В обувките на Москов
Разговор с Поли Паунова, Виктор Лилов, Деница Сачева и Константин Павлов
Изтегляне 1.67 Mb.
|
Разговор с Поли Паунова, Виктор Лилов, Деница Сачева и Константин ПавловДарик радио Кой говори? Водещ: На фаталния петък 13-ти събрахме се тук Голямото жури. Горещи политически страсти имаше тази седмица в България, на фона на една наистина ледена епоха в цялата страна. Говорим си днес с Голямото жури в следния състав: Поли Паунова, журналист от Медиапул. Здравей, Поли. Поли Паунова: Привет. Водещ: Музикалният продуцент и издател Виктор Лилов. Здравей, Виктор. Виктор Лилов: Здравейте. Водещ: Деница Сачева – общественик, пиар специалист. Здравей, Деница. Деница Сачева: Здравейте. Водещ: И блогърът Константин Павлов – Комитата. Здравей. Константин Павлов: Здравейте. Водещ: Петък 13-ти. Фаталисти ли сте? Каква беше тази седмица за страната, не само лично за вас? Кои са събитията на седмицата? Така клиширано, но важно започваме разговора в Голямото жури. Да изберем по едно събитие и след това да го анализираме. Поли Паунова: Преди да кажем каквито и да е събития, мисля, че събитието – говоря за България – най-важното събитие на тази седмица се случи вчера и това беше смъртта на Тери Пратчет. И мисля, че страшно много хора, даже една приятелка вчера беше писала, че за пръв път е плакала за човек, който не познава. Така че мисля, че ако избягаме малко от махленските си драми, литературният свят загуби един от най-светлите си умове. Водещ: Така. Виктор, твоето събитие на седмицата? Виктор Лилов: Те са много. Може би, в неделя се включих в инициативата „Извърви километър в нейните обувки”, срещу домашното насилие. Водещ: Да, виждат една значка. Виктор Лилов: Да, нося си я, за да се подсещам. Водещ: Мъже обуват високи обувки. Разкажи ни. Припомни ни по-скоро. Виктор Лилов: Това е една инициатива, свързана с домашното насилие. На практика тя подсеща най-вече българските политици, че у нас все още нищо не е направено, за да се подкрепят жертви на подобно насилие. Това са както жени, така и мъже. Аз имам личен приятел, много близък, който е жертва, именно от страна на неговата съпруга, на невероятен тормоз. Водещ: Да, все повече зачестяват такива случаи. Разкажи ни, моля те. Мъже жертва на домашно насилие - физическо, психическо. Виктор Лилов: Психическо. Много често хората се фокусират върху физическото насилие, на което най-често са жертва жени, но психическият тормоз също е изключително... даже понякога води до много по-тежки последствия – това е депресия, много сериозни състояния, които могат да доведат до резултати до развитие на сериозни болести. Водещ: За домашното насилие се говори трудно. Виктор Лилов: Да, трудно се говори. Едва 5% от жертвите на домашно насилие съобщават на някой за това, че са жертва. Много хора го преработват това нещо вътрешно. Това наистина е един социален феномен, за който в България не се говори. Не само че не се говори, но не се предприемат и структурирани мерки, за да се предотвратяват подобни случаи. Може би най-важното нещо, което българските политици, ако излязат извън техния си свят в своите политически крамоли, трябва да направят, е ратификацията на Истанбулската конвенция на Съвета на Европа за домашно насилие, в която са предвидени конкретни мерки за предотвратяване, за превенция и за последваща работа с жертви на домашно насилие. Водещ: И полицията не реагира адекватно. Слава богу, че има неправителствени организации и различни центрове, които могат да изведат жертвите на домашно насилие. Но няма и психолози, с които да работят. Все още в България е срамно да се говори за това, че си жертва на домашно насилие. Виктор Лилов: Да. Между другото, това е поради стереотипите, които ние като общество сме приели. Между другото, най-страшни са по отношение на мъжете, защото стереотипът за мъжът е силният пол, а когато той се превърне в жертва на насилие, на практика почти никаква видимост няма в такива казуси. Те могат да бъдат да бъдат споделени през трети, четвърти човек... Водещ: Виктор Лилов, как се ходи на токчета? Виктор Лилов: Да ви кажа, след първите 15 минути се свиква. Дори да бях приятно изненадан, че се превърнах доста в обект на внимание, се почудих дали да не си запазя токчетата за официални събития в бъдеще. Водещ: Деница Сачева, твоето събитие на седмицата? Подозирам, че е езикът на омразата и заиграването с етническата карта на България. Или греша? Деница Сачева: По принцип – да. Това е едно от събитията, на които смятам, че трябва да се обърне особено внимание. Но основното събитие за мен е, че има 400 села, в които няма ток. И че в страната действително има бедствено положение. Защото аз неведнъж съм говорила за това, че има много голяма разлика между това, което се случва във върховете на политиката, и това, което наистина реално вълнува хората. Водещ: Пропастта е огромна наистина. Деница Сачева: За мен фактът, че има толкова много хора без ток по това време, в този век, когато ние постоянно говорим за това какви големи излишъци от електроенергия произвеждаме, за мен това е наистина най-сериозният проблем. И освен езикът на омразата, разбира се, един въпрос, по който преди известно време имахме бегъл спор с Поли Паунова. За мен все по-ясно става, че в ГЕРБ има сериозни разделения и те ще се задълбочават. Поли Паунова: Трябва да призная, че излезе права. Деница Сачева: По-скоро бих искала да кажа, че за мен лично президентската кампания започна. Поне аз това виждам в тази седмица. Водещ: Президентската кампания е открита. Ще видим. Кои са обаче? Деница Сачева: Разнообразни са. От една страна очевидно Бойко Борисов, от друга страна Плевнелиев с РБ, от трета страна... Водещ: Царят се появи на хоризонта. Деница Сачева: Очевидно, че в АБВ също се готви нещо. Неслучайно и там има различни... Поли Паунова: Аз съм си за царя. Да дойде втори път и всичко да свърши за 800 дни. Просто да приключваме с тая държава. Виктор Лилов: Добре де, не може ли за по-кратко време да ни оправи? Водещ: Комита, ти си на ход сега. Твоето събитие на седмицата? Ти си един от стоте протестиращи, които се броят по улицата, след като ГЕРБ са изтеглили хората си. Константин Павлов: Като гледам присъстващите в студиото, тук има и други хора от стоте. Водещ: Можем поименно да ви изброим, това исках да кажа. Познавам ви всичките поименно. Поли Паунова: Внезапно не защитихме Бойко. Виктор Лилов: Аз плаках. Константин Павлов: Действително... Аз съм още под влияние за смъртта на Тери Пратчет. Не мога да измисля по-сериозно събитие тази седмица. Както и наистина е удивително как не можем да се справим с един сняг в продължение на седмица. Но иначе, естествено, като се върнем към нашата политика, двете безотговорни изказвания за Бойко Борисов за мен са най-... Водещ: Безотговорни е думата. Константин Павлов: безотговорни, да. Поли Паунова: Не бе, нагли е думата. Водещ: Може и цинични да добавим. Константин Павлов: Да. Едното е това за стоте души, които остават, като той вкарва, изважда симпатизантите на ГЕРБ от протестите. Аз не знам, ако съм симпатизант на тази партия, как бих се чувствал след едно такова изказване, ако имам някакво чувство за собствено достойнство. Второто изказване, то малко мина под радара, може би, но това е за ДПС и за едни 50 хиляди души пред джамия, едно изказване имаше Борисов. За мен също е много безотговорно. Той за пореден път доказва, че умело се криеше през последните месеци, че е човек, който с един ход може да пропилее огромно количество политически капитал. Виктор Лилов: И въпреки това да няма последствия. Константин Павлов: Не може да няма последствия. Водещ: Говорихме за новия Бойко Борисов, за това, че се е скрил от медиите. Мисля, че старият Бойко Борисов започна да се връща. Поли Паунова: Абе няма нов Бойко. Никога не е имало. Ние тук в това студио колко пъти сме го дъвкали, включително Комитата е казвал „Абе тоя виж сега как...” Константин Павлов: Не, не... Не ми... Водещ: Аз съм го казвала, че той наистина беше променен и различен. Поли Паунова: Абе какъв променен и различен. Не може един човек, който почва всяко изречение с „Аз”, да твърдиш че е променен и различен. Това, че той не се появява по телевизията, е някакво благо за народонаселението, че не гледат една и съща муцуна в сутрешните блокове, във вечерните новини и в някой друг промеждутък, където реже лента. Водещ: Той спря да звъни в сутрешни блокове, да гледа... Това беше променена медийна политика и визия. Поли Паунова: Да, тя тази медийна политика продължава да бъде променена. Това нещо сме го коментирали. И мисля, че за всички е пределно ясно, че това е опит на преден план да минат лицата на Реформаторския блок, които пък са изключително жадни за медийно внимание. И при един сигурен провал на това правителство, към който върви, в крайна сметка Борисов да не бъде асоцииран той с гръмките обещания за реформи. Водещ: Критиките са към реформаторите. Поли Паунова: Да, защото те никнат от всяка медийна публикация и от радио, телевизии и т.н. Въпросът за това изказване на Бойко Борисов с двата потока на съзнанието, за които говори Комитата... Водещ: Ти беше в парламента. Кажи ни. Поли Паунова: Да. Първо, трябва фактологично да погледнем на изказванията му с прибирането на хората на ГЕРБ от улицата. Първоначално Борисов по време на целите протести твърдеше, че той стои настрана от протестите срещу Пеевски и не са партийно оцветени. Водещ: И че няма автобуси, които са изпращани там. Който иска сам си е дошъл като гражданин. Поли Паунова: Окей, да приемем, че това е така. После изведнъж той казва, че в някакъв момент е прибрал хората от улицата и са останали 100 души. Аз лично спрях да ходя на тези протести на 4 септември, казвала съм го в това студио неведнъж. Когато видях контрапротеста, само че с краска на ГЕРБ, защото от едната страна БСП и ДПС си водят контрапротест, от другата страна някакви симпатизанти на партия, да кажем, да се опитват да режат с ножица ограждения и да предизвикват бой – това бяха симпатизантите на ГЕРБ от Благоевград. То е абсолютно едно и също. Та кога Бойко Борисов беше прав? Тоест кога казва истината – когато твърди, че няма хора на ГЕРБ на протестите или когато каза, че ето сега ги прибираме. И още нещо много важно – ако е прибрал хората от протестите, кога се е случило това? Защото есента хората спряха да ходят на протест. И защо ги е прибрал преди да падне Орешарски? нали това е целял. Нали накрая са останали 100 души. Водещ: Обидени ли сте? Има ли емоция? Какво правите, скъпи мои „Протестна мрежа”, след това, което чухте, че сте останали една шепа хора на протестите, след като симпатизантите на ГЕРБ са били издърпани? Комита, Деница, Виктор? Константин Павлов: Какво правим? Аз го казах... между другото, тук искам да възразя сериозно на Полина. Никога не съм казвал, че Бойко Борисов се е променял. Включително в това студио съм бил въртян на шиш много пъти, за да отговарям подробно на този въпрос. Поли Паунова: Аз ще го намеря. Константин Павлов: Единственото, което съм казвал е, че си е променил публичния начин на говорене. Той, дето се вика, козината си мени, а отвътре си остава същия. Да, намери го, моля те, защото това е важно за мен. Водещ: Чувствате ли се използвани, употребени, предадени, разочаровани? Константин Павлов: За да се чувства човек разочарован, е трябвало да има някакви големи очаквания, нали така? Аз големи очаквания не съм имал. Но наистина, как да кажа, наистина е удивително как един човек може да прекара толкова много време във властта и да не си взема никаква поука от това. И наистина как е възможно с толкова лека ръка да пропилее толкова трудно събиран политически капитал и да постави под въпрос тази скърцаща отвсякъде коалиция, да подготви властта за връщането ? отново в ръцете на ДПС и БСП. Наистина нямам думи, толкова безотговорно е това, което се случва, че не знам. Водещ: Сега накратко, Деница. Деница Сачева: По принцип всеки, който е протестирал и е вярвал, че прави това, защото не одобрява това, което се случва в държавата, няма никакви причини да се притеснява от това, че е следвал себе си, че е бил на улицата. Всеки, който е протестирал, защото е обслужвал Бойко Борисов, или е обслужвал интересите на Росен Плевнелиев, или е бил стимулиран, за да протестира, или просто е излизал там, защото е искал да се види с приятели, или пък да се снима и да се сложи във Фейсбук, такъв човек трябва да се срамува. Но дали той ще се срамува или ще се гордее, зависи от самия него, а не от изказването на Бойко Борисов. Изказването на Борисов е абсолютно цинично не само поради това, че той, разбира се, омаловажава протестите и се опитва да каже, че едва ли не той е човекът, който се бори с модела „Кой”, но и защото това е много сериозна подигравка с гражданската енергия. Все пак, аз и преди съм казвала, протестът срещу Делян Пеевски, неговото назначаване, за броени часове във Фейсбук събра над 200 хиляди души в страницата, която беше създадена. Тук нямаше нищо друго освен автентично възмущение на хората от това, което се случва. И това възмущение продължи и рефлектира в каскадно увеличаващия се брой на негласуващите и в каскадно увеличаващия се брой на емигриращите. Водещ: Бърз коментар на Виктор и спираме за новините в 10:30. След това ще продължим с другите теми. Виктор Лилов: Аз ще споделя моето лично усещане за ролята на ГЕРБ в протестите. В момента, в който се появи организирана подкрепа от страна на партийната централа на ГЕРБ, в този момент страшно голяма част от протестиращите се оттеглиха. Така че моят директен отговор към Бойко Борисов е, че вие страшно попречихте на протестите като ги подкрепихте с партийните си организации. И това важи не само за партията на Бойко Борисов, между другото. Така че това е моето мнение. Вие сте абсурдни, вие сте контрапункта на гражданската активност, вие нямахте нищо общо с нея. Деница Сачева: Към събитията а седмицата искам да обсъдим и ордена, който църквата дава на Бойко Борисов за заслуги, които не съобщава. Защото смятам, че това е важно. Водещ: Важно е, разбира се. След новините можем да обсъдим и Вежди Рашидов, министърът на културата, може да стане академик също. Важна титла. Новините и след това продължаваме. Водещ: Продължаваме с Голямото жури и събитията от седмицата Поли Паунова от Медиапул, музикалният продуцент Виктор Лилов, пиар специалистът Деница Сачева и блогърът Константин Павлов-Комитата. Такъв е съставът на Голямото жури днес. Имаме ли нужда да довършваме темата за протестиращите 100 души на улицата, които са останали според премиера Борисов, след като той е изтеглим хората на ГЕРБ? Поли Паунова: Да, имаме. Водещ: Да, Поли, слушам те. Всъщност Борисов усвои много прецизно опорната точка на Орешарски, че протестиращите са или гербери или... Водещ: Или купени, платени. Поли Паунова: Или стотина лумпени. Та мисълта ми е, че когато очевидно това е Болестта на седалището в България, на какъвто стол седнеш – така почваш да мислиш. И това издава страх, защото тези стотина лумпени няма да спрат да се бунтуват и срещу Бойко Борисов. Въпросът е обаче, че тази една година на протести, това е много важно да се каже, много изтощи хората. Водещ: Няма в момента гражданска енергия. Нека да ви кажа, че част от ядрото на протестите е назначено в държавната администрация. В момента те работят като медийни съветници на министрите от РБ и не само. Поли Паунова: Този тим дребна корупцийка тип ние сме на власт обаче не може да зарази всички. Тя може да зарази лесно податливите, тези, които обичат да се делят на наши и ваши. Тук няма наши и ваши. Тук има, от една страна една престъпна шайка, от която не правят изключение дори малко съпричастните с нея. И от друга страна, хората, които искат да живеят в нормална държава. Рано или късно тези хора – нормалните, ще победят. Това може да бъде след 50 години. В началото на протестите си говорехме, че това е един много дълъг маратон, който започваме и ние все още сме в началото му. Водещ: няма време, както се казваше в едно телевизионно предаване. Дадохме колко години от живота си вече, за да чакаме. Комита, обаче вие какво правите сега, Протестна мрежа. Поли Паунова: Събират данъчни декларации. Водещ: Събирате данъчни декларации, защото прокуратурата ви проверява. Константин Павлов: Да, на мен един месец от живота ми ще мине в събиране на хартийки. Това е сигурно вече сега. Особено като започвам да осъзнавам обема от работа, който ми предстои – да опиша живота си през последните 4 г. Иначе аз съм определено от уморените, не от назначените. Водещ: И Виктор е от изморените, не от назначените. Деница, и ти си от неназначените. Константин Павлов: Наистина имам нужда от почивка. Деница Сачева: Но не изморена. Константин Павлов: Деница е машина. Наистина имам нужда малко да си почина, но наистина не се вижда на хоризонта такова нещо. Какво правим – правим същото, каквото сме правили досега. Опитваме се да реагираме всеки път, когато видим някакъв голям проблем. Водещ: Натискат ви, натискат е да се откажете. Кой нормален човек пази бележки за 4 г. назад? Константин Павлов: Никой не пази. Прокуратурата проверява Протестна мрежа – това звучи абсурдно. Абсурдно звучи, но нека аз тук да кажа нещо, което трябва да сме наясно. Нас не ни е страх от самата проверка като такава. Ние сме достатъчно прозрачни като дейност, нали, откъде си взимаме парите и т.н. няма драма в това отношение. На нас, разбира се, ще ни убият малко нерви. Вероятно това е цената, която трябва да платим за това, че сме толкова опърничави. Друго нещо, което е много важно и аз държа да го кажа – това е един механизъм за задушаване на гражданска активност. Ако ние поради това, че сме вече толкова обръгнали на всякакви такива работи, на нас не ни прави впечатление. Ще съберем тези бележки и ще продължим напред. Някой човек например в провинцията и някой човек примерно, който не се е занимавал с такива неща, ще си помисли няколко пъти, преди да подаде сигнал за нередност, за да не се изсипе върху него цялата машина на прокуратурата и на НАП върху главата му. И нашата задача в момента е да покажем, че това не е правилно< е не трябва да става така и доколкото може да предотвратим поне за известно време напред такива неща да не се случват, за да може хората, които се занимават с обществена дейност, да се чувстват по-защитени в България. Това е най-основното и това всеки път държа да го кажа, защото винаги излиза, че ние като че ли нещо се притесняваме. Това с глупости. Ние сме най-сериозно изследваните хора в тази държава. Всяка година ни четат и ни обсъждат отчетите. Всяка година ни броят парите. Аз дори вече не мога да преброя в колко вестникарски публикации са обсъждани моите пари и нещата, които съм свършил за тях. Водещ: Само да питам Комитата, хората, които си казват сега– вие си го избрахте, злорадството към Протестна мрежа и хората на протеста - на ви сега. Константин Павлов: Аз на тези хора винаги им казвам – ми, трябваше да се гръмнем още по времето на Орешарски, защото няма надежда. Надеждата е в самите нас, нали. Поли Паунова: Проблемът беше, че, само едно изречение – когато протестирахме срещу Бойко Борисов на Орлов мост и когато крещяхме – протестът е за всичко, говоря - долу Цеко от Алеко и протеста за Витоша, тогава всички присъдръужни анализатори и други подлизурковци към властта твърдяха,че ето сега тези лумпени, наркоманизирани тъпчат градинките - с такива заглавия излизаха вестниците на Пеевски, ще свалят Борисов и ще доведат на власт БСП. В крайна сметка и така се случи. Една година по-късно Борисов подаде оставка заради съвсем други обстоятелства, но всъщност това отключи някакъв тип гражданска енергия тогава. Обвинението беше – ето, вие сега сваляте едните, за да дойдат другите. След това обвинението беше – сваляте пък другите, за да се върне пак Борисов. Това е положението. Не е роена друга алтернатива на това, което се случва в момента. Водещ: Виктор. Или затваряме тази тема? Виктор Лилов: Аз искам да добавя един друг елемент към това, което Комитата каза. И това е, че подобни проверки чрез сезиране от страна на прокуратурата на НАП, на практика демонстрират острата липса на правова държава. Защото няма никакво законово основание прокуратурата да прави подобно нещо. И ние виждаме на практика илюстрацията на това как прокуратурата е бухалка срещу гражданското общество в България. Една бухалка която създава и подсилва робския манталитет на хората, които са склонни да приемат своя живот такъв, какъвто е. Водещ: Живеем в прокурорска държава и това е факт. Виктор Лилов: Ние не само че живеем в прокурорска държава, ние живеем в държава на ужасяващ корупция в съдебната система, в която съдии взимат подкупи, за да не осъждат или да издават определени присъди. Това е една отвратителна реалност. Това нещо трябва да бъде прекратено и аз мисля, че има достатъчно смели граждани, въпреки Борисов и неговите глупости, които дрънка, които ще се противопоставят на подобен произвол. Защото това не е правова държава, това е произвол и рекет. Водещ: Деница. Деница Сачева: Ами, то вече доста беше казано, по-скоро бих искал да кажа, че уроците, които трябва да се извадят от всичко, което се случва, е, че борбата със злото не може да бъде въпрос на спонтанност и въпрос на емоция. Тя изисква стратегия, изисква последователност и в крайна сметка изисква и естествено да бъдеш готов да понасяш удари, защото няма как да се случи по друг начин. надявам се, че хората, които се заблуждаваха, че в коалиция със злото могат да го променят, може да се надяваме, че вече са си направили изводите, че това е невъзможно. Не можеш да променяш злото отвътре. Няма как. Влезеш ли вътре в злото, ти просто го захранваш с още енергия. Водещ: Излизаме вече от тази тема и къде отиваме – бедстваща България или бедстващият език на българските политици в НС. Виктор Лилов: Тук искам да разкажа за една карикатура на Комарнитски, някои са я видели може би, която свързва добре зимните бедствия с някои други политическите етажи, особено. Карикатурата представлява следното – г-жа Кунева дава интервю, в което казва – настанила съм всички жители от РБ, който е затрупан със сняг, на топли местенца. И така плавно пренасям темата към назначенията в К3П. Поли Паунова: Трябва да обясним. Водещ: Да, нека да разкажем наистина. Мина малко между другото. Поли Паунова: 3а шеф на К3П е назначен съпругът на шефката на кабинета на Меглена Кунева. Вчера излезе някаква информация, че на съдружничката на Радан Кънев в адвокатската му кантора – мъжът й е назначен за зам.-министър. Това са хората, които твърдят, казват не на политическите назначения. Водещ: Да махнем ДПС властта. Поли Паунова: И д се инсталираме ние там. Горе-долу така изглеждат нещата. Освен това една скоба отварям тук. Уволнението на Писанчев и Лазаров с мотива, че те са политически назначения, беше най-голямата грешка, която РБ можа да направи. Тези хора трябваше да бъдат разследвани и да се каже къде са сбъркали, какви престъпления са направили и затова да си понесат отговорността. Но да уволниш едни хора, които са уж политически назначения, за да назначиш отново политически фигури? Защото нали нямаме съмнение, че когато има политическо уволнение, следва политическо назначение начело на специалните служби? Нищо не правим, ние заменяме едни фигурки с други. Деница Сачева: Всъщност това е много важно, когато говорим за езика на омразата, защото това, което говорим, е съдържателната страна на нещата. Това са фактите. Фактите са, че РБ от самото си влизане в тази коалиция до този момент не направил нищо съдържателно, съществено, значимо и сериозно. Самият Радан Кънев дори не направи опит да бъде председател на Комисията за правосъдие, при положение, че постоянно говори за правосъдна реформа, той дори не е неин член. Той е член на комисията за социална политика, на комисията за борба с корупцията и конфликта на интереси. Където обаче също нищо не е направил, защото до този момент, освен общи изявления, общи приказки, няма някакви съществени промени. Напротив, той е един от хората, които е сериозен радетел за участието на ПФ в това управление, и то отново с такава задкулисна цел, че видиш ли – ние сме с патриотите, защото сме много силно срещу ДПС. Същевременно, другият човек, който доста често ползва ДПС за словесна дъвка, това е Петър Москов. Той е един от хората, който по никакъв начин не е попречил на икономическите интереси на ДПС в здравеопазването. Напротив, след изтичането на мандата на Румяна Тодорова като управител на Н3ОК той лично е настоявал и е предлагал постът да се заеме от нейния заместник, който е Динко Генчев от ДПС, в смисъл – предложение на ДПС. Водещ: Но ако е някой свестен и готин човек – защо не? Деница Сачева: Да, аз нямам против, ако... точно затова исках да кажа, че в момента се говори за ДПС единствено и само, от една страна, нали, се казва – те са икономическа групировка. Обаче няма нито един техен интерес, който да е пресечен, няма такъв. Дори Булгартабак изкупува Лафка, обаче никой не го коментира това. Няма съществени, съдържателни неща, които да са свършени. Напротив, говори се именно по такъв начин, че се насажда етническо напрежение, ПФ всеки път използва това нещо, допълнително се насажда все повече и повече етническо напрежение. Водещ: Има огромно напрежение в страната. Ахмед Юсеин беше вчера тук и каза – наистина има страх, те са капсулирани, затварят се, може да се стигне до нещо лошо. Всеки ден аз и децата ми слушаме, че сме човекоподобни и всякакви други идиоти. Деница Сачева: Да, и същото нещо е с ромите, защото не може да говориш – ама, ние не сме против малцинствата. Добре, предложете нещо за ромите. Това е една много трудна, много сериозна и много черна работа. Само че нямаме тук реформи, нямаме реформаторски ищах за сериозна черна работа. Имаме само реформаторски локуми и реформаторски Фейсбук статуси, които наистина нагнетяват напрежението. Това е една опаковка, която завоалира такива неща, за които говорим тук в студиото. Казваме – махаме хората на ДПС, само че не казваме, че махаме онези хора на ДПС, за които предварително сме се разбрали, че те не са чак толкова важни за ДПС. Водещ: Реформаторите да не се окажат новото ДПС във властта? Деница Сачева: Това беше тезата на Георги Първанов. Те няма да се окажат това, а по-скоро очевидно е, че те се гушат в шлифера на Борисов. Това е повече от ясно и видно. Дори днешното интервю на Петър Москов в „24 часа” си е направо изпод шлифера на Бойко Борисов. Така че като цяло това, което за мен виждам, че ще се случи в най-скоро време, е, че РБ напълно ще се размие, освен ако не се използва сценарият РБ да продължи да съществува изкуствено, за да може да номинира теоретично Росен Плевнелиев за втори мандат, тъй като е очевидно, че Плевнелиев няма да е кандидатът на партия ГЕРБ. Водещ: Да поговорим за президентската институция и президентската фигура. Мислите ли, че е рани или вече нещата са ясни? Поли? Поли Паунова: Мисля, че неща та са ясни още от (...) мандата на... Водещ: Плевнелиев има самочувствие за втори мандат. Поли Паунова: Аз не знам какво самочувствие има, при положение, че той е човек, който нито веднъж не е демонстрирал самочувствие. Той е демонстрирал, че умее де вдига телефона на премиера и да изпълнява това, което му се подаде от съседната сграда. Водещ: Самочувствие е демонстрирал, по-скоро решителност не е демонстрирал. Деница Сачева: Той е щастливец. Поли Паунова: Да, той е щастливец, Деница е права. Мисълта ми е, че той получи легитимацията граждански президент заради това, че зае страната на справедливо протестиращите срещу Пеевски. След което обаче така и не показа, че може да се опълчи на собствения лидер на партията, която го номинира. Водещ: А дали може да се еманципира? Поли Паунова: Не. В интерес на истината – когото издигне Борисов за президент, той ще бъде на предстоящите избори. Твърде вероятно е той да издигне сам себе си. Твърде е вероятно зад това издигане... Водещ: Може жена да е. Поли Паунова: Може и жена да е. Дели ще издигне Румяна Бъчварова за министър на вътрешните работи. Водещ: Или Йорданка Фандъкова за президент. Поли Паунова: Не, помните ли – имаше едно интервю, в което Борисов беше казал в края на предния си мандат – какво искате от мен, дори да номинирам секретарката си за министър-председател, тя ще стане и пак аз ще управлявам. Няма значение. Според мен по-скоро той в някакъв момент той ще поиска да се оттегли от поста на министър-председател и не по друга причина, за защото няма цялата власт и няма тенденция за в бъдеще да има цялата власт. Затова той може да бъде един достолепен президент, да ходи да се снима – което той най-много обича, да се ръкува,. Е, английски няма да говори, но това не е особена драма. А в това нещо аз мисля, че е на Радан Кънев най-голямата амбиция, защото той се е привидял като следващия министър-председател. Водещ: Радан Кънев министър-председател? Поли Паунова: Според мен той има такива мечти. Те ще останат в сферата на мечтите, разбира се. Защото ако до юни, срокът, до който самият Кънев беше поставил да почне съдебната реформа, тази съдебна реформа не е стартирал, РБ приключва. И той приключва с апломб и държейки Борисов за шлифера. Виктор Лилов: Дори и със съдебна реформа, ако РБ не предприема мерки за собствената си организационна консолидация, той също ще приключи. Още повече, че виждаме, че всяко напрежение във властта, конкретно оставката на Вучков, показва, че самият РБ освен правителството, е изключително крехка конструкция, която може да се разпадне при всеки по-сериозен властови натиск. Просто защото вътре има хора на позиции, които не са склонни да ги изоставят. Поли Паунова: Помните как Лукарски защитаваше Писанчев преди една седмица. Водещ: Да, при Цветанка Ризова в студиото той каза, че са си работили прекрасно с Писанчев, шефа на ДАНС. Поли Паунова: РБ е една изкуствено създадена конструкция. Тя няма идеологична спойка. Виктор Лилов: Ценностна по-скоро. Поли Паунова: Да, ценностна, така да го кажем. Да, вероятно там има хора, които искат да работят за тази държава и да работят за демонтирането на въпросния модел „Кой”. Водещ: Със сигурност. Аз и от ГЕРБ познавам такива изключително свестни хора, които искат да работят. И от БСП познавам такива хора, и от ДПС. Поли Паунова: Сигурно, вероятно. Аз нямам толкова широк кръг на познанство. Но работата се започва от това, което Дени каза – 400 села в тази държава са без ток. Това е седми ден, една седмица. Това е каменната ера. Водещ: Те не знаят дали са живи, няма никой да е стигнал до там. Поли Паунова: А междувременно една седмица по-рано министърът на финансите Владислав Горанов, който ходи да пие кафета с Пеевски го снимат преди няколко години, казва „Ами то невинаги е имало ток.” Вижте, наглостта не предполага реформаторство. Един реформатор не може да бъде нагъл. Виктор Лилов: Е Горанов какъв реформатор може да бъде? Поли Паунова: Е не знам, той е част от реформаторско правителство. Виктор Лилов: Горанов? Между другото, той е най-любопитната фигура в цялата правителствена конструкция, защото е очевидно, че министър-председателят няма контрол над финансовия си министър. Финансовият министър решава какви заеми, кога, по какъв начин, с какъв период на изплащане, как ще бъдат сключени. И министър-председателят поставя това нещо в 12 без 5 на Министерски съвет за решение. Това дори не е управление на еднолична фирма. Водещ: Не, не мисля, че Владислав Горанов е еманципиран от премиера. Напротив, просто единната позиция е това да не кажат, да не могат да обяснят какво точно искат да правят. Виктор Лилов: Беше много удобна интерпретация, между другото РБ това го нижеше в продължение на седмици, че едва ли не била много сгрешена медийната политика. Не, не е сгрешена медийната политика. Решаването, взимането на решение за подобен заем е резултат на сериозен анализ и резултат на обществено обсъждане. Нищо от това не се случи. Финансовият министър предложи това нещо буквално в 12 без 5 на МС, без нито един от министрите да знае за какво става въпрос. Включително и премиерът. Кой взима решенията? Това е въпрос, който... Аз лично виждам, че премиерът не взима решенията в този случай. Водещ: Комита, ледена епоха е наистина в България. Бедствия, села без ток... Константин Павлов: Да. Аз си спомням един друг случай отпреди няколко години... Водещ: Но горещи са страстите. Константин Павлов: Да. Нека си спомним за две неща. Първото нещо е амбицията на много български управници България да бъде енергиен център. Последния път ставаше дума за едни хъбове, с които щяхме да подаваме газ наляво и надясно. Не знам дали помните, преди няколко години имаше един инцидент, падна един стълб някъде по Стара планина, не помня, около Камчия някъде, и се оказа, че цялото Южно Черноморие остана без ток. Помните ли го този случай? И тогава имаше едно ужасно безумно и нагло решение, да се остави ток за Слънчев бряг, всички останали курорти да останат без ток. Защото Слънчев бряг явно е национален приоритет. И се оказа, че този енергиен център на Балканите е граден върху много крехка инфраструктура. Тоест едни големи амбиции върху едни много тънки краченца. Какво се оказва сега? Няколко години след това нищо не се е променило. Между другото, аз имам и един личен спомен, един 8 декември, не си спомням преди колко години, може би преди 6, в Троянския балкан. И там едно обикновено падане на стълб между две села остави 6-7 села без ток. Поли Паунова: До Нова година без ток. Константин Павлов: И аз си спомням как такива преживявания съм имал от режима на тока в София, как всичко беше на фенерчета, на огън, на свещи, как постепенно спряха да работят GSM-ите. Дайте да влезем в този 21-ви век накрая. Отвратително е. Тази катастрофа не е следствие от някакви сегашни действия, тя е нещо наследено. И тъжното е, че нищо не се прави по въпроса. Поли Паунова: То е наследено и отглеждано. Водещ: Да, защото така е по-лесно. Виктор Лилов: Енергийното хъбче е другото име на „Южен поток”. Непрекъснато се опитваме да намерим нови и нови варианти тези финанси, средства и влияния да бъдат насочени към съответните джобове по някакъв начин, който да включва източването на обществени средства. Константин Павлов: Изключително важно е ние да знаем какво се случва. Много от бедите в България се случват поради това, че ни омагьосват много лесно с глупости. Ние си имаме някакви амбиции и се оказва, че падат два стълба и 1/4 от България остава без ток. Това е абсолютно недопустимо. Водещ: Връщам ви към местопрестъплението във Велико Търново. Брутално и жестоко убийство на една студентка – Вероника от Велико Търново. Обаче това поставя въпроса за липсата а справедливост, отново протести във Велико Търново, и вчера, и онзи ден. Организаторите на протеста поставиха на дневен ред връщането на смъртното наказание. А другият акцент е, че един рецидивист, осъждан, с влезли в сила присъди, се разхожда на свобода толкова дълго време и никой не го е търсил. И третият акцент е липсата на доказателства, на добра работа от страна на полицията. Поли Паунова: Те всичките акценти са свързани. Константин Павлов: Ние досега говорихме за всичките тия акценти. Поли Паунова: Не може, при положение, че правоохранителната ти система буксува буквално, тоест от една страна ти имаш очевидно неграмотни хора в полицията – не говоря за всички, но говоря за някакъв процент, който не е никак малък. От друга страна имаш съд и прокуратура, които дори да приемем, че те са добронамерени, не могат да осъдят някой, защото той не се осъжда по предчувствие или по възмущение, а по доказателство. И от трета страна имаш дебилно народонаселение, което смята, че със смъртното наказание държавата ще се оправи. Не, държавата няма да се оправи със смъртно наказание. Аз много често чувам таксиметрови шофьори, които желаят по модела на Пиночет на стадиона да изправят няколко политици и смятат, че това ще доведе до един разцвет на държавата. Водещ: Защото хората имат нужда от справедливост. И на мен много често ми се сърдят слушателите, че не подкрепям смъртното наказание. Деница Сачева: Ние трябва да обясним на хората, че смъртното наказание не е справедливост. Поли Паунова: Да, това е варварство. Водещ: Не знам дали е варварство, обаче знам, че не е ефективно, че не върши работа. Деница Сачева: Хората си мислят, че когато ние говорим за ценности, това са някакви префърцунени неща... Поли Паунова: Еврогейски, да. Деница Сачева: Да, еврогейски неща или пък че са неща, които... Водещ: Че живеем в София... Деница Сачева: Хората не могат да разберат, че ако нямаш ценности, нямаш пари. Тя връзката е ясна. Благосъстоянието, благополучието е част от това да имаш ценности. Водещ: Образованието също. Деница Сачева: Да, разбира се, образованието също. Между другото, наскоро писах една статия точно по темата за благосъстоянието. И по този повод открих, че в английския думата „благосъстояние” – „welfare”, и думата „disambiguate”, която означава „липса на двуличие”, са синоними. Тоест „welfare” и „disambiguate” са синоними. Означава, че благосъстоянието е въпрос на липса на двуличие. И се впечатлих естествено от това нещо, защото то си е точно така. Трябва просто да стане ясно, че ценностите не са някакъв елитарен диалог на някакви хора, които са соросоиди, платени или какви ли не други хора, а просто действително това е въпрос наистина на благосъстояние. Защото липсата на уважение към хората води до това, за което говорим в момента. Защото дори самият факт, че за съжаление тази студентка, която е убита така брутално, дори самият факт, че тя се прибира всяка вечер, най-вероятно и много други хора се прибират всяка вечер по този път, който не е бил осветен, това също е въпрос на липса на това да се интересуваш от другите. Ако там има мол, а от другата страна има жилищен квартал, очевидно е, че този път се ползва от много хора – от хора, които работят в мола, от хора, които посещават мола... Водещ: Знаеш ли от колко години хората в Търново са искали да бъде осветено това място? Деница Сачева: Това е едно елементарно нещо. Водещ: Има кмет, има общински съвети, има неправителствени организации. Деница Сачева: Елементарното нещо е, че е трябвало да се погрижи някой за този път. Да започнем от там, че трябва въобще да мислиш за това да уважаваш другите. Поли Паунова: Дени каза нещо много важно, което ме върна преди... Водещ: И после реклами. Поли Паунова: Помните ли когато беше убита Яна в Борисовата градина? Абсолютно по същия модел – неосветен даден маршрут. След трагичния инцидент вече, след дъжд – качулка. Вижте, хората не са виновни за това, че не са просветени, тоест че те искат да получат справедливостта чрез това някой да бъде убит. Хората са жертва точно на тази система, която не поставя лампи, която съзнателно иска да поддържа дебилност. И която, като неин говорител Валери Симеонов излиза на трибуната и говори за човекоподобни. Той създава човекоподобни с тези свои изказвания. Водещ: Нека да чуем реклами и вече финал на Голямото жури. Водещ: Горещи страсти на фона на една Ледена епоха в България. Студ е