Увод 3 същност и аспекти на междуличностните отношения в училищния клас 5
Изтегляне 124.38 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Индексът на социометричния статус
Резултати № 1 Айхан 56 т. –лидер № 7 Емре 38 т. -лидер № 8 Елиз 24 т. -лидер № 14 Кристияна 21 т. № 11 Иван 20 т. № 23 Фикрет 20 т. № 2 Вивиан 19 т. № 20 Стела 19 т. № 13 Йордан 17 т. № 15 Костадинка 17 т. № 6 Деница 15 т. № 21 Тамер 15 т. № 4 Георги 14 т. № 22 Тара 14 т. № 12 Йоан 13 т. № 24 Християн 12 т. № 3 Венцислав 11 т. № 5 Гергана 11 т. № 10 Жанет 10 т. № 19 Селин 10 т. № 9 Есел 9 т. № 18 Полина 3 т. № 17 Назлъ 1 т. № 26 Юсеин 1 т. № 16 Мариана 0 т. -аутсайдер № 25 Юмюд 0 т.-аутсайдер Оформени групи: Група 1(на лидерите): Айхан Емре Елиз Кристияна Иван Фикрет Йордан Костадинка Венцислав Група 2: Вивиан Деница Християн Гергана Жанет Група 3: Стела Тамер Тара Селин Група 4: Георги Йоан Есел Група 5 (по-малко харесвани ученици,които не са приятели помежду си): Назлъ и Полина Юсеин Група 6 (аутсайдери): Мариана Юмюд Таблица 1 Фиг. 3. Социограма Легенда:
едностранен положителен избор; взаимен положителен избор; едностранен отрицателен избор; взаимен отрицателен избор; Едностранните или взаимни положителни и отрицателни избори, изобразени чрез съответстващи стрелки, създават представа за неформалните структури в междуличностните отношения в тази група – лидерство, престиж, популярност, взаимовлияние, структура на взаимната подкрепа, „отхвърлени”. Лидерът е най-авторитетният член на групата, получил максимално количество избори. Изолиран елемент – член на групата, когото не избират останалите . „Отхвърлен” – член на групата, получил максимален брой отрицателни избори при липсата на даже един положителен . Социометричните индекси са друг начин, чрез който се анализира типологията на социалното поведение на хората в условията на груповата дейност. Класифицират се на индивидуални и групови. Първите характеризират индивидуалните социално-психологични свойства на личността в ролята й на член на група. Вторите дават числова характеристика на цялостната социометрична конфигурация на направените избори и описват структурата на груповите отношения. От прилаганите в практиката индекси насочваме вниманието си само към основните за проведеното от нас изследване. Социометричният статус е свойство на личността, която като елемент на социоматричната структура, заема определена пространствена позиция в нея, т. е. по определен начин се съотнася към другите елементи. Това свойство се развива у елементите на груповата структура неравномерно и за сравнителни цели може да се измери с число – индекс на социометричния статус. Индексът на социометричния статус на члена i на групата се изчислява по формулата: където: Ci - социометричен статус на члена i; - знак за сумиране по вертикала; Ri+ - брой на получените от члена на групата положителни избори (със знак плюс); Ri- - брой на получените от члена на групата отрицателни избори (със знак минус); N - брой членове в групата. Всеки член на групата в една или друга степен си взаимодейства с останалите – общува, обменя информация, и по този начин, като част от цялото, оказва влияние на свойствата на цялата съвкупност. Реализирането на това въздействие се осъществява чрез различни социално-психологически форми на влияние – положителни или отрицателни. Успехът от дейността на всеки човек, в това число и в сферата на обучението, зависи не само от неговите индивидуални способности и подготовка, но и от междуличностните отношения, които е изградил с другите членове на групата. Индексът, който отразява характера на различните отношения, съществуващи в изследвания клас, е индексът на груповата сплотеност. Диагностицирането на съществуващите междуличностни и междугрупови отношения в класа с цел тяхната изменение и усъвършенстване се реализира успешно при проведеното изследване. Установените при количествения анализ увеличен брой на направените положителни избори (включително взаимни) при избора на съученик за извършване на определена дейност, увеличението на индекса на социалния статус на повечето от членовете на класа и на индекса на груповата взаимност потвърждават изказаната хипотеза, че изграждането на партньорски модел влияе позитивно върху социалните позиции на субектите в тези взаимоотношения – учител и ученици, като повишава ефективността на педагогическото въздействие. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Училищния клас като социално - педагогическа среда се явява основна организационна единица, в която се пресичат пряко многопосочните взаимодействия в училище, а и косвено между училището, семейството и обществото. Училищния клас е вид социална група и като такава притежава основните характеристики на групата и по - точно има цел, норми, ценности, общуване между членовете, приемане на групата. Социално-психически климат е идеално, психическо отражение на системата реални взаимоотношения в колектива. Социално-психическата атмосфера е част от социално-психически климат. В социалната практика конфликтите се решават в три главни насоки: в полза на едната страна, в полза на другата противоположната и комплексно. Преодоляването им в интерес на колектива и личността е дело преди всичко на ръководителя – учител, възпитател, директор. В това отношение голямо значение имат личните му качества и стилът на педагогическо ръководство като цяло. Особено полезно и педагогически целесъобразно е активното участие на включени в конфликти учители и други нуждаещи се лица в добре организирани и умело ръководени системни курсове за социално-психическа тренировка или на модерен език с чуждици – “социално-психически тренинг”. И така в заключение мода да кажа, че предимствата и ползата от социометричните процедури са по-балансирана организация на общността и по-балансирано положение на всеки индивид в нея,чрез постигане на взаимно благоразположение, привързаност, доброжелателност и човечност. ЛИТЕРАТУРА Амонашвили,Ш. (1989 ) Здравейте, деца! Как сте, деца?, - С. Андреева,Г.М. (1980) Социальная психология – М. Андреев,М.,(1988) Педагогическа социология,С.: издателство Народна просвета. Балтаджиева,Й. (2000) Личностна рефлексия и общуване в начална училищна възраст // Педагогика, №3 Белова,М. и др. (1993) Основи на възпитанието – С. Букреева,В. (1999) За необходимостта от интензивен диалог в учебно-възпитателния процес на учениците в начална училищна възраст // Педагогика, ,№2 Василева,Ем. (2002) Детето в началното училище – С. Вълчев,Р. и др. (1998) Знания за европейския съюз – С. Вълчев,Р. и др. (1999) Образование за демократично гражданство – С. Герчева – Несторова,Г. (1992) Психологически проблеми на педагогическото общуване – В. Десев,Л. (1993) Педагогическа психология – С. Димитрова,Г. (1996) Педагогическото общуване при възпитателния процес – С. Дянкова,Г. (2002) Словесно общуване – Бл. Жекова,Ст. и др.(1986) Педагогическа психология – С. Йолов,Г., Д.Градев. (1986) Общуването – С. Йорданова,М. Как да помагаме на своите връстници – издателство ЕООД “Послание-96”. Колишев,Н., (2005) Взаимоотношенията между учители и ученици – проблеми и решения. // Педагогика, № 6. Милкова,Р. и др. Обща, възрастова и педагогическа психология – Ш., 1993. Николов,П. и др. Педагогическа психология – С., 1993. Петров,П. Дидактика – С., 1998. ……….. 1. Александрова Н., Проблеми на педагогическата психология. Пл., ПУ, 1993 2. Николов П., Педагогическа психология. С., 1994. 3. Десев Л. Педагогическа психология. С., 1996. 4. Стаматов Р. Детска психология. Пловдив, ПУ, 1998. 5. Радев П. Същност и техники на обучението и преподаването. Пл., 1997. Изтегляне 124.38 Kb. Сподели с приятели:
|