В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината

73 информация. На пациентът не се съобщават не само резултатите от изследвания и консултации, но дори и след преглед му се назначава лечение, без да се обясни естеството на заболяването и неговите перспективи. Пациентът от своя страна се обръща с въпроси към медицинския персонал, към другите пациенти или започва да търси литература по проблема и това води до развитието на психогенна ятротогения.
Психогенна ятрогения - отрицателно въздействие върху психиката на пациента. Те са много често срещани в практиката на сестринския персонал. Медицинската сестра трябва да обърне особено внимание на поставените и въпроси от пациентите за различни диагностични тестове. Често вниманието на болните е насочено върху детайли от лабораторни, рентгенологични или функционални изследвания, които са били споменати от лекуващите лекари. Преди да отговори сестрата е длъжна да обмисли до каква степен информацията ще повлияе на болния, няма ли да доведе до появата на нови съмнения и поставяне на страшни диагнози.
Понякога в стремежа си да покажат своята ерудираност и компетентност по-неопитните сестри дават ненужно обстоятелствена информация за симптомите на рака, миокардния инфаркт и др. тежко протичащи заболявания и не се замислят за отрицателните последствия от безсмислено проведените просветни беседи. Не трябва да се забравя, че медицинската литература е лесно достъпна за обществеността и следователно диагноза на заболявания с лоша прогноза не би трябвало да се споменава пред пациента, особено ако тя не е потвърдена. Трябва да се помни, че централна фигура в диагностично-лечебния процес е лекаря и цялата информация за пациента и неговото заболяване трябва да бъдат докладвани само от лекуващия лекар.
Казус: Пациентка постъпва с температура с неустановен
произход. Направено и е радиоизотопно изследване на бъбреците
и е установено, че десния бъбрек не функционира. Сестрата
съобщава това на пациента, като посочва, че това е причината

74
за нейната висока температура. В последвалото рентгеново
изследване се установява птоза (спадане) на десния бъбрек и
липса на нарушение на неговите функции. По-късно е установено
наличието на хронична инфекция в устната кухина, която е
причина за висока температура. След съответно лечение
инфекцията е излекувана, но са били необходими много усилия и
време да се убеди пациентката, че няма бъбречно заболяване.
Хипердиагностиката, непредпазливата употреба на медицински термини, ненужно подробно обяснение на възможните усложнения или грубото нетактично отношение могат да повлияят върху психиката на пациента. Срещат се груби грешки, генериращи ятрогения. Например, една медицинска сестра казва на пациента:
"Ако ще ви лекуват с пеницилин, знайте че може да получите гъбички."или "Напразно се страхувате от това лекарство, срока му на годност е изтекъл отдавна.” Ярък пример за ятрогенно влияние е изказване като: "Ние не можем да ви сложим ново сърце." или "Как може да живеете с такива разхлабени нерви?".
Изказът на медицинските специалисти трябва да бъде точен, стегнат и грамотен. Трябва да се избягва използването на неподходящи сравнения в диагностичния процес, като например
”пилешки гърди”, „биволско сърце”,”котешко мъркане”, които са уместни в учебния процес, но не и при леглото на болния.
Доловените разговори между персонала, докладване на визитации, обсъждане със студенти състоянието на пациента край леглото на болния, също биха могли да имат ятрогенно действие.
Неблагоприятно се отразяват върху психиката на болния пререканията между персонала, оплаквания от работата, странични разговори.
Като психогенна ятрогения се квалифицират също така невниманието, пропуски в служебните задължения.
Казус: Родилка е настанена в стая с надпис „ИЗОЛАЦИОННА”,
която не се използва с такова предназначение. Жената изпада в
тежка депресия поради мисълта, че е заразена от опасна болест

75
и животът на бебето и нейният живот са застрашени.
Анализирайте
факторите,
допринесли
за
появата
на
заболяването. Посочете при какви условия то би могло да се
избегне.
Ятрогенно действие може да има и писменото слово при попадане на медицински документ в ръцете на пациента.
Изискването за правилно водене и съхранение на медицинските досиета от лекари и медицински сестри е свързано с необходимостта да се запази поверителността на информацията.
Пациентите, които са хоспитализирани, често показват повишен интерес към резултатите от лабораторни, рентгенови и функционални изследвания, заключенията на консултантите, диагностичните и прогностични решения на лекуващия лекар. При насочване на пациенти за консултации често сестрата дава досието лично на пациента. Срещали сме пациенти изпратени от друго отделение за ендоскопско изследване с цел изключване на тумор на стомаха или жлъчката да изучават медицинското си досие или рентгенографиите. В описанието от рентгенолога често може да се срещнат фрази като кратерообразна язва, полип, тумор. Те повлияват върху психическото състояние на пациентите.
Особено важно е да се разгледа въпроса за даване на резултатите от различни анализи (биопсии, ЕКГ, рентгенови снимки) лично на пациента. Такива документи могат да служат като източник на болезнени преживявания, опити за самоубийство. Описанието на тези консултации, носят специфична информация за диагнозата.
Често прочели някакво заключение от изследванията пациентите търсят информация от медицинска литература или интернет, приятели и диагностицират своето заболяване като рак или преканцероза.
Друг често срещан проблем е несвоевременното попълване на медицинската документация.

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: