Указания за финансов одит

Лица, натоварени с общо управление

Изтегляне 434.13 Kb.

страница	3/4
Дата	20.10.2017
Размер	434.13 Kb.
	#32740

1 2 3 4

Лица, натоварени с общо управление

11. Одиторът определя подходящото(те) лице(а) в рамките на управленската структура на предприятието, с което да комуникира. (Виж Параграфи А1 А4)

Комуникация с подгрупа от лица, натоварени с общо управление

12. Ако одиторът комуникира с подгрупа от лица, натоварени с общо управление, например с одитен комитет или с отделно лице, одиторът следва да определя дали трябва да комуникира и с управителния орган. (Виж Параграфи A5-A7)

Когато всички лица, натоварени с общо управление, участват в ръководството на предприятието

13. В някои случаи всички лица, натоварени с общо управление, участват в ръководството на предприятието, например малък бизнес, където един единствен собственик управлява предприятието и никой друг няма управленска роля. В тези случаи ако въпросите, изисквани от настоящия МОС, бъдат комуникирани с лице(а) с управленски отговорности и това лице(а) има и отговорности, свързани с общото управление, не е необходимо въпросите да бъдат обсъждани отново със същото това лице(а) в неговата роля на лице, натоварено с общо управление. Тези въпроси са разгледани в параграф 16(в). Независимо от това, одиторът следва да бъде удовлетворен, че чрез комуникацията с лицето(та) с управленски отговорности по подходящ начин са информирани и всички лица, с които в противен случай одиторът би обсъдил тези въпроси в тяхното качество на лица, натоварени с общо управление. (Виж.: Параграф A8)

Въпроси, които следва да бъдат комуникирани

Отговорности на одитора във връзка с одита на финансов отчет

14. Одиторът комуникира с лицата, натоварени с общо управление, отговорностите на одитора във връзка с одита на финансовия отчет, включително:

(а) одиторът отговаря за формирането и изразяването на становище по финансовия отчет, който е изготвен от ръководството под надзора на лицата, натоварени с общо управление; и

(б) одитът на финансовия отчет не освобождава ръководството или лицата, натоварени с общо управление, от техните отговорности. (Виж.: Параграфи А9-А10)

Планиран обхват и време на провеждане на одита

15. Одиторът комуникира с лицата, натоварени с общо управление, планирания обхват и време на провеждане на одита. (Виж.: Параграфи А11-А15)

Съществени констатации от одита

16. Одиторът комуникира с лицата, натоварени с общо управление: (Виж.: Параграф A16)

(а) вижданията на одитора относно съществените качествени аспекти на счетоводните практики на предприятието, включително счетоводната политика, приблизителните счетоводни оценки и оповестяванията във финансовия отчет. Когато е приложимо одиторът обяснява на лицата, натоварени с общо управление, защо одиторът счита, че дадена съществена счетоводна практика, която е приемлива съгласно приложимата рамка за финансово отчитане, не е подходяща за конкретната ситуация на предприятието; (Виж.: Параграф A17)

(б) съществените трудности, ако има такива, появили се по време на одита; (Виж.: Парграф. А18)

(в) освен когато всички лица, натоварени с общо управление, участват в ръководството на предприятието:

(i) съществените въпроси, ако има такива, възникнали в резултат от одита, които са били обсъдени, или са предмет на кореспонденция с ръководството; и (Виж.: Параграф А19)

(ii) писмените изявления, поискани от одитора; и

(г) други въпроси, ако има такива, произтичащи от одита, които, според професионалната преценка на одитора, са съществени за осъществяването на надзор върху процеса на финансово отчитане. (Виж.: Параграф А20)

Независимост на одитора

17. В случая на предприятия, чиито акции се търгуват на борсата, одиторът следва да обсъжда следното с лицата, натоварени с общо управление:

(а) изявление, че екипът по ангажимента и останалите във фирмата, както е уместно, фирмата и, когато е приложимо, мрежовите фирми, са спазили съответните етични изисквания по отношение на независимостта; и

(б) (i) всички взаимоотношения и други въпроси между фирмата, мрежовите фирми и предприятието, които според професионалната преценка на одитора могат разумно да бъдат разглеждани като свързани с независимостта. Това включва общите възнаграждения, фактурирани през периода, обхванат от финансовия отчет, за одитни и други, несвързани с одита, услуги, предоставени от фирмата и мрежовите фирми на предприятието или на компонентите, контролирани от предприятието. Тези възнаграждения се разпределят към категории, които са подходящи, за да помогнат на лицата, натоварени с общо управление, при оценката на ефекта на услугите върху независимостта на одитора; и

