В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
| Автономен модел Приемането на принципа за автономност на пациента като основен принцип в медицинската етика съществено повлиява медицинската практика и отношенията между лекаря и пациента. Постепенно отслабва влиянието на патерналистичния модел в 60 медицината и се извършва преход към т. нар. автономен модел, в който волята и убежденията на пациента имат водеща роля по отношение на предприеманите спрямо него медицински дейности. Много са факторите довели до тази промяна – разграждането на патриархалните структури и процесите на индивидуализация в западните индустриални общества, нарасналите възможности за самоопределение на индивидите в различни области на живота, напредъкът в медицината и сложността на етичните проблеми, които надхвърлят границите на медицината и професионалните компетенции и пълномощия на лекаря, необходимостта от защита на пациента и контрол над властта на медицината. Автономният модел е свързан с понятието “автономна личност” и нейното право да управлява собственото си поведение, да подчини емоциите и спонтанните си желания на разума, да защитава своите права и интереси, да взема решения и да носи отговорностите, свързани с тях. Срещата “пациент - лекар” е среща на две автономни личности и всички отношения са свързани с този предварително ясен факт. Новото, с което е характерен този модел е въвеждането на „информирано съгласие” на пациента. От съществено значение за информираното съгласие и автономния модел като цяло е оценката на компетентността на пациента. Това е степента на информираност на пациента, неговата способност да осмисли получената информация и да направи разумен избор. Компетентността е съвкупна интегрална личностна характеристика. Тя се формира на базата на когнитивни процеси и на ценен практически опит на личността, позволяващи ефективно да се решават проблемите. Върху компетентността оказват влияние две групи фактори: вътрешни – болка, стрес, психическо състояние, пол, възраст, образование; външни – личността на лекаря, количеството информация, близките, нормативните уредби, липсата на време. Акцентът върху автономията на пациента съвсем не измества на заден план несъмнено важните въпроси за професионалните 61 компетенции и отговорности на медицинския специалист, които го упълномощават да прецени ситуацията и да предприеме действие. Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|