Утвърдил: Златко Живков, кмет на община Монтана
Данни на НСИ, преброяване на населението и жилищния фонд през2011г
Изтегляне 430.26 Kb.
|
Делът на най-възрастните - хората над 60 години в ромската общност е около 4 пъти по-нисък, отколкото при българите. Общността е най-младата в страната. Близо половината от лицата от ромски произход са деца или млади хора, при които дългогодишните здравословни проблеми се срещат относително по-рядко, отколкото при възрастните. От друга страна, поради невъзможността да се осигури навременно и продължително лечение на нуждаещите се, смъртността, особено в ромската група настъпва много по-рано, отколкото при останалото население. Промените в начина на регистриране на заболяемостта през последните години и липсата на официални статистически данни за разпределението й по етнически признак затрудняват анализа. По данни на Факт Маркетинг (2004) 68 % от ромските домакинства са с хронично болен; 58 % нямат достъп до стоматологична помощ; 55 % посочват, че затрудненият достъп до лекари поради отдалеченост, представлява опасност за тяхното здраве, като жителите на селата много по-често определят отдалечеността на лекарската помощ като рисков фактор; 46 % от лицата от ромски произход не са здравно осигурени. Тези тенденции са с давност от над 15 години, но се задълбочават през последните години. По впечатления на здравните медиатори в община Монтана, поне в половината от ромските домакинства има хронично болен, а поне във всяко четвърто домакинство има човек с увреждане. Услуги на стоматолог ползват едва около 20% от ромите и то изключително поради наличие на неотложна или спешна нужда от това. Средната продължителност на живот на ромите е по-ниска от средната продължителност на живот на етническите българи /MIGHEALTHNET/. При лицата от ромски произход леталитетът при социалнозначимите заболявания и усложненията настъпващи следствие на неадекватно лечение на хроничните заболявания като цяло е по-висок. По голям е и делът на инфекциозните заболявания поради липса на здравни навици, непълно обхващане в профилактичните национални програми и изпълняваните от общо практикуващите лекари /ОПЛ/ такива, социално битови фактори. По данни на здравните медиатори и екипа на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, която работи на територията на община Монтана по програма „Подобряване контрола на туберкулозата в България“, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, през 2012 г., около 80 % от болните в община Монтана са роми. През 2012 г. здравните медиатори са съдействали за осъществяването на 60 профилактични пулмологични прегледи с мобилен флуорограф, но е наложително тези прегледи да се увеличат като брой и специфика. При около 5 % от ромските деца не са провеждани никакви имунизации, а при около 15 % не са проведени всички, които се изискват по Националния имунизационен календар (Факт маркетинг, 2003). Изключително тревожен факт е, че по време на епидемията от Морбили /2010 г./ в страната над 90% от заболелите, бяха ромски деца. За съжаление и община Монтана не може да се разграничи от тази негативна национална статистика. Обнадеждаващ факт за промяна на тези показатели е наличието на двама здравни медиатори в община Монтана. Ежемесечно се работи с ОПЛ за повишане обхвата с имунизации. През 2012 г. са проведени две извънредни имунизационни кампании, в които са обхванати 40 деца с пропуснати имунизации от кв. Кошарник. Същата година със съдействието на здравните медиатори и РЗИ са проведени 5 здравни беседи с представители на общността по отношение на превенция на инфекциозни заболявания, в т.ч. туберкулоза, превенция от онкологични заболявания и по-специално рака на маточната шийка. По-висока е и детската смъртност. По данни на Националния статистически институт за 2003 г. детската смъртност е 9.9/1000 при българите; 17/1000 при лицата от турски произход и 28/1000 при лицата от ромски произход. Докато при лицата от български и турски произход се наблюдава тенденция за отлагане на брака и на раждането на първо дете, при лицата от ромски произход се запазва тенденцията на много ранни женитби, на раждане на първо дете в юношеска възраст и на следващи раждания с кратък интервал между тях. Ранните раждания са рисков фактор за недоносеност на плода, тежки вродени увреждания на бебето, за висока детска смъртност в първата година от живота и за висока майчина смъртност. Отдалечеността и неосигуреността на ромските квартали допълнително обуславя влошаване на достъпа на роми до здравни услуги. В повечето случаи първичната помощ и профилактика е трудно изпълнима, а специализираната и болничната помощ доста закъсняла с множество натрупани и преминали в спештност здравни проблеми. Целите,задачите и дейностите по отношение на здравеопазване са посочени в следващата таблица:
III. ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ Концентрацията на роми в обособени квартали се увеличи през последните петнайсет години както в градските, така и в селските региони. Тази концентрация в обособени квартали обикновено води до социална изолация на жителите им, до влошаване на жилищните условия, до проблеми с изграждането и поддръжката на инфраструктурата и хигиената, до транспортни проблеми и трудности при осигуряването на услуги. По данни на НСИ от последното преброяване на населението и жилищата в България, през 2011 г. етническите българи разполагат средно с 23.2 кв.м. жилищна площ на едно лице, при ромите тя е едва 10.6 кв.м.Една от най-тежките последици от тази обособеност е влошаването на възможностите за подготовка на младите поколения за работа във формалната икономика и засилващите се трудности при търсенето и намирането на работа. Община Монтана разполага със следните данни за действаща кадастрална карта и кадастрални планове за населените места, за които няма одобрена кадастрална карта: За гр. Монтана има кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-29/05.04.2006 г. В обхвата й са включени кварталите с преобладаващо ромско население. В гр. Монтана има обособени два квартала - кв. Огоста и кв. Кошарник. За селата не е изработвана кадастрална карта. За тях има действащи кадастрални планове, одобрени със заповед както следва:
Действащите подробни устройствени планове са както следва: В гр. Монтана има одобрени ПУП за:
За селата:
Необходими дейности: В случай, че общински терени, попадащи в земеделска земя, бъдат определени за застрояване, за тях ще бъде необходимо да се изработят кадастрални планове и подробни устройствени планове(ПУП) за промяна на предназначението на земеделската земя. Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 430.26 Kb. Сподели с приятели:
|