Медицинската етика и психологията

14
Медицинската етика и психологията
Ако медицинския специалист не е добър психолог и не може да определи психологичните особености на пациента, то общуването с него ще бъде затруднено. Психологията помага на лекаря да формира доверие по време на общуването с пациента.
Проявата на емпатия като социално умение и лично качество е необходимо условие за изпълнение на хуманната мисия на здравните специалисти, включваща интелектуално разбиране на пациента, споделяне на неговите чувства, ефективност на комуникацията и етична нагласа на професионалиста към болния.
Самата среща терапевт
– пациент трябва да бъде взаимоотношение, внасящо успокоение. Това именно М. Балинт нарича „лекарството лекар” – сигурността, че си при този, който ще положи грижи, за да облекчи страданието ти и има компетентност да се справи с болестта. Тази най – обща форма на психотерапия е необходима за всеки пациент. При нея се използва професионално отношение, приспособено към индивидуалните потребности и състоянието на конкретния пациент. Повечето пациенти имат непреодолимата потребност да бъдат изслушвани.
Всяка среща с болния, всяка разменена дума, всеки разговор с него би трябвало да вдъхва увереност, да успокоява, да ободрява.
Медицинската етика и икономиката
Често възникват морални проблеми при разпределението на здравните ресурси, което до голяма степен е свързано със здравната политика, така че говорим за етика на здравната
политика. Тя включва етичните въпроси на организирането, финансирането и извършването на здравни услуги, справедливото разпределение на здравни услуги сред всички слоеве на обществото.

15
ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА МЕДИЦИНСКАТА ЕТИКА
Разглеждането на медицинската етика в исторически аспект показва, че първите етични норми са били формулирани в процеса на предоставяне на здравни грижи за пациентите от лекари и изследователи. Така че е логично в този етап те да касаят само лекарите, които са изпълнявали целия обем медицински и фармацевтични дейности. Подготовката и въвеждането в практиката на асистенти на лекаря (парамедици, лекарски помощници, медицински сестри, акушерки, фармацевти и др.) започва в по-късен период. Въпреки че образът на милосърдната сестра се появява на професионалната сцена още в древността. В една от най-старите индуски книги е записано: ”Тя трябва да знае
как да дава лекарство, да е остроумна и предана към болния, да
знае да готви добре, да знае как да окъпе болния, да го измие.
Винаги да е готова, търпелива и нежна да помага на нуждаещите
се и да е послушна на назначенията от лекаря”. В най-старата медицина – египетската също има данни за парамедицински грижи, но за институция не се споменава в нито един папирус. Предполага се, че тъй като грижите за болните са се осъществявали от жените или робите по домовете, то те са се възприемали като ритуално поддържане на чистотата, а не като специална здравна грижа. По времето на Хипократ парамедицинските грижи се развиват в още по-голяма степен. Появяват се и първите акушерки – една от които е майката на Хипократ. През античността се стига до институционализиране на грижите за болните. Сестринството получава нов подтик за развитие – по домовете, приютите и в болниците. Първото официално признание за ролята и мястото на сестринските грижи идва едва през 1855 г., когато английската кралица издава указ за създаване на Санитарен корпус. Ф.
Найтингел е назначена за супер-интендант на всички болнични милосърдни сестри в лазаретите на английската армия. Пет години по-късно 1860 г. Ф. Найтингел основава първото училище за милосърдни сестри при болница „Свети Тома” в Лондон.

16

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: