Управление на логистичните дейности във фирма „осмар” оод гр. Шумен съдържание
Изтегляне 1.82 Mb.
|
| 4. Логистична система.
За логистична система е възможно да се говори в контекста на общата теория на системите.1 Тя е научна дисциплина, разработваща методологичните принципи на изследване на системите. Главната особеност е в подхода към обектите – не като единични, а като системи. Общата теория на системите се основава на следните основни положения: цялото се състои от взаимодействащи си части; поведението и свойствата на цялото се определят от взаимодействието на неговите части; системата си взаимодейства със средата; всяка система представлява елемент на система от по-висок ред; елементите на всяка система на свой ред се представят като система. Системният подход е методология, чрез която обектите биват представени в качеството им на системи, изследва се тяхната структура и се стига до анализ. Основните негови задачи са: · декомпозиция т.е. представяне на системата във вид на подсистеми, които от своя страна се състоят от по-малки елементи; · откриване на типичните характеристики на системата и на нейните елементи, на взаимодействието им със заобикалящата среда, на закономерностите в поведението на системата; · на базата на знанията, получени при решението на първите две задачи да се създаде модел на системата, да се определят нейната структура, параметри, обезпечаващи ефективното и функциониране, решението на задачите й и постигането на поставените цели. Използването на системния подход в логистиката позволява да се определят и степенуват елементите, целите, параметрите, задачите и ресурсите на логистичната система, както и да се създаде нейната структура. Става възможно да се изявят вътрешните свойства на системата, които определят нейното поведение. Извършва се класификация на връзките между елементите и се открояват слабите звена. Не на последно място се разработват модели, които позволяват да се обхванат и “разиграят” възможните варианти на действие в типизирани кризисни ситуации.1 На основата на логистичните дейности се формира логистична система и постфактум се изгражда логистична стратегия. Тя, /системата/, свързва в организационно, технологично, техническо и икономическо отношение материалните, финансовите и информационните потоци от производителя на суровини, материали и полуфабрикати до крайните потребители на готовия продукт. Целта на една логистична система е оптимизиране на общото производство, а това изисква първоначално декомпозиране на отделните логистични звена и задачи и прилагането на системен подход в тяхното управление. Логистиката интегрира и координира дейностите на всички звена в една фирма с цел рационализиране на нейните действия като система. Логистичната система се концентрира в три основни пункта: снабдяване /входяща логистика/, производство или т.нар. вътрешна логистика и дистрибуция / изходяща логистика/.Все по – често като отделна се обособява и обратна дистрибуция /от вторични ресурси/. При организацията и управлението на една логистична система се поставят следните изисквания: · реалистичност – да бъде реализирана с нормални усилия и допустими разходи; · пълноценност – да бъдат обхванати всички процеси, протичащи по веригата “клиент /поръчка/ - клиент /доставка/”; · съгласуваност – процесите по логистичната верига да се съгласуват един с друг; · прозрачност – логистичната стратегия да бъде формулирана конкретно, еднозначно и разбираемо за всички участници; · възможност за контрол – логистичният успех трябва да бъде установен от контролни системи; · икономически аспект – да не превишават определени разходи; · гъвкавост – възможност за реагиране и на най-малките промени в изискванията на потребителите. Такъв подход осигурява търсеният в логистиката резултат: необходимият асортимент запаси на точното място; точно навреме; в точното количество и на точната цена. Всяка дейност в логистичната система е логично следствие и продължение на извършена преди нея дейност. Следователно е зависима от качеството на предходната и от своя страна определя оптимума на следващата. Би могло да се каже, че логистичната концепция се характеризира с непрекъснат стремеж към интегриране на функции и дейности, координацията между които поддържа системата в оптимална кондиция. Логистичната концепция се гради върху наличието на варианти, от които трябва да се избере този, който в най-голяма степен осигурява целите на фирмата по пътя на най-пълното задоволяване потребностите на клиентите и извличането на максимален ефект от заменяемостта на логистичните разходи. В търсене на резерви за повишаване на ефективността логистиката настоява за максимална ефикасност на връзките, които съществуват между елементите на една логистична система. Настоящото изложение представя разбиране за еволюцията на логистиката като управленска концепция. Необходима е взаимна връзка и обусловеност в управлението на материалните, финансовите и информационните потоци за изграждане на оптимални връзки и рационализиране на съществуващите такива в рамките на една логистична система. Традиционните подходи за рационализиране на отделните дейности доказаха своя незначителен като цяло в рамките на една логистична система. Като система логистиката има следните основни характеристики: · тя се състои от отделни функции, които са взаимносвързани и зависими една от друга в рамките на системата; · системата и съставните и функции имат обща цел – продуктите се доставят на определено място, в определено време, количество и качество, за да се задоволят потребностите, като се постигне максимална изгода от функционирането на системата като цяло; · всяка функция на системата от своя страна представлява съвкупност от взаимосвързани и взаимнозависими дейности, което позволява тя да се разглежда като подсистема в рамките на системата; · системата е отворена и съществува в динамичните условия на обкръжаващата я среда.1 Изтегляне 1.82 Mb. Сподели с приятели:
|