Утвърдил: инж. Венцислав николов

Статистическите данни показват ясна тенденция към намаляване броя на населението в района в периода 1992 – 2011 година. За разлика от това процентното съотношение спрямо общото население на страната нараства, поради увеличен прираст в някои от крайморските градове. Динамиката в броя на населението подробно по общини се разглежда в съответните речни басейни.

Общата прогноза за следващите години е, че ще се запазва тенденцията към намаление на населението.

За определяне на местоположението на водоизточниците за обществено питейно водоснабдяване, на точките на заустване на градски канализации и ГПСОВ са използвани актуални данни от издадените разрешителни от БДЧР Използвани са актуални граници на зоните за защита на водите, предназначени за човешка консумация.

Текстовете за намаляване на риска от наводнения би следвало да присъстват в обяснителните записки на общи и подробни устройствени планове – както в екологичната част на плана, така и към Екологичните оценки на плановете, към компонента „Води” или в раздела за здравно-хигиенни условия и оценка на риска. В посочените документи обаче подобни текстове липсват. Поради тази причина при изготвянето на предварителната оценка на риска от наводнения не е взето предвид дългосрочното благоустройство и развитието на инфраструктурата на територията на Черноморски район за басейново управление.

В редица цитирани в Предварителната оценка на риска от наводнения изследвания и проекти (Доклади за оценка на Междуправителствения Съвет за Промяната на Климата) е споменато, че е почти невъзможно да се предвидят климатичните промени до 2050 година, тъй като при симулациите при различните сценарии и модели не е установен статистически значим сигнал за промени.

Като общ извод може да се каже, че няма сигурност по отношение на промяната на климата, която се очаква в бъдеще и особено как промените ще варират в различните райони. Въз основа на използваната научна литература е направен извода, че влиянието на климатичните промени върху честотата, значимостта и появата на наводненията в Черноморския район за басейново управление е незначително в рамките на първия цикъл дейности, съгласно Директива 2007/60/ЕС и не е взето под внимание при оценката на потенциалните наводнения.

6.6. Оценка на влиянието на дългосрочното развитие върху появата и значимостта на наводнения

Общата прогноза за следващите години е, че ще се запазва тенденцията към намаление на населението.

За определяне на местоположението на водоизточниците за обществено питейно водоснабдяване, на точките на заустване на градски канализации и ГПСОВ са използвани актуални данни от издадените разрешителни от БДЧР Използвани са актуални граници на зоните за защита на водите, предназначени за човешка консумация.

Текстовете за намаляване на риска от наводнения би следвало да присъстват в обяснителните записки на общи и подробни устройствени планове – както в екологичната част на плана, така и към Екологичните оценки на плановете, към компонента „Води” или в раздела за здравно-хигиенни условия и оценка на риска. В посочените документи обаче подобни текстове липсват. Поради тази причина при изготвянето на предварителната оценка на риска от наводнения не е взето предвид дългосрочното благоустройство и развитието на инфраструктурата на територията на Черноморски район за басейново управление.

В редица цитирани в Предварителната оценка на риска от наводнения изследвания и проекти (Доклади за оценка на Междуправителствения Съвет за Промяната на Климата) е споменато, че е почти невъзможно да се предвидят климатичните промени до 2050 година, тъй като при симулациите при различните сценарии и модели не е установен статистически значим сигнал за промени.

Като общ извод може да се каже, че няма сигурност по отношение на промяната на климата, която се очаква в бъдеще и особено как промените ще варират в различните райони. Въз основа на използваната научна литература е направен извода, че влиянието на климатичните промени върху честотата, значимостта и появата на наводненията в Черноморския район за басейново управление е незначително в рамките на първия цикъл дейности, съгласно Директива 2007/60/ЕС и не е взето под внимание при оценката на потенциалните наводнения.

За да може да се прецени по какъв начин е възможно да се предприемат мерки за намаляване на риска от наводнения, в допълнение на специализираните проучвания би следвало темата да намери място в плановите документи със стратегически характер, които се разработват у нас.

Влиянието на промените в климата и свързаните с това завишени рискове, между които и тези от наводнения, би следвало да са обект на анализ и оценка в документите, разработвани съгласно Закона за регионалното развитие (обн. ДВ бр. 50/2008 г.) и Закона за устройство на територията (обн. ДВ бр. 01/2001 г.).

Йерархичната последователност и съответствие на документите от двата закона може да се проследи в следната схема:

В глава трета на Закона за регионално развитие са разписани всички документи, които са в основата на стратегическото планиране и програмирането на регионалното развитие, посочени са техните обем и съдържание. Ясно се вижда последователната обвързаност на документите във вертикална посока.

На този етап, в който се подготвя Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012 – 2022 г., която трябва да предложи рамката за бъдещото социално-икономическо развитие на регионите, въпросите с оценката на риска от наводнения би следвало да се третират в часта за околната среда. По този начин тя ще се обогати с приоритетни действия по ефективното използване и опазването на ресурсите и намаляването на рисковете при природни бедствия, каквито са и хидроложките и метеороложките.

Следващото йерархично равнище, на което би следвало да се разпишат по-конкретни мерки за намаляване на риска от наводнения е регионалното. В Регионалните планове за развитие на Североизточен и Югоизточен район един от приоритетите е опазването на околната среда, елемент от който е съобразяването с промените в климата, намаляването на риска за здравето и живота на хората, опазването на природното и културното богатство, както и на материалните ценности.

Подобно съдържание на това, описано съгласно чл. 11 на ЗРР, имат и документите от средващите йерархични нива, а именно – областните стратегии и общинските планове за развитие.

Съгласно чл. 12. ал. 1 на ЗРР „Областната стратегия за развитие определя средносрочните цели и приоритети за развитие на областта, както и стратегическите насоки за разработване на общинските планове за развитие.“ Тя се разработва в съответствие с регионалния план на развитие и се приема от областния съвет за развитие.

Следващият член от ЗРР дава яснота по отношение съдържанието на Общинския план за развитие, който също определя средносрочни цели и приоритети, но на ниво община, и се подчинява на областната стратегия на развитие. Този общински план за развитие се придружава от програма за реализация и по-голяма конкретност по отношение на проектите, необходимия финансов ресурс за изпълнението им и отговорните структури за реализацията. Общинският план за развитие се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината.

Единственият текст, от който става ясно, че трябва да има обвързаност между двата вида документи от ЗРР и ЗУТ е чл. 14, съгласно който стратегиите и плановете, цитирани по-горе се разработват и изпълняват във взаимодействие и съгласувано с предвижданията на съответните устройствени схеми и планове.

По аналогичен начин могат да се разгледат и документите за устройство на територията, чийто обем и съдържание са разписани както в Закон за устройство на територията, така и в Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

В чл. 10 ал. 3 на Закона за устройство на територията е записано, че „В територии и части от тях, определени по реда на този закон, с устройствени схеми и планове може да се установява режим на превантивна устройствена защита, с който се запазва фактическото им ползване, без да се влошават техните качества.“ Това подсказва, че защитата от наводнения също може да бъде посочена в устройствените планове като превантивен режим за зони, които предварителната оценка определи като рискови.

Останалите документи, към които може да има изисквания за включване на оценката на риска от наводнения, или от които биха могли да се използват данни за идентифициране на рисковите зони с изградена материална среда, са посочени по-долу в йерархичен порядък от най-високото ниво към най-ниското.

Национална комплексна устройствена схема все още не е разработена. Обсъждат се вариантите за нейното по-обобщено разработване под формата на национална концепция и от МРРБ е възложено изготвяне на техническото задание за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка в началото на 2012 г. Информацията от предварителната оценка на риска от наводнения, както от БДЧР, така и от другите басейнови дирекции би била особено ценна при наслагване на ограничителите за развитие на територията. „Национален център за териториално развитие” ЕАД към МРРБ е изготвило методиката за разработване на националната концепция за пространствено развитие.

На следващото равнище съгласно Закона за устройство на територията се разработват Районните устройствени схеми, които при необходимост могат да бъдат и специализирани и съответно могат да се отнасят както за речни басейни, така и за крайбрежни зони, или да формират спецификата си на основа на водещата функция – опазване на недвижимото културно наследство, рекултивация на ландшафта, развитието на туризма и пр. Тази тематика, или водеща функция, също така може да бъде насочена към опазване на околната среда, управлението на водните ресурси, опазването на синята инфраструктура или намаляване на риска от наводнения.

Обемът на следващите документи в йерархичния порядък е този на общите устройствени планове, които могат да се разработват за градове, за общини или за части от общини.

С най-голямо значение за реализиране на инвестиционните предложения и за промяна на предназначението на земята са Подробните устройствени планове, които могат да се изготвят като планове за улична регулация, планове за регулация и застрояване или като парцеларни планове за обекти на техническата инфраструктура. Те определят както характера и предназначението на устройствените зони, така и устройствените показатели в съответствие с Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ бр. 3/2004 г.).

Текстовете за намаляване на риска от наводнения би следвало да присъстват в обяснителните записки на общи и подробни устройствени планове – както в екологичната част на плана, така и към Екологичните оценки на плановете, към компонента „Води” или в раздела за здравно-хигиенни условия и оценка на риска. В посочените документи обаче подобни текстове липсват. Разработването им, както и посочване на мерки за намаляване на риска от наводнения и за отстраняване на щетите от наводнения е възможно само ако има информация за рисковите зони и за очакваните последици.

Схема от този тип би следвало да включва следните елементи:

• 
  Граници на урбанизираните територии – градове, села, селищни образувания или зони за курортни дейности, зони за производствени дейности, зони за техническа инфраструктура, смесени многофункционални зони и др. съгласно предвижданията на общи и подробни устройствени планове;
  
• 
  Териториите за далекоперспективно развитие със съответната функция;
  
• 
  Зони със специфичен териториалноустройствен режим – на защита, на възстановяване, със забрана за промяна на предназначението и пр. Данните за една подобна схема е възможно да бъде взета от одобрени и влезли в сила общи и подробни устройствени планове, и именно в това се крият затрудненията за използване на графичната информация. Независимо от факта, че в част Пета, глава седма на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове (обн. ДВ бр. 57/2001 г.) е описано подробно оформлението на общите и подробните устройствени планове и броя на копията, които следва да се предадат, никъде не са поставени изискванията за формата, в който се предават разработените в цифров вид планове. Към момента не е изпълнена и планираната от МРРБ задача за събиране на информацията от одобрени ОУП и ОУПО в подходящ формат за служебно ползване в единна Географска информационна система. По заповед на министъра на РРБ работна група с представители на всички заинтересовани ведомства има за задачата да разработи правилата и изискванията към събирането, обработването и ползването на тази информация в ГИС среда в срок до края на м. октомври 2011 г.
  

Дългосрочните планове за развитие на крайбрежните зони, подобно на тези за речните басейни, следват същата логика и законовата обосновка.

В Република България работата по интегрираното управление на крайбрежни зони се свързва с проекта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Световна банка, реализиран благодарение на безвъзмеждната помощ, отпусната от Глобалния фонд на ООН за опазване на околната среда в периода 1994-1997 г., чиято основна цел е да подобри териториално устройственото планиране на крайбрежните общини. Програмата обхваща следните по-важни елементи:

• 
  Законодателна реформа - разработване на първите версии на Закона за черноморското крайбрежие;
  
• 
  Развитие на институциален и административен капацитет, изразено във формирането на специализираното звено в МРРБ и регионалните звена във Варна и Бургас, съответно за северното и южното крайбрежие и обучение на ангажирания персонал;
  
• 
  Създаване на ГИС за черноморското крайбрежие и на цифрови модели на територията на базата на данните от земеразделянето;
  
• 
  Изготвяне на териториално устройствени планове на 14-те черноморски общини;
  
• 
  Изготвяне на ОВОС на устройствените планове;
  
• 
  Разработване на програми за приложение на плановете и подобряване на системата за тяхното обсъждане, одобряване и контрол по прилагането им.
  

В изготвените с новите технологии планове от нов тип екологичните части поставят основите на първите оценки на въздействието върху околната среда на териториалноустройствените планове. И в двата документа въпросите с наводненията са засегнати в различна степен в зависимост от компетентността и нагласата на екипа.

Няколко години по-късно по проект на Холандското министерство на околната среда и обитаването започва нова програма за интегрирано управление на крайбрежни зони, която повтаря някои от стъпките на програмата на Световна банка.

В резултат на проведените семинари, обучение на част от персонала на МРРБ и на общините Варна и Бургас чрез професионален обмен, се изготвя техническо задание за провеждане тръжна процедура за изготвяне на Стратегия за Черноморското крайбрежие. Проектът се разработва в периода 2007 – 2009 г. под ръководството на Рене Бьостен от Холандия под наименованието “My Coast 8” и интегрира различни проекти и идеи от общините. Подчинен е на принципа „отдолу- нагоре“ и се разработва с активното участие на представители на различни социални и професионални общности. Той обаче не може и не изпълнява ролята на национална стратегия за черноморското крайбрежие, каквито са очакванията на МРРБ. Във всички текстове темата за наводненията отсъства. Към този момент крайбрежието е достатъчно презастроено и урбанизирано, което се отразява не само на естетическите качества на средата и на качеството на туристическия продукт, но и на риска от наводнения, особено в участъците с ниски брегове.

От всичко посочено по-горе става ясно, че въпреки изискванията на Европейския съюз България няма разработена стратегия за интегрирано управление на крайбрежни зони, както се изисква съгласно Препоръка 2002/413/ЕС на Европейския съюз. Извършеното в страната от съответните ангажирани министерства, областни и общински администрации е систематизирано благодарение на попълнени въпросници и е публикувано в резюме на сайта на БДЧР.

Документите, които са разработени за територията съгласно ЗРР и ЗУТ са изписани по-горе.

Пристанищни територии, райони на стопанска дейност и курортни територии, предвид дългосрочното планиране на крайбрежните морски и езерни територии, повлияни от високото морско ниво

Данните за териториите в обхвата на урбанизираните територии и извън тях, с разнообразни устройствени режими – за производствени дейности, за транспортна и техническа инфраструктура, за обитаване, за спорт и атракции или за курортни дейности следва да се търсят в общите и подробните устройствени планове, в които се посочват и устройстевни показатели като плътност, коефициент на интензивност на застрояване, етажност и процент за минимално озеленяване. Тези данни могат да се поискат от общините, където се съхраняват екземпляри от разработените планове и да се съпоставят с данните за повишаването на нивото на водите в резултат на проливни дъждове, общо затопляне на климата и повишаване на морското ниво. По този начин ще се оформят границите на рисковите зони, в които следва да се прилагат занижени показатели за урбанизиране на териториите или да се забрани строителството.
6.7. Описание как са взети предвид категориите при оценката на потенциалните неблагоприятни последици на бъдещи наводнения
В Предварителната оценка на риска от наводнения на територията на БДЧР, неблагоприятните последици от бъдещи наводнения, получени посредством моделиране на разливането на висока вълна с обезпеченост 1% са анализирани по национални критерии за значимост.

Използваните модели в предварителната оценка на риска обхващат:

(1) Цифров модел на терена по сателитни данни. За целта бяха използвани височинни модели ASTER GDEM (product of METI and NASA) и SRTM3 data sets - Version 2.1, Eurasia;

(2) Хидроложки модели за формиране на висока вълна с обезпеченост 1% по методи за регионализация на максимални водни количества. Хидроложките модели са изведени за всеки от трите района, на които условно е разделена територията на БДЧР. За района на Черноморски Добруджански реки, поради наличието на суходолия, е създаден специфичен хидроложки модел „валеж-отток” на базата на регионализация на валежите;

(3) Хидравлични модели на цялата речна мрежа на територията на БДЧР, чрез които са определени заливанията от потенциални бъдещи наводнения. В моделите са отчетени топографията, разположението на водните течения и техните общи хидроложки и геоморфологични характеристики.

Посочените модели са използвани за всеки тип наводнение, имайки предвид спецификата на Черноморския РБУ.

В моделите са отчетени топографията, разположението на водните течения и техните общи хидроложки и геоморфологични характеристики, включително заливните равнини като естествени водозадържащи повърхности, ефективността на създадените от човека инфраструктури за защита от наводнения, разположението на населените места и районите на стопанска дейност. Анализирано е влиянието на съществуващите язовирни стени като са отчетени ретензионните им функции, техническото им състояние и условия на експлоатация.

Моделирано е разрушаването на всички язовирни стени, които според направения анализ представляват опасност за урбанизирани територии под тях. Предвид това, че територията на БДЧР граничи с Черно море на изток е отчетено и неговото влияние.

Моделирането се извърши както следва:

За речни наводнения от дъждове и снеготопене - Оразмерителната хидроложка висока вълна се определя с обезпеченост 1%;

За наводнение от разрушение на потенциално опасни язовирни стени - Когато са в изправно техническо състояние големите язовири на територията на БД представляват малко вероятна заплаха - с един до два порядъка по-малка от 1 на 100 г. В ПОРН е извършено моделиране на разрушаване на всяка от потенциално опасните язовирни стени в неизправно техническо състояние на територията на БДЧР.

Поради затлаченост, видът на възможната повреда в предварителната оценка на риска се приема 30% разрушение на язовирната стена. Поради неизправното техническо състояние на тези съоръжения се приема, че прииждането на 1% висока вълна гарантира тяхното разрушение т.е. вероятността на сценария отговаря на изискванията.

За морски наводнения – Проверени са възможните сценарии на повишаване на морското ниво вследствие натрупване на водни маси при продължително действие на вятъра и вероятното въздействие на ветрова вълна с режимна обезпеченост 1% (2%).

Изчисленията са направени въз основа на налична и достъпна информация по подход, основаващ се на натурни данни за Черноморското крайбрежие и изводи от спектралната теория на вълнението, с което се отчита неговата нерегулярност и тримерен характер. Този подход е утвърден в действащите в България „Норми за натоварвания и въздействия на хидротехнически съоръжения от вълни, лед и плавателни съдове”, С. 1988.

Специално внимание е отделено на моделиране на влиянието на морското ниво в свързани с морето езера и в устията на реките с отчитане на затихването на процеса с отдалечаване от морския бряг.

Направена е типизация на черноморския бряг и на дъното на морето в прибойната зона на участъци в следните категории: по вятър - за максимални скорости на ветрове с обезпеченост р=2%, измерени в станциите по българското Черноморие; по среден наклон на дъното; по наклон на брега: полегат, стръмен, отвесен бряг и устия на реки.

Определени са най-високите морски нива при височини на вълните с обезпеченост 1%, формирани при вятър с обезпеченост 2 % и приложени да действат към всяка от категориите бряг.

След получаване на заплахата в участъците на заливане се наслагват ГИС слоеве съдържащи данни за средна населеност, обобщена икономическа активност, защитени зони и територии, ПСОВ и културно наследство.

За оценка значимостта на наводнението се изготвиха и съгласуваха на национално ниво Критерии за значимост, съдържащи показатели за оценка в категориите: “Човешко здраве”, “Стопанска дейност”, “Околна среда” и “Културно наследство” (Приложение № 4).

За всяка от категориите бяха определени конкретни показатели за оценка и за всеки показател бяха съгласувани прагови стойности, превишаването на които определя наводнението като значимо. На национално ниво бе прието, че превишаване на праговата стойност дори и на един от показателите в която и да е категория, е основание за определяне на наводнението като значимо.

Изготвени са карти в М 1: 200 000 до М 1: 300 000 и таблично представена информация за определените райони с значителен потенциален риск от речни и морски наводнения в категориите както и описание на аргументите за включване в списъка на конкретен обект

6.8. Оценка на потенциалния риск от наводнения

Разрушаването на потенциално опасните язовири, които не са значими, както и преливането на значимите язовири в Черноморския район на басейново управление на водите, застрашават населени територии и индустриални обекти, както и обекти на инженерната инфраструктура.

В настоящата разработка бяха моделирани наводнения от 30% разрушаване на потенциално опасните язовири, за които комисиите по проверките за тяхното техническо и експлоатационно състояние са отчели като „НЕИЗПРАВНО, ЧАСТИЧНО РАБОТОСПОСОБНО”, което считаме задължително при направата на предварителната оценка на риска от наводнения. Тук предлагаме едно обследване на поречията под въпросните язовири по отношение на значимост на риска от тяхното разрушение.