Утвърдил: инж. Венцислав николов

При разработването на ПОРН беше използвана налична информация както е видно от следната таблица:

Към изброените следва да се добавят още:

“Използване на водите и Водостопански баланс на поречието на река Камчия” и “Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление”.

4.2.2. Описание на събраната информация от външни източници

На интернет страницата на БДЧР бе публикувана следната помощна информация:

• 
  Упътване за работа с .PDF документи;
  
• 
  Писмо до общините в това число и карти на територията им;
  
• 
  Анкетен лист за предварителна оценка на риска от наводнения;
  
• 
  Методика по чл.187, ал. 2, т. 6 от Закона за водите:
  

• 
  Подготвителни работи за Предварителна оценка на риска от наводнения
  
• 
  МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ за Предварителна оценка на риска от наводнения
  
• 
  МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ за Предварителна оценка на риска от наводнения-съкратен алгоритъм
  

- Анкетен лист за минали наводнения до институциите

• 
  Упътване за очертаване на зелетите площи при минали наводнения в една община.
  

Получени бяха попълнени анкетни листи от 46 общини в териториалния обхват на БДЧР, както и от „Напоителни системи” ЕАД и Областните управления по пожарна безопасност и защита на населението към МВР.

От разполагаемите източници на информация за минали наводнения, след проверка и анализ на наличните данни, някои от събитията бяха обединени, тъй като за тях е докладвано в няколко общини едновременно. При анализа на получената информация се установи, че една част от данните за настъпили наводнения не е прецизирана и е представена твърде общо. В някои от анкетните листи липсваха попълнени данни за всяка от изисканите характеристики. Получена бе и информация за разпространението на наводнения, нанесени върху предоставената картна основа.

Получените данни и информация бяха систематизирани и обобщени в таблична форма и нанесени в ГИС на БДЧР.

В резултат на анализа и обобщението на получените анкети, бяха регистрирани 761 случая на минали наводнения.

4.2.3. Непълноти и неопределености
За целите на предварителната оценка на риска от наводнения са използвани само общодостъпните налични данни. Направен е анализ на количеството и качеството на изходната информация.

По отношение на количеството - от наличните 23 действащи ХМС на територията на БДЧР, с период на наблюдение под 25 години са 4 ХМС; с период на наблюдение между 25 и 30 години са 3 ХМС; с период на наблюдение между 30 и 40 години са 9 ХМС; с период на наблюдение над 40 години са 7 ХМС. Общо, с период на наблюдение над 30 години са 16 ХМС. Различните по дължина периоди на наблюдение в ХМС занижават точността на получените резултати при статистическата обработка на данните. На този етап, с оглед целите на поставената задача – предварителна оценка на риска от наводнения, известно занижаване на точността е допустимо. В следващия етап на изследването на риска от наводнения в речните басейни на територията на България, при оформяне на картите на опасността и риска, изходната информация трябва задължително да бъде подобрена – чрез допълване на редиците от ХМС с всички актуални данни до настоящия момент, както и чрез привеждане на данните към еднородни периоди на наблюдение. По отношение на качеството на наличната информация – в голяма част от ХМС на територията на БДЧР, някои от стойностите на регистрираните максимални годишни водни количества са дадени като ориентировъчни. Също така, редиците от годишни максимуми са непълни (липсват данни са определени години). Това допълнително води до снижаване на качеството на получените резултати. В следващия етап е добре информацията да бъде проверена и уточнена, доколкото е възможно.

След направения анализ и оценка на качеството и количеството на наличната информация, за определяне на оразмерителните водни количества като основни са използвани посочените 23 ХМС, разположени на реките Батова, Девня, Провадийска, Крива, Тича, Врана, Селска, Луда Камчия, Камчия, Хаджийска, Айтоска, Средецка, Факийска, Господаревска, Ропотамо и Велека. Информацията от ХМС е използвана с направените по-горе уговорки, като при получаване кривите на обезпеченост на максималния отток и при извеждането на регионални зависимости за модула на максималния отток са изключени част от станциите с недостатъчна като количество и несигурна като качество информация.

3. 
   Оценка на миналите наводнения
   

Изискванията на Европейската комисия позволяват да се добавят класификации, които са характерни за отделните локални особености на изследваните райони. По-долу са добавени следните класификации:

• 
  Езерни наводнения
  
• 
  Скатови наводнения
  

Анализирани бяха 761 броя минали наводнения, в района на черноморските реки и крайбрежието. Анализът е извършен на основа обследване на подробни топографски карти, с проучване териториите на поречията с прилежащите населените места, курортите, хидротехническите съоръжения и инженерната инфраструктура. При проучване на местата от териториите, където са се случили наводненията, се използва ГИС базата данни, Google Earth както и ортофотоснимки (от 2007 г.) на територията. Някои от териториите в Google Earth са заснети през 2010 г., което дава достатъчно реална картина на топографията в тях.

От анализа се получиха следните проценти на типовете наводнения в проектните райони на черноморските реки и крайбрежие.

Общо описаните наводнения по проектни единици (Методика за предварителна оценка на риска от наводнения) и речни басейни са:

За разглеждания период от 1914 г. - 2010 г. са известни общо 70 бр. наводнения, а типовете наводнения са както следва:

1. 
   Речни наводнения – 49 бр. – 70.00%
   
2. 
   Скатови наводнения – 19 бр. - 27.14%
   
3. 
   Морско наводнение – 2 бр. - 2.86%
   

За разглеждания период от 1897 г. - 2010 г. са известни общо 48 бр. наводнения, а типовете наводнения за реката и притоците й са както следва:

1. 
   Речни наводнения – 43 бр. - 89,58%
   
2. 
   Скатови наводнения – 5 бр. - 10,42%
   

В разглеждания период от 1914 г. - 2010 г. са известни общо 241 бр. наводнения, а типовете наводнения за реката и притоците й са както следва:

1. 
   Речни наводнения – 157 бр. – 65,15%
   
2. 
   Скатови наводнения – 84 бр. – 34,85%
   

За разглеждания период от 1999 г. – 2010 г. са известни общо 170 бр. наводнения, а типовете наводнения за реките и притоците им са както следва:

1. 
   Речни наводнения – 45 бр. – 26,47%
   
2. 
   Скатови наводнения – 73 бр. – 42,94%
   
3. 
   Инфраструктурни наводнения – 33 бр. -19,41%
   
4. 
   Морски наводнения – 14 бр. – 8,24%
   
5. 
   Езерни наводнения – 5 бр. – 2,94%
   

За разглеждания период от 2002 г. – 2010 г. са известни общо 97 бр. наводнения, а типовете наводнения за реките и притоците им са както следва:

1. 
   Речни наводнения – 57 бр. - 58,76%
   
2. 
   Скатови наводнения – 39 бр. - 40,21%
   
3. 
   Инфраструктурно наводнение - 1 бр. - 1,03%
   

1. 
   Речни наводнения – 32 бр. – 47,06%
   
2. 
   Скатови наводнения – 32 бр. – 47,06%
   
3. 
   Инфраструктурни наводнения - 4 бр. – 5,88%
   

1. 
   Речни наводнения – 40 бр. – 62,50%
   
2. 
   Скатови наводнения – 24 бр. – 37,50%
   

1. Скатови наводнения – 3 бр. – 100%

1. 
   Речни наводнения – 72 бр. – 53,33%
   
2. 
   Скатови наводнения – 59 бр. – 43,71%
   
3. 
   Инфраструктурно наводнение 4 бр. – 2,96%
   

Също така може да се определят типове наводнения за целия Черноморски район на басейново управление. Те са общо 5 типа, включващи 761 бр. наводнения, от които:

1. 
   Речни наводнения – 423 бр. – 55,59%
   
2. 
   Скатови наводнения – 279 бр. – 36,66%
   
3. 
   Инфраструктурни наводнения – 38 бр. – 4,99%
   
4. 
   Морски наводнения – 16 бр. – 2,10%
   
5. 
   Езерни наводнения – 5 бр. – 0,66%
   

Съпоставимостта на миналите наводнения в една проекта единица към друга е некоректно, предвид на това, че периодите на регистрираните наводнения са различни.

Характерно е, че през лятото изчезва голямата разлика между валежите на северната и южната част на Черноморието. В замяна на това в долините и планинската част на Черноморието настъпва максимумът на сезонните валежи, което рязко вдига риска от наводнения. По същото време, през лятото е масовото населяване на Черноморието с летовници, което увеличава опасността от засегнати и пострадали хора при наводнения.

Цялата налична информация е въведена в ГИС на БДЧР.

Детайлната информация за всяко едно регистрирано минало наводнение в Черноморския РБУ е налична в Приложение № 1.

Визуализацията на регистрираните минали наводнения може да се види на приложените карти по проектни единици:

• 
  Х Минали Наводнения в Черноморски Добруджански реки;
  
• 
  ХІ Минали Наводнения в Река Провадийска;
  
• 
  ХІІ Минали Наводнения в Река Камчия;
  
• 
  ХІІІ Минали Наводнения в Севернобургаски реки;
  
• 
  ХІV Минали Наводнения в Мандренски реки;
  
• 
  ХV Минали Наводнения в Южнобургаски реки, р. Велека и р. Резовска.
  

5.3. Методология и критерии за оценка на значимостта на миналите наводнения и техните неблагоприятни последици

За целта са използвани височинни модели ASTER GDEM (product of METI and NASA) и SRTM3 data sets - Version 2.1, Eurasia, хидроложки и хидравлични модели за симулиране на течение в същите реки, където са се случили миналите наводнения.

Значимостта на последиците на всяко от симулираните потенциални наводнения с обезпеченост 1% бе определена по общите за четирите района за басейново управление критерии за значимост на неблагоприятните последици от потенциални бъдещи наводнения, а именно според типа на последиците в съответните категории:

а) „човешко здраве”

б) „стопанска дейност и материални щети”

в) „опазване на околната среда”

г) „културно и историческо наследство”.

Значимостта на последиците бе определена при превишаване на поне един от определените прагове по изброените категории.

Въведена бе наличната информация за предприети мерки на инженерната защита за намаляване на риска от наводнения.

За районите, в които не са предприети мерки за защита, а симулирането на потенциално наводнение наподобява обхвата на регистрирано значително разливане, бе прието, че значимите минали наводнения гарантирано ще се повтарят и в бъдеще.

Всеки речен басейн бе обследван и анализиран. В хода на тази дейност бе установено, че суходолията на Черноморски Добруджански реки са специфични, тъй като са с непостоянен воден поток, пресъхващи и единични водосборни райониса с площи по-големи от 200 km² и също следва да бъдат обследвани.