Увод 3 същност и аспекти на междуличностните отношения в училищния клас 5
Изтегляне 124.38 Kb.
|
1.5. Конформизъм на учениците в класКонформизмът представлява нагласа на индивида към поддържане на постоянно съгласие със социалната група. Конформизмът често бива съпътстван от вярност към групата, която вярност може да доведе членовете на групата да действат срещу своите собствени индивидуални интереси. Конформизмът проявяват хората, които са в по-голяма степен привлечени от групата. В конформизма се предполага едновременното действие на два механизма: социално влияние- натискът на другите и информационното социално влияние – социалното сравнение. За огромното мнозинство от хората конформизмът е условие за психично здраве. Конформизмът е необходим с оглед поддържане на хармония в човешките отношения, но има ситуации, при които конформизмът не само, че не е необходим, но е и вреден – например при творческата дейност, при отстояване на прогресивни нравствени принципи и т.н. В образователната среда конформизмът може да се наблюдава също в двете си проявления. Когато един ученик не е напълно сигурен в знанията си, той би могъл да приеме за вярна информацията на групата като по този начин рискува да бъде подведен. Конформизмът е реално социално-психическо явление в социалния живот на хората въобще и на учениците в училищния клас по-специално. Терминът е произведен от английския глагол conform, който на български език означава съответствам, съгласувам, приспособявам се, подчинявам се на правила. Открояват се две тенденции при преценяване ролята на конформизма в обществения живот на хората. Едната се изразява в подценяването му най-вече социалната практика, каквато е в много страни в Америка и в Европа, другата, противоположната – в абсолютизирането и надценяването му в социалната теория. Свойството на личността, което се проявява в привързаност, вярност и строго съблюдаване на социалните норми се нарича конформност. Доколко човекът в обществото е невъзможно да бъде независим от него и доколко обществото не би могло изобщо да функционира без безприкословно спазване известни елементарни правила на човешко общежитие, то конформността е изключително ценна и необходима с оглед поддържане хармония в човешките отношения. Иначе при много социални ситуации би се стигнало, а понякога и се стига до страшен хаос. Поучителни примери в това отношение са загинали запалянковци при фатални безредици по време на спортни състезания. Естествено, има и ситуации, при които конформизмът не само че не е необходим, но е и вреден – например при творческата дейност, при устояване на прогресивни нравствени принципи и т.н. Следователно, конформизмът бива полезен и вреден или злокачествен. Конформното поведение, за да се прецени правилно се полага на диференциран анализ и се търси връзка с мотивацията, с ценностните ориентации, върху които се основава. Ако съгласието с групата е добре пресметнато с оглед постигане на користни цели, извличане на лична изгода, задоволяване на тясно индивидуалистични интереси, независимо от общите, обществените и дори в ущърб на тях, мотивацията му е явно утилитарно-егоистична. При такава мотивация личните интереси са относително по-силни от колективните, обществените. Между едните и другите е налице противоположност, несъответствие, дисхармония. Когато пък съгласието се основава на убеждение за принципно здраво човешко обединение и единствено в името на общото благо и на развитието на човешката индивидуалност, мотивацията е колективистична. Що се касае за формалната противоположност на конформизма – нонконформизма, той също може да се основава на различни принципи и да бъде индивидуалистично-нехилистичен, по същество – егоистичен и колективистичен. Съгласно “класическите” опити на С. Аш за установяване наличието на конформизъм се използват 3 малко различаващи се по дължина отсечки. При аналогични експерименти се използват за целта и малко различаващи се по големина геометрични фигури. Обикновенно три лица с висок или най-висок статус в групата, съответно класа, съставляват така наречената лъжлива или подставена група. Те предварително са инструктирани да твърдят, че средната по дължина отсечка е най-дълга. Съгласните с мнението им се квалифицират като конформисти, отхвърлящите го – като нонконформисти. В духа на резултатите от първите опити за експериментално диагностициране на конформизма, последният се третира като приспособенчество, съглашателство, отрицателно явление или поне с такъв отенък. Подобни заключения са верни и експериментално потвърждаващи. Но те са само част от истината. В по-широк социален, включително педагогически, план конформизмът изявява свои и отрицателни, слаби и положителни, силни страни. Едностранчивото му интерпретиране в такъв план само като отрицателно, или само като положително явление е несъстоятелно. Конформизмът в живота на учащите е в определени граници е неизбежен. Когато един ученик не разполага с необходимата му информация или пък я притежава, но не е уверен в истинността й, той обикновено приема за вярна информацията, интерпретацията и оценката на групата при съществуващ реален риск да бъде подведен и заблуден. От психолого - педагогическо гледище, конформизмът може да има както положителен, така и отрицателен смисъл за решаване на задачите на възпитанието и обучението, което синтезирано е представено в сравнителна таблица. Ако конформизмът, наред с негативизма, психическото заразяване, убеждението, се разглежда като ”механизъм на социално-психическо общуване” между хората, конформността е устойчиво качество на човека, от което той не може да се освободи по собствено желание, особеност на поведението му. Специфичното психическо образувание конформност, чрез което се реализира конформизмът, е установка за поведение, насочено към усвояване на групови шаблони и колективни стериотипи от личността. Тази психическа установка играе важна роля за регулацията на поведението на индивида при взаимодействието му с околните и е необходими условие за успешна съвместна дейност. Тя е присъща в по-голяма или по-малка степен на всеки човешки индивид. Според признака устойчивост конформизмът бива временен, ситуативен и постоянен, личностен, типичен за ученици в по-горните училищни степени. В генитичен (психологически) аспект могат да се разграничат пък непосредствен, примитивен, несъзнаван конформизъм, в чиято основа е внушението, и опосредствен, целеви, преднамерен, вътрешно мотивиран и съзнателен, в чиято основа са убеждението, утилитаризмът и прагматизмът. Първият, по някога се нарича “вътрешен”, а вторият - “външен” – определение, които не отговарят съвсем точно на реалните социално-психически явления. Тук се изявяват съществени различия между механизмите на внушението и неосъзнатото подражание, от една страна, и съзнателното приспособяване и подражание - от друга, последните линии: самостоятелност, самокритичност, самосъзнание и индивидуалност на личността. Освен това конформизмът може да бъде пълен или краен- приеманото групово или колективно мнение в най-голяма степен различно от индивидуалното, частичен или умерен – приеманото мнение на мнозинството е в най-малка степен различно от индивидуалното и “компромисен” или “собствен” – ученикът формолира самостоятелни неверни отговори, различни от груповите неверни, т.е. стремеж към самостоятелност и към съгласие на личността с групата. Въз основа на данни от литературата, практически наблюдения и конкретни изследвания може да се предложи една примерна и ориентировъчна класификация на факторите за конформизъм: 1. Ситуативни. 2. Личностни: а) интеликтуални - по-ниско равнище на интелигентност; б) емоционални – емоционална скованост; в)характерологически особености – авторитаризъм, несдържаност, нестабилност, неувереност в себе си или недостатъчна самоувереност, пасивност, повишена внушаемост и завсисимост от другите, подражателност, чувство за непълноценност и неадекватност; г) потребност от благоприятно колективно мнение; д) социално положение и статус в колектива; е) образователно равнище – по-ниското равнище е благоприятен фактор за конформизма. 3. Социални – състав и големина на групата и природа на широкия социален контекст, в който функционира авторитет на членовете й, ерудиция и професионална принадлежност. 4. Социално-психически и преди всичко етноцентризъм – етноцентрични индивиди с етноцентризъм в голяма степен са по-чувствителни към социалното влияние на хора извън собствената група. 5. Обективно-съдържателни – сложност на решаваната задача. Условно могат да се диференцират и природни, биологични фактори – възрастови и полови особености, като с увеличаване на възрастта тенденцията към конформизъм намалява и обикновено се приема, че мъжете в сравнение с жените са по-малко податливи на групово влияние. Психологически фактори за конформизъм са следните: страх от изолация, отчуждение и стремеж да се избягва неприятното чувство на потиснатост у “опозиционера”, останал сам срещу околните; естествена склонност към приспособяване спрямо към една или друга ситуация; голяма енергетична сила за личната мотивация на поведение свързана с извличане на полза изгода за индивида; елиминиране на логическото разсъждение при конформното поведение и предпочитание към емоционалното привлекателно подражателно поведение, което избавя човешкия индивид от мъките, тежестта и напрежението на самостоятелното решение и изпълнение. Изтегляне 124.38 Kb. Сподели с приятели:
|