Концентрация и интеграция на аграрното производство

1. Същност и развитие на концентрацията в земеделието у нас

2. Равнище на концентрация и размери на аграрните предприятия. Икономически размер

3. Фактори и показатели за равнище и ефективност от концентрацията

4. Интеграция на аграрното производство – същност и основни форми
1. Същност и развитие на концентрацията в земеделието у нас

 Земеделието е  важен отрасъл на националното стопанство. То се отнася към първичния сектор на стопанството.Основното му съдържание е осигуряване на хранителните продукти на населението (за директна консумация на плодове и зеленчуци и чрез продукти, преработени от отраслите на хранително-вкусовата промишленост), суровини за  хранително-вкусовата, както и за другите отрасли на преработвателната промишленост. В тази си функция земеделието изпълнява не само икономическа, но и важна социална роля.

Концентрацията на производството като форма на обществено производство е обективен икономически процес на съсредоточаване на стопанската дейност в по-малък брой крупни производствени единици.

Това води до естествени икономии от мащаба (при което себестойността на единица готова продукция намалява с увеличаване на мащаба на производството на предприятието) и икономии от обхвата ( в резултат от предлагането на по-голям брой продукти на по-ниска цена). Концентрацията има важно значение за:

• 
  постигане на по-високо качество и конкурентоспособност на аграрните предприятия.
  
• 
  повишаване на обема на производството и снижаване на себестойността на продуктите
  
• 
  внедряване на съвременни техника и технологии, новости в сортовия и породния състав, качеството на мениджмънта и др.
  
• 
  пълноценно и рационално използване на ресурсите.
  

1. 
   чрез централизация на производството на основата на обединяване(сливане) между две или повече независими до този момент стопанства в едри предприятия без съществени промени в технико-технологичното равнище на производството и пропорционално увеличение на резултатите от него – екстензивна концентрация;
   
2. 
   чрез интензификация на производството при съществуващите размери на стопанството по пътя на допълнителни вложения от ресурси, техника, работна сила и капитал за получаване на повече и по-качествена продукция – интензивна концентрация;
   
3. 
   чрез натрупване на капитал като условие за централизация на управлението, което е база за ново натрупване – смесен тип концентрация. Това е по-често срещания вариант.
   

• 
  се развива в тясна връзка със спецификата на производството и се изразява в увеличаване на размера и дела на посевните площи от отделните култури и намаляване на броя на културите (респективно броя на животните от една порода и на единица площ), увеличаване на размера на активите, броя на работните места, обема на производството;
  
• 
  се реализира в тясна връзка и с районирането и специализацията, т.е. намаляването на броя на стоковите отрасли и производства – именно специализацията е неотменимо условие и основа за осъществяване на концентрацията – тя определя производственото направление на стопанската единица, структурата на стоковата продукция, а концентрацията фиксира обема на продукцията и размера на производството;
  
• 
  се осъществява в тясна връзка и с качеството на продукцията – връзката е правопропорционална - нарастването на обема на производството, на количествения и качествения състав на активите, създават и предпоставките за по-високо качество на процесите и технологията на производство, на трудовия процес и, закономерно - на продукцията;
  
• 
  е обективен процес, обусловен и от отрасловите и производствените особености и етапи на развитие, т.е. кога и как ще се развие тя определят конкретните условия на производство. Отрасловият и териториален аспект на концентрацията са в пряка зависимост от природните дадености и икономическото равнище на производството в отраслите и регионите.
  
• 
  в интензивната й реализация предполага внедряването на съвременни технологии и техника, на научно-технически постижения в областта на химизацията, генното инженерство, нови и подобрени сортове растения и породи селскостопански животни, мениджмънт, водещи до относително и абсолютно намаляване на производствените разходи, подобряване условията на работната среда и повишаване на количеството и качеството на произведената продукция.
  

След 9.ІХ.1944г проведената аграрна реформа първоначално оземлява безимотните и малоимотните селяни. От 1948г до края на 50-те години започва процес на коопериране по примера на съветската колективизация. Основното му съдържание е обобществяване на земята, животните, средствата на труда, инвентара и работната сила в Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС). По своята същност това е екстензивна, административна концентрация на териториален принцип – чрез централизация на земя, инвентар, животни, работна сила без промени в технико-технологичното равнище на производството,ТКЗС се създава приблизително във всяко населено място - общо 3200 ТКЗС със среден размер около 10600дка. Характеризират се с ниска производителност на труда, ниска стоковост и многоотрасловост на производството. Отчита се ръст на производството в сравнение с предвоенния период, но докато тогава българското селско стопанство изостава но производителност на труда 2-3 пъти, то по време на създаването на ТКЗС това изоставане е много по-голямо – около 6-8 пъти.

През 60-те години, с развитието на машиностроенето, химическата и преработвателната промишленост, на икономическите връзки с другите социалистически страни и преди всичко със СССР, селскостопанското образование постепенно се създават условия за интензификация на производството. Тя е основана на приложението на нови технологии, средства за производство, специализация и райониране на производството, квалифицирана работна ръка. Това създава възможност за окрупняване на ТКЗС в ОТКЗС(обединени ТКЗС) – около 920 на брой, със среден размер около 55400дка земя. През този период селските райони отбелязват възходящо развитие – ново жилищно строителство, електрификация, радиофикация, битова електроника и др.

