Благоприятно обстоятелство за изграждане привички на общуване и културно поведение, за изразходване на по-малко нервна енергия поради освобождаване индивида от големи психически усилия и претоварвания, свързани с напрегнатата мисловна дейност.
В отрицателен аспект:
Пречка за самостоятелно мислене и оригинална фантазия, за творчество и новаторство;
Обстоятелство, което способства за развитие на склонността към педантизъм, безцеремонност и жестоко потискане на всякакви прояви.
В първа глава са разгледани най-общо три подхода за развитие на умението за общуване и междуличностни отношения на учениците в начална училищна възраст. Може да се формулират няколко основни извода:
1. При новите условия на демократизиращо се общество у нас най-новите възгледи на педагози, социолози и психолози са насочени към хуманизиране и демократизиране на взаимоотношенията между учители и ученици, за установяване на взаимодействие и сътрудничество между тях.
2. Развитието на ученическия клас от сбор на случайни деца до колектив е основна задача на учителя като ръководител на този клас. Основно място в това развитие заема развитието на взаимоотношенията при общуване с учениците, а доколко това ще се осъществи зависи от умението на учителя да общува с децата.
3. Стилът на отношение на учителя с учениците оказва голямо влияние върху развитието на умението им за общуване. Демократично общуващият учител създава оптимални условия за формиране на взаимоотношенията между децата, за създаване на положителен социално-психически микроклимат, а оттук и за развитие на умението им за общуване.
4. Правилно организирано и реализирано общуване в класа, във формалните и неформални групи на учениците е условие за създаване на благоприятен социално-психически климат, а той от своя страна способства за развитието на взаимоотношенията между учениците.