В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
| Какви задължения налага принципът на конфиденционалност? Този принцип задължава медицинския персонал да съхранява споделената информация от пациента и да предприема мерки тя да достига само до оторизираните лица. По време на грижите за пациента често е необходимо да се извършват консултации с други лекари, да се представя и обсъжда случаят със студенти и специализанти. Лекуващият лекар трябва да вземе предпазни мерки за ограничаване на възможността информацията да бъде чута или видяна от други лица. Едновременното или последователно лечение на един и същи пациент от няколко лекари (напр. в 49 болнично здравно заведение) ги освобождава от правилото за съхранение на медицинската тайна. Всички работещи в здравно заведение са длъжни да спазват медицинската тайна, независимо дали са медицински лица или работещи в администрацията. Единственият, който има право да дава информация за пациента, е лекуващият лекар. Медицинската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния, когато последния изрично е пожелал това. Информация за пациента не се дава: на лица, които се представят за близки на пациента и не се легитимират; по телефона; чрез телеграми и писма; на застрахователни компании. Конфиденциалността не е абсолютно задължение. Съществуват ситуации когато вредата от съхраняването на медицинската тайна е по-голяма от вредата, предизвикана от разкриване на поверителната информация. Практически има три изключения, при които се изнася медицинска информация без това да се смята за нарушение на конфиденциалността. Разкриването на медицинска тайна не се смята за противозаконно при: изпълнение на професионални задължения свързани с опазване за общественото благосъстояние и безопасност (съобщаване за диагностицирано заразно или венерическо заболяване). съдебно дирене или следствие – свързани с опазване интересите на индивида (малтретиране, опит за убийство, изнасилване). изпълнение на институционалните задължения в сферата на медицинското образование (обучение на студенти, специализанти). 50 Казус: 36-годишен пациент е с положителни проби за ХИВ. Той моли да не информирате съпругата му за резултата като твърди, че не е готов да сподели информацията все още. Как бихте постъпили в този случай? Какво бихте казали на вашия пациент? От правна гледна точка държавата има интерес да опази общественото здраве, което надхвърля понякога индивидуалните интереси. Всички диагностицирани случаи на хепатит, морбили, бяс, тетанус, туберкулоза и други заразни заболявания задължително се съобщават в Регионална Здравна Инспекция (РЗИ), тъй като има сериозна опасност за здравето на всички, които са били в контакт с тях. Казус: Лекар приема по спешност пациентка в тежко състояние, с обилен кръвоизлив. При прегледа се установява, че е в резултат от извършен криминален аборт. Лекарят съобщава за това на съответните органи. Има ли право на това? Нарушена ли е лекарската тайна и в каква степен? Задължително се информират съдебните власти при регистрирани случаи на малтретиране на деца и възрастни хора; огнестрелни рани; намерения за убийство, споделено с личния лекар или психотерапевт; опит за криминален аборт. Казус: Провежда се конференция, обект на дискусията е пациент с психическо заболяване. Присъстват медицински специалисти от различни здравни заведения. В хода на дискусията е поканен и самия пациент, демонстрира се клиничната находка, дават се сведения за минали заболявания. Има ли нарушение на медицинската тайна и в каква степен ако има? Информация за пациентите бива разкривана и обсъждана при обучение на студенти, специализанти в медицинските учебни заведения или на научни форуми. 51 В практиката са се обособили четири нива на нарушаване на медицинската тайна, които са в тясна зависимост от естеството на изнесената информация: Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|