Какво има на дъното на урвата

След около два километра отново поставихме статива на виде­окамерата и погледнахме през окуляра. Дъното на урвата се виж­даше сравнително добре, макар и замъглено. Както и предпола­гах, там имаше три пирамиди, но освен тях изпъкваха и две разк­лонения от самата планина. Западната верига завършваше с нещо подобно на огромен каменен стълб, на чийто връх личеше малка пирамида. Източното разклонение беше по-дълго - приблизител­но около 2-3 километра.

Намерих плосък камък и ка­то се разположих върху него, започнах да скицирам. Разби­ра се, рисувах доста схематич­но и понякога добавях онези участъци, които бяха покрити със сняг, бяха разрушени или не се виждаха достатъчно от­четливо заради мъглата. Естес­твено, можех да сгреша и да сметна някое планинско възви­шение с правилна форма за пи­рамида, но се кълна, че никога и никъде не съм фантазирал. А и нямаше смисъл - Градът на бо­говете и без друго беше пълен с чудеса.

Направи ми впечатление един по-особен участък - нещо като тераса, върху която се издигаха две стъпаловидни пирамиди. Ед­ната - по-малката, която обозначих с № 100, имаше срязан връх и две вертикално срязани страни. Другата - № 99, завършваше с остър връх и имаше четири страни.

Малко по на югоизток на друга, по-ниско разположена тераса, се издигаше още една пирамида - № 101, която завършваше с обемиста цииндрична издатина.

Внимателно огледах западното и източното разклонение на Кай-лас.

- Равил! Тату ни спомена за два Кайласа - Голям и Малък. Помниш ли?

- Помня, разбира се. Вече от доста време търся Малкия Кайлас - съсредоточено сбърчи вежди Равил.

- По думите на Тату Малкият Кайлас се намира на висока ка­менна издатина от западната страна на Големия Кайлас и пред­ставлява малка, но ясно забележима пирамида. Тату спомена също, че ролята на Малкия Кайлас не е по-незначителна от тази на Големия.

- Аз също се учу­дих тогава - подкрепи ме Равил. - Погледни към за­падното разклонение с цилиндричната издати­на, която завършва с пи-рамида. Според мен то­ва е Малкият Кайлас. Вярно е, че сме далеч. Хайде да се приближим и да проверим дали е така.

Направих схемата на Малкия Кайлас -№ 4, и на Големия Кайлас-№98.

Източното разкло­нение на Големия Кайлас - № 103,.имаше извита форма и се на­мираше на същото ниво, на каквото беше и предполагаемият Ма­лък Кайлас. Любопитното беше, че върху това разклонение също се забелязваше вертикална бразда - № 102, идентична на централ-ната бразда на Големия Кайлас. Пак бразда! Тя пък за какво е? Какво ли разделя тук?

Докато разглеждах източното разклонение, забелязах перифер­на издатина - № 104, и дълго я разглеяадах през визьора на ви­деокамерата и с бинокъл. В нея се таеше нещо зловещо. Може би точно това беше Секирата на кармата, за която пишеше Ангарика Говинда?

Разглеждах още няколко минути източното разклонение на Го­лемия Кайлас. Чувството на вътрешна тревога, което необясни­мо как ме овладя, постепенно прерасна в страх. Опитах се да го превъзмогна и започнах да скицирам източното разклонение на Големия Кайлас. Тогава дори и не подозирах, че рисувам обратната страна на Ог­ледалото на царя на смъртта Яма.

Щом приключих, с бърз ход се на­сочихме на северозапад. Свещената планина ту се скриваше зад хълмо­вете, ту отново се появяваше, като всеки път ни поразяваше със своето величие.