Увод 3 същност и аспекти на междуличностните отношения в училищния клас 5
Изтегляне 124.38 Kb.
|
| Противоречия и конфликти:
При съприкосновението на мнения в групата се откриват възможностите да се открият нови идеи и начини за решаването на даден проблем. В този смисъл противоречията са полезни. Решаването на по-сложни задачи чрез дискутиране довеждат до засилване на самопознанието, без което е немислимо развитие на личността. От друга страна задълбочаването на сериозни междуличностни конфликти затруднява познавателната дейност на учащите се и тяхното самоусъвършенстване. Конфликтът е стадий в развитието на противоречие, проявявано в крайно остра форма, което възниква между хора във връзка с решаване на проблем в социалния и личния им живот и засяга статуса на личността или групата, колектива. Една най-обща класификация на хората в зависимост от особеностите им на индивидуално емоционално отразяване на възникнали конфликти има следния вид: Агресивно – безконтролен тип – индивиди, които проявяват много голяма агресивност, неуравновесеност на нервните процеси и невъзможност да контролират поведението си; Уморено – контролен или разсъдъчен тип – проявяват сдържаност, уравновесеност, способност за самоконтрол и преценяване последиците от конфликта; Индиферентен или слаб тип – пасивни, не реагират в конфликтни ситуации и не се вълнуват от последиците им; Емоционален тип – вътрешно много дълбоко преживяват конфликти с типични вегетативни реакции. Сред учащите се има представители на всеки един от тези четири типа. Но твърде характерни за учениците е в “преходна” възраст са проявите на особености на първия тип, свойствени изключително за момчетата, и на четвъртия тип, изявени от момичета и от момчета. В юношеска възраст постепенно се изграждат привични форми за поведение, специфични за вторият тип. Но във всички случаи са възможни много големи междуличностни различия в зависимост от индивидуална възпитаност и култура на ученика, равнище на негово нравствено, умствено и емоционално-волево развитие. В големи учителски колективи картината на разпределение между посочените типове е богата и пъстра. Методологически важно е да се разграничават две основни неща: конфликтна ситуация – обективна основа на конфликта – и конфликтно поведение – система от начини и форма на социално действие на страните, участващи в конфликта. На практика източниците на конфликти се търсят по-скоро в личностните особености на хората, изявявани в тяхното индивидуално поведение, отколкото в характера на действеното им коопериране. Терминът “ситуация” означава положение, при което комплекс от условия обективни обстоятелства и субективни изисквания ангажират личността и стимулират нейната активност в определена посока. Ситуациите биват: ► обикновени или нормални (“стандартни”), ► особени или специфични и “неповторими”, ► сложни (“комплицирани”), ► проблемни, опасни, изключителни (“екстремни”), критични. Конфликтна ситуация е вид контактна ситуация, съпроводена с повишаване на напрежението в дадена общност при непосредственото взаимодействие между членовете й. Възниква винаги, когато се противопоставят интереси на две или повече групи или лица и това противопоставяне – конфликтно състояние на системата междугрупови или междуличностни отношения – се възприема и осъзнава поне от една страна. Конфликтната ситуация се разглежда като обективна несъвместимост, противоречивост между индивидуални, частни или лични цели, интереси и потребности, “поле” за стълкновение между тях, при което стремежите и действията на една личност обективно пречат за постигане на желаното състояние от друга. Конфликтната ситуация като връхна точка в борбата между противоположности довежда до качествено ново изменение – разкъсване на стари връзки между индивиди или социални групи. Тя влече след себе си смущения не само в цялостната психическа дейност на субекта, но и в ефективнността на неговата социална дейност. Рязко се влошава и междуличностното общуване. За разлика от мимолетните и бързопреходните, при устойчивите и трайните конфликтни ситуации естествено настъпват сериозни последствия и смущения: физиологически – понижена работоспособност; психически – неувереност, тревожност, страх, враждебни чувства, предубеденост, агресивност, желание за съпротивляване, загуба на инициативност, на доверие към възпитателя и чувство на разочарование на индивида от самия себе си, разкъсване на социално-психическите връзки; морално-педагогически – отсъствия, бягство от час, закъснения, напускане училището или преместване, неефективно използване на учебното време, влошаване качеството на работа; здравно-психически – проявяване на невротични симптоми и неврози, психически и психосоматични разстройства, душевни травми. Причините за възникване на конфликтни ситуации се делят най-общо на две категории: ► външни, свързани с организацията или условията на учение и труд, стила и методите на ръководството, стимулиране и санкциониране, особеностите на работното място и среда, ► вътрешни – възпитаност, възрастови и индивидуални способности, характер, опит и интелигентност на човека, здравно и психическо състояние, сила, уравновесеност и подвижност на нервните му процеси, емоционална лабилност, възбудимост, импулсивност, несдържаност, и пр. Конфликтното поведение не е нито достойнство, нито недостатък, социална група като носител на висок морал може да играе положителна роля в изграждането на индивида, но може да изпълнява и отрицателни функции при други групови ценности. Конфликтно поведение се разглежда в психологията като система от двустранно насочини “емоционално оцветени действия” (А. И. Донцов, Т.А. Полозова), затрудняващи постигането на целите от противоборстващи страни. Това поведение е повече или по-малко интензивно в зависимост от силата на взаимните претенции и отстъпчивостта на страните. Най-острите форми на конфликтно поведение са обусловени от избора на стратегия на открита борба, основана върху стремеж с всички средства да се получи желаното в максимална степен. В такива случаи е изключена възможността дори за минимално коопериране, а всеки от участниците в конфликтното взаимодействие и някои характеристики на системата като цяло изпъкват за друг като средство за постигане на индивидуалната цел. Конфликтното поведение е в известна степен “инерционно”. То може да продължава и в случаи, когато първоначалната му причина е обективно отстарнена, но все още не са преодолени провокираните от нея дребни противоречия. “Пусков механизъм” на конфликтното поведение е осъзнаването, макар и само от един участник, на дадена ситуация като конфликтна. Често се подчертава, че стимул за такова осъзнаване и негов показтел е възникването у участниците в конфликта на усещане на опастността за постигане на преследвани и желани цели. Съществени и психически моменти в конфликтното поведение са следните: а) възприемане и разбиране, понякога неправилно, погрешно, на дадена ситуация като конфликта; б) представяне на взаимна несъвместимост при постигане на индивидуални цели; в) емоционални моменти - преживяване чувства на вражда, агресия, антипатия и др.; г) мобилизационна готовност, мотиви и волеви усилия за действие според конфликтната ситуация; д) привички за създаване на конфликти у конфликтни личности, свързани със злопаметност, клюкарство, интригантство, индивидуализъм, егоизъм, истеризъм и др. отклонения, включва патологични, в характера на човека. Като се изключи последния момент, останалите четири са непременно необходими психологически предпоставки за конфликтно поведение. Без наличието на които и да е от тях е невъзможно реализирането на конфликта. Междуличностната конфликтност може да изпълнява положителна роля, която се състои в конструктивно въздействие, върху вътрешно-груповата активност и по специално в следното: 1.Обективизирането върху предметно действие на основа на междуличностните комуникации служи като предпоставка за оптимизиране на функционално - ролевата структура на колектива и за повишаване ефективността на съвременната дейност. 2. Разкрива съществуващи противоречия между членовете на групата или колектива, конфликтът предотвратява застоя, “консервирането” на междуличностните отношения и освобождава групата или колектива от разяждащите я отвътре фактори, разрешаването на вътрешногруповите конфликти и благоприятства за фиксирането на прогресивни новообразования в системата на груповата активност и за нейното относително стабилизиране на ново равнище на развитие вътрешногруповите структури. 3. Междуличностният конфликт може да окаже положително въздействие и върху развитието на отделната личност - да активизира самосъзнанието й, да стимулира активизирането на скрити преди потенциални възможности, да открие перспектива за нейното самоусъвършенстване. В училище се учат деца и юноши от 6-7 до 18-19 годишна възраст, преподават множество учители, работят възпитатели на възраст от 20-25 до 55-60 години, а някъде и по-възрастни. При това има и училища с хиляда ученици, десетки учители, някъде до сто, двеста. В такива колективи, съставени от представители на различни поколения и хора с нееднакви възрастови, социално-психически и индивидуално-характерологически особености, е естествено да възникнат противоречия и конфликти. Прогресивното развитие на личността е свързано с риск от конфликти, стълкновения с трудности, неудовлетвореност от себе си и от околните. Такива “драматични моменти” са неизбежни, но е необходимо да се свеждат до минимум и да не стига до кризисни състояния. Силата на колектива е не в неговата “безконфликтност”, а в продуктивното разрешаване на противоречия по пътя на сплотяване и на успешно постигане на творчески възпитателни цели. Конфликтите биват както открити, краткотрайни и почти безследно преодолявани, така и скрити, устойчиви, съпроводени с трупане на напрегнатост, с прояви на постоянно дразнене и агресивност. При устойчиви междуличностни конфликти учениците не са способни за продуктивен учебен труд. Те са изобщо в неблагоприятно състояние за работа. Главните причини за възникване на конфликтни ситуации между учители и ученици в колектива са следните: причини от психолого-личностен характер - нетактичност на учителя, грубост от негова страна, лицемерие, непочтеност и др. качества, които се проявяват в непосредственото му общуване с децата или юношите. причини от психолого - педагогически характер-неправилно стумулиране, санкциониране, отчитане на съревнование, постоянно осъждане ученика и пр.; причини от социално - психологически характер – социално - психическа несъвместимост и противоположност между принципи, убеждения, идеали, ценностни ориентации; причини от административен характер – лишаване от право на участие в художествана самодейност, спортни състезания и др.; причини от морално-политически характер – неоснователни обиди от политическо и морално естество, пренасяне на междупартиини и частни семейно-родствени вражди в училище, раздухване на стари спорове и пр. В социалната практика конфликтите се решават в три главни насоки: в полза на едната страна, в полза на другата противоположната и комплексно. Преодоляването им в интерес на колектива и личността е дело преди всичко на ръководителя – учител, възпитател, директор. В това отношение голямо значение имат личните му качества и стилът на педагогическо ръководство като цяло. Особено полезно и педагогически целесъобразно е активното участие на включени в конфликти учители и други нуждаещи се лица в добре организирани и умело ръководени системни курсове за социално-психическа тренировка или на модерен език с чуждици – “социално-психически тренинг”. Изтегляне 124.38 Kb. Сподели с приятели:
|