XII Проектна единица – РЕКА КАМЧИЯ

В XII Проектна единица - "р. Камчия" основните реки са Врана, Андере, Давидовска, Тича, Черна, Гюрла, Палийска, Драгановска, Яблановска, Герила, Елешница, Голяма Камчия, Златарска, Брестова, Селска, Лопушна, Луда Камчия, Нейковска, Котленска, Медвенска, Ляска, Садовска, Бяла река, Каменяшка, Балабандере, Камчия.

Река Камчия е най-голямата река на Балканския полуостров река, която се влива в Черно море. Реката и нейните притоци заемат района между разклоненията на Източна Стара планина. Тя се образува от Голяма и Луда Камчия, като за условно начало е приета Голяма Камчия. Общата водосборна площ на поречието е 5 358 км².

Топография и геология

От централния вододел на Източна Стара планина, който има началото си в Кипиловско- Котленския балкан, на север започва поречието на р. Голяма Камчия, а на юг това на р. Луда Камчия. Морфологичното начало и на двете долини не съвпада към централното било, а в напречните на него издънки, които от Кипиловския балкан се отделят на север в Лиса планина и на юг към Вратник в Чатал балкан и Стидово. При това, докато Лиса планина образува уединено възвишение, което на изток и на север преминава в хълмиста земя, то южната издънка се явява като начало на редица успоредни на централното било възвишения, отделени едно от друго чрез дълбоките долини на началните притоци на р. Луда Камчия. Отначало Река Камчия тече в североизточна посока към гр. Шумен до с. Цар Крум, откъдето прави голям завой на юг и от Смядово тече на изток, която посока запазва до вливането си в Черно море. Средната надморска височина на басейна на р. Камчия е 327 м. Поречието на р. Камчия обхваща цялата Източна Стара планина, предпланините в тази част и един клин от Дунавската равнина, върхът на който опира в изолираната височина Аркотин. От тектонско гледище Източна Стара планина се разпада на две ивици: северна – с люспест и навлажнен строеж, и една широка южна – със сравнително плитки гънки. Северната ивица се изпълнява с цяла редица формации: триас, юра, креда, палеоген, пластовете на които са силно нагънати. Южната широка ивица се пълни главно от пластовете на горната креда и палеогена, както и от андезитни тела. Източна Стара планина е изобщо ниска планина.

Река Голяма Камчия води началото си от Лиса планина (извори при кота 710 м). Изворите са малки и реката се образува от 2-3 дерета. Надлъжният наклон на реката до вливането на притока и р. Черна е 22.30 ‰, а напречния профил на долината в горното течение е тясна с високи и стръмни склонове.

След с. Тича характерът на реката се изменя. Напречният и профил става корито- образен, като долината следва силно извитите меандри на реката. Надлъжният наклон на реката рязко пада на 4 ‰. Широчината на реката е 5-6 м, а дълбочината – до 0.80 м. Дъното на речното корито е неравно, скалисто, на места песъчливо с отделни едри камъни.

Височината на бреговете достига до 2 м. Характерно за този участък е, че реката прави чести бързеи и прагове. След с. Филаретово р. Камчия навлиза в хълмистата област Герлово. Характера на реката се изменя, като напречният и профил от корито образен преминава в трапецовиден. Реката прави силно извити меандри във вече правия участък на долината. Тук вече се появяват крайречни лъки с ширина от 40-50 м. Коритото е също още променливо. Неговата ширина се движи от 15-100 м, но в много участъци се стеснява до 6-8 м. Дълбочината на водата варира от 0.30 – 0.50 м. С доближаването до с.Виница склоновете на долината стават по-високи и по-стръмни. В тази част на Герлово се забелязва едно броеницаподобно уширение и стесняване на долината. Реката продължава да прави силно извити меандри. През с. Староселец долината се стеснява до 100 м, след което следва едно уширение от 300-400 м. Наклонът на склоновете се запазва, като напречния профил на долината става пак корито образен. Ширината на лъките достига в района на с. Виница до 300 м, а тази на реката е към 6 м с дълбочина 0.50 м. Бреговете са отвесни.

Под с. Виница р. Камчия навлиза в Преславската теснина. Напречният профил на долината тук е тесен със стръмни и високи склонове. Надлъжният наклон на реката е 2.18 ‰. Дъното на долината е изцяло заето от коритото на реката, която образува на места бързеи. Бреговете са стръмни, високи до 1 м, като на места се сливат с почти отвесния скалист склон на долината. След като напусне Преславската теснина, р. Камчия навлиза в широка трапецовидна долина. Склоновете стават ниски и обезлесени, а дъното на долината става широко до 1.5 км. Наклонът на склоновете се запазва, а надлъжния наклон на реката пада до 0.7 ‰ в този участък. Коритото достига на места до 300 м ширина, но обикновенно се движи между 20-40

м с дълбочина средно 1.5 м. След с. Кълнове реката придобива един постоянен напречен профил с ширина 7-8 м и дълбочина 2-2.5 м. Бреговете са глинести, ронливи, високи 1-1.5 м. В този район реката прави силно извити меандри. Цялото дъно на долината е заливаемо. При с. Ново Янково долината се стеснява до 100-150 м, като напречният и профил става пак коритиибразен. Характерът на коритото на реката не се изменя. Под с.Черни връх реката прави средно извити меандри. Дълбочината и се увеличава до 2.5-3.0 м. Дъното е песъчливи-глинесто. След като премине теснината при с. Комунари, р. Камчия навлиза в широки долини (1.7 км) с трапецовиден напречен профил. Склоновете на долината са ниски, полегати и се запазват такива почти до устието. Широчината на долината достига до 3 км, а тази на реката - до 20-30 м. В този участък реката прави само един бързей. Надлъжният й наклон е средно 0.50 0/00.

От с. Гроздово Камчия навлиза в Лонгоза - стари ясенови и брястови гори, които продължават като широки ивици от 600 - 700 м до устието. Реката тече през гората много разлято, като образува множество азмаци. Общата и дължина е 245 км, със среден наклон 2.9 ‰. Въпреки множеството притоци (27 на брой) гъстотата на речната мрежа е твърде ниска – 0.7 км / км².

Луда Камчия е най-големия приток на р. Камчия. Има дължина 201 км и 1 612 км² водосборна площ, със среден наклон на реката 5.3 ‰. Реката извира от сливенския балкан в местността Вратник. Първото населено място по течението и е с. Раково. В с. Градец, Луда Камчия се обединява с р. Котленска, която извира над град Котел. Реката се влива в р. Камчия при с. Цонево.

Река Врана е следващият по големина приток на р. Камчия. Тя има дължина 68 км и 938 км² водосборна площ. Влива се в р.Голяма Камчия южно от с. Хан Крум.

Общо за притоците средният наклон е в границите между 3.7 ‰ за р. Керизбунар, приток на р. Врана и 41 ‰ за р. Черна, приток на р. Камчия. Средната надморска височина на басейна на р. Камчия е 327 м.

Опорната хидрометрична мрежа на поречие Камчия понастоящем се състои от 5 действащи ХМС, от които 3 по главната река и 2 на р. Врана. ХМС са съоръжени с лимниграф с графичен аналогов запис на водните стоежи на хартиен лист с ежедневна схема в 8 ч. сутрин, когато се отчита и водния стоеж на водомерната рейка. На останалите ХМС водните стоежи се отчитат срочно в 8 и 20 ч. от хидронаблюдател. Водните количества се измерват по метода ”площ - скорост” с хидрометрично витло или повърхностни плуваци при невъзможни обстоятелства за използване на витло. Нормално броят на измерванията е 1 - 2 пъти месечно, за да се построят достатъчно точно ключовите криви Q = f (H).

Станциите са съоръжени с леки измерителни мостове, а един от тях с механизирано въжено дистанционно измерително устройство.

В басейна на р. Камчия в миналото са функционирали още три хидрометрични станции, които вече са закрити, но в архивите са запазени данните от наблюденията при тях. За мониторинг на количеството и качеството на речните води гъстотата на мрежата не е достатъчна при сегашното силно нарушение на естествените условия на формиране на оттока.

Камчийските блата (в устието на р. Камчия - Лонгоза) имат лиманен характер, образували са се от речен разлив, който при пълноводие придобива формата на блата. През лятото силно намаляват площта си и дори пресъхват. Представляват мочурища, обрасли с папур. Солеността им е ниска, но през лятото и есента се повишава.
Залесеност

Река Камчия има добре залесена водосборна област. От цялата й площ горите заемат 2600 км² или 49 %. Почти половината от тази площ е заета от нискостеблени гори, които имат и най-голямо разпространение. Останалата половина е залесена с дъбови и букови гори. Последните два вида заемат високите части на Източна Стара планина, като буковите гори в сравнение с дъбовите са по-малобройни и образуват отделни големи петна в тях. Почти изцяло с букови гори е заета Котленската и Върбишката планина, докато при следващите на изток Карнобатска и Тичанска планина залесеността е главно дъбова. Също дъбовите гори преобладават и в южната половина на Преславската планина. С ясенови и брястови гори е характерна 3-километровата ивица по десния бряг на реката от сливането на двете Камчии до устието, която ивица е известна под името Лонгоза. Най-добре залесена е южната част на водосборната област - поречието на Луда Камчия.

Горите в горното течение на реката заемат 79 % от площта, а при вливането й в Голяма Камчия те са около 66 %. По вододела, граничещ с поречието на Голяма Камчия, са разположени букови и дъбови гори. Нискостеблените гори обхващат по-ниските части на поречието.

Най-слабо е залесен притокът на Голяма Камчия - р. Врана - едва 23 %. Тук горите са изцяло нискостеблени, разпръснати по поречието в отделни малки групички. По-големи и непрекъснати площи заемат горите по Преславската планина и югозападно от гр. Шумен. Горното течение на р. Голяма Камчия е с 56 % залесена площ (отнесена към ХМС гр. Преслав), като по-надолу по течението залесеността значително намалява. Това чувствително намаление на залесеността се дължи и на слабо залесения приток р. Врана. Дъбовите и буковите гори заемат югоизточните разклонения на Преславската планина и северните склонове на Карнобатската планина. След сливането на Голяма и Луда Камчия залесеността се характеризира със следната особеност: лявата (северната) част на поречието е прошарена от нискостеблени гори, дясната крайбрежна ивица (Лонгозът) е заета от гъсти ясенови и брястови гори, докато дясната (южната част от водосборната област) е характерна със своите обширни дъбови и букови гори, простиращи се между Лонгоза, Старо Оряхово, водораздела с р. Двойница и р. Балабандере - приток на Луда Камчия.

Приложен е възприетия общ подход за определяне на оразмерителни максимални водни количества, отнесен към XII Проектна единица - "Река Камчия". Изведена е една обща регионална зависимост за модула на максималния отток за XII Проектна единица - "р. Камчия" и XIII Проектна единица - "Севернобургаски реки".

Изведената регионална зависимост за II обособен подрайон, която ще бъде използвана за определяне на адаптиращия параметър “a” e:

q_maxsr = 0.973738 * A_E^-0.36211

Адаптиращите параметри “b” за основния речен басейн при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5%, заедно с израза за “a” са представени в Таблица 23.

Оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% са определени по зависимостта:

След преобразуване и заместване на съответните адаптиращи параметри, окончателния израз за определяне на Q_P% добива вида:

Окончателните преобразувани изрази за изчисляване на оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% за XII Проектна единица са представени в Таблица 24.

В XIII Проектна единица - "Севернобургаски реки" основните реки са Фандъклийска, Панаир-дере, Двойница, Вая, Дращела, Хаджийска, Ахелой, Курбардере, Айтоска и Чукарска (Чакърлийска). Последните две реки се вливат в Черно море посредством Бургаско езеро.

Общата площ на водосборния басейн на Севернобургаски реки е 2185 км².

Реките в тази проектна единица са сравнително къси, с малки водосборни области. По-главните от тях от север на юг са Двойница, Хаджийска, Ахелой и Айтоска. Характерно за поречията южно от Камчия е, че колкото повече се отива на юг, толкова повече се увеличава гъстотата на речната мрежа.

Районът се загражда на изток от Черно море, на север и запад от Камчийска планина, Малка Айтоска планина, Айтоска планина, а на юг граничи с рече басейн Мандренски реки. В тези граници той обхваща освен склоновете на споменатите планини и възвишения до вододелните линии с поречията на Тунджа и Камчия, низините до Бургаския залив, Айтовското поле, долното разширение на реките и ниската крайбрежна ивица от р. Камчия до яз. „Мандра”.

По ортографски белези районът може да се раздели на котловинна низина, включваща бреговата ивица и ниските полета и нископланинска област (с височина до 600-700 м), предсавена от ограждащите планини.

Реки и езера

Река Двойница води началото си на север от с. Доброван на 1.5 км под в. Балиова чука. До с. Голица тече в северна посока, след което приема югоизточна посока. В горното течение долината на Двойница е тясна, със стръмни (до 25° наклон), но ниски склонове. Същите са прорязани от множество поройни дерета. Залесеността е от широколистна гора. Реката прави слаби меандри.

От с. Голица долината се разширява, като дъното й достига до 250 – 300 м. Десният склон е стръмен, а левият е много полегат (към 10°). Към с. Козница долината се разширява още повече, като достига 600 – 800 м, която ширина се запазва до с. Дюлино.

Коритото на реката е със слаб наклон; бреговете са високи, ронливи и затревени в горната си част. В този участък басейнът е залесен с дъбови гори 80%, а останалата част е заета от обработваеми площи. От с. Козница до с. Дюлино реката прави средно извити меандри, но по-редки.

От с. Попович Двойница навлиза в широка (1000 – 1500 м) долина, като прави силно извити меандри. Тече близо до десния склон, който е по-стръмен и по-висок. Напречният профил на долината е вече подчертан, несиметричен трапецовиден. Залесеността чувствително намалява (20 %). Всичко останало е заето от работни имоти. Реката запазва слабия си наклон. Бреговете са високи 3–4 м, стръмни, почти отвесни и обрасли с върби. Речното корито е вдълбано и има коритообразна форма с широчина 10–15 м. Към устието речното корито още повече се разширява. На 6 км от устието Двойница приема най-големия си приток – р. Великовска.

Дължината на р. Двойница е 53 км, водосборната площ възлиза на 479 км², при залесеност – 20 % и среден наклон на реката – 9 ‰.

Река Хаджийска извира северно от с. Руен. В най-горното си течение тече в тясна долина в протежение от 1.5 км, след което навлиза в широка долина (около 1.5 – 2.0 км) с несиметричен коритообразен напречен профил. Левият склон е висок и по-стръмен от десния.

Характерът на долината се запазва почти един и същ до с. Гълъбец. Бреговете са отвесни и високи до 2 м, затревени и залесени с тополи и орехи. Речното корито е дълбоко и има коритообразна форма. Реката прави средно извити меандри, които на места преминават в силно извити. В този участък водосборната област е почти заета от работни имоти. Малки участъци от млади гори и пасбища се забелязват рядко. На 2-3 км под с. Гълъбец Хаджийска навлиза в тясна долина, но със слабо наклонени (5 - 10°) и ниски склонове, изцяло заети от работни имоти и пасбища. Реката тече почти праволинейно в тясното около 300 - 400 м дъно на долината. Бреговете на коритото са около 1 м високи, обрасли със стари върбалаци.

До с. Тянково реката се разлива и широчината на крайречните лъки достига 100 м. Под селото р. Хаджийска навлиза в пресушеното Месемврийско блато чрез коригирано корито и се влива в Черно море над Несебър. Долината й в долното течение е почти една и съща с тази от горното и средното такова.

Дължината на р. Хаджийска е 55 км, водосборната площ възлиза на 356 км², средната надморска височина на басейна е 179 м, залесеност – 37 % и среден наклон на реката – 6 ‰.

Над гр. Айтос десният склон на долината става нисък и много полегат и под града долината се разширява много, като дъното й става на места над 4 км широко. В този участък реката не прави меандри. Бреговете й са землени и обрасли с редки върби Над с. Българово р. Айтоска навлиза в една къса теснина, където широчината на долинното дъно става 400-500 м.

Под с. Българово характерът на долината се изменя. Реката е врязана в терена, като се образуват склонове, високи към 50-60 м, с което се придава коритообразен профил на долината. Склоновете и дъното на долината са заети изцяло от обработваеми имоти.

Реката прави слаби и редки меандри. Речното корито е широко 20-25 м, като е засипано от чакъл и пясък.

Под с. Камено реката тече през напълно равнинен терен. Вследствие малкия наклон реката меандрира и образува ръкави и заблатявания. Бреговете й са немного високи, залесени с дървета и храсталаци. Дъното на реката и коритото е запълнено с пясък и дребен чакъл.

Този характер на реката се запазва до вливането й в Бургаското езеро.

Дължината на р. Айтоска е 32 км, водосборната площ възлиза на 305 км², при залесеност – 15 %, среден наклон на реката – 9.9 ‰ и средна гъстота на речната мрежа – 0.580 км/км².

Бургаско езеро е най-голямото по площ (27.60 км²) лиманно езеро по Българското Черноморие. То е разположено в Бургаската низина, в устиевата част на р. Айтоска.

Отделено е от морето с тясна пясъчна коса и има ниски и заблатени брегове. Дължината му е 9.50 км, а средната дълбочина е около 1 м. Солеността на езерото е значително по-висока от останалите големи лиманни езера. В западната част на езерото се вливат реките Айтоска, Санърдере и Чукарска. Езерното дъно е покрито с дебел пласт глинеста тиня, примесена с пясък и черупчест материал.

Опорната хидрометрична мрежа на поречието е представена от една действаща ХМС. Измерванията на водните количества се правят нормално всеки месец един до два пъти, което е необходимо за правилното построяване на ключовите криви Q=f(H). Станцията е съоръжена с лек измерителен мост.

Приложен е възприетия общ подход за определяне на оразмерителни максимални водни количества, отнесен към XIII Проектна единица - "Севернобургаски реки”.

Получаването на отделна регионална зависимост за модула на максималния отток за Северно-бургаските реки се оказа невъзможно, поради наличието само на две ХМС в района, както и поради недостатъчно добрата надеждност и качество на данните.

По тези причини беше изведена една обща регионална зависимост за модула на максималния отток за XII Проектна единица - "р. Камчия" и XIII Проектна единица - "Севернобургаски реки".

Изведената регионална зависимост за II обособен подрайон, която ще бъде използвана за определяне на адаптиращия параметър “a” e:

q_maxsr = 0.973738 * A_E^-0.36211

Адаптиращите параметри “b” за основния речен басейн при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5%, заедно с израза за “a” са представени в Таблица 25.

Оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% са определени по зависимостта:

След преобразуване и заместване на съответните адаптиращи параметри, окончателния израз за определяне на Q_P% добива вида:

Окончателните преобразувани изрази за изчисляване на оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% за XIII Проектна единица са представени в Таблица 26: