Проектна единица X – ЧЕРНОМОРСКИ ДОБРУЖАНСКИ РЕКИ

От Добружанските реки, вливащи се направо в Черно море, по-значителна река е Батова с 39 км дължина и 339 км² водосборна област и кота на извора 294 м. След като тече успоредно на Черноморското крайбрежие в северна посока, реката при с. Батово прави завой и се влива в Черно море между градовете Варна и Балчик. Река Батова има няколко незначителни притока.

Освен р. Батова към Черноморските Добружански реки принадлежат още седем малки реки с дължини между 3 и 13 км и водосборни области между 4 и 90 км². В сравнение с Добруджанските реки, вливащи се в р. Дунав, тук средните наклони на реките са по-големи - варират от 8.2 ‰ за р. Батова до 85 ‰ за р. Вишвишдере, което до голяма степен се дължи на ограничената им площ на оттичане, т. е. на малкото разстояние между вододелното било и Черноморското крайбрежие.

Топография и геология

В приморската ивица на Добруджа, релефът е слабо разчленен от асиметрична долинна мрежа и е най-равнинната част на района.

Река Батова събира водите си във Варненското плато от низходящите извори на миоцена. Тя има ерозионна, дълбоко врязана в миоценските отложения долина със стръмни брегове.

Реки и естествени езера

На север няма оформени реки и съществуващите крайморски малки езера имат подземно водно подхранване. В тази част на крайморския склон на Добружанското плато годишните валежи не формират речен отток поради силно водопропускливите почви, наличието на карст и дълбок водоупор. Единствената река е Шабленска, която се влива във едноименното езеро, но няма непрекъснато водно течение. Тя е всъщност суходолие с образуване на водно течение само при силни дъждове.

В югоизточната част на Добруджанското плато хидрогеоложките условия позволяват образуването на постоянни речни течения и при същия размер на валежа. Тук се е формирал водосбора на река Батова.

Река Батова води началото си от чешма, намираща се 500 м над с. Куманово. В началото тя представлява малък лъкатушещ поток със слаб наклон, подхранващ се допълнително от 11 чешми в селото.

Формата на долината от изворите до под с. Орешака е тясна с високи и стръмни склонове, достигащи до 80-90° наклон. В този участък широчината на коритото е 1-2 м. Дъното е чакълесто-каменисто. На 2.5 км след с. Орешака формата на долината става коритообразна, като склоновете стават по-полегати в долната си част. Този характер се запазва до с. Оброчище, след което напречният профил на долината става трапецовиден и се запазва такъв до устието. Общо взето, долината на реката от изворите към устието се разширява, като при последното има вече една широчина от 8 км. В този участък широчината на коритото се движи между 4-5 м със средна дълбочина 0.5 - 1.0 м. Дъното на реката от чакълесто и каменисто в най-долното течение става тинесто. Характерна особеност на р. Батова е, че долината й е силно изрязана, като при устието дълбочината достига 500 м.

Общата дължина на реката е 38.700 км, водосборната площ възлиза на 338.800 км², средната надморска височина на басейна е 250 м, средния наклон на реката е 8.2 ‰. Залесеността на поречието на р. Батовска е 37% и се състои предимно от нискостеблени широколистни гори с обща площ около 130 км².

Хидрометричната мрежа в речния басейн се състои от 1 действаща хидрометрична станция на р. Батова. Станцията е съоръжена с механичен лимниграф с дневен аналогов запис и с лек мерилен мост, откъдето се извършват измерванията на водните количества по метода ”площ - скорост” с хидрометрично витло.

Дуранкулашкото, Езерецкото и Шабленското езеро заемат лиманните устия на добруджанските суходолия, образувани в дълбокоокарстени сарматски варовици. От морето са отделени с тесни и ниски пясъчни коси, през които по време на вълнение преливат солени морски води. За ниските стойности на солеността способства подхранването им с карстови води от извори.

Батовско блато (в устието на р. Батова) има лиманен характер, образувало се е от речен разлив, който при пълноводие придобива формата на блато. През лятото силно намалява площта си и дори пресъхва. Представлява мочурище, обрасло с папур. Солеността му е ниска, но през лятото и есента се повишава.
Определяне на оразмерителни максимални водни количества

Приложен е възприетия общ подход за определяне на оразмерителни максимални водни количества, отнесен към X Проектна единица - "Черноморски Добруджански реки".

Получаването на отделна регионална зависимост за модула на максималния отток за X Проектна единица e невъзможно, тъй като на територията на така приетата проектна единица е налице само една ХМС от опорната мрежа – ХМС № 16/ 41800 р. Батова с. Оброчище.

По тази причина беше изведена една обща регионална зависимост за модула на максималния отток за X Проектна единица - "Черноморски Добруджански реки" и XI Проектна единица - "р. Провадийска".

Изведената регионална зависимост за I обособен подрайон, която ще бъде използвана за определяне на адаптиращия параметър “a” e:
q_maxsr = 10.72006 * A_E^-0.90475
Адаптиращите параметри “b” за основния речен басейн при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5%, заедно с израза за “a” са представени в Таблица 18
Таблица 18 Адаптиращи параметри „а” и „b” за X Проектна единица

Проектна единица	Речен басейн	Реки	Адаптиращ параметър „а”	Адаптиращ параметър „b”
				b0.1%	b1%	B5%
X	"Черноморски Добруджански реки"	Батова, Шабленска, Изворска, Челикдере	a = 10.72006 * АЕ-0.90475	11.691	5.881	3.152

Оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% са определени по зависимостта:

След преобразуване и заместване на съответните адаптиращи параметри, окончателния израз за определяне на Q_P% добива вида:

Окончателните преобразувани изрази за изчисляване на оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% за X Проектна единица са представени в Таблица 19

В територията, принадлежаща на X Проектна единица, на север от р. Батова са разположени няколко суходолия, три от които са с по-голяма водосборна площ и представляват по-голям интерес. Тъй като не беше открита информация за наименованието на част от тези суходолия, те са обозначени условно:

- Румънско дере – преминава на територията на Румъния – площ на водосбора 340 км²;

- Дуранкулашко дере – влива се в Дуранкулашкото езеро - площ на водосбора 220 км²;

- Шабленска река - влива се в Шабленското езеро - площ на водосбора 120 км²

Тези суходолия нямат непрекъснато водно течение, а образуват такова само при силни дъждове. Наводненията в този район се предизвикват предимно от стичането на скатови води, в резултат на интензивни валежи.

Поради различния характер на формиране на оттока, при определянето на оразмерителните водни количества конкретно за суходолията в X Проектна единица е приложен методът, известен в литературата като “рационален подход за определяне на максималния отток”. При този подход, максималните отточни водни количества се изчисляват в зависимост от площта на водосбора, интензивността на падналия валеж и отточния коефициент.

А) Интензивни валежи с определено времетраене и обезпеченост:

Приложена е Отрасловата нормала на ГУМХ – ”Методично ръководство за определяне на характеристиките на максималния отток на реките в България” (прието от КОПС при МС 1980 г.), в частта за определяне на характеристиките на интензивните валежи. За всяко суходолие са определени:

• 
  средномногогодишната стойност на денонощния максимум на дъжда в зависимост от площта на водосбора и неговата средна надморска височина – използва се районирането на територията на България по денонощен максимум на дъжда;
  
• 
  денонощната максимална валежна височина с обезпеченост 1 % - h_max1% (мм) -използват се относителните квантили за съответстващия район по денонощен максимум на дъжда;
  
• 
  максималната валежна височина при времетраене на дъжда = 120 мин. и обезпеченост 1% - използва се районирането на територията на България по редукционните криви на дъжда. (Изборът на времетраене на валежа - 120 мин. при поставената цел за приблизително определяне на водните количества, е направен въз основа на факта, че за дъждовната канализация най-голям интерес представлявят интензивните дъждове с продължителност 60 - 120 мин. и като ориентировъчно е прието, че времето на дотичане е равно на продължителността на валежа;
  
• 
  обемната интензивноста на максималния дъжд за времетраене 120 мин. и обезпеченост 1% - q (l/sha);
  

Приложен е рационалния подход:

• 
  обемната интензивноста на максималния дъжд за времетраене 120 мин. и обезпеченост 1% - q в (l/sha) е преобразувана в (м³/сек/км²), което всъщност представлява валежния модул при обезпеченост 1% - q_1%;
  
• 
  приет е отточен коефициент за района на суходолията φ = 0.2 (по литературни и емпирични данни);
  
• 
  определен е модула на максималния отток при при обезпеченост 1% - q_1%;
  

В Таблица 20 са представени получените резултати за трите по-големи суходолия (за цялата водосборна площ на суходолията):

Получените отточни модули за трите дерета се различават незначително, поради което може да се приеме за всички суходолия, разположени на север от р. Батова в X Проектна единица една обща зависимост за определяне на оразмерителното максимално водно количество с обезпеченост 1% (при използване на рационалния подход):

В XI Проектна единица - "Река Провадийска" основните реки са Провадийска, Девня, Крива, Мадара, Главница.

