В поречието на р. Фъндъклийска

а) плажната ивица при устието на реката е ориентирана фронтално на морето – на изток, а морето е плитко пред плажа, вследствие близостта на устието на р. Камчия, с което се създават условия за високи вълни при силни и продължителни източни ветрове;

б) определената V степен - на най-силна поройност на реката и поречието й;

в) масовото населяване на курор Шкорпиловци през лятото, когато е констатирано максимума на сезонните дъждове;

г) наличието на питейно водовземане в терасата на реката в близост до посочената зона.

2. В поречието на р. Двойница, територията при устието на реката и моста на тази река там, както и 3,0 км, нагоре по течението. Устието на реката има директна връзка с морето. Посочената зона може да се приеме със значителен потенциален риск, поради високата степен на засегнато население и значителни материални щети, вследствие следните особености:

а) плажната ивица при устието на реката е почти ориентирана фронтално на морето – на изток, а морето е плитко пред плажа, с което се създават условия за високи вълни при силни и продължителни източни ветрове;

б) определената V степен - на най-силна поройност на реката и поречието и;

в) масовото населяване на курортните територии около реката и плажа на гр. Обзор през лятото;

г) наличието на питейни водовземания в терасата на реката.

Поради големият брой скатови и инфраструктурни наводнения, за период от 7 години в гр. Обзор, е необходимо подробно обследване на причините за тези наводнения.

а) плажната ивица при устието на реката е почти ориентирана фронтално на морето – на изток, а морето е плитко пред плажа, с което се създават условия за високи вълни при силни и продължителни източни ветрове;

б) определената V степен - на най-силна поройност на реката и поречието й;

в) особено голяма концентрация на летовници в КК „Слънчев бряг”, както и около реката и плажа през лятото;

г) наличието на питейни водовземания в терасата на реката и притоците и;

Анализът на наводненията в територията обхваната от КК „Слънчев бряг”, Несебърското блато и гр. Несебър до с. Равда показва, че има проблеми с повърхностното оттичане – скатовите и инфраструктурните наводнения, които са често явление. Това изисква подробно обследване на причините за това.

а) от предоставената информация от ДА „Гражданска защита”, наводнението от 02-04.09.1999 г. е причинило материални щети за 2 942 000 лв. (над 100 000 лв.) както и загинали четирима човека.

б) определената V степен - на най-силна поройност на реката и поречието и;

в) особено голямата концентрация на летовници в трите хотелски комплекса, къмпинг „Ахелой”, както и изградената бензиностанция на път Е-87, при устието на реката;

а) морските наводнения, всяко от тях причинило материални щети за повече от 100 000 лв. (две летни морски наводнения и две зимни за периода от 1999 г. до 2002 г.);

б) ниският бряг от север и от юг;

в) съществуващите жилищни комплекси в ниските части на града, както и населяването на курортните територии с летовници;

г) остарялата концепция за защита на морския бряг на града.

6. За гр. Бургас – може да се приеме значителен потенциален риск от езерни и инфраструктурни наводнения, който е обуслован от:

а) регистрираните наводнения са нанесени щети за 106 304 лв.;

б) ниският бряг на територията на пристанището;

в) малката разлика между нивото на морето и езеро Вая, спрямо териториите на съществуващите квартали „Долно Езерово”, „Лозово”, „Победа”, „Акациите”, „Крайморие”, Северна индустриална зона, ниските части на кв. „Лазур”, кв. „Зорница” и кв. „Изгрев”. Тези територии са гъсто населени и с добре развита инженерна инфраструктура;

г) необходимост от проучване и анализ в районите кв. „Долно Езерово”, кв. „Лозово”, кв. „Победа”, кв. „Акациите”, кв. „Крайморие”, Северна индустриална зона, ниските части на кв. „Лазур”, кв. „Зорница” и кв. „Изгрев” на остарялата или напълно амортизирана канализационна и отводнителна система.

7. В поречието на река Чакърлийка (Чукарска), включващо и нейните притоци р. Сънър дере и р. Каблянска - зоната определена със значителен риск е при с. Равнец поради:

а) определената V степен - на най-силна поройност на реката и притоците й;

б) предоставената информация от ДА „Гражданска защита”, за наводнението от 02-04.09.1999 г., което е причинило материални щети за 2 390 000 лв. (над 100 000 лв.) Наводнения са станали в един месец с интервал от три - четири дни;

в) наличието на четирите потенциално опасни язовири – „Трояново”, „Овощна градина”, „До селото 1” и „Кокичина могила 2 / Дечковия”, чиито заливни зони се събират при селото.

Наличието на тези дадености и факти показва, че трябва да се обърне внимание на населените места по тези реки, при плановете за управлението на риска от наводнения, за да стане този риск контролиран.

Необходимо е в плановете по управлението на риска от наводнения за ХІІІ проектна единица, да се задължат общините Бургас и Поморие, в плановете по устройство на гр. Бургас и гр. Поморие да се предвидят мероприятия за изграждане на нови и ефикасни канализационни и отводнителни системи в зоните (на градовете) посочени в тази предварителна оценка на риска от наводнения.

1. 
   С. Ливада на р. Татарски дол – речно наводнение 2002 г. в община Камено.
   
2. 
   Гр. Средец на р. Катов дол – речно наводнение 2004 г. в община Средец.
   
3. 
   С. Тръстиково на р. Русокастренска – скатово наводнение 2005 г. в община Камено.
   
4. 
   С. Константиново на р. Русокастренска – скатово наводнение 2005 г. в община Камено.
   
5. 
   С. Трояново на р. Хайджиларска – речно наводнение 2005 г. в община Камено.
   
6. 
   С. Ливада на р. Татарски дол – речно наводнение 2006 г. в община Камено.
   
7. 
   С. Зидарово на р. Факийска – речно наводнение 2006 г. в община Созопол.
   
8. 
   С. Ливада на р. Татарски дол – скатово наводнение 2007 г. в община Камено.
   
9. 
   С. Крушово на р. Русокастренска – скатово наводнение 2007 г. в община Карнобат.
   
10. 
    С. Тръстиково на р. Русокастренска – скатово наводнение 2007 г. в община Камено.
    
11. 
    Кв. „Крайморие”, гр. Бургас – скатово наводнение 2007 г. в община Бургас.
    
12. 
    С. Детелина на р. Барганска – скатово наводнение 2007 г. в община Карнобат.
    
13. 
    С. Русокастро на р. Русокастренска – речно наводнение 2009 г. в община Камено.
    
14. 
    С. Люлин на р. Господаревска – речно наводнение 2009 г. в община Стралджа.
    
15. 
    С. Русокастро на р. Русокастренска – речно наводнение 2010 г. в община Камено.
    
16. 
    Отводнителна система Новоселци на р. Русокастренска – речно наводнение 2010 г. в община Камено.
    
17. 
    С. Трояново на р. Хайджиларска – скатово наводнение 02.2010 г. в община Камено.
    
18. 
    С. Трояново на р. Хайджиларска – скатово наводнение 03.2010 г. в община Камено.
    
19. 
    С. Ливада на р. Татарски дол – скатово наводнение 2010 г. в община Камено.
    
20. 
    Отводнителна система Димчево на р. Факийска – скатово наводнение 2010 г. в община Бургас.
    
21. 
    С. Воиника на р. Господаревска – речно наводнение 2010 г. в община Стралджа.
    
22. 
    Пътен възел с. Зидарово на р. Факийска – речно наводнение 2010 г. в община Созопол.
    

Заслужават внимание обаче речните наводнения, станали в участъците на корекцията на р. Средецка след гр. Средец, както и речното наводнение от 2010 г. станало в участъци от корекцията на р. Факийска в землището на с. Зидарово. Наводненията са станали след преливане и скъсване на предпазните диги.

От сведение на ДА „Гражданска защита” за тежките наводнения в страната за периода 1990 г. – 2001 г. за р. Русокастренска и притоците й е било регистрирано едно тежко наводнение през 1999 г., като щетите са за 83 000 лв.

Наличието на тези факти показва, че трябва да се обърне внимание на дигите в тези места по реките Средецка и Факийска, при плановете за управлението на риска от наводнения, за да стане този риск контролиран до определено ниво, регламентиран в нормативните уредби за устройството на територията на Р. България.

1. 
   С. Лозенец на дере Хаджи Яни – речно наводнение 2002 г. в община Царево.
   
2. 
   Къмпинг “Нестинарка”, гр. Царево на р. Лисово дере – речно наводнение 2002 г. в община Царево.
   
3. 
   Къмпинг “Оазис”, с. Лозенец на р. Потурнашка – речно наводнение 2002 г. в община Царево.
   
4. 
   Гр. Царево на р. Черна река – скатово наводнение 2004 г. в община Царево.
   
5. 
   Къмпинг “Градина” на безименна река – речно наводнение 2006 г. в община Созопол.
   
6. 
   С. Лозенец на дере Хаджи Яни – речно наводнение 2006 г. в община Царево.
   
7. 
   Гр. Созопол на р. Факуда – скатово наводнение 03.2006 г. в община Созопол.
   
8. 
   Гр. Приморско на р. Дяволска – речно наводнение 2006 г. в община Приморско.
   
9. 
   Гр. Китен на р. Караагач – скатово наводнение 2006 г. в община Приморско.
   
10. 
    Гр. Созопол на р. Факуда – инфраструктурно наводнение 06.2006 г. в община Созопол.
    
11. 
    Къмпинг “Оазис”, с. Лозенец на р. Потурнашка – речно наводнение 2006 г. в община Царево.
    
12. 
    Къмпинг “Оазис”, с. Лозенец на р. Потурнашка – речно наводнение 2007 г. в община Царево.
    
13. 
    Гр. Царево на р. Черна река – речно наводнение 2007 г. в община Царево.
    
14. 
    С. Лозенец на дере Хаджи Яни – речно наводнение 11.2007 г. в община Царево.
    
15. 
    С. Лозенец на р. Потурнашка – речно наводнение 10.2007 г. в община Царево.
    
16. 
    С. Веселие на р. Мехмедженска – скатово наводнение 2007 г. в община Приморско.
    
17. 
    С. Ясна поляна на р. Дяволска – скатово наводнение 2007 г. в община Приморско.
    
18. 
    Гр. Приморско на р. Дяволска – скатово наводнение 2007 г. в община Приморско.
    
19. 
    Гр. Китен на р. Караагач – скатово наводнение 2007 г. в община Приморско.
    
20. 
    С. Писменово на р. Узунчаирска – скатово наводнение 2007 г. в община Приморско.
    
21. 
    Гр. Созопол на р. Факуда – речно наводнение 07.2009 г. в община Созопол.
    
22. 
    Гр. Созопол на р. Факуда – инфраструктурно наводнение 12.2009 г. в община Созопол.
    
23. 
    Къмпинг “Нестинарка”, гр. Царево на р. Лисово дере – речно наводнение 2009 г. в община Царево.
    
24. 
    Отводнителна система дяволско блато – речно наводнение 2010 г. в община Приморско.
    

Заслужават внимание обаче ежегодните речни наводнения (на пътя между къмпинг ”Златна рибка” и къмпинг „Градина”) и р. Дяволска от заустването й в Черно море до около 7,0 км нагоре по течението. Наводненията са станали причина за заливане за продължително време (повече от един месец) на Дяволското блато, където се отглежда блатното кокиче.

Наличието на тези дадености и факти показва, че трябва да се обърне внимание на тези зони по реките Дяволска и Равадиновска, при плановете за управлението на риска от наводнения, за да стане този риск контролиран до определено ниво, регламентиран в нормативните уредби за устройството на територията на Р. България.
По река Велека

От известните общо 64 бр. наводнения по р. Велека и притоците и, се констатираха 21 (двадесет и един) броя наводнения, определени като значителни в минало време, в следните зони:

1. 
   С. Бродилово на р. Велека – скатово наводнение 09.2002 г. в община Царево.
   
2. 
   С. Бродилово на р. Велека – речно наводнение 10.2002 г. в община Царево.
   
3. 
   С. Кости на р. Велека – речно наводнение 2002 г. в община Царево.
   
4. 
   Местност „Ковач” до с. Звездец на р. Велека – речно наводнение 2006 г. в община Малко Търново.
   
5. 
   Местност „Ковач” до с. Звездец на р. Айдере – речно наводнение 2006 г. в община Малко Търново.
   
6. 
   Гр. Малко Търново на р. Айдере – речно наводнение 2006 г. в община Малко Търново.
   
7. 
   С. Стоилово на р. Айдере – речно наводнение 2006 г. в община Малко Търново.
   
8. 
   С. Кости на р. Велека - речни наводнения м. 06.2006 г. в община Царево.
   
9. 
   С. Кости на р. Велека - речни наводнения м. 07.2006 г. в община Царево.
   
10. 
    Местност „Тракийски лагер” до с. Стоилово на р. Велека – речно наводнение 2006 г. в община Малко Търново.
    
11. 
    Местност “Качул” до с. Граматиково на р. Дяволски дол – речно наводнение 2006 г. в община Малко Търново.
    
12. 
    С. Младежко на р. Младежка, ляв приток на р. Велека – речни наводнения 2006 г. в община Малко Търново.
    
13. 
    С. Бродилово на р. Велека – речно наводнение 2006 г. в община Царево.
    
14. 
    С. Бръшлян на р. Черна – речно наводнение 2006 г. в община Царево.
    
15. 
    С. Кондолово на р. Тионска и р. Трашка – речно наводнение 2007 г. в община Царево.
    
16. 
    С. Младежко на р. Младежка, ляв приток на р. Велека – речни наводнения 2008 г. в община Малко Търново.
    
17. 
    С. Синеморец на р. Велека – речно наводнение 2008 г. в община Царево.
    
18. 
    С. Младежко на р. Младежка, ляв приток на р. Велека – речни наводнения 2009 г. в община Малко Търново.
    
19. 
    С. Кости на р. Велека - речни наводнения 2009 г. в община Царево.
    
20. 
    С. Кости на р. Велека - речни наводнения 2010 г. в община Царево.
    
21. 
    С. Бродилово на р. Велека – речно наводнение 2010 г. в община Царево.
    

Прави впечатление повтаряемостта на значителните наводнения по дадена река. При с. Младежко, по р. Младежка, ляв приток на р. Велека, за периода 2006 г. - 2009 г. са станали 3 броя, а при с. Кости, по р. Велека, за периода 2006 г.-2010 г., са станали 5 броя.

От сведение на ДА „Гражданска защита” за тежките наводнения в страната за периода 1990 – 2001 г. за р. Велека и притоците й е било регистрирано през 1999 г. едно тежко наводнения, като щетите са за 350 000лв.

Наличието на тези факти показва, че трябва да се обърне внимание на тези населени места, където се определиха значителни наводнения, особено на участъците на р. Младежка при с. Младежко и р. Велека при с. Кости при плановете за управлението на риска от наводнения, за да стане този риск контролиран до определено ниво, регламентиран в нормативните уредби за устройството на територията на Р. България.

За разглеждания период от 2002 г. - 2005 г. са известни общо 3 бр. наводнения, които като тип наводнения са скатови наводнения. Не са отбелязани и не се констатираха наводнения със значителни щети.

Няма никакви данни за р. Силистар (в т.ч. къмпинг „Силистар”), а на нея и на реката южно от с. Синеморец има мостове свързващи чрез двете пътни връзки с. Резово със страната.

6. 
   Оценка на бъдещият риск от наводнения
   

Идентифицирането и оценката на потенциалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения, възникнали на територията на Черноморски район за басейново управление на водите бе извършена съгласно единната национална методика “Предварителна оценка на риска от наводнения в главните речни басейни на Република България – методика за оценка на риска от наводнения, съгласно изискванията на Директива 2007/60/ЕС” утвърдена от Министъра на околната среда и водите през месец юли 2011 г.

Тъй като Черноморското крайбрежие е разнообразно по своята морфология, за нуждите на ПОРН е направена типизация на брега и на дъното на морето в прибойната зона на участъци в следните категории: по вятър - за максимални скорости на ветрове с обезпеченост р=2%, измерени в станциите по Черноморието; по среден наклон на дъното; по наклон на брега: полегат, стръмен, отвесен бряг и устия на реки.

Определени са най-високите морски нива при височини на вълните с обезпеченост 1%, формирани при вятър с обезпеченост 2 % и приложени да действат към всяка от категориите бряг.
След получаване на заплахата в участъците на заливане се наслагват ГИС слоеве съдържащи данни за средна населеност, обобщена икономическа активност чрез използване на данни от проект SAFER, защитени зони и територии, ПСОВ и културно наследство.

За оценка значимостта на потенциалните щети на наводнението са изготвени и съгласувани на национално ниво Критерии за значимост, съдържащи показатели, за оценка в категориите: “Човешко здраве”, “Стопанска дейност”, “Околна среда” и “Културно наследство” (Приложение № 4 от ПОРН в Черноморски район за басейново управление на водите).

За всяка от категориите са определени конкретни показатели за оценка и за всеки показател са съгласувани прагови стойности, превишаването на които определя наводнението като значимо. На национално ниво бе прието, че превишаване на праговата стойност дори и на един от показателите в която и да е категория, е основание за определяне на наводнението като значимо.
За проучване на потенциалната заплаха от наводнения за територията на БДЧР бяха симулирани наводнения с обезпеченост веднъж на сто години както следва:

• на общо 2874 км главни реки и на 205 км Добруджански суходолия или общо върху 3079 км речна мрежа и суходолия;

• от разрушението на всеки от потенциално опасните язовирни стени в неизправно техническо състояние на територията на БДЧР - 16 броя от общо 65 потенциално опасни язовири или 2235 км по главни реки и 169 км по притоци;

• потенциални морски наводнения по цялата дължина на бреговата линия, в устията на реките и в свързаните с морето езера;

При комбинирано проявление на събития се използват принципите на теория на вероятностите, а именно вероятността за съвместното проявление на две събития е равна на произведението на вероятността на едното по условната вероятност на другото.

Р(АВ)=Р(А) х РА(В)

Ако събитието В е независимо от проявлението на събитие А, т.е. проявлението на събитието А не променя вероятността на събитието В, условната вероятност на събитието В е равна на безусловната му вероятност:

РА(В)=Р(В).

За независими събития вероятността за тяхното съвместно проявление е:

Р(АВ)=Р(А) х Р(В)

Изборът на комбинации от събития в настоящата разработка, в подкрепа на изискването за съпоставимост при анализ на резултатите, е насочено към вероятност за съвместно проявление 1 на 100 години като:

- В случая на изследване на подприщването на речни устия от Черно море при МахСтМН и ветрово вълнение с обезпеченост 2% е прието протичащо водно количество в реката Q50% , което води до вероятност за тяхното съвместно проявление точно 1%, т.е. 1 на 100 години.

- В случая на моделиране на разрушение на потенциално опасни язовирни стени поради липса на данни за статистика на повреди, аварии и разрушения на насипни язовирни стени у нас, ползваме публикувани данни за такива в САЩ и статистиката на ICOLD. Големите язовири, включени в списъка на потенциалноопасните са експлоатирани професионално, с програма и система за мониторинг и са в изправно техническо състояние. Те представляват заплаха с един до два порядъка по-малка от 1 на 100 г.

Ето защо проверка на опасността от повреда на потенциално опасен язовир има при малките стени. Поради затлаченост и поради характера на възможната повреда в предварителната оценка на риска се приема 30% разрушение на язовирната стена, което е сравнимо с обезпеченост 1 на 100 години.

При изчисляване на оразмерителните водни количества, необходими за определяне на застрашени от наводнения участъци е приложен общия подход, описан в приетата Методика за оценка на риска от наводнения, съгласно изискванията на директива 2007/60/ЕС.

Този общ подход по-нататък е приложен конкретно към всеки основен речен басейн на територията на БДЧР, като оразмерителните водни количества, необходими за определяне на застрашени от наводнения участъци са определени по основни речни басейни.

За определяне на оразмерителните водни количества с характерна обезпеченост за избрани участъци по теченията на реките, ще бъде използвана общата опростена зависимост:
Q_maxP = a A_E b
Площите на съответните водосбори (AE) ще бъдат определени автоматизирано в ГИС среда. Адаптиращият параметър „а” ще бъде определян за всеки разглеждан участък като се използва съответната регионална зависимост за модула на максималния отток по основни речни басейни.

Адаптиращият параметър „b” е изчислен на базата на статистическата обработка на редиците от годишни максимуми и кривите на обезпеченост за включените ХМС във всеки обособен подрайон.

По-долу са предствени окончателните зависимости за определяне на адаптиращия параметър „а” и стойностите на адаптиращия параметър „b” за три характерни обезпечености (0.1%, 1% и 5%) (период на повторение 1 път на 1000 години, 1 път на 100 години и 1 път на 20 години), в зависимост от местоположението на търсения участък от реката по основните речни басейни на територията на БДЧР.

В Предварителната оценка на риска от наводнения на територията на БДЧР, неблагоприятните последици от бъдещи наводнения, получени посредством моделиране на разливането на висока вълна с обезпеченост 1%, са анализирани по приетите национални критерии за значимост.

Критериите са обединени в четири категории според типа на последиците:

а) „човешко здраве”

б) „стопанска дейност и материални щети”

в) „опазване на околната среда”

г) „културно и историческо наследство”

По критерий „човешко здраве” като характеристика на потенциален риск от наводнение беше ползван броят на постоянното население на засегната урбанизирана територия. За праг на значим риск, определен от симулиране на потенциални наводнения с обезпеченост 1% е определен „100 души постоянно население в заливаемата територия”.

По критерий „стопанска дейност, материални щети” значителен потенциален риск беше определен за прагова стойност за значима щета - 100 000 Евро в дадено място от поречието, но не за цялото поречие.

Другите критерии, използвани за определянето на районите със заплаха, където съществува значителен потенциален риск от наводнения бяха основани на последиците:

а) околната среда – наличие на канализации, пречиствателни станции за отпадъчни води, зони от НАТУРА 2000, защитени зони за питейни води, индустриални дейности, които могат да доведат до замърсяване на околната среда в следствие на наводнение;

б) културното и историческо наследство – наличие на паметници с национално и световно значение от списъка на ЮНЕСКО.