Урок за нови знания (за възприемане и осмисляне на ново литературно произведение един час)
Мотивиране и съобщаване темата на урока
Изтегляне 80.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Работа с текста на литературното художественото произведение: първоначално възприемане на литературното произведение;
| 2. Мотивиране и съобщаване темата на урока
Трудно е да се обособи мотивирането на темата на урока от предхождащата я подготовка за възприемане на литературното произведение. Много често подготовката за възприемане на литературното произведение прелива плавно в обявяването на темата и оттам – към изразителния прочит на учителя, т. е. – първото възприемане на съдържанието на творбата. В зависимост от задачите, които си е поставил учителят, към обявяването на темата на урока се подхожда по специфичен начин. Ако в подготовката за възприемане е поставен акцент върху авторовата личност, то и обявяването на темата на урока ще е свързано с името на автора и заглавието на неговото произведение; съответно, ако нагласата е насочена към възприемане образа на литературния герой, чрез обявяването на темата вниманието на учениците също се насочва към образа на героя; ако вниманието е насочено към случката, към сюжета, обявяването на темата включва освен автора и заглавието и насочване на вниманието към развитието на действието; в зависимост от предварителната подготовка вниманието на учениците може да се насочи и към жанра, и към темата, и към подтекста, към идеята, към чувството, настроението или преживяването, към мястото на действието и др. Мотивираното съобщаване на темата на урока по литература за нови знания клас се обуславя от няколко фактора – от целта и задачите, които си е поставил учителят за провеждането на урока, от читателския и житейския опит на учениците, от техните потребности, интереси и възможности за възприемане на текста, от своеобразието на литературната творба. 3. Работа с текста на литературното художественото произведение: първоначално възприемане на литературното произведение; След мотивираното съобщаване на темата на урока се пристъпва към първото цялостно възприемане на литературното произведение. Обикновeно то се осъществява чрез изразителното четене на учителя. Текстът на литературното произведение може да стигне до учениците и по друг начин – чрез прослушване на запис на актьорско изпълнение на произведението, чрез използване на мултимедия или чрез четене на литературната творба от предварително подготвен ученик, който е добър четец (за ученици в трети или четвърти клас). Изразителният прочит на литературното произведение от учителя е дълбоко осмислено изпълнение, което довежда мислите и чувствата на автора до децата. За да се реализира този процес на активно творческо възприемане на художествения текст, учителят трябва да осъществи предварителна подготовка. Тя се отнася до начина на преподаване и изпълнение на литературното произведение и има три етапа: 1) първият предхожда конкретната работа върху текста. Той е свързан с един общ поглед върху времето, когато е създадена творбата, нейната творческа история, справка с литературното произведение, ако в читанката е поместен само откъс от него; 2) вторият етап е свързан с конкретната работа върху текста. Тук са необходими няколко прочита, за да се осмислят сюжетът, композицията, образите на литературните герои, особената роля на изразните средства, идейният замисъл; 3) третият е свързан с подготовката за изразителния прочит. Той се отнася до по-задълбочена работа върху подтекста и неговата външна изява в интонация, темпоритъм, логически ударения и паузи. Първият цялостен прочит на текста е начално общуване на учениците с автора и възприемане на неговата творба. Първото изпълнение носи в себе си някои особености на жанра. Например: лирическата творба въздейства по-силно, когато се рецитира, защото по своята природа тя е непосредствена изява на чувства, емоции, преживявания; приказката въздейства по-ярко, когато се разказва, защото по своя произход и същност тя е неписано устно творчество на народа; разказът въздейства предимно чрез четенето, защото тук е необходимо второ лице, читателят, който се отдалечава от автора, застава на своя позиция, която внушава чрез четенето. При слушането и запознаването с текста в повечето случаи не се поставя конкретна задача. След първия цялостен изразителен прочит на литературното произведение се прави т. нар. кратка емоционална пауза, за да може учениците да се “потопят” в идейно-естетическото съдържание на текста и да почувстват неговото въздействие. Изтегляне 80.5 Kb. Сподели с приятели:
|