В обятията на шамбала

Като тръгнахме обратно в западна посока, спряхме почти сре­щу свещената палнина. И от тази позиция тя изглеждаше вели­чествена, личеше стъпаловидната й конструкция и централната бразда, чието предназначение не ни беше известно.

За какво ли е тя?

Продължихме да се връщаме на юг, като се изкачвахме по скло­на и се отдалечавахме от свещената планина, за да разгледаме по-добре основата й, която отблизо бе закрита от планините. Прид­вижихме се почти на един километър от предишното си място и забелязахме, че след стъпалата долу се появи урва с полукръгла форма,, толкова характерна за югоизточната част на Кайлас.

Щом се отдалечихме с още един километър на юг, урвата стана по-дълбока - вече се вижда­ше дъното й. Равил монтира ви­деокамерата върху статива и започна да го оглежда.

- Колко са равни краищата на урвата! Сякаш е отрязана с нож.

- Наистина - съгласих се и аз, след като погледнах през визьора. - Само дето по среда­та й минава бразда. Между дру­гото, шерпът на англичанина Тим, май се казваше Гелу...

- Онзи, дето използваше червена лента срещу въшките?

- Същият. Та той твърдеше, че стъпалата на Кайлас изхвър­лят човека в пропаст. И то толкова дълбока, че дълго се лети във въздуха, докато се стигне дъното й. Сигурно е имал предвид точ­но тази урва.

- Ами, хвърчи се... - Равил изчисли на око - около 700 метра, а може би и километър.

- Оглеждам върха на Кайлас - продължих аз, без да се отле­пям от визьора - и не мога да разбера има ли там площадка. Гелу твърдеше, че има, но хората не можели да пребивават там. Само боговете имали право. Планината изхвърлила долу дори богопо-добните йоги Миларепа и Бонпо.

- Нима вярваш на един въшлив и полуграмотен човек? - ис­крено се учуди Равил.

- Какво като е въшлив. Той повтаря онова, което от дете е чу­вал в легендите. А те съхраняват древните знания и рядко лъжат! РавИл, хайде да разгледаме върха на Кайлас от различни посоки -от юг, запад, север, изток. Не изключвам възможността да съста­вим математически реконструиран модел и да Си изясним има ли площадка или няма.

- И за какво ни е необходимо?

- Не зная - отговорих мрачно.

Тогава не бях сигурен дали наистина ще успеем да съставим математически модел на Кайлас и да открием на върха му израв­нена квадратна площадка. Размислите за нея щяха да ни прибли­жат към тайната на Ноевия ковчег.

Тогава продължавах да гледам през визьора на видеокамерата.

- Под урвата в югоизточната част на Кайлас се виждат стран­ни камъни и пясъщ!.

- Шефе, дай да погледна и аз. Наистина! Пясъкът и камъните сякаш са стружки, останали след рязане на дърво - ахна Равил.

- Ами да! Точно там се крие загадката! Те са останали след обработването на планината, докато са й придавали пирамидална форма.

- Интересно дали са струговали Кайлас с онзи странен апарат, съхранен в храма Сваямбанат?

- Възможно е - промълвих аз.

Все още не знаех, че след няколко дни ще открием друг древен апарат - неизмеримо по-мощен. Изглежда планините са били издялани с него.