Урок по география и икономика за 10 клас

Фактори за развитие и териториално разпределение

Изтегляне 67 Kb. страница 3/4 Дата 08.04.2024 Размер 67 Kb. #120899 Тип Урок

Навигация на страницата:

• Социално-икономическите
• Научно-техническите
• Екологичният фактор
• Развитие и място на аграрното стопанство в националната икономика.

2.Фактори за развитие и териториално разпределение. Производствената и териториал­ната структура на отраслите от пър­вичния сектор са пряко зависими от природните ресурси и от техните ре­гионални особености. Природният комплекс оказва влияние върху количеството, качеството и цената на аграрната продукция. По 152 проследете изменението на стопанисваните земи за периода 1982–2005 г. Неблагоприятна тенденция е увеличаването на незасетите площи. а)Социално-икономическите фактори включват влиянието на пазарите, броя и квалификацията на работната сила, традициите и жизнения стандарт на населението, държавната политика в аграрното стопанство: цени, вносен и износен режим, на­учно обслужване, кредити и данъци и др. б)Научно-техническите фактори оказват влияние върху средните до­биви и върху продуктивността на от­глежданите животни. Чрез тях се осигуряват възможности за интензивно развитие на аграрното стопанство, променя се характерът на труда, което се постига с развитието на механизация, автоматизация, химизация и мелиорации. в)Екологичният фактор е свързан с качеството на произвеждана­та продукция. Нарушената екологична обстановка в някои региони е при­чина за влошаване на качеството на отглежданите култури — по-високо съдържание на тежки метали и по-ниски средни добиви. Контролът за екологичното качество на произ­вежданата аграрна продукция от държавните органи нараства. 3.Развитие и място на аграрното стопанство в националната икономика. До средата на XX в. аграрното стопанство е основен отрасъл в икономиката на страната. През 1939 г. на него се падат 65 % от формирания на ционален доход, а делът на заети­те достига 77 %. Най-характерните особености на аграрно­то стопанство през този период са ниската производителност и ниската стоковост на продукцията, нис­ките средни добиви, по-малкият дял на продукцията от животновъдството, практически неразвитото поливно растениевъдство и раздро­беността на обработваемата земя (над 12 млн. парцела). След Втора­та световна война, до края на 50-те години се създават трудовокооперативни земеделски стопанства. В началото на 70-те години се из­вършва реформа и са създаде­ни аграрно-промишлени комплекси (АПК). Целта е да се окрупнят земеделските стопанства, но новата организационна форма не доказва своите предимства. Трудности­те и диспропорциите в аграрното стопанство се задълбочават през 80-те години. През 1990 г. е приет закон за земята, според който се възстановява собствеността (частната) върху нея. Извършената аграрна реформа в страната след 1990 г. не осигурява очакваните резултати - по-голям обем продукция, домини­ране на интензивните фактори при развитието на аграрните отрасли, увеличаване на износа на аграрна продукция и др. През 2004 г. 97 % от земеделските площи в страната са в частния сактор, а само 3 % са държавна и общинска собственост. Над 98 % от произведената аграрна продукция е от частния сектор. Съотношението на продукцията от растениевъдство­то и животновъдството е 51:49. За развитието на аграрното стопанство в страната оказва влияние фи­нансовата помощ от ЕС (по специ­ална програма САПАРД) за адапти­ране на отрасъла към изискванията и стандартите на Европейския съюз. Необходима е и нова стимулираща финансова политика на държавата за развитието на аграрното стопанство. 4. Изтегляне 67 Kb. Сподели с приятели: