Утвърдил: инж. Венцислав николов

Черноморската водосборна област се отличава, от една страна, със сравнително малки средни годишни валежи за северната част на Черноморието, а от друга - със значителни годишни валежи за южната част на крайбрежието и Странджанската област.

Докато за крайбрежието на север от Камчия преобладава валеж под 500 мм то валежът за крайбрежието на юг от Маслен нос е 600-700 мм. В Странджанската област валежът расте към планината, като за южната част на тази област при Граматиково той е над 800 мм, а при Малко Търново - над 900 мм. Северната част на Бургаската низина заедно с крайбрежието между Емона и Маслен нос, но без част от крайбрежието на Бургаския залив, са обхванати от валеж 500-550 мм. В останалата част на цитираната низина валежът е 550-700 мм, като расте в посока към югоизток. Черноморието при Камчия-Емона е с валеж над 550 мм. Оттук с отдалечаването от морето към планината валежът се увеличава, като в планинските места от Стара планина той надвишава 750 и дори 800 мм.

Проличалото тук различие във валежно отношение между северната и южната част не само на Черноморието, но и изобщо на водосборната област се подчертава и от сезонните валежи, а съответно на тях и от валежите на някои от месеците. В това отношение зимата е най-характерна.

Докато за крайбрежието Маслен нос - Ахтопол сезонният валеж за зимата е над 175 мм, като при Мичурин надминава 200 мм, а в Странджанската област - при Малко Търново, е 350 мм, за Черноморието на север от Камчия той е под 125 мм, като има и област, в която се включват Балчик и Нови пазар, с валеж под 100 мм. За северната половина на Бургаската низина и на залива, за крайбрежието Емона-Маслен нос, както и за долините на р. Голяма Камчия, Камчия и долното течение на Луда Камчия, преобладаващият зимен валеж е 125-150 мм. Обаче за южната част на Бургаската низина и край горното течение на посочените реки валежът надминава 150 и дори 200 мм.

На зимата се падат максималните сезонни валежни суми за Странджанската област (Малко Търново, Граматиково), за част от Бургаския залив (Факия, Средец), както и за места от южната част на Черноморието (Царево).

След зимата есента се отличава със сравнително по-големи сезонни валежи за крайбрежието и Странджанската област. За този сезон се отбелязват максималните сезонни валежни суми почти за цялото крайбрежие с изключение на Варненския зализ, както и при Царево, където зимният максимум (219 мм) е много близък до есенния сезонен валеж (216 мм). За места от Добруджа и крайбрежието на север от Балчик валежът за този сезон е над 125 мм, а при Шабла и над 175 мм. Обаче в северната част на водосборната област - включваща Балчик - Нови пазар, както и за част от долината на Луда Камчия и при Люляково - Дъскотина, валежът е 100-125 мм. За места по горното течение на камчиите, както и за крайбрежието при Царево, валежът за този сезон е над 175 мм, като расте към планините - в Старопланинската област е над 200 мм, а при Малко Търново, Граматиково - над 250 мм. Валежът 150 - 175 мм обхваща главно Бургаската низина с крайбрежието докъм Поморие, сравнително по-ниските старопланински възвишения, а заедно с тях и крайбрежието между р. Камчия и гр. Несебър. В останалата част на водосборната област преобладава есенен валеж 125 - 150 мм.

През лятото изчезва голямата разлика между валежите на северната и южната част на Черноморието, но липсват големите валежи на Странджанската област. В замяна на това за долините на Провадийската река, Камчиите и старопланинската част настъпва максимумът на сезонните валежи. За сравнително по-високите планински места на тази област с летен максимум на сезонните валежи преобладава валежна зона 175-200 мм, като за някои места валежът е и по-голям. В част от низината на Голяма Камчия и на нейните притоци преобладаващият валеж е 150 - 175 мм, а за места по средното и долното течение на Луда Камчия и Провадийската река той е 150 - 175 мм. Последната валежна зона обхваща места от добруджанската граница (Генерал Тошево) до южната граница, като включва и по-голямата част на Странджанската област. Източната част на последната (Малко Търново, Граматиково) обаче има и по-малък валеж, 125-150 мм, и влиза в област, която минава по цялото Черноморие. Голяма част от крайбрежието на морето - на юг от Каварна, но без Варненския и Бургаския залив, отбелязва валеж 100-125 мм, а при Емона и Созопол - Маслен нос и под 100 мм.

През пролетта отново се очертава макар и в по-слаба форма различието в сезонните валежи на северната и южната част на Черноморието. Докато крайбрежната част от северната граница до Балчик е с валеж по-малък от 100 мм, валежната област 100-125 мм обхваща част от Добруджа, долината на Провадийската река и крайбрежието на юг от Балчик. Обаче на юг от Емона с валеж под 125 мм е само тясна крайбрежна ивица, и то не по целия бряг. Крайбрежието при Царево и Бургас, както и Бургаската низина и областта, включваща средното течение на р. Голяма Камчия и долното течение на р. Луда Камчия, имат валеж 125 - 150 мм. В старопланинската част и Странджанската област валежът за този сезон се увеличава с приближаване към планината, като при Малко Търново и Котел е над 200 мм, а за по-високите места на Стара планина и над 300 мм.

Като най-сухи месеци за разглежданата водосборна област се очертават, от една страна, месеците август и септември, а от друга - месеците от края на зимата и началото на пролетта - февруари и март. Обаче има и преходни места с почти еднакъв минимален валеж, както за летен така и за зимен или пролетен месец, а също и места, за които при главен минимум за летен месец вторичният минимум е за някои от казаните месеци на зимата или пролетта или обратно.

Август се явява като месец с най-малките валежни суми главно за крайбрежието на юг от Емона и за Странджанската област. В по-голямата част на тези области преобладава валеж 10-20 мм, а за Бургаската низина, крайбрежието южно от Ахтопол и край Странджа при Малко Търново - Граматиково месечният валеж е 20 - 30 мм. В северозападната част на разглежданата водосборна област обаче валежът е над 40 мм, като за по-високите места той е и над 50 мм.

Месечният валежен минимум се отбелязва за септември главно за места по долината на р. Голяма Камчия (Дългопол-Преслав, Тича, Шумен). Обаче има и места, за които септемврийският минимум е равностоен или близък до този за февруари или март. За септември във водосборната област преобладава валеж под 40 мм, като голяма част е заета и от валежната зона 20-30 мм. Обаче за старопланинската част и Странджанската област месечният валеж е над 40 мм, за по-високите влизащи тук планински места от Стара планина, както и в Странджа и при Малко Търново-Граматиково, септемврийският месечен валеж надвишава 60 мм.

През февруари, когато за старопланинската част и южната част на разглежданата водосборна област месечният валеж е над 50 мм, а за места край Странджа (Малко Търново и други) той надвишава и 100 мм, в северната част на водосборната област настъпва месечният минимум на валежите, който се изразява с 20-40 мм.

За северната и централната част на водосборната област разпределението на валежите за март е близко до това на февруари. Март, който се явява като месец на вторичния минимум, за някои места от казаните области има почти еднакви или близки с главния минимум стойности. Обаче за северната част на Черноморието - до гр. Варна включително, както и за места по Провадийската река, мартенският минимум е главният минимум на месечните валежи. Същевременно трябва да се отбележи, че за този месец валежите за старопланинската част и Странджанската област са над 50 мм, а за южната част на последната и над 80-90 мм, към Малко Търново и над 100 мм.

С най-големи месечни валежи се отличават месеците ноември - за Черноморието и Странджанската област, и юни - за останалата част на водосборната област. Към последната се причисляват и Варна с главен максимум за юни, а вторичен за ноември, както и Бургас с много близки стойности на главния юнски и вторичния ноемврийски максимум (съответно 69 и 68 мм).

Най-големите месечни валежи се отбелязват в южната част на Странджанската област, където при Малко Търново валежът е над 130 мм. Оттук с отдалечаването от планината валежите намаляват. За южната и централната част на Бургаската низина, за крайбрежието на юг от Варна до Несебър, както и на север от Калиакра и на юг от Ахтопол, а също и за места по долното течение на р. Голяма Камчия и за сравнително по-ниските планински места, месечният валеж е 60-70 мм. Обаче за някои места в тези области - крайбрежието при Шабла, между Калиакра и Камчия, между Маслен нос и Ахтопол, заедно с места от Странджанската област, както и за старопланинската част, валежът е главно 70-80 мм, а някъде и над 80 мм. За северната половина на водосборната област най-големите ноемврийски месечни валежи 80-90 мм са за места по Стара планина, а най-малките 40-50 мм за низината край средното течение на Луда Камчия и места в северната част на водосборната област - Провадия, Нови пазар, Суворово и др.

Като се изключи Странджанската област и Черноморието, в останалата част на водосборната област преобладава юнският максимум на валежите. Най-големите месечни валежи в тази част са за планинските места по Стара планина, където те надминават 90 мм, а за сравнително по-високите части те са и над 130 мм. За низините обаче те не слизат под 70 мм. Изключение правят места край горното течение на р. Луда Камчия с валеж 60-70 мм, какъвто валеж се отбелязва и по Черноморието, а на места и доста навътре от брега. По крайбрежието с изключение на Варненския и Бургаския залив валежите са 40-60 мм, като най-малките от тях, 40-50 мм, се отбелязват при Балчик-Шабла, при Емона, Созопол-Маслен нос, както и на юг от Царево. През юни валежът в Странджанската област при Малко Търново не надминава 80 мм.

Областта, която се характеризира с юнски максимум на месечните валежи, се отличава и за май със сравнително големи месечни валежи - в ниските места с 50-70 мм, а в планинските - над 90 мм. За сравнително по-високите части на Стара планина - над 1000 м, месечният майски валеж е над 100-120 мм. Същевременно за южната част на Странджанската област месечният валеж не надминава 70 мм, а по крайбрежието на Черно море - при Каварна-Балчик, южно от Камчия-Емона и на юг от Созопол се явява и валеж 30-40 мм, а за някои места и 20-30 мм.