сковал страната, но като че ли пропастта между това, което се случва в политиката и начина, по който живеем всички ние, хората, е огромна. Финала на Голямото жури, Комита. Константин Павлов: Не трябва да умират хора, за да се сменят няколко лампи. Това трябва да го променим. Водещ: Винаги е след дъжд качулка. Ти даде много хубав пример, докато не ни чуваха слушателите. Константин Павлов: Да, дадох пример с едно жестоко убийство, което стана 2000-та г. в България. Ако си спомняте, двама ватмани – мъж и жена бяха убити. Бяха убити на нашата спирка, спирката, на която аз се казвам на трамвая. И тази спирка беше добре осветена в продължение на няколко години, докато не изгоря поредната лампа. Така че това е поводът за моето заключение – не трябва да умират хора, за да светнат няколко лампи. Това е твърде висока цена. Водещ: Деница, ти каза – фонтанът на пл. Славейков в София. Деница Сачева: Да, фонтанът продължава да бъде закрит, вместо да бъде ремонтиран. И по някакъв странен начин напомня за тази обща безотговорност, когато говорим за конкретни човешки съдби. Това наистина е много жалко, защото в крайна сметка политиката трябва да се измерва се резултатите, а резултатите на политиката са благосъстоянието на хората. Ако хората са зле, ако хората ги няма, значи политиката е кофти. Водещ: Поли? Поли Паунова: Продуктът на кофти политика е речта на омразата. Искам просто да ги събера тези двете теми. Когато някой говори от парламентарната трибуна, от най-високата трибуна в държавата, за човекоподобни и ненавижда хората, той няма как да провежда политика, такава, която да ограмотява и да подкрепя хората, изпаднали в беда. Защото хората във Велико Търново, които искат връщан на смъртното наказание, са хора огорчени, обидени и оставени на произвола. Такъв тип хора лесно могат да бъдат подхлъзнати за употребяване на... вие видяхте, Валери Симеонов веднага употреби това. Веднага употребим скръбта им, каза – о, ние ще се борим за връщане на смъртното наказание. Това не е политика в подкрепа на хората. Това е политика за създаване на човеконенавистни вълни в България. Виктор Лилов: 3атваряне на цикъла на смъртта на практика. Да.
Виктор Лилов: С подобни мисли се затваря цикълът на смъртта и на насилието и всеки мислещ човек трябва да е против подобна политика и подобно говорене. Поли Паунова: И трябва да помага на немислещите също да са против. Водещ: Добре. Как да помогна на циганите, които живеят в гета, които са необразовани, мръсни? Хората казват – ние сме техни жертви, без да си давам сметка, че всички сме жертви. Поли Паунова: Веднага ти казвам – аз имам 6 или 7 познати роми, които някои от тях са с висше образование, а тези, които не са, работят, получават заплата и си плащат сметките. Как се случва това> когато тези хора бъдат извадени от гетото. Ням нито един от тези хора, който да е израснал в гетото. Виктор Лилов: Има два вида хора, включително и такива в политиката. На едните техните действия са резултат от действието на някаква ценностна система. И когато тази ценностна система рязко се разграничава от морала на останалите, тези хора казват – ние сме дотук с компромисите. Ние не правим компромиси със своите ценности, защото ние сме в политиката заради обществения ангажимент, който имаме. Има и друг хора, които са в политиката заради единствено и само личната си кариера и личното си забогатяване. Ако ние сме в състояние да променим тази парадигма и да вкараме във властта хора, които смятат, че са там заради обществения приоритет, който ги е докарал на власт, тогава ще сме успешно общество. До този момент, включително и посланието към тези хора, които си мислят, че ще променят системата отвътре, както каза Дени много правилно, всъщност те само увеличават злото. Тези хора трябва да разберат веднъж завинаги, че не може да се право компромис с ценностите, защото в крайна сметка стигаме до компромис с човешкия живот. Аз не искам никой да плаща тази цена. Водещ: Комита, имаш ли нещо да добавиш или да сложим точка на Голямото жури? Константин Павлов: Да сложим точка. Водещ: Уморен си, каза ти в началото. Всички сме уморени. Не знам Терминал 2 дали отново няма да се върне, този поток отново да тръгне към Терминал 2 уморени българи, млади, в активна възраст, успели по някакъв начин да тръгнат да изнасят професиите си, мечтите си, бизнеса си извън България. Според мен такава тенденция се забелязва много сериозна. Деница? Деница Сачева: Да, така е. Водещ: Подкрепящо да. Деница Сачева: Така е – политикоподобните политици раждат точно такива резултати, за които говорим. Могат да се гордеят с това, че са политици и че са свършили нещо, само хора, пак казвам, които са допринесли с нещо конкретно за благосъстоянието на другите хора. Голи приказки и въобще измерването на политическия успех с това, че си за втори път премиер, измерването на политическия успех с това, че си успял да прецакаш другите, че си вътре в парламента, че имаш постове, че имаш власт и т.н. – това е политикоподобна политика, която ние трябва да отхвърляме. Константин Павлов: Аз само да добавя все пак едно изречение – в проблема се вижда и решението. Ако в момента хората напускат България, защото не виждат перспективата си в нея, това означава, че ако направим България държава, която запазва човешкото достойнство и дава перспективи, България ще се напълни с хора мигновено. Така че това е и решението на проблема. Добре. Край на голямото жури. 
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме news press -> Тема: здравеопазване Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|