани обектите за тестване, не е пълна.

А50. Получаването на одитни доказателства относно точността и пълнотата на тази информация може да бъде извършвано едновременно с реалната одитна процедура, която се прилага към информацията, когато получаването на такива одитни доказателства представлява неразделна част от самата одитна процедура. В други ситуации одиторът може да е получил одитни доказателства относно точността и пълнотата на тази информация чрез тестването на контролите върху изготвянето и поддържането на информацията. В някои ситуации, обаче, одиторът може да определи, че са необходими допълнителни одитни процедури.

А51. В някои случаи одиторът може да възнамерява да използва информацията, изготвена от предприятието, за други одитни цели. Например той може да възнамерява да използва показателите за измерване на изпълнението, разработени от предприятието, за целите на аналитичните процедури, или да ползва информацията на предприятието, изготвена за целите на дейности по наблюдение, като например вътрешни одитни доклади. В тези случаи уместността на получените одитни доказателства се влияе от това дали информацията е достатъчно точна или подробна за целите на одитора. Например показателите за измерване на изпълнението, използвани от ръководството, може да не са достатъчно точни за разкриване на съществени отклонения.