Управление на логистичните дейности във фирма „осмар” оод гр. Шумен съдържание
Структура на износа на вина на България
Изтегляне 1.82 Mb.
|
| Структура на износа на вина на България
Фигура 5. Намалението на стокообмена с вина спрямо първото тримесечие на 2009 г. е по-голямо. В сравнение със същия период на 2008 г. външната търговия е намаляла с 36.1% (за първото тримесечие – 30.9%). Намалението за полугодието е 33.8%. Положителното салдо спада с 42.8% през второто тримечие, а през първото полугодие – с 36.4%. Фигура 6. Резултатите от месечното изследване на НСИ показват, че предприятията включени в извадката, и през второто тримесечие са по-малки. Намалението при трапезните червени вина е 37.6%, а при белите – 21.7%. За полугодието намаленията са с около 25% на червените трапезните вина, а на белите трапезни вина – с около 9%. Цитираните данни са от представително проучване на Националния статистически институт и представят тенденция, която за съжаление се задълбочи, въпреки че третото и най-вече четвъртото тримесечие са най-силни за винарския бранш. В такава сериозна икономическа ситуация се оказаха всички фирми, но най-тежко я понасят малките, семейни предприятия, от чийто тип е фирма “Осмар” ООД. Съществува и друг проблем. Забелязва се силен отлив от консумация на български вина и тенденцията е трайна, смята председателят на Националната винаро -лозарска камара (НВЛК) Пламен Моллов. „България има всички условия за отглеждане на супер качествени вина - тероар (съчетанието от особеностите, които предлагат географията, климатът и почвите на мястото, търсени за засаждане на лози), традиции, ноу-хау. Българските сортове трябва да се разширяват като участие, но засега делът им е малък - под 10%“, казва той пред БТА. Само с български сортове обаче не може са се постигне успех, трябва да има баланс - 1:1 или 1:2 в полза на традиционните марки, смята още шефът на НВЛК. И обясни - „защото консуматорът от цял свят търси нещо, което да му е близко за ориентация“. В този смисъл, когато той прочете на етикета на виното „Мавруд“, това нищо не му говори. За целта трябва да се създадат на този човек условия, да се разходи из България, да види културата на траките, уникалните природни дадености, за да свърже по някакъв начин това име с България и да започне да го търси. Това обаче е въпрос на държавна политика, на местната власт, на мениджърски умения. За съжаление такова нещо у нас все още няма, защото липсва стратегическа политика на държавата. Самият факт обаче, че всички страни го правят е показателен. Моллов дава за пример опита на европейска държава, проработил много добре- призив на премиера на Австрия към всеки австриец да изпие на нова година по една бутилка австрийско вино. Този призив обаче беше подплатен и с редица мерки от страна на правителството, което инвестира в множество рекламни, промоционални материали и такива, които описват историята на виното. На въпрос защо все пак у нас тази схема не може да проработи Моллов отговаря, че това до голяма степен се дължи и на манталитета на българина, който по думите му е склонен към първенющина в предпочитанието си да консумира чилийски, австралийски, аржентински, новозенладски и южноафрикански вина, които звучат много модерно. В повечето случаи тези вина имат българска алтернатива, и то не лоша, категоричен е Моллов. Има достатъчно примери за български вина, които печелят международни конкурси. В технологията на виното през годините България наложи традиционни европейски практики на производство и вкусът на българското вино е по-скоро традиционно европейски. Тази тенденция се отразява изключително негативно на винарски изби, които залагат на стари рецепти и национални продукти. В много отношения техните продукти се приемат по-възторжено извън страната, но икономическата стагнация направи почти невъзможен износът – било по обективни или субективни причини. В контекста на тази, тревожна за отрасъла, статистика са и данните за фирма “Осмар ООД” от последните 3 години: Изтегляне 1.82 Mb. Сподели с приятели:
|