(ii) свързаните предпазни мерки, които са били приложени за елиминиране на установените заплахи за независимостта или за намаляването им до приемливо ниво. (Виж.: Параграфи А21-А23)

Процесът на комуникация

Установяване на процес на комуникация

18. Одиторът комуникира с лицата, натоварени с общо управление, формата, времето на провеждане и очакваното общо съдържание на комуникациите. (Виж: Параграфи А28-А36)

Форми на комуникация

19. Одиторът комуникира писмено с лицата, натоварени с общо управление, съществените констатации от одита, когато според професионалната преценка на одитора устната комуникация не би била подходяща. Не е необходимо писмените комуникации да включват всички въпроси, които са възникнали в хода на одита. (Виж: Параграфи А37-А39)

20. Одиторът комуникира писмено с лицата, натоварени с общо управление, въпросите, свързани с независимостта на одитора, когато това се изисква съгласно параграф 17.

Време на провеждане на комуникациите

21. Одиторът комуникира своевременно с лицата, натоварени с общо управление. (Виж: Параграфи А40-А41)

Адекватност на процеса на комуникация

22. Одиторът оценява дали двустранната комуникация между одитора и лицата, натоварени с общо управление, е адекватна за целите на одита. Ако не е, одиторът оценява ефекта, ако има такъв, върху оценката на одитора на рисковете от съществени отклонения и способността за получаване на достатъчни и уместни одитни доказателства, и следва да предприеме подходящите действия. (Виж: Параграфи А42-А44)

Документация

23. Когато въпросите, които този МОС изисква да бъдат комуникирани, бъдат обсъждани устно, одиторът ги включва в одитната документация, както и кога и с кого са били обсъдени. Когато въпросите са били обсъдени в писмена форма, одиторът запазва един екземпляр от комуникацията като част от одитната документация.^⁴ (Виж: Параграф A45)

***

Приложение и други пояснения

Лица, натоварени с общо управление (Виж: Параграф 11)

A1. Управленските структури се различават между отделните юрисдикции и предприятия, като отразяват влияния, като например различни културни и правни традиции, и размер и характеристики на собствеността. Например:

В някои юрисдикции съществува надзорен (изцяло или основно неизпълнителен) съвет, който е юридически отделен от изпълнителния (управителен) съвет (структура на „двустепенен съвет”). В други юрисдикции както надзорните, така и изпълнителните функции са правна отговорност на един или унитарен съвет (структура на „едностепенен съвет”).
В някои предприятия лицата, натоварени с общо управление, заемат длъжности, които са неразделна част от правната структура на предприятието, например директори на дружеството. В други, например в някои държавни предприятия, с управлението е натоварен орган, който не е част от предприятието.
В някои случаи някои или всички лица, натоварени с общо управление, участват в ръководството на предприятието. В други лицата, натоварени с общото управление, и ръководството са различни лица.
В някои случаи лицата, натоварени с общо управление, са отговорни за одобряването^⁵ на финансовите отчети на предприятието (в други случаи отговорността е на ръководството).

A2. В повечето предприятия общото управление е колективна отговорност на управляващия орган, като например съвет на директорите, надзорен съвет, съдружници, собственици, управителен съвет, съвет на гуверньорите, попечители или други лица с равностойни функции. В някои по-малки предприятия, обаче, едно лице може да бъде натоварено с общото управление, например собственикът-управител, когато няма други собственици или едноличен попечител. Когато управлението е колективна отговорност, подгрупа, като например одитният комитет или дори отделно лице, може да бъде натоварено с конкретни задачи в подкрепа на управителния съвет при изпълнението на неговите отговорности. Друга възможност е когато подгрупа или отделно лице могат да имат конкретни, правно установени отговорности, които се различават от тези на управителния орган.

A3. Това разнообразие означава, че не е възможно настоящият МОС да конкретизира за всички одити лицето(та), с което одиторът трябва да комуникира определени въпроси. Също така, в някои случаи подходящото(те) лице(а), с което ще се комуникира, може да не е ясно определено от приложимата правна рамка или други обстоятелства, свързани с ангажимента, например предприятия, при които управленската структура не е дефинирана формално, като например при някои семейни предприятия, някои организации с идеална цел и някои държавни предприятия. В тези случаи може да се наложи одиторът да обсъди и договори с възложителя съответното(те) лице(а), с което да комуникира. При вземането на решение с кого да комуникира, приложимо е разбирането на одитора за управленската структура и процеси на предприятието, получени в съответствие с МОС 315^⁶. Съответното(те) лице(а), с което ще се комуникира, може да е различно в зависимост от въпроса, който е обект на комуникацията.