Водосборната област на река Провадийска е ограничена от поречията на р. Русенски Лом, Черноморските Добруджански реки и р. Камчия. Площта на водосборната област на поречието е 2132 км² с дължина на реката 119 км.

Реката води началото си от хълмиста местност 2 км над с. Добри Войниково и извор на кота 426 м. Тече в югоизточна посока, която посока запазва до вливането си в Белославското езеро. Средният наклон на реката е твърде малък — 3.6 ‰, с гъстота на речната мрежа 0.5 км/км².

Провадийска има осем притока, от които по-значителни са: Крива река — дължина 48 км и водосборна област 218 км²; Главница — дължина 41 км, водосборна област - 375 км² и Девненска — дължина 27 км, водосборна област 201 км². Средният наклон на притоците се движи между 6.4 ‰ (р. Главница) и 12 ‰ (р. Девня), а гъстотата на речната мрежа има стойности между 0.3 км/км² (р. Девня) и 0.9 км/км² (р. Белянка).

Топография и геология

Река Провадийска, при оформянето на своята долина е изрязала част от северобългарската подутина и след това се е врязала дълбоко в масива на Провадийското плато и го е разделила на две части: източна - Добринска, и западна - Кривненска.

Тя е образувала три акумулационни тераси, от които най-голяма площ има най-ниската тераса (лъка), която при проливни дъждове се залива. Последната има относителна височина над уреза на реката 2-3 м, а другите две - съответно от 7-10 и 30-35 м над уреза на реката.

Долината на р. Провадийска е тип ерозионен. В преломната й част под гр. Провадия реката е използвала съществуващ разсед, който е разширила. По своето оформление долината е в стадий на зрялост. Образуването на три тераси е било съпроводено с промени в ерозионния базис вследствие на епейрогенните издигания на района.

В състоянието на равновесие на ерозионния цикъл р. Провадийска е силно меандрирала и посредством странична ерозия е разрушавала склоновете, като е предизвиквала свличания и оттам разшириване на своето корито.

Формата на долината на р. Провадийска в обсега на платото е почти симетрична. По склоновете й се наблюдават характерни вертикални заравнености, обусловени главно от литологическия състав на скалите.

Река Провадийска води началото си от Шуменското плато и прибира притоците си Аннадере, Манастирска, Девненска реки и много дерета. Тя получава значително количество вода чрез подземно подхранване.

Реки и естествени езера

Река Провадийска започва 3 км над с. Добри Войниково от два извора, единият от които е с постоянен дебит и е каптиран за водоснабдяване, а другият е по-малък.

Началото на реката е малък силно лъкатушен ручей, течащ в тясна долина със стръмни склонове в плитко корито. Средният надлъжен наклон на реката е много малък - около 1.5-2 ‰, като в долното течение достига до 0.3 ‰.

Формата на долината постепенно преминава в трапецовидна, която се запазва до с. Добрина. Оттук надолу долината става с неясно и неопределено изразен напречен профил.

В средното течение се забелязва едно броеницоподобно стеснение и уширение на долината. Почти по цялото течение реката тече в много плитко корито с ниски брегове, като на места същите се губят и нивото на водата се изравнява с повърхността на прилежащите лъки.

Широчината на реката достига до 8 - 10 м в средното и долното течение, а дълбочината до 1 - 1.5 м. Крайречните лъки заемат почти цялото дъно на долината, като в долното течение са много широки и представляват постоянно тресавище.

Р. Провадийска се влива в Белославското езеро в западния му край. Реката е коригирана в участъците от с. Каспичан до жп. спирка Косово и от устието до с. Равна, но поради лошо изпълнение и приет малък профил същата залива прилежащите земи и причинява много поражения върху културите.

Дължината на р. Провадийска е 119.000 км, водосборната площ възлиза на 2131.800 км², средната надморска височина на басейна е 211 м, залесеност – 22.00 %, среден наклон на реката – 3.6 ‰ и средна гъстота на речната мрежа – 0.480 км/км2.

Река Девненска е приток на р. Провадийска и се влива в непосредствена близост преди устието й. Реката се подхранва от най-големите в нашата страна карстови извори на големия девненски разлом.

Дължината на р. Девненска е 27.0 км, водосборната площ възлиза на 201.0 км², средната надморска височина на басейна е 189 м, залесеност – 17.00 %, среден наклон на реката – 12.0 ‰ и средна гъстота на речната мрежа – 0.300 км/км².

Хидрометричната мрежа в речния басейн се състои общо от 2 действащи хидрометрични станции на р. Провадийска. ХМС на р. Крива и река р. Девня са закрити, поради технически проблеми през 2007 г. Всички станции са съоръжени с механични лимниграфи с дневен аналогов запис и с леки мерилни мостове, откъдето се извършват измерванията на водните количества по метода ”площ - скорост” с хидрометрично витло.

Белославското езеро и Варненскито езеро са типични лимани, образувани в устиевите части на реките Провадийска и Девненска. Първоначално те са представлявали единен лиман, дълбоко врязан във вътрещността. Постепенно, в следствие на затлачвания от наноси и намаляване на речния приток, се обособяват като самостоятални езера. В момента отново са свързани посредством прокопан канал.

Белославско езеро има дължина около 8 км и ширина между 0.5 и 3.5 км. До прокопаване на канала езерото е било сладководно. След това, поради нахлуване на морски води и изпускане на отпадъчни води, солеността се повишава. Изземването на води от Девненските карстови извори за промишлени нужди намалява притока в езерото. Бреговете са ниски и заблатени.

Варненско езеро е най-голямото по обем (около 170 млн. м³ и най-дълбокото крайморско езеро. До прокопаването на първия канал през 1909 г. представлява закрит сладководен лиман с отток в морето чрез заблатена местност. След свързването му с морето започва неговото осоляване. На изток се ограничава от широка пясъчна коса, на север бреговете му са ниски и заблатени, а на юг – високи и стръмни. Подхранва се от речни и приточни води от Белославско езеро, от подземни пресни, както и от нахлуващи морски солени води от Варненския залив. Езерото е с тясна и удължена форма в посока запад-изток, с дължина 15 км и средна ширина 1.3 км. Дълбочината му достига до 19 м.

Залесеност.

Горите в поречието на р. Провадийска заемат около 22 % от общата площ на басейна. Нискостеблената растителност е най-разпространена, като широколистни гори се срещат твърде рядко. По-значителните гори по главната река са в средното и долното течение, докато от изворите до гара Каспичан водосборната област е почти обезлесена. Най-добре е залесен районът на Провадийското плато. От гара Каспичан в южна посока се простира обширна гора с продълговата форма с ширина между 4 и 10 км. По на юг с едно прекъсване от 3 км в граничещата с поречие Камчия водосборна област на притока на р. Провадийска - р. Главница, започва гъста нискостеблена гора. Площта й е към 100 км², като половината от нея се намира в поречието на Камчия, т. е. гората продължава непрекъснато от другата страна на водораздела.

Друга нискостеблена гора, заслужаваща внимание, е тази при гр. Провадия, простираща се на североизток от града с около 45 км² площ. Добре залесен с нискостеблени гори е също левият приток на р. Провадийска — Крива река, където горите заемат дясната част на водосборната област в горното течение на реката.
Определяне на оразмерителни максимални водни количества.

Приложен е възприетия общ подход за определяне на оразмерителни максимални водни количества, отнесен към XI Проектна единица.

Изведена е една обща регионална зависимост за модула на максималния отток за X Проектна единица - "Черноморски Добруджански реки" и XI Проектна единица - "р. Провадийска" .

Изведената регионална зависимост за I обособен подрайон, която ще бъде използвана за определяне на адаптиращия параметър “a” e:

Адаптиращите параметри “b” за основния речен басейн при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5%, заедно с израза за “a” са представени в Таблица 21

Оразмерителните максимални водни количества при трите характерни безпечености 0.1%, 1% и 5% са определени по зависимостта:

След преобразуване и заместване на съответните адаптиращи параметри, окончателния израз за определяне на Q_P% добива вида:

Окончателните преобразувани изрази за изчисляване на оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% за XI Проектна единица са представени в Таблица 22.