Урок 1 Основополагащите принципи на църквата Урок 2 Историята на църквата в Библията
Изтегляне 2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.4. Общение (разгледано в урок 3) 3. По какъв начин се облагодетелстваме от средствата на благодатта
- Въпроси към урок 8
- БИБЛИОГРАФИЯ
2.3. Молитва Това е молитва към Бога и в името и посредничеството на Христос. В Евреи 4:16 се казва: Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно. Като се молим, ние получаваме благодат, като се молим, ние искаме благодат. В Деяния 2 виждаме живота на обща публична молитва на църквата. Виждаме значението на публичната молитва в Деяния 1, 2, 4, 6 и нататък. Във всеки от случаите молитвата води църквата до съществен напредък в нейния живот и свидетелство. Тази молитва не е само за лични нужди. Тя включва живота и свидетелството на църквата, докато вярващите продължават да живеят в света (Деяния 4:21-31). Колективната същност на молитвата се вижда в Господната молитва (Мат. 6:9-15). Тя започва с „Отче наш”, посочвайки, че Бог не е просто наш Баща, но и Баща на всички християни. „Отче наш” показва, че молитвата може и трябва да се използва в общата молитва – нещо, което църквата винаги е правила. Всички изброени неща говорят, че общата молитва е средство на благодат. Молитвите на Божия народ в Деяния на апостолите показват силата на молитвата. Чрез молитвата презвитерите на църквата учат другите да се молят. Ние научаваме как да се молим с помощта на другите, по-духовно зрели от нас. Общото молитвено събрание не е само място за молитва, но и за научаване как да се молим. Много съм научил от молитвите на другите, научил съм се да се моля, върху кои думи да наблягам и как да подхождам към Бога чрез Библията и моите братя. Така в молитвата се учим на богословие, на правилно отношение и точен подход.
Средствата на благодатта се намират в църквата, но как извличаме полза от тях? Автоматични ли са те? Цялата църква автоматично ли се ползва от средствата? Всички средства на благодатта, Словото, тайнствата и молитвата стават ефективни чрез силата на Духа. Основната функция на Духа е да дава вяра и затова да можем да заявим, че тайнствата работят чрез Духа и вяра. Подробен катехизис, въпрос 155: Как Словото допринася за спасението? Отговор: Божият Дух превръща четенето и особено проповядването на Словото в ефективно средство, чрез което просветлява, убеждава и смирява грешниците, довежда ги до промяна и ги привлича към Христос, преобразява ги в Неговия образ и ги покорява на волята Му, дава им сили да устояват на изкушенията и покварата, изгражда ги в благодатта и утвърждава сърцата им в святост и утеха чрез вяра в спасението (УИВ, с. 142). Словото е напълно способно да постигне всичко, за което е призвано. Подробният катехизис прави пълно и изчерпателно описание. То просветлява новоповярвалите, смирява ги и ги изгражда, утешава светиите и ги променя според образа на Христос. Макар да има ясно място за специално поучение, четенето и проповядването са и винаги ще бъдат притежавани от Духа и първостепенно средство за израстване. Катехизисът казва, че ние трябва да слушаме с вяра. С вяра четем Божието слово и с вяра приемаме тайнствата – това е съзнателно покорство на Бога. С вяра трябва да приемаме обещанията. Това виждаме илюстрирано в катехизиса с ударението върху нуждата от подготовка за проповядването. Подробен катехизис, въпрос 160: Какво се изисква от онези, които слушат проповядваното Слово? Отговор: От онези, които слушат проповядваното Слово, се изисква да внимават на казаното със старание, с подготовка и молитва; да сверяват чутото с Писанието; да приемат истината с вяра, любов, кротост и готовност на ума като Божието Слово; да размишляват и да разговарят за него; да го пазят в сърцата си и да принасят плода му в живота си (УИВ, с.144). Активната същност на вярата трябва да се излага, така че хората да се подготвят сами, за да участват в обичайните средства на благодат, за да получат полза от тях. Ап. Павел призовава коринтяните да изпитват активно себе си, за да съзрат Христос в тайнствата (да разберат и с вяра да го искат) и да преценяват себе си дали са достойни. Тайнствата Подробен катехизис, въпрос 161: Как тайнствата се превръщат в ефективно средство за спасение? Отговор: Тайнствата се превръщат в ефективно средство за спасение не благодарение на някаква сила в самите тях или на някакви заслуги, произтичащи от благочестието или добронамереността на този, който ги отслужва; а единствено чрез действието на Святия Дух и благословението на Христос, Който ги е въвел (УИВ, с. 144). Тази част описва действието на тайнствата в отрицателен и положителен план: В отрицателен план: 1) Тайнствата в никакъв случай не са вълшебни, нито притежават сила сами по себе си. 2) Те не вливат никаква сила чрез човека, който ги отслужва. Не зависят от неговата святост. В този смисъл тайнствата могат да се отслужват от неновородени хора и пак да бъдат ефективни. Ако сме кръстени от някого и после открием, че той не е истински вярващ, това не обезсилва кръщението или вземането на Господната трапеза. В положителен план: 1) Тайнствата стават ефективни чрез Святия Дух, тъй като Христос благославя получателя им. Той е истинският източник на тайнството и на благословението. Заключение Растежът се основава на средствата на благодатта и църквата. Когато се обърнем към други неща, Бог няма да ни благослови. Църквата не бива никога да разчита на програми, съветване, видео и маркетинг. Тя трябва да се посвети на обичайните средства на благодатта. Бог е уточнил кои са те. Ако пренебрегнем средствата, ще изгубим Божието благословение. Ако пренебрегнем църквата, няма да добруваме. Освен това нямаме никакво право да ги пренебрегваме или променяме. Когато решим, че други неща са по-подходящи за разпространяване на царството, тогава заявяваме, че сме по-мъдри от самия Господ. Реалността е, че когато се отклоним, преставаме да живеем с вяра и започваме да живеем с виждане и човешка мъдрост. Ние обаче не вярваме в човешката, а в Божията мъдрост. Въпроси към урок 8:
БИБЛИОГРАФИЯ Препоръчани заглавия на български език: Уестминстърската изповед на вярата, издателство НОВ ЧОВЕК, София, 1997 Жан Калвин, Институти на християнската религия, книга ІV, издателство „НОВ ЧОВЕК”, София, 2006. Латиница: Clowney Edmund P. Living In Christ’s Church, Phildelphia, Great Communication publications, 1986 Clowney Edmund P, The Church, Downers Grove Inter vasisty press, 1995 Robinson Stuart The church of God as an Essential element of the gospel; General Books, 2010 Kuiper, R.B, The Glorious Body of the Church
Robertson, Palmer O. The Final Word. Carlisle: Banner of Truth, 1993. Print The Book of Church Order, Sixth Edition, The Committee for Christian Education and Publications, Lawrenceville Horton, Michael, Putting the amazing back into grace. Nashvile: Thomas Nelson publishers, 1991) Hall and Hall Miller Samuel William Hendriksen and Simon J. Kistemaker, New Testament Commentary : Exposition of the Pastoral Epistles, New Testament Commentary (Grand Rapids: Baker Book House, 1953-2001). 128. Strauch Alexander, Biblical Eldership, Littleton, Colorado, Lewis and Roth, 1986 1 http://www.ccel.org/ccel/schaff/anf05.toc.html 2 Жан Калвин, Институти на християнската вяра, т. ІV, глава 1, т. 4. По същия начин в Уестминстърската изповед на вярата, глава ХХV, т.2 за църквата се казва, че „извън нея не съществува естествена възможност за спасение” (изд. НОВ ЧОВЕК, София, 1997, с. 50). 3 Уестминстърската изповед е изложение на доктрините, написано в Англия между 1643 и 1648 г. То е доктринална основа на презвитерианските църкви в Америка, Англия и Шотландия. Пълният текст на английски може да откриете на www.opc.org. 4 „Макар че прозрението идващо от природата и делата на сътворението и провидението до такава степен разкриват добротата, мъдростта и силата на Бога, че за хората не остава никакво извинение, все пак те не са достатъчни, за да ни дадат онова познание за Бога и Неговата воля, което е необходимо за спасението ни. Затова на Господ бе угодно при различни случаи и по многообразни начини да дава откровение за Себе Си и да изявява волята Си пред Своята църква. След това, за по-доброто запазване и разпространяване на истината, както и за по-сигурното утвърждаване и по-голямата подкрепа на църквата срещу покварата на плътта и злонамереността на Сатана и на света, Господ представи изцяло същото откровение в писмен вид, което придава най-голяма значимост на Свещеното Писание. Тези първоначални начини за разкриване на Божията воля пред вярващите вече са прекратени (УИВ 1.1 – с. 7-8). 5 Робинсън заявява: „Църквата на Бога е съществен елемент от благовестието и оттам на идеята, структурата и функцията му” (ХХХ). 6 Гръцката дума „екклесия” и еврейската дума „кахал” означават едно и също – „събрание от хора”; „Божий народ” – бел. бог. ред. 7 В превода на Новия завет от Уилям Тиндейл, първият превод на английски от оригиналния гръцки, ecclesia е правилно преведена congregation - общност. За нещастие преводачите направили превода на крал Джеймс от 1611 г. променят congregation в church. Като превеждат гръцката дума ecclesia, която означава събрание от вярващи, с английската дума church, която може да значи сграда, те въвеждат двусмислие – дали се има предвид местната общност от християни или самата сграда. 8 Има се предвид, че Бог вече не изявява Себе Си в контекста само на един народ. – бел. на бог. ред. 9 Виж Kuiper (XXX). 10 Църквата също така е описана като Божия нива, Негово здание, лозе, лоза и клони, стълб и основа на истината (І Тим. 3:15; Гал. 6:10). Райенк Б. Куипър (1886 – 1966) – холандец, чийто баща става пастир в САЩ. Завършва богословската семинария „Калвин” и „Принстън”, пастир на няколко църкви в щата Мичиган, президент на колежа, а по-късно и на семинарията „Калвин,” автор на няколко книги (бел. пр.). 11 С този термин се обозначава състоянието на вярващите след смъртта им на земята и преди прославянето им в бъдещия вечен свят. – бел. на бог. ред. 12 Втория Ватикански събор (1962 – 1965 г.) смекчава тези твърдения. Признава се съществуването на други църкви, но те не са в общение с католическата църква – бел. на бог. ред. 13 Като едно въведение това е прекалено опростено – съществуват много варианти в рамките на тази структура. Затова може би е по-добре да говорим за три модела или три траектории на църковното управление. 14 Това е презвитерианският модел. 15 Виж Савойската декларация на вярата от 1658 г., издадена от изд. НОВ ЧОВЕК, София, 2009. The Book of Church Order of Presbyterian Church of America (бел. пр.). 16 Урок 1 разглежда църквата като всички хора съединени с Христос. Тъй като всички истински вярващи са съединени с Христос и при двата завета, ние казваме, че църквата съществува в Стария завет както и в Новия. 17 Д. Банерман обобщава позицията на реформаторите (D. Bannerman, 25-64). 18 Както става при Адам и Ева. 19 Ridderbos, 330-332. 20 Септуагинта е първият превод на гръцки на Стария завет през 230 г. пр. Хр. Той е широко използван от гръцкоговорящите юдеи и често е цитиран от апостолите в Новия завет. 21 Ridderbos (332) отбелязва: „В известен смисъл по този начин е отличен Божият народ на бъдещето (Ис. 14:1; 43:20), тоест тези, които Господ ще направи да останат извън руините и осъждението, което ще споходи грешния Израил (Ис. 65:8-9) за разлика от тези, които са го изоставили (Ис. 65:15, 22). 22 Диаспора - юдеи, които са отведени от Израил в плен в чужди земи. Те се заселват в тези земи и поддържат своята юдейска вяра. 23 По времето на служението на Исус съществува общо очакване, че Бог ще дойде и ще действа от името на Израил. Затова за Него са налице големи спекулации. Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия, а други – Еремия или един от пророците (Мат. 16:14). Макар да има отделни изповеди и чудеса, които говорят, че Той е Месията (Мат. 9:27; 15:22), съмнително е дали хората напълно разбират, че Исус действително е Месията. 24 J. Bannerman 177. 25 J. Bannerman 176-177. 26 Това е ранният гръцки превод на Стария завет. 27 Може би най-яркият пример може да се види в призива в Исая (6:8): „И чух гласа на Господа, който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас? И казах: Ето ме, изпрати мен.” Така когато Божият пророк Ахия (ІІІ Царе 14:6) е описан като „изпратен,” се изразява убеждението, че той е представител с божествена поръка, който трябва да предаде послание на жената на цар Еровоам. С употребата на думата „апостол” в този пасаж преводачите на Септуагинта дават ново значение извън класическите и папирусните употреби, заместват светското значение с богословско (Elwell, 131). 28 За по-подробно развитие на апостолската приемственост виж Peck, Notes on Ecclesiology, където той съпоставя презвитерианското разбиране за апостолската приемственост на богословието с католическото разбиране основана на църковната служба (51-1-3). 29 Може да се каже и че единението съществува преди нашето избиране и предопределение в Христос. 30 Виж Псалм 22:22 и Псалм 84:10. 31 „Charisma е всичко, което Духът пожелае да използва и гради в служение на обучението и изграждането на църквата, което може да служи за наставление и увещание, за служене един на друг и дори за ефективно насочване и управление на църквата” (Ridderbos 442). 32 Те трябва да осъзнаят пълнотата на Божието откровение, което им е дадено с идването на Исус и Божият Син е център на това познание (Еф. 1:9, 10). 33 Да познаят Христос и Неговото дело във взаимна любов (Еф. 4:13), което ще позволи на християнина да стои и да не бъде завличан от всеки вятър на учение. Необходимостта да бъдеш зрял и да се държиш здраво за апостолското предание, независимо от лъжливите учения, е специфичната загриженост в Пастирските послания (І Тим. 1:10; 6:3; ІІ Тим. 1:13; 4:3; Тит 1:9, 13; 2:1, 2). 34 Да бъдат управлявани и ръководени от Христос, да Го познават, да Го притежават в Неговата пълнота и да Го обичат в истина (І Кор. 3:1, 2; 2:2, 6; 4:15) и да получат господство над цялото творение каквото има в момента. 35 Двата образа на тяло с много части и на Христос като глава на тялото са здраво свързани. Частите са едно тяло (Неговото тяло) благодарение на единството с техния глава Христос. Тялото (и в двата случая) извлича своето единство от Христос. Христос като глава на тялото е първостепенната метафора. 36 Виж също Ефесяни 4:4 и 5:30 и Колосяни 1:24 и 3:15. 37 В тази част има известно припокриване на понятията Божия пълнота и царството. 38 Ridderbos 389 39 Дарбите са споменати в Римляни 12:6; І Коринтяни 1:7; 12:4, 9, 28, 30, 31; І Тимотей 4:14 и ІІ Тимотей 1:6. Служенията са записани в Римляни 11:13; 12:7; І Коринтяни 12:5г; 16:15; ІІ Коринтяни 4:1; 6:3; 11:8; Ефесяни 4:12; Колосяни 4:17; І Тимотей 1:12 и ІІ Тимотей 4:5, 11. 40 В Ефесяни Павел добавя пастири преди учители. 41 Това е историческата позиция на Холандската реформирана църква. 42 Ридърбос (Ridderbos, 58) отбелязва, че в ранната църква не всяка индивидуална харизма (духовна дарба) се превръща в служба. Като говори за служителите, той казва: „Те се избират измежду хората, дарени от Святия Дух със специални дарби, но не ги лишават от свободата и пространството да продължат да изграждат църквата в неформален смисъл” (459). 43 Ridderbos 447. 44 Това би било естественото хронологично твърдение според историята на изкуплението, ако Павел имаше предвид старозаветните пророци и по-късно появилите се апостоли. 45 Контра Шрайнер, който подчертава спонтанното естество на пророчеството от І Коринтяни 14:30, твърди, че то включва по-широк обсег на мисълта, а не просто факти от историческото изкупление (Деян. 13:1-2). Той казва: „Формулата: Святият Дух каза (Деян. 13:2) е вероятно пророческа формула и това, което Духът предава е, че Павел и Варнава трябва да се изпратят с мисионерски задачи” (361). Виж също Агав в Деяния 11:28; 21:10-11. 46 Грудем прави разлика между старозаветни и новозаветни пророци. Първите са непогрешими, вторите обаче не са, при тях наблюдаваме смесица от истина и грешка. За критика на тази позиция виж Schriener 361-363 и Robertson XXX. 47 Презвитерианската църква в Америка поставя службата/ дарбата на благовестител под службата на поучаващия презвитер. В Устава за църковния ред пише: „Когато човек е призован да работи като поучаващ презвитер на него подобава, в допълнение на онези функции, които споделя заедно с останалите презвитери, да храни стадото като чете, обяснява и проповядва Божието слово и отслужва тайнствата. Понеже е изпратен да представя Божията воля на грешните и да ги умолява да се примирят с Бога чрез Христос, той е наречен посланик. Когато носи блага вест за спасение на незнаещите и погиващите, той е наречен благовестител” (8:5). Когато поучаващият презвитер е определен за делото на благовестител, на него му е поръчано да проповядва Словото и да отслужва тайнствата в чужди страни или отдалечени краища на църквата (8:6). 48 Първоначално преданието на благовестието е в устна форма. След смъртта на апостолите и пророците, поучението се основава на писаното от апостолите слово. 49 Robertson, XX. 50 Обратно Ридърбос смята, че това са непознати звуци, небесен език, а не език говорим от хората (465). 51 Виж също така Псалм 141:5; Притчи 27:5-6. 52 53 Има солидни основания църковното дисциплиниране да се провежда чрез съвет. Съветът може да действа от името на църквата без да прави обществено достояние чувствителните лични въпроси. Това може да предпази всички страни и в същото време да издигне Христовата воля. Съветът трябва да представи решението си пред църквата, защото дисциплинирането действа в и чрез цялото тяло на Христос. 54 Тези действия са задължение на водачите, които водят стадото, но цялата църква трябва да участва. Цялото тяло трябва да се обедини, за да образува единен фронт. Дисциплината за отлъчване би била подронена, ако някои от членовете на тялото продължават да предлагат своето общение. 55 Църковното дисциплиниране е представено в Устава за църковния ред от т. 27 нататък. По въпросите за църковно дисциплиниране Съветът може да предприеме следните действия: 1) Увещание – това е формално укоряване на виновен пред църковния съд с предупреждаване за неговата вина и опасност и увещаване са бъде по-благоразумен и бдителен в бъдеще. 2) Лишаване от участие в тайнствата – временно изключване от участие в тайнствата, което е за неопределен срок. Лишаването от служба е изключването на църковен служител от неговото служение. 3) Отлъчване – това е отразяването на виновния от общение с църквата. Последното наказание трябва да се налага само при грубо престъпление или ерес и когато виновният се показва непоправим и твърдоглав. Замисълът му е да въздейства на виновния като средство да го поправи, да избави църквата от скандала на неговото провинение и да вдъхнови всички да се боят чрез примера на неговото дисциплиниране. 56 Павел е принуден да се намеси в ситуацията в Коринт, защото тя е извън контрол. Дори тогава той отлага своето отиване, за да имат хората възможност да сложат къщата си в ред. 57 Исус прави същото в Матей 19:4-6 в Своето поучение за брака. Същият вид разсъждение, използвано за атакуване на Павловото становище за мъжете и жените в църковния контекст може да се използва за премахване на Христовото учение за брака и семейството. Ако вече няма мъж, нито жена (Гал. 3:28), тогава вече не е нужно да има брак между мъжа и жената, което всъщност премахва брака. 58 Интересно, че църквата често се събира по домовете, като така създава уникално ситуационно припокриване. 59 Същите общи принципи се прилагат към съответните роли на мъжете и жените за семейството. 60 При този метод ап. Павел следва метода на Исус, с който поучава, че първоначалните структури трябва да определят нашето сегашно разбиране за брака (Мат. 19:4-6). Исус посочва промени в структурата на творението с пълното настъпване на творението след възкресението в Матей 22:23-33. Каталог: bulgaro bulgaro -> Урок 1 Основополагащите принципи на църквата Урок 2 Историята на църквата в Библията bulgaro -> Урок Запознаване с понятията Урок Структура на заветите Урок Адам заветите на дела и на благодат bulgaro -> Конкурс за пианисти „Vendome Prize", организиран от юнеско в Париж, и финала на международния кокурс за цигулари „Antonio Stradivari" в Кремона bulgaro -> Черен жребец носи ме, жребецо, по пътищата на света Изтегляне 2 Mb. Сподели с приятели:
|