A4. МОС 600 включва конкретни въпроси, които да бъдат обсъждани от груповите одитори с лицата, натоварени с общо управление.^⁷ Когато предприятието е компонент от група, съответното(те) лице(а), с което комуникира одиторът на предприятието, зависи от конкретните обстоятелства, свързани с ангажимента, и въпроса, който е предмет на комуникацията. В някои случаи няколко компонента могат да изпълняват едни и същи дейности в рамките на една и съща система от вътрешни контроли и при прилагането на едни и същи счетоводни практики. Когато лицата, натоварени с общото управление на тези компоненти, са едни и същи (напр. общ съвет на директорите), дублирането може да бъде избегнато посредством успоредната работа с тези компоненти за целите на комуникацията.

Комуникация с подгрупа от лица, натоварени с общо управление (Виж Параграф 12)

A5. Когато се обмисля комуникирането с подгрупа от лица, натоварени с общо управление, одиторът може да вземе под внимание въпроси като:

съответните отговорности на подгрупата и управителния орган.
естеството на въпроса, предмет на комуникацията.
съответните правни или регулаторни изисквания.
дали подгрупата има правомощия да предприема действия във връзка с комуникираната информация и дали може да предоставя допълнителна информация и обяснения, от които одиторът може да се нуждае.

A6. При вземането на решение дали е налице необходимост да се комуникира информация, в пълен формат или в резюме, с управителния орган, одиторът може да бъде повлиян от оценката на одитора за това, доколко ефективно и по подходящ начин подгрупата комуникира съответната информация с управителния орган. При договарянето на условията на ангажимента одиторът може да посочи изрично, че одиторът си запазва правото да комуникира директно с управителния орган, освен ако това не е забранено съгласно закон или правилник.

A7. В много юрисдикции съществуват одитните комитети (или подобни подгрупи с различни наименования). Въпреки че техните конкретни правомощия и функции могат да се различават, комуникацията с одитния комитет, където съществува такъв, се превърна в ключов елемент в комуникацията на одитора с лицата, натоварени с общо управление. Добрите принципи на управление предполагат:

одиторът да бъде поканен да присъства редовно на заседанията на одитния комитет.
председателят на одитния комитет и, когато е уместно, останалите членове на одитния комитет, периодично да взаимодействат с одитора.
Одитният комитет да провежда среща с одитора, без присъствието на ръководството, минимум един път в годината.

Когато всички лица, натоварени с общо управление, участват в ръководството на предприятието (Виж: Параграф 13)

А8. В някои случаи всички лица, натоварени с общо управление, участват в ръководството на предприятието, поради което прилагането на изискванията към комуникацията се модифицира, за да отрази това състояние. В тези случаи комуникацията с лицето(та) с управленски отговорности може да не информира по подходящ начин всички лица, с които в противен случай одиторът би комуникирал в тяхното управленско качество. Например в дружество, в което всички директори участват в ръководството на предприятието, някои от тези директори (напр. този, който отговаря за маркетинга) може да не знаят за съществени въпроси, обсъдени с друг директор (напр. с този, отговорен за изготвянето на финансовите отчети).

Въпроси, които следва да бъдат комуникирани

Отговорности на одитора във връзка с одита на финансов отчет (Виж Параграф 14)

A9. Отговорностите на одитора във връзка с одита на финансовия отчет често се включват в писмото за поемане на ангажимент или в друг подходящ формат на писмено споразумение, което отразява договорните условия по ангажимента. Предоставянето на лицата, натоварени с общо управление, на екземпляр от писмото за поемане на ангажимент или на друг подходящ формат на писмено споразумение, може да бъде подходящ начин да се комуникира с тях във връзка с такива въпроси като:

отговорността на одитора за провеждането на одита в съответствие с МОС, която е насочена към изразяването на становище по финансовия отчет. Следователно, въпросите, които МОС изисква да бъдат комуникирани, включват съществените въпроси, възникнали от одита на финансовия отчет, които са от практическо значение за лицата, натоварени с общо управление, при осъществяването на надзора върху процеса на финансово отчитане.
факта, че МОС не изискват от одитора да разработи процедури с цел установяване на допълнителни въпроси, които да бъдат комуникирани с лицата, натоварени с общо управление.
когато е приложимо, отговорността на одитора за комуникирането на конкретни въпроси, изисквани съгласно закон или друг нормативен документ, съгласно договор с предприятието или съгласно допълнителни изисквания, приложими към ангажимента, например, стандартите на националния орган на счетоводната професия.

A10. Законите или правилниците, договорът с предприятието или допълнителните изисквания, приложими към ангажимента, могат да предвиждат по-обща комуникация с лицата, натоварени с общо управление. Например (а) договор с предприятието може да предвижда комуникирането на конкретни въпроси при тяхното възникване в резултат от услугите, предоставяни от фирмата или мрежовата фирма, които са различни от одит на финансовия отчет; или (б) мандатът на одитор в публичния сектор може да предвижда комуникирането на въпроси, които са станали обект на вниманието на одитора в резултат от друга работа, като например одити на изпълнението.

Планирани обхват и време на провеждане на одита (Виж Параграф 15)

A11. Комуникацията относно планираните обхват и време на провеждане на одита може:

(а) да помогне на лицата, натоварени с управление, да разберат по-добре последиците от работата на одитора, да обсъдят с одитора въпроси, свързани с риска и схващането за ниво на същественост, и да установят всякакви области, в които могат да изискват от одитора да извърши допълнителни процедури; и

(б) да помогне на одитора да разбере по-добре предприятието и неговата среда.

A12. Необходимо да се внимава, когато се комуникира с лицата, натоварени с общо управление, относно планираните обхват и време на провеждане на одита, за да не се компрометира ефективността на одита, особено когато някои или всички лица, натоварени с общо управление, участват в ръководството на предприятието. Например, комуникирането на естеството и времето на провеждане на детайлните одитни процедури може да намали ефективността на тези процедури, като ги направи твърде предвидими.

A13. Въпросите, предмет на комуникация, могат да включват:

как одиторът предлага да обхване значимите рискове от съществени отклонения, независимо дали се дължат на измама или грешка.
подхода на одитора към вътрешния контрол от значение за одита.
прилагането на схващането за ниво на същественост в контекста на одита.^⁸

A14. Други въпроси на планирането, подходящи за обсъждане с лицата, натоварени с общо управление, включват:

когато в предприятието действа вътрешен одит, степента, в която одиторът ще използва работата на вътрешния одит и как външните и вътрешните одитори могат да работят най-добре заедно, по един конструктивен и допълващ се начин.
вижданията на лицата, натоварени с общо управление, за:

подходящото(те) лице(а) в рамките на управленската структура на предприятието, с което да се осъществява комуникацията.
разпределението на отговорностите между лицата, натоварени с общо управление, и ръководството.
целите и стратегиите на предприятието, и свързаните с това бизнес рискове, които могат да доведат до съществени отклонения.
въпросите, които лицата, натоварени с общо управление, считат за изискващи особено внимание по време на одита, и всякакви области, във връзка с които те изискват изпълнението на допълнителни процедури.
съществените комуникации с регулаторните органи.
други въпроси, които според лицата, натоварени с общо управление, могат да окажат влияние върху одита на финансовия отчет.

отношението, информираността и действията на лицата, натоварени с общо управление, във връзка с: (а) вътрешния контрол на предприятието и важността му за предприятието, включително как лицата, натоварени с общо управление, осъществяват надзор върху ефективността на вътрешния контрол, и (б) разкриването на, или възможност за, измама.
действията на лицата, натоварени с общо управление, в отговор на развитието в областта на счетоводните стандарти, практиките за корпоративно управление, правилата за регистрация на фондова борса и свързаните с това въпроси.
отговорите на лицата, натоварени с общо управление, на предишни комуникации с одитора.

А15. Докато комуникацията с лицата, натоварени с общо управление, може да помогне на одитора да планира обхвата и времето за провеждане на одита, тя не променя едноличната отговорност на одитора за изготвянето на цялостна стратегия и план на одита, в това число за естеството, времето на провеждане и обхвата на процедурите, които са необходими за получаването на достатъчни и уместни одитни доказателства.

Съществени констатации от одита (Виж: Параграф 16)

A16. Комуникирането на констатациите от одита може да включва събирането на допълнителна информация от лицата, натоварени с общо управление, за да се допълнят получените одитни доказателства. Например одиторът може да потвърди, че лицата, натоварени с общо управление, имат същото разбиране за фактите и обстоятелствата, свързани с конкретни операции или събития.

Съществени качествени аспекти на счетоводните практики (Виж Параграф 16(а))

A17. Рамките за финансово отчитане обикновено допускат предприятието да прави приблизителни счетоводни оценки и преценки относно счетоводната политика и оповестяванията във финансовия отчет. Откритата и конструктивна комуникация за съществени качествени аспекти на счетоводните практики на предприятието може да включва коментари по приемливостта на съществените счетоводни практики. Приложение 2 посочва въпросите, които могат да бъдат включени в тази комуникация.

Съществени трудности, появили се в хода на одита (Виж: Параграф 16(б))

А18. Съществените трудности, появили се в хода на одита, могат да включват такива проблеми, като:

съществени закъснения при предоставянето на поисканата информация от страна на ръководството.
ненужно кратко време за изпълнение на одита.
значителни неочаквани усилия, необходими за получаването на достатъчни и уместни одитни доказателства.
очакваната информация не е налична.
ограничения, наложени от ръководството върху одитора.
нежелание на ръководството да изготви, или да разшири, своята оценка на способността на предприятието да продължи като действащо предприятие, когато такава е била поискана.

В някои ситуации тези трудности могат да представляват ограничение в обхвата, което води до модификация на одитното становище.^⁹

Съществени въпроси, които са обсъдени или са предмет на кореспонденция с ръководството (Виж: Параграф 16(в)(i))

А19. Съществените въпроси, които са обсъдени или са предмет на кореспонденция с ръководството, могат да включват въпроси като:

икономическите условия, оказващи влияние върху предприятието, и бизнес плановете и стратегиите, които могат да повлияят върху рисковете от съществени отклонения.
опасения относно консултациите на ръководството с други счетоводители по счетоводни или одитни въпроси.
дискусии или кореспонденция във връзка с първоначалния или повтарящ се ангажимент на одитора във връзка със счетоводни практики, прилагането на одитни стандарти или възнаграждението за одита или за други услуги.

Други съществени въпроси, имащи практическо значение за процеса на финансово отчитане (Виж: Параграф 16(г))

А20. Другите съществени въпроси, произтичащи от одита, които са от пряко значение за лицата, натоварени с общо управление, при осъществяването от тях на надзор върху процеса на финансово отчитане, могат да включват такива въпроси като: съществени отклонения или съществени несъответствия в информацията, придружаваща одитирания финансов отчет, които са били коригирани.

Независимост на одитора (Виж: Параграф 17)

А21. От одитора се изисква да спазва съответните етични изисквания, включително тези, отнасящи се до независимостта, свързана с анжажимента за одит на финансови отчети.^¹⁰

А22. Взаимоотношенията и другите въпроси, както и предпазните мерки, които трябва да бъдат комуникирани, са различни за различните обстоятелства, свързани с ангажимента, но по принцип обхващат:

(а) заплахите за независимостта, които могат да бъдат категоризирани като: заплахи от възникване на собствен интерес, заплахи, свързани със собствен преглед, заплахи, свързани със застъпничество, заплахи от възникване на близки отношения и заплахи за сплашване; и

(б) предпазни мерки, създадени от професията, законодателството или нормативната уредба, предпазни мерки в рамките на предприятието, и предпазни мерки в рамките на собствените системи и процедури на фирмата.

Комуникацията, изисквана от параграф 17(а), може да включва непреднамерено нарушаване на съответните етични изисквания, доколкото те се отнасят до независимостта на одитора, както и всякакви предприети или предложени корективни действия.

А23. Изискванията към комуникациите, свързани с независимостта на одитора, които се прилагат в случай на предприятия, чиито акции се търгуват на борсата може да са съществени и в случаите на някои други предприятия, особено такива, които могат да бъдат от значим обществен интерес, тъй като в резултат на тяхната дейност, техния размер или корпоративния им статут, при тях има широк обхват от заинтересовани страни. Примери за предприятия, чиито акции не се търгуват на борсата, но при които комуникирането на независимостта на одитора може да е подходящо, включват предприятия от публичния сектор, кредитни институции, застрахователни дружества и пенсионни фондове. От друга страна, може да има ситуации, при които комуникациите относно независимостта могат да не са съществени, например когато всички лица, натоварени с общо управление, са били информирани за съответните факти посредством техните управленски дейности. Това е възможно, когато предприятието се управлява от собственика и одитната фирма, както и мрежовите фирми, нямат почти никакви други взаимоотношения с предприятието, освен одита на финансовия отчет.

Допълнителни въпроси (Виж: Параграф 3)

А24. Надзорът над ръководството от страна на лицата, натоварени с общо управление, включва удостоверяване, че предприятието е разработило, въвело и поддържа подходящ вътрешен контрол по отношение на надеждността на финансовото отчитане, ефективността и ефикасността на операциите, и спазването на приложимите закони и други нормативни разпоредби.

А25. Одиторът може да установи допълнителни въпроси, които не е задължително да са свързани с надзора върху процеса на финансово отчитане, но които, независимо от това, е вероятно да бъдат съществени спрямо отговорностите на лицата, натоварени с общо управление, при осъществяването на надзор върху стратегическата насока на предприятието или задълженията на предприятието, свързани с отчетността. Тези въпроси могат да включват, например, съществени проблеми на управленските структури или процеси, и значими решения или действия от страна на висшето ръководство, които не са получили съответните одобрения.

A26. Когато определя дали да комуникира допълнителни въпроси с лицата, натоварени с общо управление, одиторът може да обсъди въпроси от този тип, станали негово достояние, със съответното ниво на управление, освен ако при конкретните обстоятелства това не е уместно.

A27. Ако се комуникира допълнителен въпрос, може да бъде подходящо одиторът да информира лицата, натоварени с общо управление, че:

(а) установяването и комуникирането на такива въпроси е от второстепенно значение спрямо целта на одита, която е да се формира становище по финансовия отчет;

(б) не са извършени процедури по отношение на въпрос, различен от въпросите, необходими за формирането на становище върху финансовия отчет; и

(в) не са извършени процедури с цел определяне дали съществуват и други такива въпроси.

Процесът на комуникация

Установяване на процес на комуникация (Виж: Параграф 18)

A28. Ясната комуникация на отговорностите на одитора, на планирания обхват и време на провеждане на одита, както и на очакваното общо съдържание на комуникациите, помагат за създаването на база за ефективна двустранна комуникация.

A29. Въпросите, които могат да допринесат за ефективната двустранна комуникация, включват обсъждането на:

целта на комуникациите. Когато целта е ясна, одиторът и лицата, натоварени с общо управление по-лесно постигат взаимно разбирателство по съответните проблеми и очакваните действия, произтичащи от процеса на комуникация.
формата, в който ще се провеждат комуникациите.
лицето(та) в одитния екип и измежду лицата, натоварени с общо управление, които ще комуникират по конкретни въпроси.
очакването на одитора, че комуникацията ще бъде двустранна и че лицата, натоварени с общо управление, ще комуникират с одитора въпроси, които според тях са уместни за одита, например, стратегически решения, които могат да окажат съществено влияние върху естеството, времето на провеждане и обхвата на одитните процедури, във връзка с подозрение за, или разкриването на, измама, и опасения, свързани с почтеността или компетентността на висшето ръководство.
процесът на предприемане на действия и обратната информация по въпроси, комуникирани от одитора.
процесът на предприемане на действия и обратната информация по въпроси, комуникирани от лицата, натоварени с общо управление.

A30. Процесът на комуникация е различен за различните ситуации, включително в зависимост от размера и управленската структура на предприятието, начина, по който работят лицата, натоварени с общо управление, и виждането на одитора относно съществеността на въпросите, които трябва да бъдат комуникирани. Наличието на трудности при установяването на ефективна двустранна комуникация може да сочи, че комуникацията между одитора и лицата, натоварени с общо управление, не е адекватна за целите на одита (виж параграф А44).

Съображения, специфични за по-малки предприятия

A31. В случая на одити на по-малки предприятия, одиторът може да комуникира по не толкова формален начин с лицата, натоварени с общо управление, отколкото в случая на предприятия, чиито акции се търгуват на борса или по-големи предприятия.

Комуникация с ръководството

A32. Много въпроси могат да бъдат обсъдени с ръководството в обичайния ход на одита, включително въпроси, които настоящият МОС изисква да бъдат комуникирани с лицата, натоварени с общо управление. Тези дискусии признават изпълнителната отговорност на ръководството за осъществяването на дейността на предприятието и, в частност, отговорността на ръководството за изготвянето на финансовия отчет.

А33. Преди да комуникира въпроси с лицата, натоварени с общо управление, одиторът може да ги обсъди с ръководството, освен ако това е неуместно. Например може да не е уместно с ръководството да се обсъждат въпроси, свързани с компетентността или почтеността на ръководството. В допълнение към признаването на изпълнителната отговорност на ръководството, тези първоначални дискусии могат да изяснят факти и проблеми, и да дадат възможност на ръководството да предостави допълнителна информация и обяснения. По същия начин, когато предприятието има функция „вътрешен одит”, одиторът може да обсъди въпросите с вътрешния одитор преди да ги комуникира с лицата, натоварени с общо управление.

Комуникация с трети лица

А34. Лицата, натоварени с общо управление, могат да пожелаят да предоставят на трети лица, например банкери или определени регулаторни органи, копия от писмената комуникация с одитора. В някои случаи оповестяването пред трети лица може да е незаконно или по друг начин неуместно. Когато писмена комуникация, изготвена за лицата, натоварени с общо управление, бъде предоставена на трети лица, при конкретните обстоятелства може да се окаже важно тези трети лица да бъдат уведомени, че комуникацията не е изготвена за тях, например, като се посочи в писмените комуникации с лицата, натоварени с общо управление:

(а) че комуникацията е изготвена за ползване единствено от лицата, натоварени с общо управление, и, когато е приложимо, от ръководството на групата и одитора на групата, и че трети лица не трябва да се позовават на посоченото в нея.

(б) че одиторът не поема никаква отговорност пред трети лица; и

(в) всякакви ограничения върху оповестяването или разпространението сред трети лица.

A35. В някои юрисдикции, законите или другите нормативни разпоредби могат да изискват от одитора, например, да:

уведоми регулаторния орган или органа за принудително изпълнение за определени въпроси, комуникирани с лицата, натоварени с общо управление. Например в някои държави одиторът е задължен да докладва за отклонения на органите, когато ръководството и лицата, натоварени с общо управление, не предприемат корективни действия;
предостави копия от определени доклади, изготвени за лицата, натоварени с общо управление, на регулаторни или финансиращи органи, или на други органи, като например централния орган в случая на някои предприятия от публичния сектор; или
направи публично достояние доклади, изготвени за лицата, натоварени с общо управление.

A36. Освен когато е задължен съгласно закон или други нормативни разпоредби да предостави на трето лице копие от писмените комуникации на одитора с лицата, натоварени с общо управление, одиторът може да се нуждае от предварителното съгласие на лицата, натоварени с общо управление, преди да направи това.

Форми на комуникация (Виж: Параграфи 19-20)

A37. Ефективната комуникация може да е свързана с формално представяне и писмени доклади, както и с не толкова формални комуникации, включително дискусии. Одиторът може да комуникира въпроси, различни от посочените в параграфи 19 и 20, в устна или писмена форма. Писмените комуникации могат да включват писмо за поемане на ангажимент, което се предоставя на лицата, натоварени с общо управление.

A38. В допълнение към значимостта на конкретен въпрос, формата на комуникация (напр. дали да се комуникира в устна или писмена форма, нивото на детайлност или обобщения в комуникацията, както и дали да се комуникира по формален или неформален начин) може да се повлияе от фактори, като:

дали въпросът е бил разрешен по удовлетворителен начин.
дали ръководството е комуникирало въпроса преди това.
размера, функционалната структура, контролната среда и определената по закон структура на предприятието.
в случай на одит на финансови отчети със специално предназначение, дали одиторът одитира и финансовия отчет на предприятието с общо предназначение.
правните изисквания. В някои юрисдикции местното законодателство изисква писмената комуникация с лицата, натоварени с управление, да бъде в определен формат.
очакванията на лицата, натоварени с общо управление, включително поети ангажименти за периодични срещи или комуникации с одитора.
непрекъснатия контакт и диалог, които одиторът поддържа с лицата, натоварени с общо управление.
дали има съществени промени в членството в управителния орган.

A39. Когато с отделен член измежду лицата, натоварени с общо управление, се обсъжда значим въпрос, например, с председателя на одитния комитет, може да бъде подходящо одиторът да обобщи въпроса в последващи комуникации, за да може всички лица, натоварени с общо управление, да разполагат с пълна и балансирана информация.

Време на провеждане на комуникациите (Виж: Параграф 21)

A40. Подходящото време за провеждане на комуникациите е различно в зависимост от конкретните обстоятелства на ангажимента. Съответните обстоятелства включват значимостта и естеството на въпроса, както и действията, които се очаква да бъдат предприети от лицата, натоварени с общо управление. Например:

комуникациите, свързани с въпроси на планирането, често могат да бъдат осъществени на ранен етап от одитния ангажимент, а за първоначален ангажимент, могат да бъдат осъществени като част от договарянето на условията по ангажимента.
може да бъде подходящо да се комуникира съществена трудност, появила се в хода на одита, колкото е възможно по-рано от практическа гледна точка, ако лицата, натоварени с общо управление, са в състояние да помогнат на одитора да преодолее тази трудност или ако е вероятно тя да доведе до модифицирано мнение. По подобен начин, одиторът може да комуникира устно с лицата, натоварени с общо управление по отношение на значителни недостатъци във вътрешния контрол, които е идентифицирал по време на одита, преди да ги уведоми писмено, съгласно изискванията на МОС 265.^¹¹ Могат да бъдат подходящи комуникации по въпроси, свързани с независимостта, когато съществени преценки сочат заплахи за независимостта и съответни предпазни мерки, например, когато се приема ангажимент за предоставяне на услуги, несвързани с одита, както и по време на заключителна дискусия. Заключителната дискусия може да бъде подходящо време и за комуникирането на констатации от одита, включително на вижданията на одитора за качествените аспекти на счетоводните практики на предприятието.
когато се одитират финансови отчети с общо и със специално предназначение, може да бъде подходящо да се координира времето за провеждане на комуникациите.

A41. Другите фактори, които могат да бъдат съществени от гледна точка на времето на провеждане на комуникацията, включват:

размера, функционална структура, контролната среда и определената със закон структура на предприятието, обект на одит.
всякакви правни задължения за комуникиране на определени въпроси в рамките на конкретен срок.
очакванията на лицата, натоварени с общо управление, включително поети ангажименти за периодични срещи или комуникации с одитора.
времето, в което одиторът установи определени въпроси, например, одиторът може да не установи конкретен проблем (напр. неспазване на закон) навреме за предприемането на превантивно действие, но комуникацията на въпроса може да позволи предприемането на корективно действие.

Адекватност на процеса на комуникация (Виж: Параграф 22)

A42. Одиторът не трябва да разработва специфични процедури в подкрепа на оценката на двустранната комуникация между одитора и лицата, натоварени с общо управление; вместо това, тази оценка може да се базира върху наблюдения, получени в резултат от одитните процедури, изпълнени за други цели. Тези наблюдения могат да включват:

уместността и навременността на действията, предприети от лицата, натоварени с общо управление, в отговор на въпроси, повдигнати от одитора. Когато съществени въпроси, повдигнати в предишни комуникации, не са били обхванати по адекватен начин, може да е подходящо одиторът да отправи запитване защо не са били предприети подходящи действия и да обмисли повторното повдигане на въпроса. Това избягва риска от създаване на впечатление, че одиторът е удовлетворен, че въпросът е бил обхванат по адекватен начин или че вече не е съществен.
очевидната откритост на лицата, натоварени с общо управление, в техните комуникации с одитора.
желанието и способността на лицата, натоварени с общо управление, да се срещнат с одитора без присъствието на ръководството.
очевидната способност на лицата, натоварени с общо управление, да обхванат изцяло въпросите, повдигнати от одитора, например, доколко лицата, натоварени с общо управление, проучват проблемите и поставят под въпрос отправените им препоръки.
трудност при постигането на взаимно разбиране с лицата, натоварени с общо управление, относно формата, времето на провеждане и очакваното общо съдържание на комуникациите.
когато всички или някои от лицата, натоварени с общо управление, участват в ръководството на предприятието, тяхната очевидна информираност относно начина, по който въпросите, обсъдени с одитора, се отразяват върху техните по-широки отговорности за общо управление, както и върху техните управленски отговорности.
дали двустранната комуникация между одитора и лицата, натоварени с общо управление, отговаря на приложимите правни и регулаторни изисквания.

A43. Както е посочено в параграф 4, ефективната двустранна комуникация помага както на одитора, така и на лицата, натоварени с общо управление. Нещо повече, МОС 315 определя участието на лицата, натоварени с общо управление, включително тяхното взаимодействие с вътрешния одит, ако има такъв, и външните одитори, като елемент от контролната среда на предприятието.^¹² Неадекватната двустранна комуникация може да е индикатор за неудовлетворителна контролна среда и оказва влияние върху оценката на одитора за рисковете от съществени отклонения. Също така налице е риск, че одиторът може да не е получил достатъчни и уместни одитни доказателства, за да формира становище по финансовия отчет.

A44. Ако двустранната комуникация между одитора и лицата, натоварени с общо управление, не е адекватна, и ситуацията не може да бъде разрешена, одиторът може да предприеме следните действия:

модифициране на одитното становище на базата на ограничение в обхвата.
получаване на правна консултация относно последиците от различните посоки на действие.
комуникиране с трети лица (напр. регулаторен орган) или с по-висшестоящ орган в управленската структура, който е извън предприятието, като например със собствениците на бизнеса (напр. акционери в общо събрание) или отговорния министър, или парламента, в публичния сектор.
оттегляне от ангажимента, когато това е допустимо съгласно приложимия закон или други нормативни разпоредби.

Документация (Виж: Параграф 23)

A45. Документацията за комуникация в устна форма може да включва копие от протоколите, изготвени от предприятието, запазени като част от одитната документация, когато тези протоколи са подходящ запис на комуникацията

Приложение 1:

(Вж.: Параграф 3)

Каталог: files -> bg
bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър
bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси
bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства
bg -> Съдържание представяне на интосай 4
bg -> Указания за финансов одит
bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България"
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г

Изтегляне 434.13 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4