В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
| Van Rensselaer Potter II ( 27 Август 1911 - 06 септември 2001) е американски биохимик. Той е професор по онкология към Лаборатория за изследване на рака в Университета на Уисконсин-Медисън за повече от 50 години. През 1970 г. д-р Потър въвежда термина биоетика, с който описва нова философия, стремяща се да интегрира биологията, екологията, медицината и човешки ценности. По-нататъшното развитие на биоетиката е свързано с името на холандския лекар Андре Хелагарс. Той приема биоетиката като мост между медицината и философията. А. Хеларагас разглежда биоетиката като дисциплина, чиято цел е да хармонизира медицинските и етични знания. Разбиранията за същността и съдържанието на биоетиката все още са неясни. От най-разширено схващане на обема й - като нова 11 междудисциплинарна философска теория, до своеобразна съвкупност от проблемни ситуации, свързани с нравствените аспекти на съвременната медицина и биология, т.е. като медицинска етика. Реално могат да се открият няколко различни тълкования за същността на биоетиката. Първото разбиране определя биоетиката като област на изследване или своеобразна съвкупност от „проблемни ситуации", свързани с нравствените аспекти на съвременната медицинска практика и приложни биологични изследвания. Това са ситуациите, създавани от генното инженерство и медицинската генетика, медицинските експерименти с хора, „модификацията на поведението" с помощта на фармакологически и неврохирургически средства, евтаназията. В случая биоетиката не е толкова вид изследвания или научна дисциплина, а новопоявили се морални ситуации. Второто тълкование за биоетиката е свързано с разглеждането й като съвременен етап на развитие на медицинската етика. Затова термините биоетика, медицинска етика и биомедицинска етика се употребяват като взаимнозаменяеми. Биоетиката не е нищо друго освен традиционната медицинска етика, допълнена с редица нови проблеми, породени главно от съвременната медицинска практика. Към тяхното изследване са приложими в повечето случаи досегашните философски и етични теории и методи. Третият тип схващане за биоетиката ни насочва към ново междудисциплинарно философско изследване, което се различава от медицинската етика. Научно-техническата революция и прогресът в биологичното и медицинското познание променят редица ежедневни ситуации в човешкия живот и налагат нови изисквания към поведението на личността. За да се изследват тези изисквания, се предлага и новото междудисциплинарно философско изследване на границите между философията, теорията на ценностите, биологията и медицината. Четвъртото разбиране за биоетиката е като за нова нефилософска междудисциплинарна теория. Така например К. Вокс 12 смята, че философската традиция малко може да даде за интерпретацията на възникващите под влияние на развитието на биологията и медицината нови проблеми. Нужна е частна междудисциплинарна наука, като биофизиката или биохимията. Петото разбиране за биоетиката я свежда до изследване на етичните следствия от новите открития в генетиката. Според М. Хембърг биоетиката трябва да отговори на три специални въпроса: Дали нравственото поведение (алтруизмът) е част от генетичната програма на човека? Ако е такава част, какви са източниците на алтруизма и как възниква нравственото поведение? Свързани ли са етиката и алтруизмът с някакъв биологичен смисъл и дали алтруистичното поведение е част от общата стратегия на живота? Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|