13
Медицинската етика и правото Правото и медицинска етика са дисциплини, които често третират аналогични проблеми: достъп до медицинска помощ (осигуряване на здравна помощ, спешна помощ);
информирано съгласие; поверителност на информацията; аборт; участие/помощ на медицинския специалист при самоубийство;
експерименти с хора и животни.
Целта на етичните и правните норми е да регулират поведението на личността в обществото. Решението на
съда е обвързващо заключение, което определя изхода на даден спор. Обратно, етичнoто решение е съществен професионален и нравствен пътеводител, но обикновено няма юридическа сила.
В етиката се задават въпроси, които може дори да изпреварват действителността (например въпросът за клонирането на човешки организъм се обсъжда в етиката преди възникването на реална технологична възможност за извършване на подобно клониране).
В
правото се дават отговори, които се изискват от практиката. Ако етиката обсъжда различните алтернативи и гледни точки, то от правото се изисква да даде ясен и категоричен отговор – обикновено някой от отговорите, предложени и аргументирани в етиката. В този смисъл етиката е „работилницата“ в
преддверието на правото, в която се създават алтернативите, между които законодателят избира при създаването на правните норми.
Моралната съвест е предшественик за развитието на правните норми и обществения ред.
Правото и медицинската етика са в симбиоза и споделят една обща цел, създаване и поддържане на социално благополучие. Но етиката и законите не са идентични. Често етиката поставя по – високи стандарти на поведение от закона.
Още повече, че докато законите в отделните държави са различни, етиката е общочовешка.
Сподели с приятели: 
