Управление на логистичните дейности във фирма „осмар” оод гр. Шумен съдържание
Същност на логистиката в стопанската област
Изтегляне 1.82 Mb.
|
| 2.Същност на логистиката в стопанската област
В началото на 60-те години на ХХ век прогресът на логистиката във военната област постепенно започва да намира място в икономиката за решаването на въпросите за ефективното управление на материалните потоци. В този период изясняването на нейната същност преминава през различни етапи, в които се използват различни термини, често противоречиво тълкувани, като: “физическа дистрибуция”, “управление на материалите”, “логистика на дистрибуцията”, “маркетинг логистика”, “вътрешна логистика”, “бизнес логистика” и др. Впоследствие започва да се възприема разбирането за логистиката като за управление на материалите и на физическата дистрибуция. Логистичните дейности осигуряват връзката между производството и пазара, разделени по време и място. Тя се занимава с потока от материални ресурси към фирмата и от нея към другите потребители. Логистиката се разглежда и като управление на всички дейности по транспортиране и складиране, които се извършват между пунктовете за производство и потребление. Най-общо тя е сбор от управленски дейности, който се повтарят многократно през цялата верига, по която суровините се превръщат в готова продукция. Няма единно мнение и определение относно същността на логистиката. През годините откакто съществува тази дисциплина много автори са давали различни дефиниции за нейната същност. Някои от тях са следните: „Логистиката е определена като концепция, свързана с необходимостта за интегриране на логистичните процеси и дейности, способстващи протичането на материални потоци от мястото им на зараждане до крайните им потребители”2; През 1991г. Съветът по логистика в САЩ я дефинира като “процесът на планиране, осъществяване и контролиране на ефикасното и ефективното придвижване и съхранение на материали, продукти, услуги и свързаната с тях информация от мястото на източниците до мястото на потребление с цел удовлетворяване потребностите на потребителите. В тази дефиниция се съдържат голяма част от елементите на логистичния процес и се отделя особено място на нуждата от абсолютно управление на материалните потоци до производителя и на готовия продукт до крайния потребител. Американските професори Маги, Капачино и Розенфелд мислят за логистиката като за “изкуството да се управляват потоците от материали и продукти от източника до потребителя”. Европейската асоциация по логистика я определя като “осъществяване и управление на движението и разполагането, както и на поддържащите дейности свързани с това движение и разполагане на хора и/или стоки в рамките на системата, организирана за постигане на определена цел”1. Това определение много автори използват за базово и постепенно към материалните потоци се включват информационни и финансови, което е логично, защото управлението на материалните потоци не може да се осъществи без връзка с останалите два. Друг тип дефиниране на логистиката е като дисциплина, отговаряща на 7-те R –right /подходящ/. „Логистиката е определена като осигуряване доставката на подходящите продукти, в подходящото количество и качество, в подходящото време и на подходящата цена, на подходящите клиенти и на подходящото място”2; Съвет по управление на логистиката я определя като: „Процесът на планиране, изпълнение и контролиране на ефективното движение и складиране на суровините, входните запаси, крайните продукти, услугите и свързващата информация от началната точка до точката на потребление”. В икономическата литература битуват още определения, които се опитват да обобщят основните параметри на логистиката и да достигнат до нейната същност. Според Дж. Хескет тя е “съвкупност от дейности и управление на потоците от продукти, координиране на използването на ресурсите и пазарната реализация при дадено равнище на услугите с минимални разходи”. За Е. Матье и Д. Тиксье логистиката обединява “две и повече дейности за целите на планиране, осъществяване и контрол на потоците от суровини, полуфабрикати и готови продукти от момента на възникването им до момента на потреблението им”. А Дж. Гаторна разширява това определение като внася в него съществени допълнения: „Процес на стратегическо управление на придобиването, придвижването и съхранението на материали, резервни части и завършени стоки /и съпровождащите ги информационни потоци/ в организацията и нейните маркетингови канали за изпълнение на поръчките по най-ефикасен начин, добавя стойност и може да играе жизнена роля в организационната рентабилност.”3 Други определения: „Наука за управление на материалните потоци и отнасящият се към тях информационен поток от първоначалния източник до крайния потребител”4; „Всички дейности необходими за управление на движението на суровините до и през производствените съоръжения и на крайните продукти до потребителите”5; „Логистиката е свързваща система, която съединява основните процеси на производство и потребление”.6 Според професор Юнеман логистиката обхваща “всички дейности, необходими за преодоляването на несъответствията от времеви, количествен и пространствен характер, започвайки от снабдяването с материали, тяхната преработка и завършвайки с дистрибуцията на готовата продукция до потреблението. Тези дейности включват планирането, осъществяването и контрола на транспорта, складирането и манипулирането, както и информационните потоци, необходими за тези операции”. Видно е, че във всички определения се говори за материалните ресурси. Не навсякъде обаче има място за информационните потоци и най-малко за финансовите и потоците от хора и услуги. В съвременния свят доколкото за фирмата е важно и освобождаването от вече непотребни машини и отпадъци, обектът на логистиката се допълва и с вторичните материални потоци, които възникват след отделни фази на производствения процес. Таблично част от тези дефиниции могат да се представят по следния начин: Изтегляне 1.82 Mb. Сподели с приятели:
|