Утвърждавам: изпълнителен директор „мбал-бургас”АД: /д-р г. Матев

• 
  Стиковане на аварийните планове на търговските дружества и фирми с областния и общински планове;
  
• 
  Изготвяне на стандартни оперативни процедури за действия при пожар;
  
• 
  Изготвяне на указания - правила за поведение и действия на населението при пожар с цел излъчването им по средствата за масово осведомяване, а при необходимост и с подвижни оповестителни системи, монтирани на МПС;
  
• 
  Снижаване на времето за регистрация на събитието, време на оповестяване в ОКИЦ, време на оповестяване на ЕСС, време за реагиране и обратна връзка.
  

Ако няма възможност огънят да бъде потушен със собствени сили и средства да се иска помощ от съответните органи, като се предприемат действия за осигуряване на подходите към горящия обект и недопускане разпространението на пожара, както из обекта така и вън от него.

Пожарите извън района на обекта представляват реална опасност за самия обект поради наличието в него медицински персонал и болнолежащи.

7.1.6.При промишлени аварии

Най-сложна обстановка е вероятно да се създаде при:

• 
  Промишлена авария в „Лукойл-Нефтохим”АД.
  

• 
  На територията на “Лукойл-Нефтохим Бургас” АД се съхраняват и използуват в производствения процес, или се произвеждат, силно отровни, лесно запалими и взривоопасни суровини, материали и химикали, което ги прави потенциално опасни източници на химическо заразяване при възникване на крупна производствена авария;
  
• 
  При възникване на крупна производствена авария в “Лукойл-Нефтохим Бургас” АД, материалните загуби и евентуални човешки такива могат да бъдат значителни;
  
• 
  При възникване на крупна производствена авария в “Лукойл-Нефтохим Бургас” АД, ще се образува обширна зона на химическо заразяване, в което с най-голяма вероятност биха попаднали и близко разположените селища и обекти от общините Камено и Бургас;
  
• 
  Парковете за втечнени газове представляват потенциална опасност от възникване на пожари и експлозии, предвид взривоопасния характер на съхраняваните в тях втечнени газове;
  
• 
  Предизвиканите разрушения от една крупна производствена авария ще бъдат с непредсказуеми последствия, както за територията на дружеството, така и за засегнатите обекти извън него;
  
• 
  Парковете за съхранение на нефтопродукти на площадката на “Лукойл-Нефтохим Бургас” АД и НТ “Росенец” са потенциална опасност от възникване на крупни пожари;
  
• 
  Главната железопътна връзка Бургас - София преминава през дружеството и крие потенциална опасност за преминаващите влакови и товарни композиции;
  
• 
  От разрушаване цялостта на тръбопроводите за течни продукти е възможно замърсяване на почвите и водите в районите на аварията;
  
• 
  При аварии по продуктопроводите за природен газ и за етилен е възможно загазоване на околната среда. При наличие на случаен източник на запалване, след насищане на въздуха с газ, са възможни пожари и експлозии, поради способността на метана и на етилена да образуват с въздуха взривоопасни смеси;
  

• 
  С голям мащаб и въздействие са вероятните поражения, които могат да бъдат нанесени върху околната среда, икономиката, работещото и населението от прилежащите райони, в резултат на авария в “Пристанище Бургас” ЕАД;
  
• 
  Огнища на химическо заразяване в отделни райони на областта могат да възникнат в резултат на промишлени аварии в предприятията, които технологически експлоатират и съхраняват амоняк.
  
• 
  Потенциална опасност от възникване на промишлени аварии с отделяне на химически опасни и токсични вещества представляват обектите, които съхраняват, експлоатират, произвеждат и транспортират леснозапалими течности и газове, взривно и пожароопасни продукти. Такива са петролните бази в областта, трасетата на магистралните продуктопроводи за течни и газообразни химически продукти.
  

• 
  Спешно раздаване на противогази на персонала, /ако липсва такъв / марлена превръзка, поставя се пред носа и устата, носна кърпа, шалче, марля/;
  
• 
  Затваряне и уплътняване на всички прозорци и врати с тиксо и левкопласт;
  
• 
  Херметизиране на стаите;
  
• 
  Спиране на климатиците ;
  
• 
  Ако се наложи излизане навън от помещенията, то се извършва с поставени средства за защита. При завръщане горното облекло, с което е пребивавано навън се съблича на определено място, като се поставя в полиетиленов чувал;
  

При наличие на информация за заразяване с промишлени отровни вещества /хлор, амоняк/ - за защита на дихателните пътища марлените превръзка се напояват както следва:

• 
  При заразяване с амоняк – оцет или 5-10% разтвор на лимонена киселина ;
  
• 
  При заразяване с хлор, серен диоксид, азотен диоксид и продукти на горенето – превръзката се напоява с 5% разтвор на сода бикарбонат ;
  
• 
  Ако не се знае какво е веществото, марлената превръзка да се напои само с чиста вода ;
  

• 
  Промишлена авария в АЕЦ „Козлодуй” или пренос на трансгранични радиоактивни заразявания, загазования и облъчвания;
  

Сформираният при необходимост Щаб за координация при бедствия в Бургаска област пристъпва своевременно към ръководството, координацията и контрола на действията на всички изпълнителни общински органи, ведомства, други организации и обектови структури от областта по изпълнението на мерките, произтичащи от създадената радиационна обстановка.

В ранния етап на аварията радиационният контрол ще се основава на данни от измервания, свързани със самия източник на аварията и райони, непосредствено до него.

В реални условия при авария в АЕЦ е необходимо ще се имат предвид конкретните обстоятелства и фактори, като:

• 
  Характер и мащаби на аварията;
  
• 
  Количество, състав и темп на радиоактивните изхвърляния;
  
• 
  Метеорологични условия;
  
• 
  Данни от радиационния контрол, относно авариралия реактор и относно радиационните характеристики на околната среда;
  
• 
  Разполагане на населението;
  
• 
  Характер на района - селскостопански или индустриален.
  

• 
  уточняване на информацията;
  
• 
  извършва се уточняване, актуализиране и изучаване на плана за защита на личния състав;
  
• 
  уточняване начина за получаване информация за РХР и Н от ОСС;
  

• 
  подготовка за извършване контрол на радиоактивно заразяване на продоволствие и вода /при необходимост/;
  
• 
  изготвяне указания за превантивни мерки за защита на личния състав и болните;
  
• 
  извършване на прогнозирани разчети за възможните мащаби и последствията при усложнена аварийна обстановка;
  
• 
  При възникване на авария в АЕЦ “Козлодуй” от 6 и 7 степен или реална опасност от трансгранично РАЗ се провеждат следните мероприятия:
  
• 
  след получаване на сигнала, до установяване на фактическото РАЗ се провеждат в пълен или съкратен обем мероприятия, предвидени за изпълнение при авария 4 и 5 степен;
  
• 
  привеждане личния състав на Щаба в режим на постоянно дежурство;
  
• 
  прогнозиране, анализиране и представяне на предложения във връзка с радиационната обстановка;
  
• 
  свеждане на указанията за защита на личния състав и болните;
  
• 
  получаване информация за действителната радиационна обстановка;
  
• 
  установяване контрол на РАЗ на продоволствие, вода и заразени повърхности в болнични помещения;
  
• 
  прекратяване на свиждания и ограничаване на движението на личен състав и техника; /при необходимост/
  
• 
  провеждане на санитарно-хигиенни и противорадиационни мероприятия;
  
• 
  ликвидиране на последствията от РАЗ в болничните райони;
  
• 
  изпълнение на задачи в интерес на населението съгласно плана за взаимодействие с РЗИ - Бургас.
  

• 
  При откриване на изоставен съмнителен багаж /пакет/ и извършване на опит за терористичен акт.
  
• 
  При получаване на анонимен сигнал за поставено взривно устройство.
  
• 
  При проникване в „МБАЛ-БУРГАС” АД на терористи и вземане на ЗАЛОЖНИЦИ.
  
• 
  Въоръжено нападениe
  
• 
  При масови безредици
  
• 
  Не са изключени и вандалски действия при саморазправа на недоволни граждани с персонала на болницата.
  

Болницата е снабдена със скъпо струваща съвременна медицинска апаратура за диагностика , лечение и изследвания. Болничните отделения се посещават ежедневно от голям брой пациенти, придружители, близки на болни и други граждани.

Това прави обекта рисков, с повишена степен на опасност от кражби, терористични актове и трудно гарантиране сигурността на болните, пациенти, лекари и обслужващ персонал. Това налага охраната да осъществява строг пропускателен режим,непрекъснато, 24 часа в денонощието.

Изводи :

• 
  Изхождайки от горното в охраната трябва да се включи по- активно електронно –охранителна техника;
  
• 
  Да се изгради електронно охранителна система, като всички болнични отделения се снабдят с „ПАНИК-БУТОН” и сигналът да се извежда на един от постовете.
  

Терористичните действия могат да бъдат извършени по различни начини и с различни средства, в следствие на което ще се създаде сложна обстановка: взрив, пожар, наводнение, радиационно, химично или бактериологично заразяване и др.

5.2. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ БЕДСТВИЯ

Предотвратяването възникването на бедствия е основната задача на държавните органи и обществени организации в борбата за защита от бедствия.

Предотвратяването възникването на бедствия се постига чрез извършване на постоянна и целенасочена превантивна дейност.

Превантивната дейност за защита от бедствия е комплекс от мероприятия, които включват:

• 
  Анализ, оценка и прогнозиране на възможните бедствени ситуации и рискове от тях.
  
• 
  Практически тренировки със състава от здравното/лечебно заведение по изпълнение на мероприятията отразени в Авариен плана на защитата при бедствия.
  
• 
  Прилагане на превантивни мерки за недопускане възникването на бедствия, като:
  

• 
  организиране на денонощни дежурства в здравните и лечебни заведения и осигуряването им с необходимите технически средства за сигнализация и оповестяване при различни бедствени ситуации;
  
• 
  организирана охрана и пропускателния режим в здравните и лечебни заведения;
  
• 
  поддържане комуникационно-информационната система и на система за оповестяване и предупреждение;
  
• 
  осигуряване на колективни и индивидуални средства за защита;
  
• 
  обучение и практическа подготовка на силите за реагиране за действие при възникване на бедствени ситуации.
  

• 
  Организиране на взаимодействие със структурите ликвидиращи последствията при бедствия.
  
• 
  Извършване на превантивен контрол от ръководството на „МБАЛ-БУРГАС”АД заведение по изпълнение на Авариен плана за защита при бедствия.
  
• 
  Осъществяване на контрол по поддържане в готовност санитарните линейки и оборудването им с медицинска апаратура и инвентар.
  
• 
  Осъществяване на контрол по поддържане в готовност системата за снабдяване на „МБАЛ-БУРГАС”АД с лекарствени средства, кръв, кръвозаместващи и друго медицинско имущество по време на бедствие на обекта.
  
• 
  Подготовка и преподготовка на лекари и медицински сестри за дефицитни длъжности в болниците, като: травматолози, токсиколози и др.
  
• 
  Ежегодно отчитане дейността на Щаба и неговата готовност за работа при възникване на бедствие на обекта.
  
• 
  За поддържане на лична готовност на членовете на Щаба, лекарските екипи и другите длъжностни лица, същите са длъжни:
  

• 
  Да знаят как се оповестяват и как се извозват до болницата, както и местата за работа на Щаба;
  
• 
  Да познават функционалните си задължения и да са в състояние да ги изпълняват;
  
• 
  Да поддържат в изправност домашните си телефони, а при промяна на домашен адрес и телефон, да докладват на специалиста по ОМП и завеждащ личен състав;
  

Дейностите по намаляване последиците от бедствия започват преди настъпване на бедствието, по време на самото бедствие, както и след завършване на спасителните мероприятия. Дейностите по защита от бедствия се разделят на три периода:

• 
  Подготвителен:
  
• 
  Оперативен;
  
• 
  Заключителен;
  

През подготвителния период се извършва:

• 
  подбор и обучение на медицинските екипи, както и планиране дейността им при възникване на бедствената ситуация;
  
• 
  осигуряване на взаимодействие между службите ангажирани в ликвидиране на последиците от бедствието;
  
• 
  осигуряване на лични предпазни екипировки за всеки от участниците в екипите, логистично и комуникационно осигуряване;
  
• 
  планиране действията на медицинските екипи при различни бедствени ситуации;
  
• 
  идентификация на вида на поразяващите фактори преди подхода към мястото на действие;
  
• 
  избор на място за разгръщане на медицинските екипи, отдалеченост от огнището на поражение, възможност за подход и бърза евакуация при необходимост.
  

През оперативния период се извършва:

• 
  оценка на медицинската обстановка и необходимите мероприятия за оказване на медицинска помощ на пострадалите, както и подпомагане на медицинските екипи;
  
• 
  изграждане на площадки за сортировка, лечение и евакуация, съобразени с безопасността на пострадалите и на медицинските екипи;
  
• 
  определяне времетраенето и мястото за работа на членовете на медицинските екипи;
  
• 
  уточняване на захода към огнището на поражение и изхода от него;
  
• 
  оказване на своевременна медицинска помощ на пострадалите в огнището на поражение;
  
• 
  сортировка, стабилизиране и евакуация на пострадалите и осигуряване на възможност за бързо евакуиране на екипите при нужда;
  
• 
  поддържане на постоянна комуникация с екипите действащи в огнището на поражение с оглед своевременното им информиране при промяна на обстановката;
  
• 
  осъществяване при необходимост на пълна деконтаминация, която е задължителна при приключване на работния цикъл.
  

Заключителният период включва комплекс от мероприятия изискващи допълнителни и периодични медицински и лабораторни изследвания, както на пострадалите от бедствието така и на медицинските екипи провеждащи медицинските мероприятия по спасяване на пострадалите по време на бедствената ситуация. Целта на заключителни етап е да се установи най-ранното евентуално въздействие, или поражения от факторите на бедствието върху медицинските екипи и провеждане на лечение при необходимост.

5.4. МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО

Защитата на населението при възникване на бедствия представлява комплекс от специфични мероприятия провеждащи се с цел да не се допуснат човешки жертви и максимално да се намали въздействието на поразяващите фактори. Медицинското осигуряване на населението при възникване на бедствия има за цел до минимум да сведе човешките загуби и да осигури своевременно медицинско осигуряване на пострадалите от бедствието.

Медицинското осигуряване на населението при бедствия е по ефективно, когато от „МБАЛ - БУРГАС”АД заведение са взети следните мерки:

• 
  Извършено е обучение и подготовка на населението за поведение и работа в условия на бедствена ситуация;
  
• 
  Подготовка за действие на медицинските формирования при възникване на бедствие;
  
• 
  Своевременно информиране на населението за възникналата медицинска обстановка при бедствена ситуация, възможните видове опасности и предприемането на превантивни мерки за намаляване въздействието на поразяващите фактори;
  

• 
  предупреждение;
  
• 
  изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието;
  
• 
  оповестяване;
  
• 
  провеждане на спасителни операции;
  
• 
  оказване на медицинска помощ при спешни състояния;
  
• 
  оказване на психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи;
  
• 
  овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;
  
• 
  радиационна, химическа и биологична защита при инциденти с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия;
  
• 
  ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни паразитни болести;
  
• 
  други операции свързани със защитата.
  

Органите за управление при бедствия са: на национално ниво:

• 
  министър на здравеопазването;
  
• 
  Съвет по сигурност и управление при кризи към МЗ;
  
• 
  главен държавен здравен инспектор; на регионално ниво(общинско):
  
• 
  директорите на РЗИ;
  
• 
  съвет за медицинско осигуряване;
  
• 
  органите за държавен здравен контрол;
  
• 
  директорите на лечебните заведения.
  

• 
  Осъществява и координира управлението на силите и средствата при защита от бедствия на територията на лечебното заведение;
  
• 
  Разработва Авариен план за защита от бедствия в «МБАЛ-БУРГАС»АД;
  
• 
  Планиране дейността на ЩАБ за координиране на СНАВР по подготовката за привеждане в готовност за работа при защита от бедствия на обекта ;
  
• 
  Изготвя разчет на необходимите сили и средства за оказване на медицинска помощ на пострадалите;
  
• 
  Създава съответната структура на легловия фонд на заведението и преструктурирането му при необходимост;
  
• 
  Поддържа регистър на:
  

-регистър на окомплектоваността с легловия фонд, медицински кадри и автотранспорт;

• 
  Организира обучението на Щаба за координиране на СНАВР, специализирани медицински екипи, и ремонтно – възстановителни групи работещи в условията на бедствия.
  
• 
  Създаване на гъвкава организация за ръководство с цел съхраняване живота и здравето на медицинския персонал, болните и населението;
  
• 
  Оказване на своевременна медицинска помощ на пострадалите в огнището на поражение;
  
• 
  Поддържане в постоянна готовност за използване на индивидуалните и колективни средства за защита;
  
• 
  Поддържане на тясна връзка и осъществяване на взаимодействие с РЗИ-Бургас, Областен / общински /съвет за сигурност, РС „ПБЗН”- Бургас ЦСМП-Бургас за най-бърза и за по-ефективна медицинска помощ при защита от бедствия;
  

7. 
   СИЛИ ЗА РЕАГИРАНЕ ПРИ БЕДСТВИЯ
   

7.1 ЩАБА ЗА КООРДИНИРАНЕ СНАВР ПРИ ЛИКВИДИРАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ БЕДТВИЯ, АВАРИИ, КАТАСТРОФИ И ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ В „МБАЛ-БУРГАС” АД

- Щаба за координиране на спасителни неотложни аварийно-възстановителни работи подпомага Изпълнителният директор да организира и контролира дейностите при възникване на БЕДСТВЕНА ситуация на територията на „МБАЛ-Бургас” АД;

- Щаба за координиране на спасителни неотложни аварийно-възстановителни работи на „МБАЛ-Бургас”АД взаимодейства с , Областен/общински/ съвет за сигурност и управление при кризи и ОМП, РЗИ-Бургас, РС „ПБЗН”- Бургас,ЦСНП-Бургас, лечебни заведения на територията на община Бургас;

- Получава информация от ОД Област/община/Бургас, дежурен РЗИ-Бургас, РС „ПБЗН”- Бургас, ЦСНП-Бургас и други лечебни заведения;

7.2.СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ЕКИПИ

Медицинските екипи са най-малките звена формиращи се за работа при кризи от различен характер. В зависимост от задачите и квалификацията на състава , медицинските екипи са с предназначени за извършване на:

• 
  медицинска сортировка- оказване на медицинска помощ в близост до огнището на поражение;
  
• 
  за усилване - на лечебни заведения, или за специализация на лечебни заведения за болнична помощ;
  
• 
  специализираните медицински екипи - включват, лекар-специалист, медицинска сестра и шофьор на линейка. Предназначени са за оказване на специализирана медицинска помощ по места, където няма коомплектованост със съответните специалисти. При необходимост екипите се доокомплектоват със специалисти по хирургия, реанимация, травматология, неврохирургия.
  

• 
  по травматология- 2 бр.
  
• 
  общохирургически- 2 бр.
  
• 
  неврохирургичен- 1 бр.
  
• 
  по термични трафми -1 бр.
  
• 
  по офталмология – 1 бр.
  
• 
  по оториноларингология -2 бр.
  
• 
  по анестезиология и реанимация -2 бр.
  
• 
  екипи за събиране на кръв -2 бр.
  

3. 
   РЕМОНТНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИТЕ ГРУПИ
   

Изпълняват следните задачи:

• 
  РВГ подпомагат извеждането на пострадалите при възникване на БАК;
  
• 
  РВГ създава организация за изнасяне на техниката от пострадалите помещения;
  
• 
  Раздава индивидуалните средства за защита;
  
• 
  Създава организация за осигуряване на колективни средства за защита, херметизация на помещенията и други.
  
• 
  Провежда аварийно-възстановителни работи включващи:
  

- отстраняване на аварии по комунално-енергийните мрежи;

- прокарване на проходи в развалини и затрупвания;

- изпомпване на вода от наводнени сутеренни помещения;

7.4.1.ОБЩО ОПОВЕСТЯВАНЕ

Оповестяването на ръководния състав на общината се извършва от ОКИЦ на ПБЗН-Бургас. Въведен е акустичен сигнал и гласова информация както следва:

„Имате съобщение!Моля въведете вашия ПИН! „Внимание земетресение!” „Внимание земетресение!”

Налични системи за опровестяване/предупреждение/:

- Чрез електронната сиренно- оповестителна система- запуска се от Оперативен център на РС ПБЗН-Бургас

- сиренно- оповестителните сирени в съставните села на общината

- 12 броя ел.сирени, ръчни сирени

- високо говорящи мобилни и стационарни устройства – 9 бр.

- локална автоматична система за оповестяване на територията на „Лукойл Нефтохим”АД

7.4.2.РЕД ЗА ОПОВЕСТЯВАНЕ И ПРИВЕЖДАНЕ НА ЩАБА, СМЕ И РВГ

А. Ред за оповестяване – оповестяването на ЩАБА, медицинските екипи и ремонтно–възстановителни групи се извършва по сигнал « БЕДСТВИЕ» централизирано или изборно по решение на Изпълнителния директор на „МБАЛ-Бургас» АД. Системата се задейства от дежурния лекар на СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ и се ръководи от Щаба за СНАВР, които се събира веднага по решение на Изпълнителният директор в съответствие със Заповедта за Щаб за СНАВР и РВГ и Инструкция за дейността на Щаба за СНАВР и РВГ.

Б. Срок на готовност на: - членовете на ЩАБА- в работно време 20 мин.а извън работно време 2.00 ч.;

- състава на РВГ – в работно време 20 мин., а в извън работно време 2.30 ч.;;

- специализираните медицински екипи до Ч + 90 мин.

При възникване на бедствие с изключително голям размер се въвежда денонощно дежурство в „МБАЛ-Бургас” АД по изготвен график от секретаря на Щаба. Последователността на действията на дежурния включва:

• 
  Получаване на разпореждания, сигнали /оповестяване/.
  
• 
  Регистриране на получените разпореждания, сигнали /оповесвяване/.
  
• 
  Предаване /разпределение/ на получените разпореждания, сигнали и записването им в работен дневник.
  
• 
  Изпълнение на разпореждания на длъжностни лица по съответния надлежен ред
  
• 
  Организира взаимодействието с дежурните на МЗ, РЗИ-Бургас, РС „ПБЗН”- Бургас, ЦСМП, Областен/общински/ съвет за сигурност.
  

РЗИ - Бургас е органът за управление на медицинското осигуряване на населението при бедствия на територията на област Бургас. Директорът на РЗИ - Бургас осъществява ръководството, координацията и контролът на действията на силите за реагиране при бедствия, осигуряването на медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи на територията на областта.

Изпълнителния директор на „МБАЛ-Бургас”АД осъществява ръководството, координацията и контролът на дейността на медицинските екипи и РВГ за реагиране при бедствени ситуации, осигуряване на медицинска помощ на населението при БАК и терористични актове в лечебното заведение.