MОДЕЛИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕДИЦИНСКИ

57
Понятието „патернализъм” (от лат. pater – баща) представя отношения от типа баща - дете, в които детето е в подчинена позиция. Авторитетната фигура на бащата действа за благото на детето дори и тогава, когато действието е срещу неговите желания и избор.
Този модел се основава на идеята, че лекарят в сравнение с пациента притежава по-добрата проницателност по отношение интересите на пациента и това се свързва със спецификата на неговите знания, както и с ограниченията, породени от болестните преживявания на пациента.
Освен това професионалните отговорности на лекаря предполагат той да осъществява всичко полезно за здравето дори и тогава, когато това не се преценява като добро от самия пациент.
Патерналистичният модел отразява вида отношения, при които е гласувано право на избор за болния от друго лице, което е професионално и морално отговорно, като се поставя моралният принцип за благодеяние над моралния принцип за автономност.
В зависимост от това дали пациентът е в състояние да изразява желание и да взема решения или не е способен на това се обособяват два вида патернализъм.
Силен патернализъм - когато предприетото действие не зачита доброволния и информиран избор на пациента или се ограничава информацията за неговото съгласие.
Слаб патернализъм - когато предприетото действието е в най- добрия интерес на пациента, който не е в състояние да реализира напълно информирано съгласие поради определени причини
(непълнолетие, психичен статус).
Повечето съвременни автори смятат, че силният патернализъм отстоява опасно „морална” позиция поради потенциалното насилие, което се съдържа в него.
Критичен момент в спора между привържениците на медицинския патернализъм и неговите опоненти е въпросът за качеството и степента на личностната автономност на пациента. Повечето от сегашните възражения срещу патерналистичния модел на отношения между лекаря и пациента се подкрепят с примери на

58 хора, които са способни на свободен избор, но са социално ограничени да реализират собствения си капацитет за вземане на решение (напр. затворници, хора с ексцентрично поведение).
Докато поддръжниците на модела привеждат примери за хора с намалена или липсваща способност за избор, като: пациенти на диализа; с хронична зависимост от алкохол и други наркотични вещества; депресивно болни, застрашени от самоубийство.
Патерналистичният модел на взаимоотношения между лекаря и пациента съдържа редица ограничения, които биха могли да се обособят в няколко насоки.
Преди всичко медицинският патернализъм нарушава фундаменталното право на човека да има свободата сам да решава въпросите на собствения си живот. Да се нарушава човешката автономност е по същество лишаване на човека от важен компонент на собственото му добро, а с това се пре- небрегва идеята медицината да действа за неговото добро.
Затова и възраженията към патернализма са насочени към съществуващата практика лекарят да лекува по-скоро болестта, а не болестта на конкретния пациент.
Недостатъчният респект към системата от ценности на паци- ента е една от най-честите причини за недоволство на пациента от лекарския патернализъм. Основното положение, че доброто от медицинска гледна точка е най-целесъобразно и доминира над всички останали ценности, е може би най- големия проблем на патернализма. Това виждане не взема под внимание мнението на пациента, неговото становище за вида живот, който би искал да има, както и за риска, който би искал да поеме.
Този модел, макар и много атакуван, има своето неоспоримо място при определени ситуации – спешни случаи, възрастни хора и деца, при психично неадекватни пациенти и такива с опасни инфекциозни заболявания. Предоставянето на информация при тези случаи е безсмислено и ”пълномощията“ на лекаря се подразбират.

59
Прилагането на медицинския патернализъм в съвременното здравеопазване изисква особено внимание върху следните две измерения:
Разграничаване на случаите, съгласно правните критерии, при които пациентът е компетентен или съответно не е компетентен.
Разграничаване на случаите, при които полезността на патерналистичните действия е насочена към самия пациент, и такива, при които действията благоприятстват неговия по- печител, един или повече членове на неговото семейство.
Несериозно би било да се поставя под съмнение стремежът на лекарите да осигуряват възможно най-доброто лечение на своите пациенти. Но ако в миналото лекарите са имали ограничени възможности за спасяване живота на хората и те са осъществявали максималното лечение, то днес нещата получават други измерения.
Развитието на технологиите в медицината е достигнало такава степен, че позволява на лекаря да прави избор между различни лечебни подходи и процедури. Той може да съхранява живота на пациента дори и тогава, когато са изчерпани възможностите на организма за живот. Тази нова ситуация дава голяма сила на лекаря в целия регистър на отношения с пациента. Въпросът днес е не само да се осигури лечението, но как то да бъде съчетано с грижата за пациента. Тази грижа изисква разбиране, уважение, доверие от страна на лекаря към пациента, а точно това липсва при патернализма. Основната характеристика на модела се изразява в това, че лекарите сами решават проблемите свързани с техните пациенти, задоволяват потребностите им от лечение, информация и консултация, а потребностите на пациентите се свеждат единствено до „потребности от медицинска помощ“.

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: