Управлението на услугите е регламентирано в процедура pk 07
Изходни данни: отчети и документи на фирмата, нормативни материали и закони
Изтегляне 457.5 Kb.
|
| 3. Изходни данни: отчети и документи на фирмата, нормативни материали и закони.
Според Чл. З на Договора за създаване на Европейската общност, изменен с Договора за Европейски съюз от Маастрихт. Общата транспортна политика е един от основните елементи на Европейската общност и на нейния Общ пазар. Рамката за прилагане на тази политика е обект на отделна глава (Чл. 74 до 84), посветена на транспорта. С Договора от Маастрихт бяха въведени допълнителни клаузи, отнасящи се до Транс-европейската транспортна инфраструктура (Чл. 129Ь до 129(1). Договорът от Амстердам, който може да бъде ратифициран в края на 1998 г., подсили ролята на Европейския парламент в процеса на вземане на решения чрез въвеждането на т. нар. процедура за съвместни решения (Со-Вес1зюп) за целия транспортен сектор. Въпреки значението, което се дава на транспорта в текста на Договора, до 1985 г. не бе постигнат значителен напредък в развитието на Общата транспортна политика. Това се дължи на съществените разлики в начина на регулиране на транспортния пазар в отделните страни-членки. В крайна сметка бавният напредък стана причина страните-членки да се обърнат към Европейския парламент с иск да бъде заведено дело срещу Съвета в Европейския съд заради неуспеха да се предприемат съответните действия. Решението на Съда от 1985 г. представляваше повратен момент в развитието на Общата транспортна политика. Съдът задължи Съвета да предприеме действия, с които да гарантира свободата да се предоставят международни транспортни услуги и да разработи условията, според които превозвачи от една страна-член могат да поемат предоставянето па национални транспортни услуги в друга страна-член на Общността ("каботаж"). След този момент бе постигнат значителен напредък. Бялата книга на Комисията от 1985 г. върху окончателното създаване на общ пазар даде нов стимул на Общата транспортна политика и през следващите години доведе до създаването па основните елементи на сегашното транспортно законодателство, например за морския транспорт през 1986 г., за въздушния транспорт от 1987, 1990 и 1992 г., за шосейния, железопътния и вътрешния речен транспорт от 1991 г. Бялата книга на Комисията от 1992 г. за бъдещото развитие на Общата транспортна политика обвърза тези различни дейности чрез един глобален, последователен подход, който отчита различните икономически, социални и екологични аспекти. В допълнение, в съответствие с Бялата книга на Комисията от 1993 г. за проблемите на растежа, конкурентната способност и заетостта па работната ръка, бе поставено началото на амбициозната програма за създаване на Трансевропейска транспортна мрежа. Положителният отзвук и подкрепата на Съвета за тези концепции стимулира Комисията да представи през 1995 г. петгодишна етапна програма за действие за периода 1995/2000 г. по проблемите на Общата транспортна политика. Тази програма съдържа намеренията на Комисията в три основни сфери: Подобряване на качеството чрез създаване на интегрирана транспортна система, основаваща се на модерни технологии, с което ще се направи принос към целите за опазване на околната среда и ще се повиши сигурността; Подобряване на функционирането на единния пазар с цел да се повиши ефективността, да се разширят възможностите за избор и да бъде направен "приятелски" характерът на предоставяните услуги, като в същото време се спазват социалните стандарти; Разширяване на външното измерение чрез подобряване на качеството на транспортните връзки между ЕС и трети страни, като едновременно с това се подсилят способностите на Общността да навлезе па транспортния пазар в други части на света. Тези стратегически цели остават валидни и на фона на очертаващата се тенденция към ускорено глобализиране на пазарите и икономиките. Така определените цели съответствуват и на исканията на гражданите за лесно достъпна, сигурна и стабилна транспортна система. Приложението на стратегията е отразено в разрастващ се брой от инициативи на комисията, в Зелени и Бели книги, съобщения и предложения по различни аспекти на общата транспортна политика. В момента специално внимание се отделя на развитието на подходящи концепции за справедливо и ефективно ценообразуване в транспортния сектор, на подобряването на сигурността му и пр. Като цяло обаче, ЕС няма единни изисквания към самия подход за осъществяване на технически прегледи. въпреки общата транспортна политика. У нас, в закона за движението по пътищата, в глава трета е отразено: На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само пътни превозни средства, които отговарят на изискванията на производителя за експлоатация, на този закон и на издадените въз основа на него актове, като изискванията за експлоатация, определени от производителя, трябва да съответстват на условията за типово одобрение на Европейския съюз. В чл. 139 е отразено, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: технически изправни; с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В чл 147 е отразено, че регистрираните пътни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Редът за извършване на този преглед се определя от министъра на транспорта, като прегледът за техническа изправност обхваща комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на вредни газове от Изтегляне 457.5 Kb. Сподели с приятели:
|