Урок за нови знания (за възприемане и осмисляне на ново литературно произведение един час)
първоначална беседа за ориентиране на учителя за възприемането и осмислянето на литературното произведение от учениците
Изтегляне 80.5 Kb.
|
| първоначална беседа за ориентиране на учителя за възприемането и осмислянето на литературното произведение от учениците;
След първото възприемане на литературното произведение обикновено се провежда най-обща беседа върху съдържанието на прочетеното, която при разказите и приказките има за цел да се разбере доколко е възприет сюжетът, при описанията – основните картини, а при стихотворенията – чувството, настроението. тих самостоятелен прочит на литературното произведение от учениците; Работата с текста на литературното произведение обикновено започва с т. нар. тих прочит. Този прочит води до задълбочаване на читателското възприемане на текста от учениците, съдейства за обогатяване на впечатленията и представите им за съдържанието и формата на литературното произведение. С тихия прочит при предварително поставена задача от учителя, и като се има предвид жанрът на изучаваното литературно произведение, се цели най-обща ориентация в случката, образите на героите, мястото и развитието на действието, долавяне на чувството или настроението, изразено в творбата и т. н. Поради това и поставените при тихия прочит задачи имат по-общ характер. “анализ” на литературното произведение, който включва достъпни дейности, с чиято помощ учениците възприемат и осмислят текста; Този компонент от урок по литература за запознаване с литературно произведение за един учебен час има основно значение, защото на този етап се коригират, уравновесяват, задълбочават и обогатяват читателските представи на малките ученици. Усъвършенства се и четивната им техника (особено за учениците от първи и втори клас). След тихия прочит следват конкретни наблюдения над художествения текст, които обобщено се наричат “анализ”. В хода на конкретните наблюдения над един или друг компонент на съдържанието и формата на литературната творба в зависимост от поставените цели и жанровата специфика се акцентира върху различни елементи: изграждане на сюжет; на образна система; композиция; езиково своеобразие и т. н. Акцентите в хода на беседата зависят и от реакциите, разсъжденията и особеностите на учениците при първото възприемане на литературното произведение. Съдържателната страна на „анализа” не бива да измества детското художествено възприемане. Реализирането на т. нар. „анализ” в урока по литература в етапа I – IV клас има специфика. Без да се изяснява същността на понятието, ще се внесе уточнението, че целта му е учениците да се включат в достъпни за възрастта дейности, чрез които ще възприемат художествения текст цялостно, ще „проникнат” и осмислят неговата структура и образност, и ще тълкуват смисъла и значението му. Аналитичната дейност при работата с текста на литературното произведение в I – IV клас трябва да се съчетае с включване на чувствата, въображението и емоциите на 7-11-годишните. В „диалога” с литературната творба малкият ученик разширява кръгозора си и търси отговори на въпроси за света около себе си, като изразява своите реакции спонтанно. Тази психологическа особеност на детското художествено възприятие, искрените реакции, помагат да се съприживее, да се включат малките читатели непреднамерено във възприемането на чуждото слово, като проявят своите предпочитания, изразят своите емоции и обогатят представите си за битието. При работа с текста на литературното произведение учителят се съобразява не само с общите особености на художествената литература като изкуство, но и с жанровото му своеобразие. Например: при „анализа” на разкази и приказки вниманието ще се съсредоточи предимно върху развитието на сюжета, поведението на героите и изясняване на основната мисъл, а при стихотворение – върху движението на чувството и мисълта и тяхната изява в композиционната структура и езика. От значение е и подборът на подходящи методи и похвати на работа с текста, които са съобразени не само с особеностите на художественото произведение, но и с възможностите на учениците за неговото възприемане и разбиране. Например: при работа с повествователен текст от значение е използването на методически похвати като четене на текста по завършени цялости, обусловени от развитието на сюжета; подборно четене и анализиране на важни композиционни елементи (описание на портрет, обстановка, диалог), без които е невъзможно разбирането на произведението, четенето по роли, преразказването и др. Но при работа с текста на лирическа творба с приоритет се ползват други похвати – словесно рисуване на картини въз основа на контекста, наблюдения върху поетическата реч, изразително четене и др. В процеса на рецепцията на литературния текст учениците трябва да усвоят умения: самостоятелно да определят линията на сюжета; да оценяват поведението на героите; да осмислят и интерпретират съдържанието на литературно произведение; да достигат самостоятелно до основната мисъл и да определят чувството; да изразяват мнение и позиция по повод прочетена литературна творба; да се осмислят предвидените за I – IV клас литературно-теоретични понятия в хода на наблюденията и четенето на художествения текст; да възприемат изобразителната и изразителната функция на езиковите средства в контекста; да разграничават особеностите на някои жанрове (приказка, разказ, стихотворение, народна песен, мит, притча, басня и др.) и др. Разбирането и интерпретирането на литературната творба и добиването на първоначални умения за работа с художествен текст се постига по пътя на активното, логическото и образно мислене на учениците в урока. Беседата като основен метод за осмисляне на художествен текст в етапа I- IV клас е добре да се реализира с помощта на малко на брой, но добре обмислени въпроси с проблемен характер (Какво ви разсмива в текста? За какво тъгува героят? Защо текстът е озаглавен така? Кое е невероятното в текста? и др.). Дребните, несъществени въпроси върху съдържанието на литературното произведение не изискват напрежение на мисълта и волята и водят само до възстановяване на прочетеното, не развиват творческото мислене и въображение. Трябва да се имат предвид и ограничените психически възможности на 7-11-годишните да мислят и решават самостоятелно задачи. В този смисъл може да се говори за начална степен на прилагането на проблемен подход в часовете по литература. Задачите за самостоятелна работа с текста на литературното произведение трябва да имат не само репродуктивен, но и творчески характер. Те трябва да насърчават индивидуалните предпочитания на учениците, възможностите им да творят, да разсъждават и защитават своето лично мнение и позиция. Изтегляне 80.5 Kb. Сподели с приятели:
|