Важна стъпка в процеса на концентрация е създаването на аграрно-промишлените комплекси (АПК), които да осигурят индустриализацията на селското стопанство. По своята същност те са израз на концентрация на управлението. В края на 1971 г.,в рамките на малко повече от година съществуващите близо 920 ОТКЗС-та са обединени в 161 АПК(Аграрно-промишлени комплекси). В тях е съсредоточена 98% от обработваемата земя. Средно един АПК обхваща около 274 хил. дка и 6500 души(Размерите им са в широки граници – 120-360 000дка. От тях 55% са кооперативни, 40% смесени (държавно-кооперативни) и 5% държавни по собственост). Осъществената хоризонтална (на териториален принцип) интеграция на агро-структурите се разглежда само като първи етап на концентрация в агро-сектора. АПК и ПАК се характеризират с задълбочаване на специализацията, райониране на производството на селскостопанска продукция, интеграция на производството и преработката на тази продукция.Правят се опити и за промишлени методи в производството на бройлери и животновъдството в ПЖК (промишлено-животновдни комплекси). Така с административно-организационен акт създадват крупни по размери формирования и крупен управленски апарат без промени в организационно-икономическото им съдържание. То бе съпроводено от ограничаване на икономическата и юридическата самостоятелност на влизащите в състава им стопанства и предприятия. Това доведе и до отдалечаване на управлението от производството.

През началото на 70-те г. са предприети стъпки за преминаване към вертикална интеграция - изграждане на Национален аграрно-промишлен комплекс(НАПС) като орган на координация и управление на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Формалното смъкване на нивото, на което се вземат стопанските решения (от министерствата към АПК, ПАК, асоциации, но не и към самите предприятия), без да се реформира коренно плановия и инвестиционния механизъм, не е в състояние да компенсира липсващата рационалност на комунистическата икономика. Тази концентрация обаче не доведе до очакваните резултати от производството и ефективността отбелязва спад въпреки увеличаването на вложенията. Това равнище на концентрация се оказа е неефективно за нашите условия.

В същото време развилите се през 70-те години лични стопанства, в които селяните и част от градските жители произвеждат селскостопанска продукция, бележат бърз ръст и високи показатели, доказвайки предимствата на по-малките размери. Тази т.н. политика на “самозадоволяване” осигурява снабдяването на градовете и повишава селските доходи. Целта е да се разшири частното производство в трудоемки области като зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство, производство на мляко и яйца, без открито да се признава връщането към него.

От началото на 80-те години започна процес на деконцентрация в търсене на нови организационни форми и равнище на концентрация за повишаване на ефективността от производството. Така се премина през акордната система, бригадите от нов тип, а след 1988г и колективните земеделски стопанства(КЗС). Те се доближаваха по размер и организационно-икономическо устройство до кооперативните форми от 70-те години и имаха за цел да преодолеят отчуждението от земята и труда и да осигурят единство на колективните и индивидуалните интереси. През втората половина на 80-те години се очертава общата икономическа криза на социализма, която наложи полагането на основите на преход към пазарно стопанство. С Указ 56 и Указ 922 започна създаването и на други форми на стопанисване в селското стопанство – агрофирми и акционерни дружества. Те не постигнаха очакваните резултати поради монопола на държавата върху преработката и търговията със селскостопанска продукция.

След 1989г започва преходът към пазарна икономика и възстановяването на собствеността върху земеделските земи като основа за развитие на частно земеделие. Вследствие обаче на отсъствието на работещи механизми за комасация, възстановяването на собствеността върху земята на наследниците в реални граници доведе до значително раздробяване.
2.Равнище на концентрация и размери на аграрните предприятия

Равнището на концентрация се измерва с комплекс от количествени показатели, по-важни сред които са:

• 
  размер на използваната земеделска площ;
  
• 
  размер на площите трайните насаждения;
  
• 
  брой на отглежданите животни по видове и породи;
  
• 
  брой на заетите работници;
  
• 
  размер на дълготрайните и краткотрайните активи;
  
• 
  обем на произведената продукция;
  
• 
  обем на стоковата продукция;
  
• 
  размер на капиталовложенията.
  

Размерът на производствените единици показва степента на концентрация, при която ефективно се използват земята, техниката, работната сила и капитала и се получават максимални икономически резултати при равни други условия. Определящи са конкретните природни и икономически условия и фактори в отрасъла и степента на развитие на интеграционните връзки. Недопустим и обречен на неуспех е административният или друг централизиран подход към този процес.

Размерите на земеделските стопанства се развиват в следните граници:

• 
  минимален размер – най-ниската степен на концентрация, под която не може да се организира и осъществи ефективно производство на съвременно равнище и при рационално използване на ресурсите. В малките по размер стопанства съществуващите технологии и машини са физически и морално остарели. В резултат на това добивите са далеч под нормалното, производството им не отговаря на стандартите и цените падат. Хармонизацията на законодателството с това на ЕС наложи високи изисквания, които не могат да се постигнат без съществено подобряване състоянието и размера на стопанствата. Постепенно малките стопанства (1-3 крави) ще бъдат елиминирани, поради неефективност и ниско качество на млякото, неотговарящо на националните стандарти. Интеграцията с преработвател е закономерен изход за тях, ако не може да се постигне нарастване на размера.