Увод Какъвто ме мислят хората, Партха
Изтегляне 183.5 Kb.
|
Свързани:
Шунгит-е-уникален-минерал
Двата основни законаДва са законите за развитието на Духа в неговите материални носители и за растежа или за еволюцията на тези носители. Първият е Законът за Причинността, известен доста много в наши дни под подходящата индийска дума Карма. "Карма" е санскритска дума, която означава "действие, постъпка" и наистина включва в себе си и въздействието, причината на нови действия, тъй като двете са неразделни: "Действието и противодействието са еднакви, но противоположни" казва науката, "навсякъде, където има действие трябва да има и противодействие - това е закон в материалните светове. Всеки предмет е свързан и преплетен с други предмети и чрез тези взаимовръзки те растат. Ето защо Законът за Причинността е и закон на еволюцията за човешките тела, независимо от това дали те са направени от груба или от фина материя. Материята се намира в непрекъснато движение, вечно трепти и тъй като Духът е въплътен в материята, той не може да избяга от този закон. Всяка промяна в съзнанието на Духа - всяко желание мисъл, дейност - се придружават от промяна в трептенето на телата, които го обличат. И обратно - всяко трептене в тези тела, породено от външни влияния, от други въплъщения във вселената, в която Духът живее, произвеждат в него промяна на съзнанието. Това е неизбежната и непрекъсваема връзка между духа и материята, Живота и формата, в която той е въплътен. Всички тези промени се извършват според Закона за Причинността, който е Закон за еволюцията на материята. Вторият закон е Законът на жертвата. Той е така всеобщ в царството на Духа, както Законът за Причинността - в царството на материята. Духът се развива според Закона на жертвата, както тялото се развива според Закона за Причинността. Духът живее и тържествува чрез жертвата, както тялото расте и се развива чрез мъдро ръководеното действие. Оттук и духовитото, правило: "Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на този свят, ще я запази за вечен живот." И: "По-блажено е да се дава, нежели да се взима." "Природнияг закон" с проява, израз на божествената Природа, и с неизменен и ненарушим. Ние не можем да го променим, можем само да го пренебрегнем, но пренебрегването, като ни поставя в конфликт със закона, докарва страдания. Ние се разбиваме о него, както прави онзи, който се блъска в стена. Нещо повече, сегссгвеният закон не знае награда, ни наказание, а само неизбежна последователност. Именно тази последователност е характерна за закона. Радостта следва хармонията със закона, а страданията -пренебрежението към него. Изтегляне 183.5 Kb. Сподели с приятели:
|