КОЙ Е ПОСТРОИЛ ГРАДА НА БОГОВЕТЕ

Керванът тръгна напред. Вървяхме в красив каньон. Липсата на ,нашия" як, който вечнб ми закриваше гледката, изглежда за­радва всички. И само Сергей Анатолиевич изглеждаше леко обез­покоен.

Крачех бавно и се вглеждах внимателно в обкръжаваищте ни скали. Не виждах обаче изображението на лицето. Явно вчера не бях запомнил съвсем точно местоположението му.

- Струва ми се, че трябва да е ей там... Не, не, може би там... - повтарях аз. - Да не би пък да ми се е сторило?

Най-сетне издадох победоносен вик:

- Ето го!

- Къде? - закова се на място Селиверстов.

- Виждаш ли поредицата от скални фигури. Едната половина на лицето е разрушена, но другата се е запазила. Поне изглежда сносно. Личат устата, носът, брадичката и едното око. Дори и ед­ното ухо се вижда.

- А-а-а! - извика Селиверстов. - Видях го най-сетне! Преди гледах в другата посока. Наистина е впечатляващо! Лице на мъ­жествен човек, истински атлант! Това не е някакво съвременно хлапе с мека китка!

- Естествените пукнатини в камъка понякога образуват странни съчетания, които имитират очертанията на различни предмети - скептично отбеляза Рафаел Юсупов.

- На предмет - да. Но на лице - не! - възрази Селиверстов.

- И откъде сте толкова сигурен, Сергей Анатолиевич?

- Защото лицето изразява мъжественост и сила. Виждали ли сте предмет, който да изразява мъжественост и сила? Това лице е одухотворено от творческия порив на скулптор. Затова е беляза­но от духовност и всеки, който го гледа...

- Какво гледа?

- Него, разбира се! - възкликна Селиверстов, разглеждайки лицето на Рафаел Юсупов. - Искам да кажа, че човек не само раз­глежда, но и усеща скулптурата.

- Какво общо има обаче барелефът със съвременните мом­ченца с меки китки? - Рафаел Юсупов изгледа накриво Селиверс­тов.

- Нищо, разбира се. С това сравнение се постарах да подчер­тая мъжествеността в израза на каменното лице.

- Половин лице - уточни Рафаел Юсупов.

- Каква е разликата?! Едната половина е разрушена, но втора­та запазва общото излъчване.

- Да, разбира се. Дори половин лице може да предаде мекостта на китката - язвително го парира Ра-фаел.

- Какво общо има пък това? Искам да кажа, че изображението на каменното лице...

- На половината лице...

- Добре, де... Изобразеното върху камъка половин лице е оду­хотворено. Ама престанете да ме прекъсвате! - не на шега се раз­сърди Селиверстов.

- Няма, няма.

- Исках да кажа - концентрира

мислите си Селиверстов, - че мъжествеността на израза не е при­съща за съвременния човек.

- Който се отличава с мека китка - язвително го захапа Рафаел Юсупов.

- Искам да кажа - Селиверстов го изгледа строго, - че изразът на лицето, издялано в Града на боговете, е съвсем различен от това на съвременния човек. И какъв е изводът, който можем да направим?

- Какъв?

- Върху скалата е лицето на човек от предходна цивилизация -успя най-сетне да формулира мисълта си Селиверстов.

Докато скицирах и слушах техния диалог, си мислех, че скал­ните пукнатини може би наистина случайно имитираха формата на човешко лице. Но напълно възможна беше и хипотезата вър­ху скалите да са били издялани лица и фигури, а днес да е оста­нало само това единствено лице, пр-точно - половин лице. Вя­търът и водата са си свършили работата. Така че имахме доста­тъчно основания да анализираме изобразеното върху скалата и в тази насока.

Според резултатите от хималайската експедиция от 1996 годи­на, когато целенасочено реконструирахме външността на хора от предишни цивилизации, излиза­ше, че изобразеното лице принад­лежи или на човек от нашата арийска раса, или на представи­тел на атлантите. Познавах отлич­но чертите им, но разр>тшенията не ми позволяваха да конкретизи­рам отговора на поставения въп­рос. Все пак твърдението на Се­ливерстов за задължителната мъ­жественост в израза на атлантите според мен не беше достатъчно обосновано.

„Жалко, много жалко", него­дувах вътре в душата си, тъй ка­то бях убеден, че най-вероятно лицето принадлежи на някой от строителите на Града на богове­те. Но за да отговорим на въпро­са дали е атлант или ариец, тряб­ваше да изградим доста на брой хипотези за датирането на граде­жа, за прилаганите строителни технологии и - най-важното - за предназначението на божествения град.

Още веднъж огледах тибетски­те скали, прибрах експедиционния дневник в сака и изкомандвах:

- Да тръгваме!